Решение по дело №421/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс /АПК/, във вр. чл. 172, ал. 5 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на И. Е. Ю. [ЕГН], чрез адв. В. П. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-001610/10.12.2024 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Варна, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП.

Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като не са били налице предпоставките за издаването й, поради което иска да бъде отменена. Претендира за присъждане на сторените разноски.

Ответникът – Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД МВР – Варна, чрез гл. юрисконсулт Г. Г. оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. В наказателните постановления е посочено кога са връчени и влезли в сила. Намира, че представените доказателства, че е образувано дело по жалба срещу НП, не е основание за отмяна на заповедта. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема за установено следното:

Оспорената заповед се основава на следните наказателни постановления /НП/ издадени на И. Е. Ю.:

НП № 22-0442-000032/03.02.2022 г., с което за нарушение на чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП му е наложена глоба 50 лева и на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. са му отнети 6 точки. Посочено е, че към 03.02.2022 г. на водача остават 39 контролни точки. В разписка към НП е вписано, че на 15.02.2022 г. НП е връчено на И. Ю. и е положен подпис.

НП № 22-0433-000774/23.11.2022 г., с което за нарушение на чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП му е наложена глоба 50 лева и на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. са му отнети 6 точки. Посочено е, че към 23.11.2022 г. на водача остават 33 контролни точки. В разписка към НП е вписано, че на 07.12.2022 г. НП е връчено на И. Ю., положен е подпис и ръкописно е написано името И. Ю..

НП № 23-8703-000819/22.08.2023 г., с което за нарушение на чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП му е наложена глоба 50 лева и на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. са му отнети 10 точки. Посочено е, че към 22.08.2023 г. на водача остават 27 контролни точки. В разписка към НП е вписано, че на 02.10.2023 г. НП е връчено на И. Ю., ръкописно е написано името Ю..

НП № 22-8703-000640/17.06.2024 г., с което за нарушение на чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП му е наложена глоба 50 лева и на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. са му отнети 10 точки. Посочено е, че към 17.06.2024 г. на водача остават 17 контролни точки. В разписка към НП е вписано, че на 03.07.2024 г. НП е връчено на И. Ю., положен е подпис и ръкописно е написано името И. Ю..

НП № 24-8703-000873/17.07.2024 г., с което за нарушение на чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП му е наложена глоба 50 лева и на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. са му отнети 10 точки. Посочено е, че към 17.07.2024 г. на водача остават 17 контролни точки. В разписка към НП е вписано, че на 23.08.2024 г. НП е връчено на И. Ю., положен е подпис и ръкописно е написано името И. Ю..

В Справка за нарушител/водач И. Е. Ю. е посочено, че са му отнети от влезли в сила НП – 39 точки, общ брой на отнети точки – 49, същия е правоспособен водач категория В, М, АМ и му е издадено СУМПС [номер] валидно до 09.10.2028 г. В справката относно горепосочените НП е вписано, че са влезли в сила и са отнети контролни точки, като записите в справка съответстват на посоченото в НП относно отнетите контролни точки.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-001610/10.12.2024 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Варна, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, тъй като са му отнети всички контролни точки и не изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 ЗДвП. В мотивите на заповедта е посочено, че контролните точки на жалбоподателя са отнети с влезли в сила НП:

НП № 22-0442-000032/03.02.2022 г., влязло в сила на 02.03.2022 г., отнети 6 точки.

НП № 22-0433-000774/23.11.2022 г., влязло в сила на 22.12.2022 г., отнети 6 точки.

НП № 23-8703-000819/22.08.2023 г., влязло в сила на 17.10.2023 г., отнети 10 точки.

НП № 22-8703-000640/17.06.2024 г., влязло в сила на 18.07.2024 г., отнети 10 точки.

НП № 24-8703-000873/17.07.2024 г., влязло в сила на 10.09.2024 г., отнети 10 точки.

В съдебното производство жалбоподателят е представил: Справка от системата за сигурно електронно връчване, от която се установява, че на 24.02.2025 г. жалбоподателят, чрез адв. П. е подал жалба против НП № 23-8703-000819/22.08.2023 г.; разпореждане [номер]/24.03.2025 г. по АНД № 929/2025 г. по описа на Районен съд – Варна за насрочване на делото за 09.04.2025 г.; Призовка за жалбоподател И. Е. Ю. по дело № 929/2025 г. на Районен съд – Варна, в която е посочено, че АНД № 929/2025 г. на РС – Варна е образувано по жалбата срещу НП№ 23-8703-000819/2023 г.; Протокол № 1838/10.04.2025 г. на РС – Варна за проведено съдебно заседание по АНД № 929/2025 г., делото е отсрочено за 03.06.2025 г.; Справка от системата за сигурно електронно връчване, от която се установява, че на 24.02.2025 г. жалбоподателят, чрез адв. П. е подал жалба против НП № 22-8703-000640/26.05.2024 г., уточнил е в проведеното съдебно заседание по настоящото делото че относно тази жалба, към 15.04.2025 г. няма образувано дело; справка за придобити категории и наложени наказания от ОО „Автомобилна администрация“ – Варна № 67-00-10-247/08.04.2025 г., в която е посочено, че И. Ю. на 16.10.2008 г. е издържал практически изпит категория „В“ и от ОО „АА“ не са му налагани административни наказания.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 10.02.2025 г. Жалбата е подадена на 24.02.2025 г., в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

С т. 1.3 от Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на Директор на ОД МВР – Варна във връзка с 1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени да прилагат ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП началниците на групи в сектор „ПП“ при ОД МВР – Варна за цялата територия обслужвана от ОД МВР – Варна. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1 /сред тях е свидетелството за управление на водача/, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи, съответно т.3 от посочената разпоредба ги задължава да не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.4 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОД МВР – Варна е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОД МВР – Варна, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл.171, т.4 от ЗДвП на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Варна. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП.

Заповедта е издадена в писмена форма и са описани установените факти, поради което отговаря на изискването за форма. Изложени са фактически и правни основания за издаването й, в съответствие с чл. 59, ал.2, т.4 от АПК.

Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 26 от АПК, да уведоми жалбоподателя за започналото производство. Това процесуално нарушение не е съществено, защото и в съдебното производство жалбоподателя има право да обори с всички доказателствени средства установените от ответника факти.

В хода на административното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение.

Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. На основание чл. 171, т.4 ЗДвП е предвидено, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4.

На основание чл.157, ал.1 ЗДвП, при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки, а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство. В националния регистър за водачите и техните нарушения и наказания по чл. 165, ал. 1, т. 6 се съхранява информация за контролните точки за отчет на извършените нарушения; ал.2 когато водач с право да управлява моторни превозни средства от една категория получи право да управлява моторни превозни средства и от друга категория, броят на притежаваните от него контролни точки не се променя; ал.3 министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Съгласно чл. 2, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е 39.

Издаването в случая на обжалваната ЗППАМ се обосновава от фактическа страна с отнемането на всички контролни точки на водача, извършено с посочени пет броя наказателни постановления, като общият сбор на отнетите с тях контролни точки е равен на 42. Не е налице служебно възстановяване на контролни точки, по чл. 158, ал.1, т. 2 ЗДвП, за нито едно от описаните в заповедта НП, тъй като не са изтекли две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки.

Наказателни постановления посочени в процесната заповед, подлежат на обжалване съгласно чл. 59, ал.2 ЗАНН. Съобразно чл. 64, ал.1, б.“б“ ЗАНН, влизат в сила наказателните постановления, които не са били обжалвани в законния срок.

От представените от жалбоподателя доказателства се установява, че след издаване и връчване на процесната заповед е подал жалба на 24.02.2025 г. против НП № 23-8703-000819/22.08.2023 г., образувано е АНД № 929/2025 г. по описа на РС – Варна. Поради това, че районният съд е компетентен да реши спора за законосъобразността на НП, той е компетентен да извърши преценка за допустимостта на жалбата. След като към момента е налице неприключено съдебно производство по оспорване на НП № 23-8703-000819/22.08.2023 г., следва че то не е влязло в сила и не са отнети 10 контролни точки, тоест жалбоподателят е с отнети 32 контролни точки.

От представената справка от Системата за сигурно електронно връчване се установява, че подадената жалба на 25.02.2025 г. против НП№ 22-8703-000640/26.05.2024 г. Наказателно постановление от 26.05.2924 г. не сред посочените в оспорената заповед. Дори и да се приеме, че се касае за НП№ 22-8703-000640/17.06.2024 г., не са представени доказателства, че е образувано съдебно производство. Това в случая е без значение, защото допуснатото от РС - Варна оспорване на НП № 23-8703-000819/22.08.2023 г. води до извод, че към момента на жалбоподателя са отнети 32 контролни точки, т.е. не са отнети всичките 39 контролни точки. Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. По смисъла на тази разпоредба факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение или отменят съществуването на фактите, въз основа на които органът е взел решението си. Настоящият състав следва да вземе предвид обжалването по реда на ЗАНН на НП № 23-8703-000819/22.08.2023 г., от което се променят фактите установени от административния орган. Липсата на отнемане на всички 39 контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, води до извод, че не са налице предпоставките по чл. 171, т.4 ЗДвП за издаване на оспорената заповед, поради което същата следва да се отмени на основание чл. 146, т.4 АПК – противоречие с материалноправните разпоредби.

Съдът установява, че в петте НП има неточност относно контролните точки, които остават на водача. Неточностите са както следва:

В НП № 22-0442-000032/03.02.2022 г. е посочено, че са отнети 6 точки и остават 39 контролни точки. Следвало е да се посочи, че остават 33 контролни точки /39-6=33/.

В НП № 22-0433-000774/23.11.2022 г., е посочено, че са отнети 6 точки и остават 33 контролни точки. Следвало е да се посочи, че остават 27 контролни точки /33-6=27/.

В НП № 23-8703-000819/22.08.2023 г., е посочено, че са отнети 10 точки и остават 27 контролни точки. Следвало е да се посочи, че остават 17 контролни точки /27-10=17/.

В НП № 22-8703-000640/17.06.2024 г., е посочено, че са отнети 10 точки и остават 17 контролни точки. Следвало е да се посочи, че остават 7 контролни точки /17-10=7/.

В НП № 24-8703-000873/17.07.2024 г., е посочено, че са отнети 10 точки и остават 17 контролни точки. Следвало е да се посочи, че остават 0 контролни точки /7-10=-3/.

Ответникът в молба №5527/01.04.2025 г. по указание на съда е посочил последователността на отнемане на точки и тя съответства на гореописаната, но и в петте НП броя контролни точки, които остават на жалбоподателя не съответства на действителния.

В петте наказателни постановления, послужили като основание за издаване на процесната заповед отнетите контролни точки са общо 42 и броя на отнетите точки съответства на чл.6, т.18 от Раздел ІІ, на Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. В справката за водач/нарушител също правилно, за всяко от петте НП е записан отнетия брой контролни точки, които общо са 42. В НП № 24-8703-000873/17.07.2024 г. издадено от началника на сектор „Специализирани полицейски сили Варна“ при ОД МВР – Варна, което е последното, с което са отнети контролни точки е посочено, че на И. Е. Ю. за нарушение на чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП му е наложена глоба 50 лева и на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. са му отнети 10 точки, след което е записано „Към 17.07.2024 г. на водача остават 17 контролни точки“. НП № 24-8703-000873/17.07.2024 г. не е обжалвано, връчено е на 23.08.2024 г. и е влязло в сила на 10.09.2024 г. Посоченото установяване в НП от началник сектор „Специализирани полицейски сили Варна“ при ОДМВР - Варна, че на И. Е. Ю. му остават 17 контролни точки е довело той да възприеме, че за него не е възникнало задължение по чл. 157, ал.4 ЗДвП, да върне свидетелството си за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Липсват доказателства при връчване на НП от 17.07.2024 г. или след тази дата да е предоставяна информация на И. Е. Ю. за това, че общия брой на отнетите контролни точки е 42 и следва да върне СУМПС. От изложеното се установява, че бездействието му се дължи на неточната информация в НП и не следва да се възприема като нарушение на чл.157, ал.4 ЗДвП. Съдът отчита, че жалбоподателят има задължение самостоятелно да следи за броя на отнетите му контролни точки по арг. на чл. 157, ал.4 ЗДвП, но с оглед предоставената информация и влизане в сила на посоченото НП, което е официален документ по смисъла на чл. 85 ЗАНН, вр. чл. 93, т.5 НК е нямало основание, той да се съмнява в посочените факти.

С оглед гореизложеното съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП за изземване на СУМПС, поради което оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменена.

По разноските:

Жалбоподателят е заплатил държавна такса 10 лв. Представляван е от адв. П., но не са представени доказателства за заплатено възнаграждение за адвокат и не е направено изявление, че адвокатската помощ е оказана безплатно, поради което не се дължи възнаграждение за адвокат. На основание чл. 143, ал.1 АПК следва ОД МВР – Варна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 10 лева.

Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл.143, ал.3 от АПК искането от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Съдът,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-001610/10.12.2024 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Варна, с която на И. Е. Ю. [ЕГН] е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [населено място] да заплати на И. Е. Ю. [ЕГН], сумата в размер на 10 /десет/ лева, представляваща заплатена държавна такса.

Решението не подлежи на обжалване.