№ 219
гр. Свиленград, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20255620100588 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част Трета, Глава Двадесет и пета от ГПК – Бързо
производство.
Образувано е по искова молба от В. Р. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
************, с която са предявени срещу „Българска агенция по безопасност на храните“
(БАБХ), с Код по Булстат: *********, с адрес: гр. София, район „Красно село“, бул. „Пенчо
Славейков“ № 15А, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от
КТ.
Ищцата В. Р. Г. иска от съда, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, да признае за
незаконно и отмени уволнението, извършено със Заповед № ОТОС-016/ 14.04.2025 г. на
Изпълнителния директора на БАБХ, и на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ да я възстанови
на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист“ в отдел „Финансово-
стопанска дейност“ в Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Хасково при
БАБХ, както и да й присъди направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с ответника – работодател,
възникнало с Трудов договор № ОТН-72/ 10.06.2022 г., по силата на което заемала
длъжността „специалист“ в отдел „Финансово-стопанска дейност“ в ОДБХ – Хасково при
БАБХ. Твърди, че с Допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение
№ ОТПП-001/08.01.2025 г. била преназначена на длъжност „старши специалист“ в същия
отдел. Твърди, че със Заповед № ОТОС-016/ 14.04.2025 г. на Изпълнителния директора на
БАБХ, връчена на ищцата на 14.04.2025 г., трудовото й правоотношение с ответника било
прекратено, считано от 14.04.2025 г., на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ, във вр. с чл.5,
ал.1, т.2 и т.11 и ал.2, т.1 от Устройствения правилник на БАБХ, одобрен доклад в ЦУ на
БАБХ и утвърдено длъжностно разписание на ОДБХ – Хасково. В заповедта било посочено,
че трудовото правоотношение се прекратява поради определяне на длъжността за заемане от
държавен служител.
Ищцата счита, че уволнението й е незаконосъобразно, а заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение - немотивирана. Ищцата посочва, че изпълнявала трудовите си
функции на 12-часови смени, по график, в последователност дневна, нощна смята и два
1
почивни дни. Т.е., работата била организирана в 24 часов денонощен режим и се
изпълнявала от 4 смени, като във всяка от смените работили на трудов договор служители на
длъжностите „специалист“, „старши специалист“ и „главен специалист“. Тази организация
на работа била запазена и след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.
Към датата на уволнението на ищцата, по трудово правоотношение с ответника, в
работната смяна, в която тя изпълнявала трудовите си функции, останали да работят трима
души на длъжност „главен специалист“. Тъй като длъжностите „специалист“, „старши
специалист“ и „главен специалист“ имали едни и същи длъжностни характеристики, ищцата
счита, че реалното основание за прекратяване на трудовото й правоотношение било
съкращаване на щата, а с основанието за прекратяване, посочено в заповедта се целяло
заобикаляне на закона, респ. изискването за извършване на подбор сред служителите.
Заповедта била издадена в нарушение на закона и поради това, че били нарушени трудовите
права на ищцата и правото й на защита, доколкото не й била дадена възможност да се
запознае с посочените в оспорваната заповед Доклад на ЦУ на БАБХ и новото длъжностно
разписание, утвърдено от ОДБХ – Хасково, в сила от 14.04.2025 г. Според ищцата, ако имало
промени в това ново длъжностно разписание, то с него били създадени длъжности, които
били с различни трудови функции, което водило до извод за извършено реално съкращаване
на щата, при наличието на трансформация, при която трудовата функция на съкратената
длъжност се прехвърляла на друга длъжност със съществено различаваща се трудова
функция, както и когато тя се преразпределяла между други длъжности, също със
съществено различаващи се трудови функции. В случая, длъжността на ищцата, която била
заемана по трудово правоотношение и за която било предвидено да бъде заета по служебно
такова, не запазила основните си, характеризиращи я функции, а напротив.
Ищцата твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение била
постановена и в нарушение на разпоредбата на чл.8 от КТ (изискването за добросъвестност).
Счита, че освобождаването й от работа на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ е в резултат на
недобросъвестност на работодателя, тъй като от всички служители на длъжност „старши
специалист“ и „главен специалист“, имащи едни и същи основни трудови функции,
единствено трудовото правоотношение с ищцата било прекратено и то на датата, на която
новото длъжностно разписание влязло в сила.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдението на ищцата за липса
на посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото й правоотношение.
Посочва, че работодателят бил упражнил правото си да извърши трансформация на
длъжностите в новото длъжностно разписание и в поименното щатно разписание, като
определил длъжността „старши специалист“, заемана от ищцата по трудово
правоотношение, да се трансформира в длъжността „главен експерт“, заемана по служебно
правоотношение. Оспорва и твърдението на ищцата за извършено от работодателя реално
съкращаване на щата, като посочва, че длъжността, за която било предвидено да бъде заета
по служебно правоотношение, запазвала основните си характеризиращи я трудови функции,
но същевременно получавала нови и губила част от старите си трудови функции. В случая
трансформирането на трудовите функции било чрез тяхното разширяване и включване на
допълнителни задължения и въвеждане на по-високи изисквания от съществуващите за
длъжността, което изключвало хипотезата на съкращаване на щата.
По изложените в отговора съображения ответникът иска от съда да отхвърли
исковете и да му присъди направените по делото разноски, в това число юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на
чл.235, ал.2 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните по делото, а и от събраните в процеса писмени
доказателства – Трудов договор № ОТН-72/ 10.06.2022 г. и Заповед № ОТОС-016/ 14.04.2025
на Изпълнителния директора на БАБХ се установява и съдът приема за доказано, че в
2
периода от 10.06.2022 г. до 14.04.2025 г. ищцата В. Р. Г. е работила при ответника БАБХ по
трудов договор, за неопределено време, като последно е заемала длъжността „старши
специалист“ в Отдел „Финансово – стопанска дейност“ в ОДБХ - Хасково при БАБХ,
съгласно Допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение №
ОТПП-001/08.01.2025 г.
Така съществувалото трудово правоотношение е прекратено едностранно от
работодателя със Заповед № ОТОС-016/ 14.04.2025 г., на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ,
поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, считано от 14.04.2025
г., на която дата посочената заповед е връчена на работника, съобразно нормата на чл.335,
ал.2, т.3 от КТ.
В представената с отговора Заповед № ОТОС-016/ 14.04.2025 г. (л.31) е посочено, че
трудовото правоотношение се прекратява на основание чл.325, ал.1, т.12 от Кодекса на
труда, поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител.
Съдът счита, че заповедта е достатъчно обоснована и мотивирана - по начин,
определящ в достатъчна степен причината за прекратяването на трудовото правоотношение,
оттам и възможността на съда да извърши проверка относно съществуването на факта,
посочен като основание за прекратяването и неговото съответствие на посочената правна
норма. Заповедта дава възможност на служителя да узнае за причината, мотивирала
работодателя да прекрати трудовото правоотношение и да организира защитата си против
него. Съдебната практика е последователна в тази насока, като още в Решение № 346 от
23.07.2010 г. по гр. дело № 468/2009 г. на ВКС, IV г. о., е прието, че във всички случаи на
прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота /мотиви/ за основанието,
на което се извършва, както с оглед защитата на работника или служителя, така и поради
правните последици. Няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с
цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически
основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на
законодателя. От значение е работникът или служителят да разбере кои са фактите в
обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а
съдът да може да извърши проверка на тези факти. В този смисъл е и Решение № 314 от
30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 840/2014 г., IV г. о., ГК, и др.
Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на ищцата, че
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е немотивирана. В случая, в
заповедта се сочи както факта, обусловил прекратяването на трудовото правоотношение,
така и съответната правна норма, която не предполага различни фактически основания, нито
има нужда от излагане на допълнителни данни.
Видно от ангажираните от страна на ответника – работодател писмени доказателства
- Длъжностно разписание на ОДБХ - Хасково, в сила от 09.01.2025 г., утвърдено от
Изпълнителния директор на БАБХ (л. 43 – л. 45 от делото) и Длъжностно разписание на
ОДБХ - Хасково, в сила от 14.04.2025 г., утвърдено от Изпълнителния директор на БАБХ (л.
49 – л. 51 от делото), в първото длъжностното разписание е предвидена 1 щатна бройка за
длъжността „старши специалист“ в Отдел „ФДС“ - за заемане по трудово правоотношение, и
4 щатни бройки за длъжността „главен експерт“ в същия отдел, предвидени за заемане по
служебно правоотношение, а във второто длъжностното разписание (в сила от 14.04.2025 г.)
не е предвидена щатна бройка за длъжността „старши специалист“ в Отдел „ФДС“ - за
заемане по трудово правоотношение, като са предвидени 5 щатни бройки за длъжността
„главен експерт“ в същия отдел - за заемане по служебно правоотношение. Т.е.
съществуващата в старото щатно разписание 1 щатна бройка за длъжността „старши
специалист“ в Отдел „ФДС“, предвидена за заемане по трудово правоотношение, е
трансформирана в 1 щатна бройка за длъжността „главен експерт“ в Отдел „ФДС“,
предвидена за заемане по служебно правоотношение, считано от датата на утвърждаване на
новото щатно разписание - 14.04.2025 г.
В редица постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения - Решение № 268/21.11.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1414/2010 г., III ГО, Решение № 204/29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №
3
229/2009 г., IV ГО, Решение № 80/03.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4358/2014 г., IV ГО,
Решение № 29/26.02.2016 г. ва ВКС по гр. д. № 2841/2015 г., III ГО, се приема, че за да е
налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, е
необходимо и достатъчно съществуването на валиден административен акт, който определя
досегашната длъжност, заемана по трудово правоотношение, за длъжност, заемана в бъдеще
по служебно правоотношение, както и че утвърждаването и изменението на длъжностното
разписание, включително на вида и броя на необходимите длъжности за изпълнение на
определена работа и вида на правоотношението, по което те се заемат, е част от
правомощията на работодателя. Приема се, че без значение е както наименованието на
писмения акт на органа по назначаване, с който той санкционира промените в щатното
разписание (заповед, нареждане и пр.), така и фактът дали това утвърждаване е
материалзирано в отделен документ или е обективирано върху списъка с вътрешното
разпределение на работната сила в предприятието по трудови функции, длъжностни
наименования и брой.
В случая са налице длъжностни разписания, утвърдени от изпълнителния директор на
БАБХ, който е работодателят на ищеца по смисъла на Кодекса на труда, като самото
утвърждаване върху документите с подпис на изпълнителния директор на БАБХ е
достатъчно, за да бъде мотивиран извод за действителност на изменението в длъжностното
разписание на лицата, които работят по служебно и по трудово правоотношение, независимо
от това, че липсва изрична заповед на работодателя за утвърждаване на промените в
щатното разписание.
Единствената предпоставка за законното упражняване от работодателя на правото на
уволнение по чл.325, ал.1, т.12 от КТ е определянето на длъжността за заемане по служебно
правоотношение - Решение № 80/03.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4358/2014 г., IV ГО. При
уволнение на посоченото основание е без правно значение дали наименованието на
длъжността е променено, както и дали длъжността е трансформирана в друга, какъвто е
настоящият случай. В посоченото по-горе съдебно решение е прието, че, независимо дали
при определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение са запазени
всички основни трудови функции, независимо дали част от тях са премахнати или са
прибавени нови, длъжността не е съкратена, а е променен редът, по който ще се регулират
отношенията при предоставянето на работната сила. В този случай работодателят може да
упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение със заемащия
длъжността, без да е ограничен от задълженията, възникващи при предварителна закрила по
чл. 333 КТ или тези за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, като заемащият
длъжността по трудовото правоотношение разполага с възможността да кандидатства да я
заеме отново по служебно правоотношение, щом отговаря на условията за това.
Обстоятелството дали част от основните трудови задължения са запазени,
премахнати или са прибавени нови не рефлектира върху законността на уволнението
по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, след като трудовите функции, характерни за всяка от двете
длъжности, не се различават съществено. В този смисъл е и най-новата практика на ВКС,
намерила израз в Решение № 434/10.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4072/2024 г., III ГО.
В конкретния случай, от представените длъжностни характеристика за длъжността
„старши специалист“ (л.60) и за длъжността „главен експерт“ (л.68) е видно, че трудовите
функции на двете длъжности не се различават съществено. Същностната трудова
функция за двете длъжности е осъществяването на финансово-стопанска дейност в един и
същ отдел – „Финансово-стопански дейности“, като и двете са йерархично подчинени на
началника на отдела. Не се различават съществено и преките задължения на двете
длъжности, като тези на длъжността „старши специалист“ почти на 100% съвпадат с тези на
длъжността „главен експерт“, но последните са разширени.
По изложените съображения искът за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищцата, извършено със Заповед № ОТОС-016/ 14.04.2025 г. на работодателя
- ответник, следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед обусловения му характер от
изхода на спора за законност на уволнението, като неоснователен следва да бъде отхвърлен
4
и обективно съединения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят разноските по делото в размер на 150,00 лв. – за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Р. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ************,
срещу „Българска агенция по безопасност на храните“ (БАБХ), с Код по Булстат: *********,
с адрес: гр. София, район „Красно село“, бул. „Пенчо Славейков“ № 15А, обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ - за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ОТОС-016/ 14.04.2025 г. на
Изпълнителния директора на БАБХ, и възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „старши специалист“ в отдел „Финансово-стопанска дейност“ в
Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Хасково при БАБХ.
ОСЪЖДА В. Р. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ************, да заплати на
„Българска агенция по безопасност на храните“ (БАБХ), с Код по Булстат: *********, с
адрес: гр. София, район „Красно село“, бул. „Пенчо Славейков“ № 15А, да заплати на В. Р. Г.,
с ЕГН: **********, с адрес: гр. ************, сумата 150,00 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
датата на обявяването му – 25.09.2025 г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
5