№ 314
гр. В., 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско
дело № 20231420100159 по описа за 2023 година
Т. К. Т. от гр. В., бул. “Д.” *** с ЕГН: **********, чрез адв. В. Ч. от АК-В.
като пълномощник, с адрес за призоваване и съобщения: гр. В., ул. "Л." *** е
предявил иск против И. И. Ц. от гр. В., ул. „Н.В.“ *** с ЕГН:********** да
постановите решение, с който се иска да бъде осъдена И. И. Ц. от гр. В., ул.
„Н.В.“ *** с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на Т. К. Т. от гр. В., бул. “Д.”
*** с ЕГН: ********** сумата от 3 100 лв. /три хиляди и сто лева/ -
представляваща остатък от главница по договор за паричен заем от
06.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се излагат доводи и съображения, че срещу три броя
разходни касови ордери, съответно от 15.05.2018г., 22.05.2018г. и
06.06.2018г. ищецът е предоставил заем срещу договорена лихва в размер на
0,5% от заемната сума месечно в размер на общо 12 000 лв. При предаване на
последните 6 000 лв. на 06.06.2018г. страните са подписали и формален
договор за паричен заем, с които са уговорили, че заемната сума трябва да
бъде върната на 30 равни месечни вноски от по 400 лв. всяка една.
Ответницата не е спазвала стриктно уговорените падежи и размера на
месечните вноски, като е връщала на ищеца различни по размер суми според
1
възможностите й. Връщането на заема е документирано с подписи на ищеца, с
посочване на датата и размера на частичното плащане. По този начин общо са
платени 10 700 лв. с последно плащане на 29.04.2021г. в размер на 500 лв.
Срокът на договора за заем е изтекъл на 06.12.2020г., при което всички
останали задължения по него са изискуеми.
Възнаградителна лихва е в размер на 1 800 лв. или ответницата следва да
дължи на ищеца общо 13 800 лв., от които са платени 10 700 лв., като
непогасени остават 3 100 лв. Последната сума следва да се счита за дължима
главница, тъй като съгласно чл.76, ал.2 от ЗЗД при няколко разнородни
задължения погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и накрая
главницата. Липсата на доброволно изпълнение от страна на ответницата и
настъпилия падеж на задължението, обуславят правния интерес за ищеца от
предявяване на настоящия осъдителен иск.
Предявения иск е с правно основание чл.240 ЗЗД. В срока по чл.131 ГПК
ответницата е депозирала писмен отговор, с който оспорва исковата
претенция изцяло като заявява, че към датата ,когато е напуснала работа при
ищеца го е попитала какъв е остатъка, който следва да плати, за да си погаси
задължението като ищеца и е казал дължимата сума заедно с лихвата, която
ответницата е заплати на ищеца с РКО на 29.03.2021г. Предявеният иск с
правно основание чл. 240 ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД се явява процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес
и редовно упражняване правото на иск.
СЪДЪТ след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, както и доводите на страните намира за установено следното:
Съгласно чл. 240 ал. 1 от ЗЗД заемът за потребление е договор, с който
заемодателя предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Този договор е от категорията на реалните
договори т.е. смята се за сключен от момента на предаване на заемната сума,
респективно на заеманите вещи.
Елементите от фактическия състав на договора за заем са първо, съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична
сума и второ предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
2
фактите, на които основава искането си, а именно съществуването на договор
за заем между страните, предаването и получаването на сумата – предмет на
заема, както и поемането на задължение за връщането от страна на
заемателя.
Характера на договора за заем изисква заемодателя фактически да е предал
сумата, предмет на договора.
При наличието на частен документ, какъвто се явява процесния Договор за
паричен заем от 06.06.2018 г. между ищеца Т. Т., като заемодател и ответника
И. Ц. в качеството си на заемател, по силата на който ищецът се е задължил да
предостави на ответника сумата от 12 000 лв. в заем, подписан от страните,
които са го съставили и който не е оспорен с оглед на автентичността и
верността му, същият представлява доказателство, че изявленията, които се
съдържат в него са направени от посочените в него страни – заемодател и
заемател.
Преди сключването на договора ищецът Т. Т. с Разходни касови ордери от
15.05.2018 г. и 22.05.2018 г. е предал на ответника И. Ц. суми от по 2000 лв. и
4000 лв., като при сключването му на 06.06.2018 г. с РКО от същата дата
ответникът е получил още 6 000 лв. Предаването на процесната сума не се
оспорва от страните, а и видно от приложените по делото разходни касови
ордери те са били издадени в полза на ответника И. Ц.а.
Положеният подпис на ответницата в графата „получил сумата“,
потвърждаващ изявлението за това, че му е дадена определена сума пари на
определено основание, представлява изявление за получаване. Това изявление
за получаване на сумата в текста по договора и разписката също има
свидетелстващ характер / в този смисъл *** на ВКС по гр. Д. 959/2011 на III
г. о., ГК, *** на ВКС по гр. Д. 620/2010 на IV г. о., ГК/
Съдът приема, че е налице реално предаване на сумата от 12 000 лв.,
посочена в Договора.
Поемането на задължението за връщане на сумата се установява от
твърденията на страните и от писменото доказателство на стр. 8 от делото
разписка за връщане на суми по заема, където са изброени датите, на които
заемателят е предавал различни по размер вноски за погасяване на дълга, като
срещу съответната сума е положен и подписа на ищеца Т.. Общата стойност
на получените от ищеца суми възлиза на 11 700 лв.
3
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по
предявения иск ответната страна следва да докаже своите правопогасяващи
или правоизключващи възражения, от които цели да извлече благоприятни
правни последици.
В настоящия случай ответникът твърди, че е погасил задължението по
Договора за заем от 06.06.2019 г. чрез плащане, като в подкрепа на това е
приложил Разходен касов ордер №1908/29.03.2021 г.
РКО представлява комбиниран, вътрешен, единичен документ и служи за
отчитане на паричните средства. Той се съставя от отговорно лице в
счетоводството, определено от главния счетоводител и тъй като разходването
на средства от предприятието е отговорен момент от дейността му, РКО се
подписва от ръководителя и от главния счетоводител. Той е първичен
счетоводен документ, който по своето естество представлява нареждане
на ръководството на търговско дружество до касиера да изплати за
посочената в ордера сума на вписаното в него лице.
Макар и реквизитите на разходния касов ордер да не са изрично нормативно
регламентирани, то с него може да се докаже плащане, ако същият съдържа
изискуемите реквизити, позволяващи да се направи извод от кого изхожда
нареждането за плащане , на кого се плаща, каква сума и на какво основание
се плаща /в този смисъл *** от 31.05.2010 г., по т.д. № 675/2009 г., Т.К., П
Т.О. на ВКС/.
В приложения по делото РКО №1908/29.03.2021 г. липсват част от
реквизитите. От съдържанието му се установява, че определена сума е
получена от ищеца Т. Т. на основание връщане на заем, но името на лицето,
което е извършило плащането не фигурира в документа.
РКО макар дори и да не съдържа съответните реквизити на Закона за
счетоводството има качеството на разписка На следващо място между
дължимата сума и сумата, която ответника твърди, че е предал с РКО
№1908/29.03.2021 г. на Т. Т. съществуват различия. На основание Договор за
заем от 06.06.2018 г. ищецът Т. Т. е предоставил заем на ответника И. Ц. в
размер на 12 000 лв., като към момента е изплатил 10 700 лв., видно от стр. 8
на делото. Сумата, която заемателят Ц. трябва да върне е 3 100 лв.,
представляваща възнаградителна лихва – 1800 лв. /съгласно чл. 1 от Договор/
и остатък от заема в размер на 1 300 лв.
4
Видно от представения по делото РКО №1908/29.03.2021 г. посочена в него
/3 181.49 лв./ не кореспондира на дължимата /3 100 лв./, а дори я надвишава.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че собствениците на дружеството О.ООД Т. и Б. Т. са предоставяли
заеми на дружеството, което от своя страна е връщало заемите в брой с РКО.
Процесната сума, посочена в РКО №1908/29.03.2021 г., е част от заем,
предоставен от Б. и Т. Т. на дружеството. Същата е била отразена в
счетоводството на дружеството в специална сметка 151 – 4 и е определена
като заем.
Предвид гореизложеното, съдът намира за установено по делото, че
ответникът е получил в собственост пари, които се е задължил да върне /чл.
240, ал. 1 ЗЗД/, поради което страните са обвързани от сключен договор за
заем. Ето защо, предявеният иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД е установен по
основание и размер.
Ответницата не доказа, че е изпълнила задължението си за връщане на
дадената в заем сума.
С оглед на изложеното съдът счита, че са налице предпоставките за
ангажиране договорната отговорност на ответника – заемател съгласно чл.
240, ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Иска е основателен и доказан и следва да бъде уважен така както е предявен.
С оглед уважаване на исковата претенция следва да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на
1 064 лв. за внесена държавна такса, възнаграждение на вещо лице и
адвокатско възнаграждение с ДДС.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. Ц., ЕГН: **********, постоянен и настоящ адрес гр. В.,
ул. „Н.В.“ *** ДА ЗАПЛАТИ на Т. К. Т. от гр. В., бул. “Д.” *** с ЕГН:
********** сумата от 3 100 лв., представляваща остатък от главница по
договор за паричен заем от 06.06.2018 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от деня на подаване на исковата молба-23.01.2023г. до окончателното
изплащане.
5
ОСЪЖДА И. И. Ц., ЕГН: **********, постоянен и настоящ адрес гр. В.,
ул. „Н.В.“ *** ДА ЗАПЛАТИ на Т. К. Т. от гр. В., бул. “Д.” *** с ЕГН:
********** сумата от 1 064 лв., представляваща деловодни разноски за
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр. Окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6