Р Е Ш Е Н И Е
№ 86
гр. Русе, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в открито заседание на 19 април през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
СПАС СПАСОВ
при
секретаря Галина Кунчева и с
участието на прокурора Емилиян
Грънчаров, като разгледа докладваното от съдия Спасов КАНД № 58 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във
вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Русе против Решение № 688 от 29.11.2022 г.,
постановено по АНД № 1330/2022 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
отменено Наказателно постановление (НП) № 18-000041 от 20.07.2022 г., издадено
от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Русе, с което на ЗП С.Ш.М., с
адрес: *** за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда
(КТ) и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 1 500 лева.
В жалбата се навеждат касационни оплаквания за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и нарушение на
съдопроизводствените правила във връзка с оценката на доказателствата –
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл.
63в от ЗАНН.
Касационният жалбоподател претендира отмяна на
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се потвърди
издаденото наказателно постановление. Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - С.Ш.М., чрез
процесуален представител адв. С.Ц., в депозиран по делото писмен
отговор вх. № 1566 от 16.01.2023 г. по описа на РС – Русе и в съдебно заседание
в хода по същество на делото оспорва основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че първата съдебна инстанция правилно
е отменила оспореното пред нея наказателно постановление, макар и по
съображения, различни от изложените от районния съд, а именно според
представителя на Прокуратурата, в конкретния казус е приложима
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН, поради което счита,
че решението на първата съдебна инстанция следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл
в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета,
Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна възззивният съд е установил, че
при извършена проверка от контролни органи на ДИТ – Русе, последните преценили,
че ЗП С.Ш.М. е извършил нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 от КТ,
тъй като на 07.06.2022 г., около 10:00 часа, в обект на контрол – черешова
градина в с. Ряхово било констатирано, че работничката Н. С. Х. полага труд
като берач в обекта на контрол, без да има сключен писмен трудов договор с
работодателя ЗП С.Ш.М., за което нарушение срещу ЗП бил съставен АУАН №
18-000041 от 24.06.2022 г.
По съставения акт било подадено възражение от ЗП, с
което било оспорено наличието на съставомерно деяние по чл. 62, ал. 1, вр. чл.
61, ал. 1 от КТ. Във възражението било посочено, че за М. като земеделски
производител, възниквала необходимост от работна сила сезонно и инцидентно,
както и в зависимост от метеорологичните условия и от момента, когато
продукцията е готова или от други обстоятелства. Поради това, преди началото на
сезона по прибиране на реколтата, касационният ответник се възползвал от
правото си по чл. 114а от КТ и закупил от ДИТ – Русе 80 броя бланки на
еднодневни трудови договора, за които е внесъл авансови осигурителни вноски.
Във възражението се твърди, че договорите с лицата работили на 07.06.2022 г.
(денят на проверката от ДИТ) са сключени преди лицата да отидат на работа в
овощната градина. В подкрепа на твърденията си М. представил към възражението
заверени преписи от платежни нареждания – 4 броя от 01.06.2022 г. относно
заплащането на авансови вноски за осигуровки за 80 броя еднодневни трудови
договора.
Въз основа на този АУАН, Директорът на ДИТ – Русе
издал обжалваното пред РС - Русе наказателно постановление, с което за
нарушението и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ наложил на ЗП С.Ш.М. наказание
„глоба“ в размер на 1 500 лева.
За да отмени оспореното пред него наказателно
постановление, районният съд приел от правна страна, че извършеното нарушение
не е доказано, тъй като от установените по въззивното дело фактически
обстоятелства се доказвало, че лицето Н. Х. е имала сключен трудов договор
(договор по чл. 114а от КТ) преди постъпване на работа и той е бил в писмена
форма. Този извод съдът обосновал след анализ на събраните в хода на въззивното
производство писмени и гласни доказателства, излагайки мотиви кои от тези
доказателства кредитира и кои не и защо. Прието е, че от свидетелските
показания на св. Х. безспорно се установявало, че същата в деня на проверката е
сключила трудов договор на основание чл. 114а от КТ (еднодневен договор) в
писмен вид преди започване на работа. Тези показания били в унисон с останалите
събрани по делото доказателства, включително за закупени предварително трудови
договори по чл. 114а от КТ от земеделския производител и съответно внесени
авансови осигурителни вноски за тях, което сочело на намерение у наказаното
лице да спази законовите изисквания. Отхвърлени са като недостоверни
твърденията на актосъставителя, разпитан пред районния съд, че установеното
нарушение се основава на попълнените от самите работници декларации и в
частност от Н. Х. декларация, в която посочва, че няма сключен трудов договор и
не желае да сключва такъв.
Касационната инстанция намира решението на районния
съд за правилно като краен резултат. Настоящият състав на съда споделя крайния
правен извод на въззивната инстанция за наличие на основание за отмяна на
наказателното постановление, но не споделя конкретните мотиви, въз основа на
които съдът е достигнал до този извод, като счита, че наказателното
постановление следва да бъде отменено по други съображения.
Основавайки се на фактическите установявания,
направени от въззивната инстанция, съгласно регулацията от чл. 220 от АПК, настоящият състав намира следното:
Правоотношението между земеделския производител и
наетата на 07.06.2022 г. работничка Н. Х. правилно е било квалифицирано като
такова по чл. 114а от КТ. В този случай законът предвижда специална форма и
реквизити на подлежащия на сключване трудов договор, както и начин и ред за
заплащане на задължителните осигуровки. Доколкото няма изрично правило в
специалната разпоредба - кога следва да бъде сключен трудовият договор, то
приложима е нормата на чл. 61, ал. 1 от КТ, т.е. сключването на писмен трудов
договор следва да предхожда започването на упражняване на трудова дейност от
работничката. Предвид спецификата на договора по чл.114а от КТ, т.нар. „еднодневен договор“, с ал. 6 изрично е
изключено приложението на чл. 62, ал. 3 и ал. 4; чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл.
128а ал. 3, при неговото сключване и прекратяване. Това означава, че щом общото
правило от чл. 61, ал. 1 от КТ не попада в този кръг, същото е приложимо към
договори от процесния вид. Трудов договор за краткотрайна сезонна
селскостопанска работа се сключва между работник и регистриран земеделски
стопанин („работодател“ съгласно § 1, т. 1 ДР на КТ), за работа за един ден,
като това време не се признава за трудов стаж. Условията и редът за
регистриране на тези трудови договори пред Инспекцията по труда, се определят с
наредба на МТСП, съгласувана с управителя на НОИ и с НАП, каквато е Наредба №
РД 07-8 от 13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и
отчитане на трудовите договори по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда пред
инспекцията по труда (Обн. ДВ, бр. 54/15 г., посл. изм. ДВ, бр. 25/26.03.21 г.).
Работниците, които полагат труд по трудов договор за краткотрайна сезонна
селскостопанска работа се осигуряват при условия и ред, установени с КСО и в
ЗЗО, по аргумент от чл. 114а, ал. 8 от КТ.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД 07-8/2015 г., валидни за наемане на
работа по реда на чл. 114а от КТ са само образците на трудов договор, които
съответстват по форма и съдържание на утвърдения с наредбата образец и са
регистрирани в Портала за еднодневни трудови договори на електронната страница
на ИА ГИТ. Регистрацията на образците на трудов договор по чл. 114а, ал. 1 от КТ се извършва след представяне от работодателя -
регистриран ЗС, на платежни документи за авансово внесените осигурителни
вноски.
В случая настоящият съдебен състав намира, че
безспорно е налице нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 61, ал. 1 от КТ, тъй като към момента на проверката на 07.06.2022 г., около 10:00 часа
работниците са полагали труд без да са имали сключен писмен трудов договор.
Изводите на районния съд в обратната посока са направени при неправилна
преценка на събраните доказателства. Установено е, че работниците за деня на
проверката заедно са пътували с бус на работодателя и по твърдения и на Н. Х.,
всички заедно са били първо в базата за подписване на трудовите договори и след
това са отивали в градината. Но в попълнените при проверката декларации всички
работници са посочили, че нямат сключен трудов договор преди началото на
работния ден, включително и св. Х. и че не желаят сключването на такъв, като
всички са отказали предложението, отправено от работодателя да сключат договор
и въпреки това след започване на административнонаказателното производство, от
работодателя са представени сключени договори между него и установените в деня
на проверката лица. Липсва последователност в поведението на работниците,
включително и на Н. Х.. Съдът неправилно е приел, че показанията на последната
кореспондират с останалите доказателства по делото. Напротив, същите се явяват
в противоречие не само с показанията на актосъставителя и с попълнените от
самите работници декларации и в частност от Н. Х. декларация, в която посочва,
че няма сключен трудов договор и не желае да сключва такъв, но и с наличната по делото
декларация, която била написана от М. в деня на проверката и в която в свободен
текст, ЗП декларира, че е повикал общо 11 работника, поименно изброени, сред
които и Н. Х., да берат череши в градината му срещу заплащане, декларирал е
още, че еднодневни договори не са подписвани за деня на проверката /07.06.2022
г./, като договорите ги попълват в края на работния ден (л. 15 от въззивното
дело). Според
касационния съд доказателствата по делото сочат, че трудови договори
действително са подписани, но едва в края на работния ден при изплащане на
възнаграждението за деня, което с изключение на законовите изисквания, е
житейски логично, за да се избегне двойното разхождане на работниците до
мястото, използвано от работодателя за офис.
С оглед на това Административен съд – Русе, в
настоящия си състав, счита, че в конкретния случай са осъществени всички
признаци от обективна и субективна страна на нарушение по чл. 62, ал. 1, вр.
чл. 61, ал. 1 от КТ, за каквото е санкциониран касационният ответник.
Както вече се посочи, режимът на трудовия договор по чл. 114а, ал. 1 от КТ е различен и в известен смисъл облекчен, като същият
не съдържа изрично правило относно момента на сключване на трудовия договор,
както и за неговото прекратяване, с изключение на регулацията от чл. 114а, ал. 1 и ал. 2 от КТ - че работата е за един ден и с един работник могат
да се сключват договори от този вид общо за не повече от 90 дни в една
календарна година. Във връзка с това степента на обществена опасност на
конкретно извършеното противоправно деяние е от значение, за да се реши дали
същото е административно нарушение или макар да е формално съставомерно, тъй
като не разкрива или изключва значима степен на обществена опасност, е малозначително.
Независимо че релевираното нарушение е извършено посредством бездействие и настъпването
на вредни последици не е елемент от фактическия му състав, то разкрива явно
незначителна степен на обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от
Наказателния кодекс, приложим от препращането на чл. 11 от ЗАНН.
Това е така, тъй като режимът на регистрация на т.нар.
„еднодневни трудови договори“ предполага земеделският стопанин предварително да
знае колко (евентуално и кои) работници ще работят през следващия ден, за да
може да плати предварително (авансово) задължителните осигурителни вноски за
всеки от тях. Ако не представи платежни документи за това, по аргумент от чл.
4, ал. 4 от Наредба № РД 07-8/2015 г., във връзка с чл. 114а, ал.
8 от КТ, няма да бъде извършена регистрация на образците на ТД по чл. 114а, ал. 1 от КТ. Освен това, по
хипотеза въпросните еднодневни договори се сключват за сезонна селскостопанска
работа, която е зависима до голяма степен от климатичните условия. Кога точно
(в кой конкретен ден) ще може да започне прибирането на плодовете от черешовата
градина не винаги е лесно да бъде определено предварително, с точност до един
ден, защото дори и да са узрели плодовете е възможно да вали дъжд, например, в
предвидения от ЗП ден, което обективно да осуети извършването на работата по
прибиране на реколтата от узрелите сортове плодове. В настоящия случай,
земеделският производител е закупил 80 броя трудови договори по чл. 114а от КТ
предварително, като е внесъл авансово дължимите по тях осигурителни вноски.
Това определено сочи, че касационният ответник се е стремил да изпълни
законовите си задължения на работодател по КТ, макар тези задължения да не се
изчерпват единствено с това. Необходимо е било и да сключи конкретните договори
преди започване на работа от лицата. Независимо от това правата на работниците
и в частност на работничката Н. Х., свързани с осигуряването им като работници,
са защитени, макар трудовият договор да е подписан в края на работния ден.
Преценени горните обстоятелства, отнесени към
особеностите на договора по чл. 114а от КТ,
сочат на явна незначителност на обществената опасност на деянието, свързано с
допускането на работничката до работа преди сключване на писмен трудов договор
от вида на този по чл. 114а от КТ.
В обобщение, настоящият състав намира, че по силата на
препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН („По въпросите на вината [ ... ], обстоятелствата,
изключващи отговорността [ ... ], се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс [ ... ]“),
следва да бъде приложен чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като извършеното нарушение,
макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в чл. 62, ал. 1, във
връзка с чл. 61, ал. 1 от КТ, поради своята малозначителност е с пренебрежимо
ниска (явно незначителна) степен на обществена опасност, което обосновава извод
за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Като е отменила оспореното пред нея
наказателно постановление, първата съдебна инстанция е постановила правилен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, съобразно изложените по-горе
мотиви.
Така мотивиран и на основание чл.
63в от ЗАНН, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 688
от 29.11.2022 г.,
постановено по АНД № 1330/2022 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
отменено Наказателно постановление № 18-000041 от 20.07.2022 г., издадено от Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” – Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.