РЕШЕНИЕ
№ 887
гр. Бургас, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20242100101614 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от
Банка ДСК ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, район Оборище,
ул. Московска№19, чрез юрисконсулт В. Ангелова, съдебен адрес гр. Бургас,
ул. Св. Св Кирил и Методий №12, с която са предявени искове за приемане за
установено спрямо Б. С. Б., ЕГН **********, с адрес *****, че дължи на
ищеца следните вземания по ч.гр.д.№3759/2024г. на БРС, по което е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 1964/11.06.2024г. -
сумата от 31 463,31 лева – главница до договор за кредит за текущо
потребление от 04.05.2023г., 1580,11 лева - договорна възнаградителна лихва
за периода 20.07.2023г.-17.04.2024г., 65,42лева-обезщетение за забава за
периода 20.07.2023г.-17.04.2024г., сумата от 65,24лв. – обезщетение за забава
за периода 20.07.2023г.- 17.04.2024г., 578,50лева-обезщетение за забава за
периода 18.04.2024г.-04.06.2024г., както и сумата от 160 лева разходи за
изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.06.2024г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 04.05.2023г.. като кредитор е сключил с
ответника договор за потребителски кредит, по силата на който е предоставил
на кредитополучателя кредит в размер на 32 000лв., със срок за погасяване
120месеца. Поддържа, че кредитът се олихвява с преференциален променлив
лихвен процент в размер на 6,66% годишно или 0,02% на ден, формиран от
стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор
„ефективен годишен лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
сектор домакинства със срок над 1 ден до 2 години“ – 0,06процента, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 6,600%, предоставен по повод сключен
между страните договор за ползване на пакет „ДСК Флекси-4“. Позовава се на
настъпила предсрочна изискуемост на цялото остатъчно задължение за
връщане на главницата по кредита поради неплащане на вноски с падежни
дати в периода 20.07.2023г.-20.03.2024г., поради което кредиторът е приложил
1
санкциите съгласно т.16.2 на глава „Отговорност и санкции „от общите
условия към договора-при допусната забава в плащанията за главницата и/или
лихва над 90 дни целият непогасен остатък от главницата става предсрочно
изискуем. Заявява, че с покана, надлежно връчена на ответника на 18.04.2024г.
по реда на чл.47 от ГПК преди иницииране на заповедното производство, е
обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането. В
първото по делото съдебно заседание ищецът уточнява, че не е упражнил
правото си на едностранно увеличение на лихвения процент при действието
на договора за кредит.
Ангажира доказателства. Претендира разноски, включително
направените разноски в заповедното производство.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначените му особени представители адв. Т. Байчев и адв. Ц. Куманова, с
който исковете изцяло се оспорват по основание и размер. Възразяват, че
процесният договор не е обявен надлежно за предсрочно изискуем, като
връчването на длъжника по реда на чл.47от ГПК не е редовно. Освен това в
поканата-уведомление не се съдържала никаква информация каква част от
главницата е изплатена, кои погасителни вноски са забавени, какъв е техния
размер и в какъв срок следва да бъдат погасени. Посочва се, че предвид
липсата на реквизити в поканата и достатъчна конкретизация на процесните
вземания е налице порок на уведомяването, като в допълнение банката не
била предоставила на длъжника подходящ срок за изпълнение. Цитира се дело
№С-415/11 на СЕС и решение от 26.01.2017г. по дело С-421/14 на СЕС, в
които са посочени изискванията, които националните съдилища следва да
спазват при преценка дали на потребителя са предоставени ефективни
средства за защита срещу предсрочната изискуемост. Оспорва се клаузата на
т.16.2 от ОУ като неравностойна и нереципрочна. Начислените допълнителни
финансови репарации по договора, извън тези по т.16.3 от него също се
основавали на неравностойни клаузи. Оспорват се всички представени от
ищеца финансови документи, извадки от дневници и извлечения, свързани с
начисляване на лихви и обезщетения.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.430, ал.1 и 2 вр. 432 от
ТЗ вр. 79 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ и чл.86 вр. чл. 288 от ТЗ, които са допустими
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен договор за кредит за текущо потребление от
04.05.2023г., по силата на който Банка ДСК“ ЕАД като кредитор е
предоставила на Б. С. Б. като кредитополучател кредит за текущо
2
потребление в размер на 32 000 лева, със срок за издължаване на кредита –
120 месеца, считано от неговото усвояване. Съгласно чл.5 от договора
кредитът се погасява на равни месечни анюитетни вноски (главница и лихва)
съгласно погасителен план, който съдържа информация за общата сума,
дължима от кредитополучателя, с падежна дата на издължаване на месечните
вноски – 20-то число на месеца.
В чл. 8 от договора страните са постигнали съгласие кредитът да се
олихвява с променлив лихвен процент в размер на 6,66% годишно или 0,02%
на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент,
представляващ индикатор „ефективен годишен лихвен процент по салда по
срочни депозити в лева на сектор домакинства със срок над 1 ден до 2 години“
– 0,06процента, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула
и фиксирана преференциална надбавка, която към датата на сключване на
договора е в размер на 6,600%. Съгласно чл.7 от договора е определена
падежна дата за издължаване на погасителните вноски 20-то число от
съответния месец. Годишният процент на разходите (ГПР) е определен в чл. 11
в размер на 7,52 процента ГПР и може да бъде променян при препоставките,
предвидени в общите условия.
От ищеца са ангажирани подписани от ответната страна и неразделна
част от договора за кредит общи условия към договора за кредит и
погасителен план. Съгласно чл.5, т.1 от общите условия кредитът се олихвява
с променлив лихвен процент, който е зависим от стойността на реферетния
лихвен процент, посочен в договора или определен в случаите и по реда на
чл.5, т.3.1 от общите условия. Предвидено е, че референтният лихвен процент
представлява лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор или комбинация
от индекси и/или индикатори, публикуван официално на интеренте
страницата на БНБ. Според чл.5, т.2,.1 от ОУ променливият лихвен процент,
зависещ от реферетния лихвен процент, се променя от кредитора два пъти
годишно на 15 януари и на 15 юли, като промяната се извършва съгласно
стойността на използвания от кредитора бенчмарк и/или индекс и/или
индикатор, обявена два работни дни преди 15 януари и 15 юли.
Съгласно чл. 16, т.1 от ОУ при забава на плащането на месечната вноска
от деня, следващ падежната дата, определена в
договора, просрочената част от вноската, представляваща главница, се
3
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта.
В т. 2 на чл. 16 от ОУ е посочено, че при допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък
от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен
процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Уговорено е, че за настъпване на предсрочната изискуемосткредиторът
изпраща уведомление до кредитополучателя на посочения от него адрес за
кореспонденция в договора.
От датата на изискуемост на кредита целият непогасен остатък от
главницата се олихвява със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД до
окончателното погасяване на задължението, включително по принудителен
ред съгласно чл. 16, т.3 от ОУ.
Установява се по делото от приетото заключение на вещото лице Т. Д.,
неоспорено от страните, че сумата по кредита в размер на 32 000лева е
отпусната от банката и усвоена от кредитополучателя по негова
разплащателна сметка.
БОС приема, че клаузите на чл.7, чл. 8 и чл.9 от договора за кредит не
са неравноправни – ясни и разбираеми са условията във връзка с
привилегията за ползване на преференциален лихвен процент. Същевременно
потребителят е достатъчно и подробно информиран при сключване на
договора за методиката и механизма, по който се определя лихвения процент
и неговите компоненти. Следователно не се касае за недобросъвестно
поведение на кредитора и за неиндивидуално уговорени клаузи.
Видно от заключението на вещото лице Д. за периода 20.05.2023г.-
20.07.2023г. са извършени погашения по кредита в общ размер на 983,20лв.,
от които 536,69лв. главница, 446,21лв. възнаградителна лихва и 0,30лв.
обезщетение за забава. Погасени са изцяло първите две вноски по кредита с
дати на падежи 20.05.2023г. и 20.06.2023г. и частично погасена трета вноска с
падеж 20.07.2023г. Последното отразено плащане по кредита е от дата
20.07.2023г.
Приложената покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
находяща се на ср. 17 по делото, е връчена на ответника по реда на чл.47 от
ГПК от Георги Кинов-призовкар при ЧСИ Таня Маджарова, с район на
действие БОС. С поканата банката е обявила кредита за предсрочно изискуем
4
поради забава в погасяване на задълженията.В договора за кредита ищецът е
заявил адрес в *****. От своя страна ответникът се задължил в чл.11,б“е“ от
ОУ да уведоми кредитора при промяна на местоработата си, местоживеенето
си или някой от адресите си, посочени в договора. По делото не се установява
да е изпълнил това задължение, поради което извършеното залепване на
уведомление на същия адрес, удостоверено с приложения протокол на
служител в нотариалната кантора, който е констатирал, че адресатът е
напуснал адреса, БОС счете за надлежно връчване на поканата. Видно от
извършените в хода на производството справка за адресна регистрация на
ответника няма промяна в настоящия и постоянния му адрес, последният няма
и регистрирани трудови договори в НАП, като последното му трудово
правоотношение е прекратено на 03.10.2023г.
В тази връзка БОС съобрази съдебната практика на касационната
инстанция по приложението на чл.47 от ГПК в последната действаща
редакция след изменението му, в която се застъпва становището, че когато в
договора между страните е посочен адрес за кореспонденция, който съвпада с
настоящия или постоянен адрес на страната, при поето задължение от същата
страна да уведоми писмено насрещната страна за промяна в адреса,
връчването на посочения адрес по реда на чл.47 ГПК следва да се счита
редовно, като за лицето, изпращащо поканата не съществува задължение за
посочване на друг адрес, както и за нотариуса или съдебния изпълнител не
съществува задължение да издирва друг адрес /освен настоящ или постоянен/
по месторабота или местослужене или осъществяване на търговска дейност /в
този смисъл решение №71 от 28.04.2022г. на ВКС по кас.гр.д.№2681/2021г., IV
ГО/.
Предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост са
посочени в т.18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Няма формални
изисквания към съдържанието на документа, с който се упражнява правото на
кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, освен когато страните са
постигнали такава уговорка в договора или общите условия, какъвто не е
настоящия случай. Нито съдебната практика, нито правната теория, поставят някакви
формални изисквания към съдържанието на волеизявлението за обявяване на предсрочната
изискуемост, но във всички случаи то трябва да е изрично и недвусмислено. В писмения документ
кредиторът може да даде и срок за изпълнение на задължението, конкретизирайки го в определен
размер към момента на изявлението. Посочването по този начин на размера на дълга е от значение
за отправената към длъжника покана за доброволно изпълнение, а не към обявяването на
предсрочната изискуемост на кредитното задължение. Изискуемостта дава възможност на
кредитора да иска и да получи изпълнение във вида и размера, който задължението би имало, ако
срокът бе изтекъл. Упражняването на предоставеното от договора право на
предсрочна изискуемост е санкция за неизправността на длъжника и не
погасява уговорените задължения, а отнема преимуществото на срока, като
изискуемостта настъпва и за непадежиралите към този момент анюитетни
вноски, включително в частта им за възнаградителни, санкционни лихви и
5
такси / в този смисъл решение №103 от 20.06.2017г. на ВКС по по т.д.№60152
2016г./
Неоснователно е възражението на процесуалните представители на
ответника, че на потребителя не са предоставени ефективни средства за
защита срещу предсрочната изискуемост . Според критериите, посочени в
решение 26.01.2017г. по дело С-421/14 на СЕС, както и решение от
14.03.2013г. по д. № С-415/11г. на СЕС националният съд следва да извърши
проверка и дали възможността на продавача или доставчика да обяви целия
кредит за предсрочно изискуем, зависи от неизпълнение от страна на
потребителя на основно в съответното договорно правоотношение
задължение, дали тази възможност е предвидена в случаите, в които
неизпълнението е достатъчно тежко с оглед срока на кредита и размера на
задължението по него, дали клаузата дерогира приложимите в тази област
правни норми и дали националното право предвижда подходящи и ефективни
средства, позволяващи на потребителя, за когото се прилага такава клауза, да
преустанови действието на договора на посочената изискуемост на кредита.
БОС счита с оглед размера на непогасените задължения, падежа на
задълженията и срока на договора, че се касае за тежко неизпълнение на
договорните задължения на ответната страна. Не се установи клаузата за
предсрочна изискуемост да противоречи на приложимите императивни
правни норми на вътрешното национално право и на разпоредбата на чл.60,
ал.2 от ЗКИ.
Вещото лице е изчислило размера на дълга към подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като е съобразило
извършените плащания преди иницииране на заповедното производство.
Видно от заключението на вещото лице по приетата СИЕ ответникът не е
погасил главница в общ размер на сумата от 31 463,31 лева – главница до
договор за кредит за текущо потребление от 04.05.2023г., 1580,11 лева -
договорна възнаградителна лихва за периода 20.07.2023г.-17.04.2024г.,
65,42лева-обезщетение за забава за периода 20.07.2023г.-17.04.2024г., сумата
от 65,24лв. – обезщетение за забава за периода 20.07.2023г.- 17.04.2024г.,
578,50лева-обезщетение за забава за периода 18.04.2024г.-04.06.2024г., както и
сумата от 160 лева такса за изискуем кредит.
При горните мотиви съдът счете за основателни предявените
установителни искове сумата от 31 463,31 лева – главница до договор за
кредит за текущо потребление от 04.05.2023г., 1580,11 лева - договорна
възнаградителна лихва за периода 20.07.2023г.-17.04.2024г., 65,42лева-
обезщетение за забава за периода 20.07.2023г.-17.04.2024г., сумата от 65,24лв.
– обезщетение за забава за периода 20.07.2023г.- 17.04.2024г., 578,50лева-
обезщетение за забава за периода 18.04.2024г.-04.06.2024г.,които следва да
бъдат изцяло уважени.
Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. По делото от ищеца не са ангажирани доказателства за реално
6
извършен разходи във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. На клиента не е предоставена допълнителна насрещна услуга, нито е
извършен разход извън действията по управлението на дълга. Предвид това
неоснователен е искът за сумата от 160 лева, представляваща такса за
предсрочна изискуемост, който следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото съдебно-деловодни разноски, възлизащи в размер на
6047 лева по исковото производство и 726,95 лева по заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на Б. С. Б., ЕГН **********, с
адрес ****, че в полза на Банка ДСК ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, район Оборище, ул. Московска№19, съществува вземане по ч.гр.д.
№3759/2024г. на БРС, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК № 1964/11.06.2024г. за сумата от 31 463,31 лева – главница до
договор за кредит за текущо потребление от 04.05.2023г., 1580,11 лева -
договорна възнаградителна лихва за периода 20.07.2023г.-17.04.2024г.,
65,42лева-обезщетение за забава за периода 20.07.2023г.-17.04.2024г., сумата
от 65,24лева – обезщетение за забава за периода 20.07.2023г.- 17.04.2024г.,
578,50лева-обезщетение за забава за периода 18.04.2024г.-04.06.2024г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2024г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Банка ДСК ЕАД против Б. С. Б., ЕГН
**********, с адрес **** за приемане за установено, че в полза на ищеца
съществува вземане по ч.гр.д.№3759/2024г. на БРС, по което е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 1964/11.06.2024г. за
сумата в размер на 160 лева, представляваща разходи при изискуем кредит.
ОСЪЖДА Б. С. Б., ЕГН **********, с адрес **** да заплати на Банка
ДСК ЕАД направените по делото съдебно-деловодни разноски, възлизащи в
размер на 6047 лева по исковото производство и 726,95 лева по заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
7
му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8