Д О Б Р И Ч К И Р А Й О
Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
27.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
девети януари две хиляди и двадесета
година,в състав:
Съдия - В. Стефанов Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№ 1166 по описа на ДРС за 2019 г.
Производството
е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба
на В.Р.П., с ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление №18-0851-002369
от дата 27.11.2018 година на Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
– Добрич.
С наказателното постановление за
извършено адм.нарушение на чл.6, т.1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя на основание чл.177, ал.3,
т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/
лева.
С жалбата се моли обжалваното НП
да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно, издадено при
съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, довели до
ограничаване на правото на защита.
Редовно призован за съдебно
заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява от процесуален
представител. Излага се допълнително становище, с което се моли НП да бъда
отменено изцяло, като незаконосъобразно и неправилно.
Въззиваемата страна излага бланкетно становище във връзка с подадената жалба,
с което моли да се остави без уважение, а НП да се потвърди изцяло, като
правилно и законосъобразно.
След като подложи на анализ и преценка
събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната
проверка по чл.314, ал.1 от НПК, съдът намери за установено от фактическа
страна следното:
На 13.08.2018
г., около 12,34 часа свидетелят М.Г.Х. ***, в качеството си на длъжностно лице
установил движението на товарен автомобил –марка „РЕНО ПРЕМИУМ”, с рег.№ *** с прикачено към него полуремарка с рег.№ А
0611ЕМ, който въпреки наличието на въведена с пътен знак „В 4” забрана, преминавал
по ул.”Първа”, в близост до дом №59, движейки се към центъра на селото. С оглед
на въведената забрана за движение на товарни автомобил по пътния участък,
свидетелят иззел снимков материал от поставени на кмеството в с.Стефаново
видеокамери, след което го предал на длъжностни лица от СПП-КАТ към ОД на
МВР-Добрич. След предприети действия от дл.лица на КАТ и направена справка в
инф.регистър на МВР е установен собственикът на превозното средство, както и
самоличността на жалбоподателя, управлявал на горепосочената дата и час
товарния автомобил.
На 01.10.2018 год. жалбоподателят
попълнил декларация, съдържаща
информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП и с нея декларирал,
че като водач на МПС е управлявал заснетия на снимковия материал товарен
автомобил РЕНО ПРЕМИУМ”, с рег.№ ***с
прикачено към него полуремарка с рег.№А 0611ЕМ, преминавайки през населеното
място на дата 13.08.2018 год. в 12:34:25 часа.
Въз основа
на представения снимков материал и съдържащата се информация в декларацията по
чл.188 от ЗДвП, св.М.И.В., в качеството си на дл. лице, притежаващо съответните
властнически правомощия привлякъл отговорността на жалбоподателя с Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия „Д”, бл.№ 0700779/09.10.2018
год. за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен на дата 10.09.2018
г. в СПП-КАТ и в отсъствие на жалбоподателя, без същият да бъде надлежно призован
за това процесуално действие. Впоследствие на 19.11.2018 год. така съставения
АУАН е бил връчен на жалбоподателя чрез длъжностно лице - полицай на
територилна полиция .
Въз основа
на АУАН наказващият орган е издал атакуваното НП №18-0851-002369 от дата 27.11.2018
год., с което е ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП , като на осн. чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП му е наложил наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лв.
В преклузивния срок на чл.59, ал.2
от ЗАНН жалбоподателят в качеството на легитимирана страна с правен интерес
оспорва законосъобразността и обосноваността на НП, при което жалбата му се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за
основателна.
/от правна страна/
Съдът споделя изцяло правните аргументи и доводи на жалбоподателя, че при съставянето на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния
закон, довели до
ограничаване на правото на защита. Във връзка с допуснатите нарушения съдът намира за необходимо да посочи, че
поначало административнонаказателния процес е строго формален. От това следва,
че заложените от законодателя нормативни
изисквания като процесуални правила трябва да бъдат реализирани едновременно и
перфектно, за да е налице един законосъобразен административно-наказателен акт. Не случайно изискванията в ЗАНН са регламентирани толкова подробно, което
несъмнено свързваме с високата правна и обществена значимост на засяганите
ценности, които в известна степен са съизмерими и с ценностите, засягани в
наказателния процес. В разглеждания случай,
констатираните от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила при
съставянето на АУАН и издаване на НП не могат да бъдат преодолени в хода на
съдебното производство по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Относно тези нарушения могат
да се изложат следните съображения:
На първо място, както и при
съставяне на АУАН, така и при издаване на НП е допуснато особено съществено
нарушение на процесуалните правила, което води до ограничаване на правото на
защита, тъй като поставя в невъзможност привлечения към отговорност субект да разбере
за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му, за да може да се защити
и изгради защитната си теза в пълен обем. Този извод произтича от направеното неясно,
непълно и вътрешно противоречиво описание на изпълнителното деяние на
нарушението - чл.6, т.1 от ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя. От една страна в НП е изложено като цифрово означение на
нарушението, че жалбоподателят е управлявал товарния автомобил, като не е спазил
пътен знак „В4” от ППЗДвП, а от друга страна е дадено словестно описание на
нарушението,за което се сочи, че се изразява в ..”навлизане след знак,
забраняващ навлизането на МПС с размери,
маса и натоварване над означените” - описание, което се отнася за друг пътен
знак „В 18”. Очевидно е, че така изложено словестното описание на нарушението не кореспондира с цифровото
означение на нарушения пътен знак, за който наказващият орган твърди, че е бил
спазен от водача, нарушавайки забраната му. От своя страна соченото несъответствие
води до неяснота и вътрешно противоречие на обвинителната теза, тъй като в
случая са посочени два различни пътни знака /”В-4” и „В-18”/, които макар и да принадлежат
към една и съща група и да имат забранителен характер, се разграничават по
своите символи и обхват на действие. Докато пътен знак „В-4” забранява
влизането на товарни автомобили, то пътният знак „В-18” забранява влизането на
ППС с маса, с товар, по-голяма от означената, т.е. той има по-широко приложно
поле и обхваща по-голям кръг от задължени лица, тъй като забраната в него се
отнася за всички ППС с маса, с товар,
по-голяма от означената, а не само за товарните автомобили, какъвто е обхватът
на забраната при поставен пътен знак „В4”.
Безспорно, че
разпоредбата на чл.48, ал.1 от ППЗДвП и
идентичната на нея норма на
чл.66,ал.2 от Наредба №18/23.07.2001г. за сигнализацията на пътищата с пътни
знаци допускат възможността под символа в пътен знак „В4” с число да се укаже масата в
тонове, като в този
случай забраната се отнася само за превозни средства или състав от ППС, чиято
маса с товар надвишава указаното число, какъвто е и настоящият случай, но това обстоятелство само по
себе си не
означава, че може да се постави знак за равенство между двата знака „В4” и „В18”, които си остават
самостоятелни и независими един от друг пътни знаци със специфични
характеристики и правно действие (изцяло
в тази насока Реш.№ 453/08.11.2019 г. по к.а.н.д.№ 526/19 г. на АС-Добрич; Реш.от
06.11.2019 г. по к.а.н.д.№527/19 на АС-Добрич).
От данните по административно-наказателната преписка, както и от
допълнително събраните в хода на съдебното производство материали по проект за
„Организация на движението на тежкотоварни автомобили в с.Стефаново,
общ. Добричка“, (”Заповед №1718/ 09.12.2016 г.,
издадена на осн.чл.44, ал.2 от ЗМСМА,чл.3 от ЗДвП и чл.39,т.4 и т.6 от Наредба
№19 за управление на общинските пътища на територията на общ.Добричка, издадена
от Кмета на Община Добричка) е видно, че
поставеният в
с. Стефаново знак, за който се сочи в НП, че не е спазен от водача на
товарния автомобил, е пътен знак
„В-4”, с поставена под него цифра „5“, респ. с него е въведена забрана за влизането на товарни автомобили над 5 тона. Сочените обстоятелства налагат еднозначен
извод за съда, че след като е вменил на жалбоподателя нарушение на чл.6, т.1 от , че не спазва пътен знак на пътен знак „В4”, а е посочил като нарушена въведена забрана,
отнасяща се за пътен знак „В18”, наказващият
орган е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до недоказаност на
обвинението, което е абсолютно основание за отмяна на НП. В контекста на
изложеното съдът изцяло споделя релевираните с жалбата и поддържани от защитата
претенции, за това, че правото правото на защита е било накърнено, доколкото не
са спазени императивни разпоредби на ЗАНН, респ. чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН при
съставянето на АУАН и тези на чл.57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН - при издаване на
НП.
На следващо място, при съставяне на АУАН е допуснато
друго нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неспазване на императивна разпоредба - чл.40, ал.1 от ЗАНН. Съгласно цитирания
текст от ЗАНН Актът за установяване на административно нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване
или установяване на нарушението. Изключение от този основен принцип
законодателят допуска в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да
се намери или след покана не се яви за съставяне на акта /хипотезата на чл.40, ал.2
от ЗАНН/, както и когато нарушението се основава на официални документи /в
хипотезата на чл.40, ал.4 от ЗАНН/. Единствено в тези случаи се допуска АУАН да
се състави в отсъствие на нарушителя. Разглеждания случай не е относим към
очертаните две хипотези на чл.40,ал.2 и чл.40,ал.4 от ЗАНН, тъй като нарушителят
е бил известен, но въпреки това той не е бил поканен да присъства при съставяне
на АУАН. Същият е бил връчен на нарушителя
значително по-късно – на 19.11.2018 година. Соченото съществено
процесуално нарушение е накърнило правото на защита, тъй като изначално, още в
началния етап от административнонаказателното производство е лишило нарушителя от
възможността да изложи обяснения или
възражения във връзка с вмененото му във вина нарушение. Без значение е обстоятелството,
че впоследствие му е бил връчен препис от акта /по арг. от положения подпис в
разписката/ и по този начин е била предоставена възможност да може да изложи
възражения в 3-дневен срок пред наказващия орган. Съществено в случая е това,
че привлечения към отговорност нарушител е бил поставен в обективна невъзможност
да се защити, като се запознае с всички доказателства, на които се основава
актосъставителят и гради обвинителната теза. Коментираното нарушение на
процесуалните правила е съществено, тъй като е ограничило изначално правото на
защита на привлечения към отговорност нарушител, да реализира в пълен обем своите
права, доколкото не е могъл да се запознае с доказателствата по преписката, на
които се основава обвинението.
На следващо
място, съдът констатира и друго допуснато нарушение на процесуалните правила
при съставяне на АУАН, което макар и да не ограничава в такава степен правото
на защита, влияе върху формалната законосъобразност на акта. Незнайно защо, св.М.Г.Х.
фигурира и е вписан в акта като „свидетел-очевидец” /присъствал при
установяване на нарушението/, при условие, че същият не е бил поканен да присъства
при извършването на това процесуално действие. Разпитан в съдебно заседание
свидетелят потвърди недвусмислено, че лично е установил нарушението, представил
е снимковия материал на служителите от КАТ, но така и не е присъствал при
съставяне на акта, респ. не е бил призован за това процесуално действие.
Очевидно е, че в АУАН е отразено несъществуващо обстоятелство, отнасящо се за
свидетел, който не е присъствал при неговото съставяне, а оттам и няма положен
подпис в него. Отразяването на неверни обстоятелства в АУАН, относно
присъствието на свидетел, без той да е присъствал на такова процесуално
действие е нарушение, което компрометира достоверността и формалната
законосъобразност на акта.
А колкото до факта, че
жалбоподателят на посочената дата и час в наказателното постановление е
управлявал товарния автомобил по пътния участък, въпреки въведената забрана със
знак „В4”, забраняващ движението на товарни автомобили не се води спор. Видно от
представените материали във връзка с изпълнения проект за организация на
движението по общински път DOB
3102 - Заповед №1718/09.12.2016 год. на Кмета на
Община Добричка, е била въведена забрана, чрез поставяне на пътен знак „В-4” с
цифра „5”, респ. означението сочи, че е „Забранено е влизането на товарни
автомобили с тегло над пет тона”. Съдът приема, че въведената забрана с пътен
знак „В4” е била сигнализирана и съобразена с с нормативните изисквания на
Наредба №18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и с ППЗДвП.
В подкрепа на този правен извод се явяват показанията на св.М.Х.. Пред съда свидетелят
недвусмислено подчерта, че въведената забрана е сигнализирана с два пътни знака
– единият пътен знак е поставен при идване от гр.Добрич, по пътя за Албена, а
вторият знак е поставен на самата отбивка за с.Стефаново, който път всъщност е и
общински. В този смисъл, съдът счита, че въведената със знак „В4” с цифра”5” забрана,
ясно е указвала на водачите на МПС, че се отнася за товарни автомобили с тегло
над пет тона. Независимо от обстоятелството, че е налице извършено нарушение от
страна на водача, съставомерно по текста на чл.6, т.1 от ЗДвП, по изложените
по-горе съображения и мотиви за допуснати особено съществени нарушения на
материалния закон и процесуалните правила, поднадзорното НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно.
В
допълнение към изложеното, съдът намира за състоятелни претенциите в насока, че
наказващият орган не е приложил относимата за нарушението санкционна норма на
чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП, а тази на чл.177,ал.3,т.2 от ЗДвП. От легалния
прочит на чл.177,ал.3, т.2 е видно, че с нея се санкционира водач, който, без
да спазва установения за това ред...” навлиза след пътен знак, забраняващ
навлизането на моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос
над означените”. Доколкото в разглеждания случай се касае за навлизане на
водача с товарен автомобил след въведена забрана с пътен знак „В4” и означена
цифра „5”, то относима санкционна норма се явява разпоредбата на чл.183,ал.3, т.5 от ЗДвП.
Съгласно тази разропедба подлежи на санкциониране с глоба в размер на 30 лева
водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно
превозно средство – какъвто е настоящият казус. По тези съображения съдът
приема доводите на жалбоподателя за неправилно прилагане на санкционната
разпоредба, с която е наказан въззивника.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
О Т М Е Н Я Наказателно постановление №18-0851-002369 от дата 27.11.2018 година на
Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич, с което на В.Р.П.,
с ЕГН ********** за извършено адм.нарушение на чл.6, т.1 от Закона за
движението по пътищата на основание чл.177, ал.3, т.2 от Закона за движението
по пътищата е наложена „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд-гр.Добрич.
СЪДИЯ :