№ 21525
гр. ***, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110122169 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба на **** ****, срещу Л. А. Г..
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника,
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия,
като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на
интернет страницата на дружеството. При тези твърдения моли съда да
признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 147.08 лв.,
представляваща главница за доставена от дружеството и реално потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот – ателие ***, находящо се в гр. ***,
****, ***, ****, аб. № **** за периода от 01.04.2021г. до 30.04.2023г., ведно
със законна лихва от 16.04.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до
изплащане на вземането, както и сумата от 42.65 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.05.2021 г. до
18.03.2024 г. Претендира разноски за производството.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответната страна, с който оспорва изцяло предявения иск като
1
неоснователен и недоказан. Твърди, че претендираните суми са недължими.
Ответникът релевира следните възражения: няма открита партида и не е
сключвал договор за доставка на топлинна енергия, поради което оспорва
наличието на валидно облигационно отношение; направено е възражение за
погасяване по давност на претендираните суми в пълен размер. Посочва, че в
исковата молба не става ясно до кой недвижим имот е доставена топлинна
енергия, за която се отнасят претендираните суми. Оспорва да му е връчвано
писмо с изх. № П1666/16.02.2024 г., поради изложеното моли съдът да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД,
предявени от **** ***” **** срещу Л. А. Г., с които се претендира осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 147,08 лв.,
представляваща главница за доставена от дружеството и реално потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот – ателие ***, находящо се в гр. ***,
****, ***, ****, аб. № **** за периода от 01.04.2021г. до 30.04.2023г., ведно
със законна лихва от 16.04.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до
изплащане на вземането, както и сумата от 42.65 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.05.2021 г. до
18.03.2024 г.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
От представените по делото доказателствата се установява че през
исковия период, процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е
доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия, отчетено от общия топломер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за собствени битови нужди. Видно от цитирания текст на закона,
облигационната връзка по доставяне на топлинна енергия между ответното
дружество и съответното физическо лице е предпоставена от наличие на
право на собственост или учредено вещно право на ползване. Съгласно чл. 150
от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, одобрени от **** (сега
****). Не се представят доказателства, а и не се твърди ответникът да е
2
възразил срещу Общите условия, поради което следва да се счита обвързан от
облигационно правоотношение с "**** ***" **** при публично известни
общи условия (Решение № **** г. по гр.д. № **** г., ІІІ г.о. на ВКС).
От представените по делото писмени доказателства, а именно –
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***, ****, дело №
****., съставен на 08.08.2019 г., се установява, че ответникът притежава
правото на собственост върху процесния имот - ателие ***, находящо се в гр.
***, ****, ***, ****.
Предвид горното, съдът намира, че е налице облигационно
правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял
топлинна енергия, а ответникът Л. А. Г., дължи заплащане на стойността на
ползваната услуга. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия
е доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, е от значение
единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на
този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
От заключението на вещото лице по неоспорената от страните и приета
в производството по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът
намира за обективно и компетентно изготвено, се установява че за процесния
период има монтиран апартаментен топломер, собственост на абоната, който е
монтиран в общите части на сградата от „****, съобразно Договор за дялово
разпределение на ТЕ между клиенти в сграда – ЕС от **** г., сключен с
ответника Л. А. Г., в качеството му на представител на ЕС, въз основа на ОС
на ЕС от **** г. (протокол от ОС на ЕС н л. 33 от делото). Поради това
годишни изравнителни сметки не са изготвяни, тъй като съобщенията към
фактури за процесния период не са прогнозни, а са действително отчетени
стойности за потребена ТЕ за имота, въз основа на извършвани ежемесечни
отчети за потребената в имота топлинна енергия.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е
изчислена на база отопляема кубатура на имота – 242 куб.м., в съответствие с
формулата приложена в Наредба № **** г., и съгласно представен акт/списък
за разпределение на кубатурата в сградата, представен на в.л. от **** –
представен от домоуправителя на сградата при включването й към
топлопреносната мрежа.
За процесния период няма начислена ТЕ за отопление на общи части на
сградата.
В процесния имот са монтирани 2 бр. водомери за топла вода с
дистанционен отчет, които са отчитани ежемесечно от ****„****, в
съответствие с Наредба № **** г.
Заключенията на СТЕ и ССчЕ, изцяло си кореспондират и изводите на
вещите лица, напълно съответстват помежду си. За процесния период, по
партидата на имота, с аб. № ****, начислената главница, дължима за ТЕ е в
общ размер на сумата от 2669,96 лв., от която ТЕ за сградна инсталация –
99,99 лв., за имот – 2197,51 лв. и съответно – 372,46 лв. за БГВ, които не
включват неплатени и просрочени суми за предходни периоди. Видно от
заключението на ССчЕ, с направените от ответника плащания в общ размер на
сумата от 2 675,17 лв., са погасени – главница за ТЕ в размер на 2 522,90 лв.,
3
главница за ДР – 128,16 лв. и лихви – общо 24,11 лв. Предвид това дължимата
незаплатена сума за ТЕ за процесния период от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г.
възлиза на сумата от 147,05 лв., от която 121,87 лв. – задължение за
отоплителен сезон 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и сумата от 25,18 лв. за
отоплителен сезон 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., поради което искът за главница
за ТЕ е основателен и доказан.
При формирания извод за основателност на иска, следва да бъде
разгледано възражението на ответника за погасяване на задължението по
давност.
Вземането за стойността на топлинна енергия се погасява по давност, с
изтичането на тригодишен период – чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1
ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Съобразно предвиденото в чл. 33, ал.2 от Общите условия на ищеца (одобрени
с Решение № **** от *** г. на ****, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката), клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно давностният
срок за процесните суми започва да тече с изминаването на 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Разпоредбата на чл. 116, б. "б"
ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск за
вземането. Погасени по давност са всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата
на подаване на исковата молба, т.е. три години назад считано от 16.04.2024 г.
Първото непогасено по давност задължение е това за м.03.2021 г., тъй като
изискуемостта му е настъпила на 15.05.2021 г., а давността е прекъсната
считано от 16.04.2021 г. В настоящия случай, исковият период обхваща
01.04.2021 г. – 30.04.2023 г., поради което възражението за погасяване на
задължението по давност е неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия на ищеца (в сила от *** г.),
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за доставена
топлинна енергия, в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. Продавачът начислява лихва за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал.2 от ОУ, а именно върху тези, начислени с
фактура за реално потребено количество топлинна енергия, определено на
база на изравнителните сметки (чл. 33, ал.4 ОУ). Съгласно чл. 33, ал.5 от
цитираните Общи условия, при забава в плащането на задълженията по чл. 33,
ал.2 от ОУ, клиентите заплащат обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за ТЕ.
Видно от неоспореното и прието по делото заключение на ССчЕ,
съобразено с ОУ на ищеца за продажба на ТЕ на битови потребители,
дължимата лихва върху главницата за ТЕ, изчислена съобразно всяко от
извършените плащания до 18.03.2024 г., възлиза на сумата от 42,51 лв., поради
което акцесорният иск е основателен и следва да бъде уважен.
4
По разноските.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ищеца. ТакИ. се претендират, съобразно списък по чл.
80 ГПК за сумата в общ размер от 1025 лв., от която 125 лв. – д.т., 100 лв. –
юрк.възнаграждение и 800 лв. депозит за възнаграждение за СТЕ и ССчЕ (от
по 400 лв.). Искането е частично основателно. В настоящото производство
реално направените разноски възлизат на общо 950 лв., от която – 100 лв.
действително заплатена държавна такса, 50 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт, определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК и 800 лв. –
възнаграждение за вещите лица, изготвили СТЕ и ССчЕ, които следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1
ЗЗД, Л. А. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, ****, ***, ****, да заплати
на **** **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. ***, ***,
сумата от 147,08 лева (сто четиридесет и седем лева и осем стотинки) -
главница представляваща цена на доставена и реално потребена топлинна
енергия в топлоснабден имот – ателие ***, находящо се в гр. ***, ****, ***,
****, аб. № ****, за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва от 16.04.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до
изплащане на вземането, както и сумата от 42,65 лв. (четиридесет и два лева и
65 стотинки) - представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 31.05.2021 г. до 18.03.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. А. Г. с ЕГН ********** и
адрес: гр. ***, ****, ***, ****, да заплати на **** **** с ЕИК ****, сумата в
общ размер от 950 лв. (деветстотин и петдесет лева) - разноски за настоящото
производството.
Решението е постановено при участието на „**** – трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5