Решение по дело №1166/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 42
Дата: 27 януари 2020 г. (в сила от 28 февруари 2020 г.)
Съдия: Веселин Стефанов Монов
Дело: 20193230201166
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Д О Б Р И Ч К И     Р А Й О Н Е Н  С Ъ Д       

 

Р Е Ш Е Н И Е

№……………..

гр.Добрич, 27.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Добрички районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на

девети януари две хиляди и двадесета година,в състав:    

                      Съдия - В. Стефанов Монов  

                   при  участието на съдебен  секретар Мария Атанасова,

 разгледа  А.Н.Д.№ 1166 по описа на ДРС за 2019 г.

 

          Производството е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на В.Р.П., с ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление №18-0851-002369 от дата 27.11.2018 година на Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич.

С наказателното постановление за извършено адм.нарушение на  чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева.

С жалбата се моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита.

Редовно призован за съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява от процесуален представител. Излага се допълнително становище, с което се моли НП да бъда отменено изцяло, като незаконосъобразно и неправилно.

            Въззиваемата страна излага бланкетно становище във връзка с подадената жалба, с което моли да се остави без уважение, а НП да се потвърди изцяло, като правилно и законосъобразно.

                    След като подложи на анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка по чл.314, ал.1 от НПК, съдът намери за установено от фактическа страна следното:     

           На 13.08.2018 г., около 12,34 часа свидетелят М.Г.Х. ***, в качеството си на длъжностно лице установил движението на товарен автомобил –марка „РЕНО ПРЕМИУМ”, с рег.№  *** с прикачено към него полуремарка с рег.№ А 0611ЕМ, който въпреки наличието на въведена с пътен знак „В 4” забрана, преминавал по ул.”Първа”, в близост до дом №59, движейки се към центъра на селото. С оглед на въведената забрана за движение на товарни автомобил по пътния участък, свидетелят иззел снимков материал от поставени на кмеството в с.Стефаново видеокамери, след което го предал на длъжностни лица от СПП-КАТ към ОД на МВР-Добрич. След предприети действия от дл.лица на КАТ и направена справка в инф.регистър на МВР е установен собственикът на превозното средство, както и самоличността на жалбоподателя, управлявал на горепосочената дата и час товарния автомобил.

На 01.10.2018 год. жалбоподателят попълнил декларация, съдържаща  информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП и с нея декларирал, че като водач на МПС е управлявал заснетия на снимковия материал товарен автомобил РЕНО ПРЕМИУМ”, с рег.№  ***с прикачено към него полуремарка с рег.№А 0611ЕМ, преминавайки през населеното място на дата 13.08.2018 год. в 12:34:25 часа.

          Въз основа на представения снимков материал и съдържащата се информация в декларацията по чл.188 от ЗДвП, св.М.И.В., в качеството си на дл. лице, притежаващо съответните властнически правомощия привлякъл отговорността на жалбоподателя с Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия „Д”, бл.№ 0700779/09.10.2018 год. за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен на дата 10.09.2018 г. в СПП-КАТ и в отсъствие на жалбоподателя, без същият да бъде надлежно призован за това процесуално действие. Впоследствие на 19.11.2018 год. така съставения АУАН е бил връчен на жалбоподателя чрез длъжностно лице - полицай на територилна полиция .

          Въз основа на АУАН наказващият орган е издал атакуваното НП №18-0851-002369 от дата 27.11.2018 год., с което е ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП , като на осн. чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП му е наложил  наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лв.

В преклузивния срок на чл.59, ал.2 от ЗАНН жалбоподателят в качеството на легитимирана страна с правен интерес оспорва законосъобразността и обосноваността на НП, при което жалбата му се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за основателна.

/от правна страна/

Съдът споделя изцяло правните аргументи и доводи на жалбоподателя, че при съставянето на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, довели до ограничаване на правото на защита. Във връзка с допуснатите нарушения съдът намира за необходимо да посочи, че поначало административнонаказателния процес е строго формален. От това следва, че  заложените от законодателя нормативни изисквания като процесуални правила трябва да бъдат реализирани едновременно и перфектно, за да е налице един законосъобразен административно-наказателен акт. Не случайно изискванията в ЗАНН са регламентирани толкова подробно, което несъмнено свързваме с високата правна и обществена значимост на засяганите ценности, които в известна степен са съизмерими и с ценностите, засягани в наказателния процес. В разглеждания случай, констатираните от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на НП не могат да бъдат преодолени в хода на съдебното производство по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Относно тези нарушения могат да се изложат следните съображения:

На първо място, както и при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила, което води до ограничаване на правото на защита, тъй като поставя в невъзможност привлечения към отговорност субект да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му, за да може да се защити и изгради защитната си теза в пълен обем. Този извод произтича от направеното неясно, непълно и вътрешно противоречиво описание на изпълнителното деяние на нарушението - чл.6, т.1 от ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. От една страна в НП е изложено като цифрово означение на нарушението, че жалбоподателят е управлявал товарния автомобил, като не е спазил пътен знак „В4” от ППЗДвП, а от друга страна е дадено словестно описание на нарушението,за което се сочи, че се изразява в ..”навлизане след знак, забраняващ навлизането  на МПС с размери, маса и натоварване над означените” - описание, което се отнася за друг пътен знак „В 18”. Очевидно е, че така изложено словестното описание  на нарушението не кореспондира с цифровото означение на нарушения пътен знак, за който наказващият орган твърди, че е бил спазен от водача, нарушавайки забраната му. От своя страна соченото несъответствие води до неяснота и вътрешно противоречие на обвинителната теза, тъй като в случая са посочени два различни пътни знака /”В-4” и „В-18”/, които макар и да принадлежат към една и съща група и да имат забранителен характер, се разграничават по своите символи и обхват на действие. Докато пътен знак „В-4” забранява влизането на товарни автомобили, то пътният знак „В-18” забранява влизането на ППС с маса, с товар, по-голяма от означената, т.е. той има по-широко приложно поле и обхваща по-голям кръг от задължени лица, тъй като забраната в него се отнася за всички ППС  с маса, с товар, по-голяма от означената, а не само за товарните автомобили, какъвто е обхватът на  забраната при поставен пътен знак „В4”. Безспорно, че разпоредбата на чл.48, ал.1 от ППЗДвП и идентичната на нея норма на чл.66,ал.2 от Наредба №18/23.07.2001г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци допускат възможността под символа в пътен знак В4 с число да се укаже масата в тонове, като в този случай забраната се отнася само за превозни средства или състав от ППС, чиято маса с товар надвишава указаното число, какъвто е и настоящият случай, но това обстоятелство само по себе си не означава, че може да се постави знак за равенство между двата знака В4 и В18, които си остават самостоятелни и независими един от друг пътни знаци със специфични характеристики и правно действие  (изцяло в тази насока Реш.№ 453/08.11.2019 г. по к.а.н.д.№ 526/19 г. на АС-Добрич; Реш.от 06.11.2019 г. по к.а.н.д.№527/19 на АС-Добрич).

От данните по административно-наказателната преписка, както и от допълнително събраните в хода на съдебното производство материали по проект за „Организация на движението на тежкотоварни автомобили в с.Стефаново, общ. Добричка“, (”Заповед №1718/ 09.12.2016 г., издадена на осн.чл.44, ал.2 от ЗМСМА,чл.3 от ЗДвП и чл.39,т.4 и т.6 от Наредба №19 за управление на общинските пътища на територията на общ.Добричка, издадена от Кмета на Община Добричка)  е видно, че поставеният в с. Стефаново знак, за който се сочи в НП, че не е спазен от водача на товарния автомобил, е пътен знак В-4”, с поставена под него цифра „5“, респ. с него е въведена забрана за влизането на товарни автомобили над 5 тона.  Сочените обстоятелства налагат еднозначен извод за съда, че след като е вменил на жалбоподателя нарушение на чл.6, т.1 от , че не спазва пътен знак на пътен знак В4, а е посочил като нарушена въведена забрана, отнасяща се за пътен знак „В18, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до недоказаност на обвинението, което е абсолютно основание за отмяна на НП. В контекста на изложеното съдът изцяло споделя релевираните с жалбата и поддържани от защитата претенции, за това, че правото правото на защита е било накърнено, доколкото не са спазени императивни разпоредби на ЗАНН, респ. чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН при съставянето на АУАН и тези на чл.57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН - при издаване на НП.

На следващо място, при съставяне на АУАН е допуснато друго нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неспазване на императивна  разпоредба - чл.40, ал.1 от ЗАНН. Съгласно цитирания текст от ЗАНН Актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Изключение от този основен принцип законодателят допуска в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта /хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН/, както и когато нарушението се основава на официални документи /в хипотезата на чл.40, ал.4 от ЗАНН/. Единствено в тези случаи се допуска АУАН да се състави в отсъствие на нарушителя. Разглеждания случай не е относим към очертаните две хипотези на чл.40,ал.2 и чл.40,ал.4 от ЗАНН, тъй като нарушителят е бил известен, но въпреки това той не е бил поканен да присъства при съставяне на АУАН. Същият е бил връчен на нарушителя  значително по-късно – на 19.11.2018 година. Соченото съществено процесуално нарушение е накърнило правото на защита, тъй като изначално, още в началния етап от административнонаказателното производство е лишило нарушителя от  възможността да изложи обяснения или възражения във връзка с вмененото му във вина нарушение. Без значение е обстоятелството, че впоследствие му е бил връчен препис от акта /по арг. от положения подпис в разписката/ и по този начин е била предоставена възможност да може да изложи възражения в 3-дневен срок пред наказващия орган. Съществено в случая е това, че привлечения към отговорност нарушител е бил поставен в обективна невъзможност да се защити, като се запознае с всички доказателства, на които се основава актосъставителят и гради обвинителната теза. Коментираното нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е ограничило изначално правото на защита на привлечения към отговорност нарушител, да реализира в пълен обем своите права, доколкото не е могъл да се запознае с доказателствата по преписката, на които се основава обвинението.

 На следващо място, съдът констатира и друго допуснато нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН, което макар и да не ограничава в такава степен правото на защита, влияе върху формалната законосъобразност на акта. Незнайно защо, св.М.Г.Х. фигурира и е вписан в акта като „свидетел-очевидец” /присъствал при установяване на нарушението/, при условие, че същият не е бил поканен да присъства при извършването на това процесуално действие. Разпитан в съдебно заседание свидетелят потвърди недвусмислено, че лично е установил нарушението, представил е снимковия материал на служителите от КАТ, но така и не е присъствал при съставяне на акта, респ. не е бил призован за това процесуално действие. Очевидно е, че в АУАН е отразено несъществуващо обстоятелство, отнасящо се за свидетел, който не е присъствал при неговото съставяне, а оттам и няма положен подпис в него. Отразяването на неверни обстоятелства в АУАН, относно присъствието на свидетел, без той да е присъствал на такова процесуално действие е нарушение, което компрометира достоверността и формалната законосъобразност на акта.   

А колкото до факта, че жалбоподателят на посочената дата и час в наказателното постановление е управлявал товарния автомобил по пътния участък, въпреки въведената забрана със знак „В4”, забраняващ движението на товарни автомобили не се води спор. Видно от представените материали във връзка с изпълнения проект за организация на движението по общински път DOB 3102  - Заповед №1718/09.12.2016 год. на Кмета на Община Добричка, е била въведена забрана, чрез поставяне на пътен знак „В-4” с цифра „5”, респ. означението сочи, че е „Забранено е влизането на товарни автомобили с тегло над пет тона”. Съдът приема, че въведената забрана с пътен знак „В4” е била сигнализирана и съобразена с с нормативните изисквания на Наредба №18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и с ППЗДвП. В подкрепа на този правен извод се явяват показанията на св.М.Х.. Пред съда свидетелят недвусмислено подчерта, че въведената забрана е сигнализирана с два пътни знака – единият пътен знак е поставен при идване от гр.Добрич, по пътя за Албена, а вторият знак е поставен на самата отбивка за с.Стефаново, който път всъщност е и общински. В този смисъл, съдът счита, че въведената със знак „В4” с цифра”5” забрана, ясно е указвала на водачите на МПС, че се отнася за товарни автомобили с тегло над пет тона. Независимо от обстоятелството, че е налице извършено нарушение от страна на водача, съставомерно по текста на чл.6, т.1 от ЗДвП, по изложените по-горе съображения и мотиви за допуснати особено съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, поднадзорното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. 

В допълнение към изложеното, съдът намира за състоятелни претенциите в насока, че наказващият орган не е приложил относимата за нарушението санкционна норма на чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП, а тази на чл.177,ал.3,т.2 от ЗДвП. От легалния прочит на чл.177,ал.3, т.2 е видно, че с нея се санкционира водач, който, без да спазва установения за това ред...” навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос над означените”. Доколкото в разглеждания случай се касае за навлизане на водача с товарен автомобил след въведена забрана с пътен знак „В4” и означена цифра „5”, то относима санкционна норма се явява  разпоредбата на чл.183,ал.3, т.5 от ЗДвП. Съгласно тази разропедба подлежи на санкциониране с глоба в размер на 30 лева водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство – какъвто е настоящият казус. По тези съображения съдът приема доводите на жалбоподателя за неправилно прилагане на санкционната разпоредба, с която е наказан въззивника.

    Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

О Т М Е Н Я Наказателно постановление №18-0851-002369 от дата 27.11.2018 година на Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич, с което на В.Р.П., с ЕГН ********** за извършено адм.нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата на основание чл.177, ал.3, т.2 от Закона за движението по пътищата е наложена „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева.

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд-гр.Добрич.

 

 

                                                                                       СЪДИЯ :