РЕШЕНИЕ
№ 2394
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20225330203393 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Фууд деливъри експрес“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***
Г.И.Ц. срещу Наказателно постановление № 16-2200072 от 20.05.2022 г.,
издадено от *** А.А.Ч. – ***, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.
414, ал. 1 от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3 500 (три хиляди и петстотин) лева за нарушение по
чл. 12, ал. 1 вр. с ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (Обн. ДВ бр. 9 от 26.01.2007 г., изм.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничили правото му на защита.
Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят се представлява от *** Г.Ц. и от *** М.Р.,
с пълномощно по делото, които поддържат жалбата. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява *** Н. К.,
която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. В съдебно
заседание излага подробни съображения, в които твърди неоснователност на
възраженията на жалбоподателя. Моли наказателното постановление да бъде
потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
1
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Фууд деливъри експрес“ ЕООД, спрямо което
юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект
с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 25.05.2022 г., установено от
приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена на
08.06.2022 г. пред Районен съд – Пловдив и е препратена за окомплектоване
на административнонаказващия орган (АНО), поради което 14-дневният срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата е частично основателна, поради което атакуваното
наказателно постановление следва да бъде изменено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 08.05.2018 г. бил сключен трудов договор № 180 от същата дата
между жалбоподателя „Фууд Деливъри Експрес“ ЕООД в качеството на
работодател и свид. Г.В.П. като ***. Последният бил нает на длъжност „***“
с код по НКПД: ***, с определено основно трудово възнаграждение в размер
на *** лева и с периодичност на изплащане – месечно. Свидетелят П.
постъпил на работа на 08.05.2018 г.
Съгласно Вътрешните правила за организация на работната заплата,
утвърдени от управителя на „Фууд Деливъри Експрес“ ЕООД, за придобития
трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите следвало да
се заплаща допълнително месечно възнаграждение от 0,6 % върху основната
работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Трудовите
възнаграждения на работниците и служителите в предприятието се
изплащали в брой и на 20-то число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасяли, а когато датата, на която следвало да се изплати възнаграждението,
представлявала почивен или празничен ден, възнагражденията се изплащали
в последния възможен ден преди почивния или празничен ден.
Към месец януари 2022 г. свид. П. работил при работодателя „Фууд
Деливъри Експрес“ ЕООД. Към този момент П. вече имал придобит трудов
стаж и професионален опит в предприятието повече от една година. Въпреки
това жалбоподателят „Фууд Деливъри Експрес“ ЕООД не начислил и не
заплатил допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит на свид. П. от минимум 0,6 процента за всяка година
трудов стаж върху основната му работна заплата за месец януари 2022 г. Това
жалбоподателят трябвало да направи до 18.02.2022 г. съгласно Вътрешните
правила за организация на работната заплата, тъй като 20.02.2022 г. бил
неприсъствен (почивен) ден. На 21.02.2022 г. жалбоподателят бил в
нарушение, тъй като допълнителното възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит за месец януари 2022 г. не било заплатено в срок.
На 23.02.2022 г. свид. И. С. Б. – ***, участвала в извършването на
2
проверка в складовата база, находяща се в град Пловдив, ул. „Васил Левски“
№ 174 и стопанисвана от жалбоподателя „Фууд Деливъри Експрес“ ЕООД.
Свидетелката Б. връчила призовка, с която били изискани допълнително
документи за проверка. Такива били представени от жалбоподателя в
Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив на 02.03.2022 г. и на 07.03.2022 г.,
като сред тях било и трудовото досие на свид. Г.В.П.. След запознаване с тези
документи свид. Б. установила извършеното нарушение.
На 31.03.2022 г. тя съставила Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 16-2200072 срещу „Фууд Деливъри Експрес“ ЕООД, в
присъствието на свидетел и на пълномощник на жалбоподателя, на когото
бил връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
От показанията на свид. И. С. Б. първо се установява мястото, на което се
намира складовата база, в която свид. П. е полагал труд – ***, което
обстоятелство е относимо към определянето на мястото на извършване на
нарушението. Изясняват се и обстоятелствата, които свидетелката е
установила при допълнителната проверка по документи, а именно че във
ведомостта за месец януари 2022 г. на работника Г.В.П. не е начислено
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит,
както и че към този момент той вече е работил повече от една година в
предприятието. В тази връзка съдът не дава вяра на показанията на свид. Б.
единствено досежно твърдението, че свид. П. полага труд при работодателя
„Фууд деливъри експрес“ ЕООД от 2008 г. Това твърдение е оборено от
писменото доказателство трудов договор № 180/08.05.2018 г., както и от
показанията на самия П.. От тях се установява, че трудовото правоотношение
между жалбоподателя и свид. П. е възникнало през 2018 г. Противоречието
съдът отдава на допуснато объркване или липса на спомен на свидетелката
относно отделна подробност, каквато е конкретната година на започване на
работа в предприятието. Съществено значение за делото има, че правилен е
крайният извод на свидетелката, че към януари 2022 г. свид. П. е имал повече
от една година стаж при този работодател. В останалата им част показанията
на свид. Б. получават вяра и са проверени по делото, като намират подкрепа в
събраните писмени доказателства.
От показанията на свид. Г.В.П. се установява, че той е служител на
дружеството „Фууд деливъри експрес“ ЕООД към месец януари 2022 г., както
и че работи в това предприятие повече от 4 години. Изяснява се и начинът на
получаване на трудовите възнаграждения – в брой и срещу подпис във
3
ведомост. В тази връзка свидетелят потвърждава авторството на подписа си
срещу своите имена както във ведомостта за месец януари, така и в трудовия
договор с жалбоподателя. Посочва, че възнаграждение в по-голям размер
спрямо преди е получил през месец април 2022 г. Съдът ползва с доверие
показанията на свид. П., като цени същите за добросъвестно дадени и
проверени, тъй като изцяло намират подкрепа в събраните писмени
доказателства.
От трудов договор № 180/08.05.2018 г., сключен между жалбоподателя
„Фууд Деливъри Експрес“ ЕООД в качеството на работодател и свид. Г.В.П.
като ***/***, се установява, че свидетелят П. е нает на длъжност „***“ с код
по НКПД: ***, с определено основно трудово възнаграждение в размер на ***
лева и с периодичност на изплащане - месечно, както и че работникът П. е
постъпил на работа на 08.05.2018 г.
От Вътрешни правила за организация на работната заплата, утвърдени от
управителя на „Фууд Деливъри Експрес“ ЕООД, се изяснява, че брутната
работна заплата на работниците и служителите в дружеството е формирана от
основна заплата и допълнителни трудови възнаграждения, като съгласно част
IV, т. 2.3 от Вътрешните правила за придобития трудов стаж и
професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително
месечно възнаграждение от 0,6 % върху основната работна заплата,
определена с индивидуалния трудов договор. От част VIII „Ред и начин за
изплащане на работната заплата“ се установява, че трудовите възнаграждения
на работниците и служителите се изплащат в брой и на 20-то число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят.
От разчетно-платежна ведомост на „Фууд Деливъри Експрес“ ЕООД за
месец януари 2022 г. се установява, че свид. Г.В.П. като работник е получил
трудово възнаграждение, формирано единствено от основната работна
заплата, но не му е изплатено допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит. Изяснява се още, че в графата
„Клас“ във ведомостта за свид. П. са определени съответно 0 % и сума от 0,00
лева.
От Заповед № З-0157/16.02.2022 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, т. 4 се установява, че
наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице,
което е действало в рамките на своята материална компетентност.
Компетентността на актосъставителя произтича пряко от разпоредбата на
чл.21, ал. 4, т. 3 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ (приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г. Обн. ДВ, бр. 6 от
21.01.2014 г.).
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на
4
НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН
относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на
нарушителя и е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено обжалваното наказателно постановление. Същото
отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове
съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално
компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и
правни изводи в АУАН и в НП.
В жалбата се правят възражения за незаконосъобразност на
наказателното постановление, макар изложените доводи и тяхната
относимост към процесния казус да са трудно разбираеми. Твърди се
съществено нарушение на производствените правила поради пороци на
дадени на жалбоподателя предписания с Протокол за извършена проверка с
изх. № ПР 2206214/31.03.2022 г. Възражението е неоснователно, а както се
посочи – и неотносимо към настоящото производство, което е
административнонаказателно и има за свой предмет проверка за
законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно
постановление. Предписанията, коментирани в жалбата, са издадени на
основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ и както изрично е посочено в тази
разпоредба, по своята правна природа те представляват принудителни
административни мерки. Същите съгласно чл. 405 от КТ могат да се
обжалват по реда на АПК. В настоящото производство съдът не осъществява
косвен съдебен контрол на принудителните административни мерки по чл.
404, ал. 1, т. 1 от КТ. Възраженията за всякакви пороци при тяхното издаване
и на протокола, в който са обективирани, не са годни да обосноват
отменително основание за наказателното постановление. С последното
жалбоподателят не е санкциониран за неизпълнение в срок на такова
задължително предписание, а за самостоятелно административно нарушение.
В този смисъл неговите съставомерни признаци следва да бъдат описани не в
протокола, с който се дават предписания на работодателя, а в актовете, които
са част от производството по установяване на административното нарушение
и по налагане на административно наказание по глава трета от ЗАНН. Тези
актове са АУАН – с който се повдига и предявява своеобразното
административно обвинение, и наказателно постановление, с което се налага
административно наказание или имуществена санкция. Издаването на
задължителни за работодателя предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ не е
елемент от производството по ЗАНН и неоправдано е жалбоподателят да
търси описание на признаците на нарушението, за което е санкциониран, в
протокола с издадени задължителни предписания. Протоколът за проверка с
изх. № ПР 2206124/31.03.2022 г. е документ, съставен извън
административнонаказателното производство, което се счита за образувано
със съставянето на АУАН. Евентуални пороци на този протокол могат да
бъдат релевирани в производство по чл. 405 от КТ вр. с чл. 145 от АПК.
5
Макар да не е относимо към настоящия казус, на съда е служебно известно, че
такова производство е проведено, като с Решение № 1535 от 09.08.2022 г. по
адм. д. № 999/2022 г. на XV състав на Административен съд – Пловдив е
отхвърлена жалбата на „Фууд Деливъри Експрес“ ЕООД (жалбоподател и в
настоящото производство) против предписанията, обективирани в протокола
за проверка изх. № ПР 2206124/31.03.2022 г. Следователно в жалбата е
допуснато смесване на две различни и самостоятелни производства –
административно и административнонаказателно.
Доколкото съдът служебно дължи проверка за законосъобразност на
наказателното постановление, настоящият състав намира, че не са допуснати
нарушения от категорията на съществените. Направено е ясно, пълно и
надлежно описание на вмененото в отговорност нарушение. Както в АУАН,
така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление
последователно и кореспондиращо помежду си са описани всички факти,
значими за преценката извършено ли е твърдяното административно
нарушение, като по този начин е охранено правото на защита и възможността
за адекватно и пълноценно участие на жалбоподателя в процеса.
В случая с оглед конкретното деяние, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, се явява ирелевантно има ли издадени
задължителни предписания и какво е тяхното съдържание. Това е и
допълнителен аргумент, че поддържаните от жалбоподателя пороци на тези
предписания са неотносими към преценката за законосъобразност и
обоснованост на наказателното постановление. В този смисъл споделим е
доводът от пренията на процесуалния представител на въззИ.емата страна, че
при изготвяне на жалбата вероятно механично е пренесено съдържанието и
аргументите от обжалването на индивидуален административен акт.
Предписанията, които се цитират в жалбата, в по-голямата си част не са
свързани по никакъв начин с процесния казус, който касае начисляването на
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит
единствено на работника Г.В.П.. По тези съображения неоснователни са
възраженията по жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения,
изводими от съдържанието на протокола за извършена проверка и дадените с
него задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ.
По приложението на материалния закон съдът приема, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин
жалбоподателят да е извършил административното нарушение, за което е
санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
Приложимата нормативна уредба предвижда, че: „За придобит трудов
стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща
допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна
заплата, определена с индивидуалния трудов договор“ – така чл. 12, ал. 1 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
За придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът,
признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или
6
служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на
различни работни места и длъжности (чл. 12, ал. 2 от Наредбата).
Съгласно чл. 12, ал. 9 от НСОРЗ правото за получаване на
допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит възниква при придобит трудов стаж и професионален опит не по-малък
от една година, а съгласно ал. 10 на същия член - размерът на допълнителното
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се изменя на
период, не по-малък от една година придобит трудов стаж и професионален
опит.
Работодателят на основание чл. 128, т. 1 от КТ е длъжен в установените
срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на
работниците и служителите за положения от тях труд.
При така изяснената нормативна уредба, приложима към настоящия
казус, съдът приема, че жалбоподателят „Фууд Деливъри Експрес“ ЕООД е
извършил съставомерно административно нарушение, поради което правилно
с наказателното постановление е ангажирана административнонаказателната
му отговорност. На първо място от писмените доказателства по делото се
установява, че към месец януари и февруари 2022 г. жалбоподателят се е
намирал в трудовоправна връзка с работника Г.В.П. в качеството си на негов
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ. От
приетата ведомост за месец януари 2022 г. е доказано и че жалбоподателят е
начислил трудово възнаграждение на свид. П. за положения от него труд през
този месец, което последният е получил. Несъмнено установено е, а и не е
спорно по делото, че към трудовото възнаграждение на свид. П. за месец
януари 2022 г. жалбоподателят не е начислил и изплатил допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Този факт се
установява от писменото доказателство платежна ведомост за м. януари 2022
г., в която за изплатените на работника П. суми относно това допълнително
възнаграждение са посочени 0 % и са начислени 0,00 лева. Доказва се по
делото, че към датата на деянието работникът е придобил материалното право
на получаване на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит. Същото съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 9 от
НСОРЗ възниква при придобит трудов стаж и професионален опит не по-
малък от една година, като в чл. 12, ал. 2 от НСОРЗ е изяснено и кой стаж се
зачита за придобит по смисъла на Наредбата трудов стаж. В тази връзка
правилен и обоснован е изводът в наказателното постановление, че към месец
януари 2022 г. свид. П. е имал трудов стаж в същото дружество повече от
една година, като от писмените доказателства се установява, че същият е
постъпил на работа на 08.05.2018 г. При тези факти се прави извод, че
жалбоподателят в качеството си на работодател е бил длъжен да начисли и
изплати на работника П. коментираното допълнително трудово
възнаграждение за месец януари 2022 г. и като не е направил това, е
извършил административното нарушение, за което е санкциониран с
обжалваното НП. Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие.
7
Правилно в АУАН и в наказателното постановление е определена датата
на извършването на нарушението – на 21.02.2022 г. Съгласно част VIII от
Вътрешните правила за организация на работната заплата трудовите
възнаграждения на работниците и служителите се изплащат в брой на 20-то
число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Действително датата
20.02.2022 г. е неприсъствен ден. Същевременно във Вътрешните правила
/отново част VIII/ изрично е уредена хипотезата, когато датата, на която
следва да се изплати възнаграждението, представлява почивен или празничен
ден. В тези случаи възнагражденията се изплащат в последния възможен ден
преди почивния или празничен ден. Отнесено към процесната хипотеза това
означава, че конкретно за трудовите възнаграждения за месец януари 2022 г.
те е следвало да бъдат заплатени най-късно до 18.02.2022 г., който ден е
присъствен. Следователно, като е приел, че нарушението е извършено на
21.02.2022 г. – първия присъствен ден след изтичането на срока за заплащане
на трудовото възнаграждение, административнонаказващият орган правилно
е приложил материалния закон.
Мястото на извършване на нарушението също е правилно определено и в
съответствие с разпоредбата на чл. 270, ал. 1 от КТ, която определя, че
трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва
работата. В акта и наказателното постановление мястото на деянието е
отнесено към складовата база, в която свид. П. е полагал труд, находяща се в
***.
Предвид гореизложеното очевидно и твърдението за непосочени време и
място на извършване на нарушението е неоснователно. Както в акта, така и в
наказателното постановление изрично е записано, че нарушението е
извършено на 21.02.2022 г. в ***.
Основателно от въззиваемата страна се възразява, че начисляването и
заплащането на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит не е обусловено от нарочна допълнителна уговорка
между страните по трудовото правоотношение. В този смисъл липсата на
сключено преди месец януари 2022 г. допълнително споразумение към
трудовия договор между жалбоподателя и свид. П. не представлява факт,
който да изключва отговорността на работодателя. Задължението за
начисляване на допълнителното трудово възнаграждение възниква ex lege при
наличието на нормативно предвидените предпоставки, за които се доказа да
са осъществени в процесния казус. Още повече, че работодателят не би могъл
да черпи права от неправомерното си поведение и чрез несключването на
подобно споразумение да отлага или изключва задължението си за заплащане
на дължимото допълнително възнаграждение.
По довода, че при постъпването си на работа свид. П. не е доказал
предходен трудов стаж и професионален опит, това не е изключващо
отговорността обстоятелство, доколкото за този работник се установява да
полага труд при жалбоподателя от месец май 2018 г., поради което несъмнено
за последния е било известно, че към месец януари 2022 г. спрямо П. вече са
8
били настъпили условията по чл. 12, ал. 9 от НСОРЗ, при които му се дължи
разглежданото допълнително трудово възнаграждение. Към датата на
нарушението свид. П. е работил при дружеството жалбоподател повече от 3
години и половина.
Констатираната от жалбоподателя техническа грешка в съдържанието на
наказателното постановление няма характера на допуснато съществено
процесуално нарушение и не обуславя неговата отмяна. Инцидентно и
еднократно в постановлението е изписана различна фирма – „Мира фууд“, от
тази на дружеството жалбоподател. Тази непрецизност не внася съмнение или
неяснота във волята на административнонаказващия орган. В наказателното
постановление както в обстоятелствената, така и в диспозитивната част
достатъчно ясно е индивидуализирано санкционираното лице и неговата
връзка с извършването на деянието. Посочено е, че складовата база, в която е
полагал труд работникът, е стопанисвана от жалбоподателя „Фууд деливъри
експрес“ ЕООД и че в нея са работили работници и служители на това
дружество. Става ясно и че свид. Г.В.П. е работник и има трудов стаж
отново при дружеството жалбоподател. В диспозитИ. санкцията е наложено
на „Фууд деливъри експрес“ ЕООД, като освен с фирмата и организационната
си форма, дружеството е индивидуализирано и с единния си
идентификационен код (ЕИК), поради което несъмнено е, че НП е издадено за
деяние, извършено от „Фууд деливъри експрес“ ЕООД, а не от „Мира фууд“
ЕООД. В АУАН липса подобен недостатък при описанието на нарушението.
В НП наказващият орган изрично се е позовал като доказателства на
документи, които или са връчени на „Фууд деливъри експрес“ ЕООД, или са
съставени и изходящи от това дружество. По тези съображения съдът приема,
че с оглед цялостното съдържание на наказателното постановление, а не при
изолирания преглед на отделно негово изречение, волята на наказващия орган
е ясна и оттам правото на защита на жалбоподателя не е ограничено, нито
съдебният контрол е препятстван или затруднен, поради което допуснатата
техническа грешка в НП не се приема за съществен порок, налагащ неговата
отмяна.
Обстоятелството, че нарушението не е установено при предходни
проверки, не изключва факта, че то е реално извършено. От процесуалния
представител на въззИ.емата страна се излага контрааргумент, че проверките
са целеви и насочени към спазването на конкретни изисквания, поради което
не могат и не претендират да бъдат всеобхватни. След като давностните
срокове по чл. 34 от ЗАНН са спазени, то правото на защита на
жалбоподателя не е ограничено. В случая жалбоподателят е санкциониран за
неначисляване и незаплащане на допълнителното трудово възнаграждение по
чл. 12, ал. 1 от НСОРЗ конкретно за месец януари 2022 г. При твърдяната
проверка на ведомости през септември 2021 г. това нарушение все още не е
било извършено. Евентуално е било осъществено идентично по вид
нарушение, но за друг период. Видно е обаче, че жалбоподателят не е
санкциониран за тези по-стари периоди, поради което липсва твърдяното
9
съществено нарушение на процесуалните правила, нито е ограничено правото
му на защита.
Искането на жалбоподателя деянието да бъде квалифицирано като
маловажно е неоснователно. На първо място КТ в разпоредбата на чл. 415в,
ал. 1 съдържа специална уредба относно маловажните случаи на
административни нарушения в обхвата на този нормативен акт. Същата
предвижда, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването
му по предвидения ред и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 100 до 300 лева. Съдът приема, че разгледаното правило е
неприложимо към настоящия казус, доколкото с факта на незаплащането на
дължимото на свид. П. допълнително трудово възнаграждение последният
неминуемо е търпял вреди. Липсва една от задължителните предпоставки за
приложение на привилегирования състав по чл. 415в, ал. 1 от КТ. На
следващо място обществената опасност на деянието не е пренебрежимо
ниска, както се домогва да докаже жалбоподателят. Тя не следва да се
отъждествява единствено с размера на конкретното незаплатено
възнаграждение. В тази връзка от доказателствата по делото се установява, че
свид. П. е полагал труд при жалбоподателя повече от три години, когато за
пръв път му е начислено допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, въпреки че правото на това вземане е придобил
значително по-рано. Фактът, че размерът на самото допълнително
възнаграждение не е толкова висок пък всъщност е функция на
обстоятелството, че във Вътрешните правила за организацията на работната
заплата работодателят е възприел допълнителното възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит да е в минималния размер от 0,6 на сто,
определен с Постановление № 147 на МС от 29.06.2007 г. за определяне на
минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит (Обн. ДВ, бр. 56 от 10.07.2007 г.), което не
е аргумент за омаловажаване на значението за работника на дължимо му
възнаграждение. Всъщност съдът приема, че с оглед на факта, че работникът
П. е получавал минималната работна заплата, то допълнителните доходи, на
които е имал право, всякога се явяват полезни и нужни на работника, а
лишаването им от тях – особено укоримо и свързано с понасянето на
конкретни неблагоприятни за трудещия се последици. По тези съображения
съдът приема, че обществената опасност на конкретното деяние не е по-ниска
спрямо обикновените случаи на такъв вид нарушения, нито цялостно
преценена е несъществена и пренебрежима. Отправянето единствено на
предупреждение по реда на чл. 28 от ЗАНН или намалената отговорност по
чл. 415в, ал. 1 от КТ се разглеждат от настоящия състав като недостатъчно
адекватна ответна реакция за извършеното административно нарушение и не
се приемат за ефикасно средство за поправянето и предупреждаването на
нарушителя предвид поведението му по неосигуряване през един значителен
период от време (три години) на дължимото на свид. П. допълнителното
10
трудово възнаграждение.
От представената от жалбоподателя разчетно-платежна ведомост за
месец април 2022 г. се установява, че на свид. П. е начислено допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 1,8 % в
размер на 12,11 лева. Следователно жалбоподателят е начислил дължимото
допълнително възнаграждение съобразно реалния стаж на работника в
предприятието от 4 години. Съдът намира за споделими и основателни
аргументите на наказващия орган, мотивирали го да наложи имуществена
санкция над предвидения минимален размер. Същевременно, като отчете, че
дължимото допълнително трудово възнаграждение конкретно на работника
Г.В.П. е в размер на 12,11 лева месечно, както и че жалбоподателят веднага
след проверката е отстранил вредните последици не само спрямо П., но и
другите работници и служители, на които не е било начислено такова
допълнително възнаграждение, то съдът приема, че санкцията от 3 500 лева
се явява завишена и прекомерна. В поведението си след установяване на
нарушението жалбоподателят е демонстрирал добросъвестност и желание за
привеждане на дейността си в съответствие с изискванията на трудовото
законодателство. По тези съображения настоящият състав приема, че и
санкция в по-нисък размер ефективно би постигнала целите на наказанието.
Според съда и санкция от 2 000 лева би стимулирала жалбоподателя за в
бъдеще да изпълнява стриктно задълженията си при начисляването и
изплащането на дължимите допълнителни трудови възнаграждения към
основната заплата на работниците и служителите и същевременно би
послужила като ясно предупреждение с достатъчен интензитет на държавна
принуда за възможните по-тежки неблагоприятни последици при ново
нарушение. Предвид изложеното съдът приема, че наложената имуществена
санкция от 3 500 лева е несправедлИ., поради което наказателното
постановление следва да бъде изменено в частта си относно размера на
наказанието. Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ за този вид
административни нарушения работодателят, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до
15 000 лева. Съдът посочи, че предвид установените отегчаващи
отговорността обстоятелства справедливият размер на санкцията трябва да е
над минималния, но в случая приема, че имуществена санкция от 2 000 лева
ще бъде достатъчна за постигане на целите на наказанието и ще бъде
съответна на реалната степен на обществена опасност както на деянието, така
и на дееца.
По тези съображения съдът намира жалбата за частично основателна,
наказателното постановление трябва да бъде изменено, като бъде намален
размерът на имуществената санкция от 3 500 лева на 2 000 лева и
постановлението бъде потвърдено в останалата си част.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
11
районния съд страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на
делото такова право възниква и за двете страни, като всяка от тях е направила
изрично и своевременно искане – в хода на съдебните прения, за
присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
правилото на чл. 63д, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН в полза на юридически лица или
еднолични търговци, както и в полза на учреждението или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или
друг служител с юридическо образование. При определяне на размера на
възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към
максималния размер, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената горна граница.
В настоящото производство жалбоподателят – юридическо лице, е
защитаван от юрисконсулт, представил пълномощно по делото, а въззИ.емата
страна се представлява от друг служител с юридическо образование. С оглед
частичната основателност на жалбата и съгласно препращащата норма на чл.
144 от АПК приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК, които
провеждат принципа, че страните имат право на разноски съразмерно с
уважената, респективно отхвърлената част от искането. Свидетелство, че
именно това е законодателната воля, е и правилото на чл. 136 от АПК,
съгласно което разноските за общия представител се понасят от
административния орган съобразно уважената част от оспорването. В този
смисъл относно понасянето на разноските по съразмерност в производството
по ЗАНН е и съдебната практика - така Решение № 930 от 10.05.2021 г. по
к.а.н.д. № 721/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 854 от 26.04.2021 г. по к.а.н.д. № 769/2021 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к.а.н.д.
№ 721/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив;
Определение № 2105 от 14.12.2020 г. по к.ч.а.н.д. № 2307/2020 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив.
Съдът намира, че с оглед конкретно извършените следствени действия –
разпитаните свидетели по делото и събраните множество писмени
доказателства, както и предвид конкретната фактическа и правна сложност на
делото, то справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 120 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне. Следователно по съразмерност жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна сумата в размер на 68,57 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Отново по
12
съразмерност въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата в размер на 51,42 лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение в съответната припадаща се част
спрямо основателната част от жалбата.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. с ал. 7, т. 4 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-2200072 от 20.05.2022 г.,
издадено от *** А.А.Ч. – ***, с което на „ФУУД ДЕЛИВЪРИ ЕКСПРЕС“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** Г.И.Ц., на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал.
1 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 500 (три хиляди и
петстотин) лева за нарушение по чл. 12, ал. 1 вр. с ал. 2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, като НАМАЛЯВА
размера на „имуществената санкция“ на 2 000 (две хиляди) лева и
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА „ФУУД ДЕЛИВЪРИ ЕКСПРЕС“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** Г.И.Ц. да
заплати на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА“ сумата от 68,57 (шестдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки)
лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА“ да заплати на „ФУУД ДЕЛИВЪРИ ЕКСПРЕС“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***
Г.И.Ц. сумата от 51,42 (петдесет и един лева и четиридесет и две стотинки)
лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
13