№ 1487
гр. Велико Търново, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20244110100663 по описа за 2024 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,ал.1, вр.чл.79 и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът «Водоснабдяване и Канализация» ООД, гр.** , чрез пълномощник
юк Й. твърди, че е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника,
във връзка с което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3168/23 г.
на ВТРС за описаните в заповедта суми. Основава претенциите си на
облигационни правоотношения между страните, регламентирани от одобрени
от ДКЕВР Общи условия. Твърди, че е изпълнил задълженията си, за което
ответникът дължи заплащане на сумите по издадените фактури, описани в
исковата молба. Предявява иск за приемане на установено дължимостта на
сумата от 433,41 лева, от която сумата от 354,94 лева, представляваща
неплатени задължения за доставена и ползвана питейна вода и услуги по
пречистване на отпадни води и канализация за обект находящ се в с.*** за
които са издадени фактури за периода 19.05.2017 г.- 9.08.2021 г. и лихва за
забава в общ размер от 78,47 лева, начислена считано от 30 дни след издаване
на всяка фактура до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Претендира
законна лихва върху главницата и разноски. В съдебно заседание
поддържа исковите претенции.
1
Ответникът А. Б. Д., чрез особения представител адв. Ч. от ВТАК е
депозирал отговор на исковата молба, в който заявява неоснователност на
исковите претенции. Сочи, че не се доказва качеството на ответника като
потребител за описания в исковата молба обект.Оспорва реалната доставка на
услугите за посочения период. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност на задълженията. В съдебно заседание поддържа становището и моли
за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като изслуша становището на страните намира за
установено следното :
По заявление на "Водоснабдяване и Канализация Йовковци" ООД, гр.
Велико Търново срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№3168/2023 г. за сумите от 354,94 лева главница,
представляваща обща стойност на ползвана, но незаплатена питейна вода по
абонатен номер 2027430 за обект, находящ се в с.** за периода от 19.05.2017
г.- 9.08.2021 г. ; сумата от 78,47 лева мораторна лихва за забава на сумите по
фактурите, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 27.10.2023 г.
до окончателното изплащане. Приет е карнет за клиент А. Б. Д., видно от
който е направен отчет на консумацията на 9.08.2021 г. в присъствие на
абоната при старо показание 1684 и ново- 1890. За отчетените 206 кубика е
издадена фактура № **********/31.08.2021 г. на стойност 354,94 лева.
Изпратена е покана за доброволно плащане до абоната, но същата видно от
обратната разписка не е получена от него. Приети са Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги, публикувани във вестник «Янтра днес» бр.
178/18.09.2014 г. и вестник «Новинар» бр.196/21.08.2014 г., одобрени с
Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР. Приета е и справка за консумация
на абонат №2027430, според която фактура № **********/31.05.2017 г. за
периода 20.04.2017 г.- 19.05.2017 г. с показание 1684, 6 куб. на стойност 11,16
лева е заплатена, а фактура № 00331118123/31.08.2021 г., показание 1890, 206
куб. на стойност 354,94 лева не е платена.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим, депозиран от процесуално
легитимирано лице, пред компетентния съд и в законоустановения срок по чл.
415, ал.1 от ГПК. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
2
съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение и
успешното доказване предполага установяване на вземането на кредитора на
посоченото основание. Съгласно разпределената от съда доказателствена
тежест ищецът следваше да установи пълно и главно съществуването на
валидно облигационно правоотношение, по което е изправна страна,
изискуемостта на вземането срещу длъжника, основанието и размера на всяка
от претенциите си. Съгласно §1, ал. 1 т. 2 от ДР на Закон за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги страни в облигационното
отношение по доставката на питейна вода и пречистването на отпадни води са
ВиК операторите и потребителите на ВиК услуги. Ищцовото дружество е
оператор на ВиК услуги по смисъла на чл. 2 от ЗРВКУ и като такъв доставя на
абонатите си питейна вода и извършва услуги по пречистване на вода и канал
на територията на Община Велико Търново , вкл. и на други общини, като
безспорно населеното място, в което ответникът има имот се обслужва от
ищеца. Съдът приема за доказано, че ответникът е в договорни отношения с
ищеца, основани на Общи условия, одобрени от ДКЕВР, публикувани в
местен и централен ежедневник, по повод доставката на питейна вода и
отвеждането на отпадни води до имот, за който е разкрита партида с абонатен
номер 20274309153625 и има качеството на потребител на ВиК услуги за
питейно-битови нужди съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 вр. чл. 3, т.1 от ОУ. От
представения карнетен лист се установява, че отчитане на консумираната вода
в имота е извършено на 9.08.2021 г. , като са записани 206 кубика вода,
представляващи разликата между предходните показания и отчетените на
9.08.2021 г. показания. Като потребител ответникът дължи заплащането на
консумираната питейна вода, която според чл. 30 и сл. от Наредба №
4/14.09.2004г. и чл. 22 от ОУ се отчита по водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на
потребителите. Съгласно чл. 33 от публикуваните ОУ, операторът издава
ежемесечни фактури при наличие на консумация и /или служебно
начисляване на количества, а потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок от датата на
фактуриране. Издадената фактура № 00331181123/31.08.2021 г. е на стойност
354,94 лева и същата е за отчетените 206 кубика вода. Фактурата не е
заплатена въпреки отправената покана до ответника, която не е получена от
него поради собственото му недобросъвестно поведение.Видно е от книжата
3
по делото, че ответникът не е заявил адрес за получаване на кореспонденция
различен от регистрирания в с.*** Община **, тоест не може да черпи права
от собственото си недобросъвестно поведение. При разпределената от съда
доказателствена тежест ответникът следваше да установи пълно и главно, че
не дължи претендираните от ищеца суми било то поради плащане, било при
доказване на други правопогасяващи, или правоизключващи възражения.
Ответникът не представи доказателства за плащане, но релевира чрез
особения си представител възражение за изтекла погасителна давност на
претендираните вземания, което следва да бъде разгледано. Задължението на
потребителите да заплащат стойността на консумираната питейна вода и
ползването на услугите по пречистването и представлява периодично плащане
по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД, защото касае повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,
без да е необходимо да са еднакви, тъй като зависят от консумацията на
абоната за всеки конкретен месец. Такава е задължителната за
правоприлагащите органи тълкувателна практика изразена в ТР № 3/2011 г. от
18.05.2012 г. по т.д.№ 3/11 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай се
претендира плащане на задължения за отчетен период 19.05.2017 г.- 9.08.2021
г. по издадена фактура на 31.08.2021 г., като следва да се има предвид, че става
реч за реално отчитане на потребено количество вода, а не за служебно
начислени количества, което е извършено на 9.08.2021 г. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника е от 27.10.2023 г.
Изискуемостта на вземането съгласно чл. 33, ал.2 от ОУ настъпва след
изтичане на 30-дневния срок след датата на фактуриране, тоест към датата на
подаване на заявлението, откогато следва да се счита предявена и претенцията
при спазен срок по чл. 415, ал.4 от ГПК, тригодишната погасителна
давност не е изтекла. По горните съображения съдът приема за установено, че
ответникът дължи сумата от 354,94 лева главница, представляваща неплатени
задължения за консумирана, но незаплатена питейна вода, за което е издадена
фактура № 33118123/31.08.2023 г. за периода 19.05.2017 г.- 9.08.2021 г. Според
чл.44 от ОУ при неизпълнение на задълженията за заплащане на дължимите
суми в срока по чл. 33 от ОУ потребителят дължи обезщетение в размер на
законната лихва по реда на чл.86,ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след
4
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на
оператора. При доказания факт на неизпълнение основателна се явява и
акцесорната претенция за лихва за забава на сумите по фактурите в общ
размер на 78,47 лева към 9.10.2023 г. Следва да се присъди и законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението -27.10.2023 г. до окончателното
изплащане.
С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС. При този изход на делото съобразно чл.78,ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца претендираните разноски, които в заповедното производство
възлизат на 75 лева за заплатена ДТ и юрисконсултско възнаграждение. В
исковото производство дължимите разноски възлизат на 75 лева за заплатена
ДТ, възнаграждение за особен представител 200 лева и и юрисконсултско
възнаграждение определено по чл.78,ал.8 от ГПК в размер на 100 лева, или
общо 375 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.
422,ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл.86 от ЗЗД, че А. Б. Д. с ЕГН ********** от
с.*** Община ** дължи на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ЙОВКОВЦИ" ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Велико Търново, ул."П.Яворов" № 30 сумата от 354,94 / триста петдесет и
четири лева и 94 ст./ главница, представляваща неплатени задължения за
консумирана, но незаплатена питейна вода по фактура №
33118123/31.08.2023 г. за периода 19.05.2017 г.- 9.08.2021 г.; сумата от 78,47 /
седемдесет и осем лева и 47 ст./ мораторна лихва за забава на сумите по
фактурите към 9.10.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата ,
считано от 27.10.2023 г. до окончателното изплащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3168/2023 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА А. Б. Д. с ЕГН ********** от с.*** Община ** да заплати на
5
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ" ООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Велико Търново,
ул."П.Яворов" № 30 сумата от 75 /седемдесет и пет/лева разноски в
заповедното производство и сумата от 375/ триста седемдесет и пет/ лева
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС , чрез ВТРС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6