Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.12.2014г. гр.Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, на девети декември
през две хиляди
и четиринадесета година в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС
ИЛИЕВ
СЕКРЕТАР: Катя Грудева, като
разгледа докладваното от председателя гр.д.№3852 по описа за 2014г., намира за установено
следното:
Производството е образувано по искове с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекс за застраховането във връзка с чл.45 и чл.52 от ЗЗД.
Ищците И.Т.А. ***, ЕГН **********, М. Ф. С. ***, ЕГН **********, и М. И.А. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адв. А.А., твърдят, че на 20.02.2013г., около 18,30 ч., малолетният М. А. пресичал пътното платно на ул. „Крайна“ в гр. Пловдив, като бил блъснат от лек автомобил марка „Мерцедес 200 Д“ с рег. № ****, управляван от С.Б.К.. Автомобилът се движил от запад на изток по ул. „Крайна“ при облачно време и без улично осветление, като водачът му не съобразил пътната обстановка, тъй като забелязал паркирания автобус, но не намалил скоростта си на движение, което довело до сблъсъка. След удара пострадалият М. А. бил откаран в болнично заведение, където престоял шест дни под грижите на баща си. В резултат на наспъпилото ПТП му били причинени контузия на главата, сътресение на мозъка- лека степен, счупване на седмото ребро в дясната гръдна половина, контузии на тялото, на таза и две ребра, охлузвания и натъртвания по цялото тяло. Телесните увреждания му причинили болки и дискомфорт, ударът предизвикал шок у него, като същият се будел с кошмари и викове на сън, а споменът за случилото се бил особено болезнен, изпитвал страх от автомобили, както и да излиза навън и на училище сам. Ищците твърдят, че извършеното от водача на лекия автомобил С.Б.К. представлявало непозволено увреждане, тъй като същият нарушил правилата за движение по пътищата, установени със ЗДвП и по- конкретно разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.75, ал.1 от ППЗДвП. За управлявания от него лек автомобил към датата на инцидента бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД. Веднага след пътно- транспортното произшествие ищците И. Т. А. и М. Ф. С.- родители на пострадалия М. А. били извикани на място и откарали детето си до болницата. Непосредствената опасност за живота и здравето му предизвикала шок у тях, негативни емоционални болки и страдания, страхове за живота на детето им, притеснения и тревоги за неговото здраве. И понастоящем споменът за случилото си бил особено болезнен емоционално и те не можели да преодолеят чувството за несигурност и незащитеност на детето им. Бащата стоял през целия период на престоя в болницата заедно с детето си и преживял неимоверни психични страдания. От съда се иска да осъди ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД да заплати на ищеца М. А. сумата от 15000 лева, а на всеки от ищците И. А. и М. С.- сума от по 2500 лв., представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп”
АД, със седалище
и адрес на управление гр. София,
пл. “Позитано” №5, ЕИК *********,
в писмен
отговор на исковата молба, чрез процесуалния
си представител по
делото, оспорва исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане е видно, че ищецът М. А. е син на ищците И.А. и М.С..
Не се спори между страните, че на 20.02.2013г. на ул. „Крайна“ в гр.Пловдив е настъпило описаното в исковата молба ПТП, при което лек автомобил марка „Мерцедес 200 Д“ с рег. № ****, управляван от С.Б.К., е блъснал малолетния към посочената дата М. И. А.. Не се спори и че за посочения лек автомобил към датата на инцидента е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД.
За да бъдат уважени предявените от ищците против ответното дружество, в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на водача на лекия автомобил, искове, то по делото следва да бъде доказано, че процесното ПТП е настъпило в резутат на допуснати от последния нарушения на правилата за движение по пътищата, т.е. че е налице противоправно и виновно поведение от негова страна, което се оспорва от страна на ответника. От заключението на приетата авто- техническа експертиза се установява, че при процесното ПТП водачът на лекия автомобил е управлявал същия по платното за движение на ул. „Крайна“ в посока от запад на изток, а в дясното платно за движение, перпендикулярно на него, е бил паркиран автобус. Пешеходецът М.А. е пресичал платното за движение от дясно на ляво пред автомобила, зад автобуса. Ударът е настъпил в предната дясна врата на лекия автомобил, като в резултат на същия пешеходецът М. А. е паднал на платното за движение. Пострадалият пешеходец М. А. по време на настъпване на ПТП е пресичал платното за движение на място без хоризонтална или вертикална маркировка. Докато се е намирал от лявата страна на паркирания автобус пешеходецът М. А. е нямал техническа възможност да забележи приближаващия автомобил, а водачът на автомобила е нямал техническа възможност да забележи пешеходеца. Паркираният автобус е ограничавал видимостта на водача на лекия автомобил. Видно от материалите по досъдебно производство №39/2013г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, към същите е приложено наказателно постановление №8301/2013г., издадено на 29.07.2013г. от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, като със същото на С.Б.К. е било наложено административно наказание на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за допуснато нарушение на чл.20,ал.2, пр.1 от ЗДвП за това, че на 20.02.2013г., около 18,30 ч., в гр. Пловдив, на ул. „Крайна“ в близост до последна спирка на автобусите от градския транспорт, като водач на лек автомобил марка „Мерцедес 200 Д“ с рег. № ****, поради движение с несъобразена скорост с конкретните условия на видимост не съумява да спре при внезапно възникнала опасност за движението на пътя- пешеходеца М. И. А. на 14 г., вследствие на което реализира ПТП, при което е леко ранен пешеходеца. Наказателното постановление е било връчено на санкционирания водач С.Б.К. на 30.07.2013г., като няма данни същият да го е обжалвал, поради което следва да се приеме, че същото е влязло в сила. Преценявайки така събраните доказателства, съдът намира, че процесното ПТП е причинено в резултат на допуснато от водача на лекия автомобил нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен при избиране на скоростта си на движение да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние са спре пред всяко предвидимо препятствие. В случая водачът на лекия автомобил при движението си не се е съобразил с конкретните условия на пътната обстановка- обстоятелството, че се е движел през тъмната част от денонощието и при липсата на улично осветление; в район, за който е характерно, че живущите, включително и много малолетни деца, пресичат често платното за движение на необозначени за това места; при наличието на паркиран в района на спирка на градския транспорт автобус, който е ограничавал видимостта. С оглед на така изложените дотук съображения съдът намира, че в случая процесното ПТП е предизвикано поради допуснати от застрахования от ответника водач на лекия автомобил нарушения на правилата за движение, т.е. налице е противоправно и виновно поведение от негова страна.
От показанията на свидетелката Р.Г.- сестра на ищеца И. А. и леля на ищеца М. А., се установява, че след като е научила за инцидента с племенника си е посетила мястото на произшествието, като М. бил на земята и в безсъзнание. На място дошли полицейски служители, които извикали „Бърза помощ“. Когато го видяли в безсъзнание, майката и бащата на детето били в тежко положение, като майката плачела и казвала: „какво ще правя сега, ако загубя М.“. Бащата лежал заедно с детето три- четири дни в болницата, като се притеснявал, че няма пари. След като дошъл в съзнание М. се оплаквал от болки в главата и в ребрата, като бил натъртен навсякъде. След изписването му от болницата М. бил един месец в болнични и излизал навън с баба си. След като тръгнал на училище ходел с баба си, тъй като го било страх да излиза сам, за да не го блъсне нещо. Един месец след катастрофата не му разрешавали да седи на светло и да гледа телевизор. Детето все още се оплаквало от болки в главата, падал и губел съзнание, а учителката му в училището казвала, че не е добре и все му се спи.
От показанията на свидетелката А.А.- майка на ищеца И. А. и баба на ищеца М.А., се установява, че след инцидента е посетила мястото на ПТП, като детето било в безсъзнаие, в каквото положение го видяли майка му и баща му. Майката била много разтревожена и плачела, тъй като детето не отваряло очи. Детето било откарано в болница, където родителите му го гледали. След като дошъл в съзнание М. се оплаквал от болки в главата, ребрата, краката. След като се прибрал в къщи не излизал навън, тъй като се страхувал от колите и стоял вкъщи около 20 дни. След като тръгнал на училище свидетелката го водела и го вземала от училище, тъй като се страхувал. След катастрофата детето започнало да получава припадъци, водели го на лекар и вземал лекарства. Все още се оплаквал от болки в главата и краката.
От заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза се установява, че в резултат на посоченото ПТП на М. А. е било причинено- контузия на главата, сътресение на мозъка- лека степен, контузия на гръдния кош, счупване на седмо ребро в дясната гръдна половина, контузия на тялото, контузия на таза, контузия на двете ребра. Посочените травматични увреждания е възможно да са причинени при ПТП- блъскане на пешеходец от лек автомобил с последващо падане на земята. Оздравителният период при обичаен ход на оздравителните процеси е при контузия на главата и сътресение на мозъка- 20- 25 дни, при контузия на гръдния кош и счупване на седмо ребро в дясната гръдна половина- 20- 25 дни, при контузия на тялото, таза и двете ребра- 15-20 дни. Болките при тези травматични увреждания са значителни в първоначалните моменти, в острите периоди на травмата, и постепенно намаляват до пълното им изчезване с напредването на оздравителните процеси. Напълно е възможно и след тези периоди да има болки, дискомфорт, страдания.
По делото е представена и приета като писмено доказателство епикриза, издадена от Клиника по педиатрия и генетични болести при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД- гр. Пловдив, видно от която М. А. е престоял в същата за периода от 17.10.2014г. до 22.10.2014г., като му е поставена окончателна диагноза- други и неуточнени гърчове. Оплакванията от ежедневно главоболие с характеристика на тензионно не са се потвърдили при 6- дневния престой в клиниката, а анамнестичните данни за пристъпи с честота 1 път седмично, които не са били наблюдавани по време на престоя в клиниката при нормална ЕЕГ поставят под съмнение диагнозата епилепсия. Психогенната генеза на пристъпите също е под съмнение предвид нормалния психологичен статус. Посочената епикриза е била обсъдена в заключението на съдебно- медицинската експертиза, като вещото лице е приело, че от същата следва извода, че М. А. е практически здрав.
При така установените фактически обстоятелства от правна страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.267, ал.1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие притежаването и използването на моторното превозно средство. По делото безспорно е установено, че виновният водач Стоян Кънчев е имал качеството на застрахован от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, както и че същият е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, в резултат на които е настъпило процесното ПТП, в срока на действие на застрахователния договор. Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
От събраните по делото свидетелски показания и заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза се установява, че в резултат на наспъпилото ПТП ищецът М. А. е претърпял неимуществени вреди- болки, страдания и негативни психически преживявания, за които следва да бъде обезщетен от ответното дружество. При така събраните доказателства за изпитваните от ищеца М. А. болки и страдания съдът намира, че претърпените от него неимуществени вреди следва да бъдат оценени по справедливост съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД на 8000 лв. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредите от страна ищеца, който е предприел пресичане на платното за движение в тъмната част на денонощието и на необозначено за това място. Това възражение е основателно, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че пострадалия М. А. е нарушил разпоредбите на чл.113, ал.1 от ЗДвП, тъй като е предприел пресичане на платното за движение на неразрешено за това място, както и на чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП, тъй като е навлязъл внезапно и при ограничена видимост на платното за движение. С оглед на така допуснатите от М. А. нарушения на разпоредбите на ЗДвП съдът намира, че приносът му за настъпване на процесното ПТП е равен на този на приноса на водача на лекия автомобил. Ето защо предявеният от М. А. иск за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 4000 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на увреждането- 20.02.2013г. до окончателното й заплащане. За разликата до пълния му предявен размер от 15000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на предявените от И. Т. А. и М. Ф. С. искове съдът намира следното:
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че в резултат на инцидента посочените ищци, като родители на малолетния М. А., са претърпели определени неимуществени вреди- притеснения, тревоги и страх за живота и здравето на детето си. Ето защо те също имат право да бъдат обезщетени от ответника за така претърпените вреди. Възражението на ответника, че изпитаните от тях негативни психически преживявания не били в причинна връзка с натъпилото ПТП, е неоснователно. С оглед на събраните по делото доказателства за претърпените от И. А. и М.С. неимуществени вреди съдът намира, че същите следва да бъдат оценени по справедливост съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД на по 2000 лв. Тъй като в случая е налице съпричиняване на вредите и от страна на М. А., за чийто действия на основание чл.48 от ЗЗД отговарят ищците като негови родители и чийто принос е равен на този на водача на лекия автомобил, то на всеки от ищците следва да се присъди обезщетение в размер на по 1000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането- 20.02.2013г. до окончателното й заплащане. За разликата до пълните им предявени размери от по 2500 лв. исковете на И.Т.А. и М.Ф.С. следва да се отхвърлят като неоснователни.
В съдебното производство ищците са били представляван от упълномощения от тях адв. А.А. съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 11.03.2014г. В договора страните са постигнали съгласие правната помощ да бъде оказана безплатно и не е било уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата адвокатът има право да оказва безплатна правна помощ на материално затруднени лица, като съгласно ал.2 в посочените случаи, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер, не по- нисък от предвидения в Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения,и осъжда другата страна да го заплати. Доколкото част от исковата претенция е приета за основателна, то ищците имат право на разноски, които са претендирали с исковата молба. По делото е представен от ищците и списък на разноски, с който се претендира дължимото адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Ето защо и съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА на адв. А.А. следва да се определи адвокатско възнаграждение. Дължимото адвокатско възнаграждение с оглед материалния интерес по делото, определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1130 лв. От посочената сума, съразмерно на уважената част от претенцията, на адв.Андреян А. следва да се присъдят 339 лв.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество направените от него разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от претенциите. По делото ответникът е направил разноски за авто- техническа експертиза в размер на 120 лв., а дължимото юрисконсултско възнаграждение съобразно Наредба №1 на Висшия адвокатско съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед на материалния интерес по делото възлиза на 1130 лв. Общият размер на разноските е 1250 лв., от които на ответника следва да се присъдят 875 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ПРС държавната такса за разглеждане на делото в размер на 260 лв., съразмерно на уважената част от претенциите, както и част от направените за сметка на бюджета на съда разноски за съдебно-медицинска експертиза в размер на 42 лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп”
АД, със седалище
и адрес на
управление гр. София, пл. “Позитано” №5, ЕИК *********,
да заплати на М. И.А. ***, ЕГН **********, действащ лично и
със съгласието на родителите
си И.Т.А. ***,
ЕГН **********, М. Ф. С. ***,
ЕГН **********, сумата
от 4000 лв., представляващи обезщетение
за неимуществени вреди- болки, страдания
и негативни психически преживявания, от
пътно- транспортно
произшествие, настъпило на
20.02.2013г. в гр.Пловдив
на ул. „Крайна“, причинено в резултат на допуснати
нарушения на правилата за
движение по пътищата от С.Б.К.,
при управление на лек
автомобил марка „Мерцедес 200 Д“
с рег.
№ ****, за който
е сключена застраховка
“Гражданска отговорност” със ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп”
АД, ведно със законната
лихва върху сумата
от 20.02.2013г. до окончателното
й заплащане; като
за разликата до
пълния му размер
от 15000 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения
иск.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” АД, със
седалище и адрес
на управление гр. София,
пл. “Позитано” №5, ЕИК
*********, да заплати на
И.Т.А. ***, ЕГН **********, и М. Ф. С. ***, ЕГН **********,,
сумата от по 1000 лв. за всеки от
тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат
от това, че малолетното им дете М. И.А.,
ЕГН **********, е
пострадало от пътно- транспортно произшествие,
настъпило на 20.02.2013г.
в гр.Пловдив на ул.
„Крайна“, причинено в резултат на допуснати
нарушения на правилата за
движение по пътищата от С.Б.К.,
при управление на лек
автомобил марка „Мерцедес 200 Д“
с рег.
№ ****, за който
е сключена застраховка
“Гражданска отговорност” със
ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” АД,
ведно със законната
лихва върху сумите
от 20.02.2013г. до
окончателното им заплащане;
като за разликата
до пълните им
размери от по 2500 лв. ОТХВЪРЛЯ предявените
искове.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп”
АД, със седалище
и адрес на
управление гр. София, пл. “Позитано” №5, ЕИК *********, да заплати по сметка
на ПРС държавна
такса за разглеждане на
делото в размер на 260 лв.,
както и
сумата от 42 лв.- разноски за
експертиза.
ОСЪЖДА И.Т.А. ***, ЕГН **********,
М. Ф. С. ***, ЕГН **********, и М. И.А. ***,
ЕГН **********, действащ лично и
със съгласието на родителите
си И.Т.А. ***,
ЕГН **********, М. Ф. С. ***,
ЕГН **********, да
заплатят на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс
Груп” АД, със
седалище и адрес
на управление гр. София,
пл. “Позитано” №5, ЕИК
*********, сумата от 875 лв.-
разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” АД, със
седалище и адрес
на управление гр. София,
пл. “Позитано” №5, ЕИК
*********, да заплати на
адв. А.В.А., сумата от 339
лв.- дължимо адвокатско
възнаграждение, определено по
реда на чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване
пред ПОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала:
ВК