ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2149
гр. Пловдив, 20.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502205 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Въззивният съд е сезиран с частна жалба с вх.№ 21651/17.08.2022г.
депозирана от „Рива Кредит“ ООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя М. М. против Разпореждане №16942/21.07.2022 г., с което е
отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, постановено по ч. гр. д. № 9330/2022 г. по описа на Пловдивски
районен съд, осми гр. състав.
В частната жалба се навеждат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане. Жалбоподателят поддържа, че заповедният съд
неправилно е отхвърлил заявлението приемайки, че дадените на заявителя
указания не са изпълнени. Счита указанията за неправилни, от една страна -
доколкото книжа подадени чрез Системата за сигурно електронно връчване,
не е необходимо изрично да се заверяват от страната подател, а от друга
страна – доколкото претенцията на заявителя се основава на института на
неоснователното обогатяване, а не на договорно основание, то договора за
потребителски кредит не е необходимо да се прилага към заявлението.
Отправя искане за отмяна на разпореждането и произнасяне по същество по
1
подаденото заявление.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени данните по
делото и направените в частната жалба оплаквания, намира за установено
следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред ПРС е образувано по заявление с вх. №
51655/24.06.2022 г., подадено от „Рива Кредит“ ООД, ЕИК ********* за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. О.
А. с ЕГН-********** за сумата от 538.84лв.
Според изложените в т. 12 от заявлението обстоятелства, между
заявителя, в качеството му на кредитор и длъжника И. О. А., в качеството на
кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит
№3587/24.06.2019г. , по силата на който, кредиторът се е задължил да
предостави в заем на кредитополучателя сумата от 700лв – главница по
договора за кредит – чиста стойност на кредита., платима на месечни вноски
съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Сумата от 700лв е
предадена лично на длъжника- кредитополучател срещу разписка в деня на
сключване на договора за кредит. Към момента на подаване на заявлението,
длъжникът бил върнал 161.16лв от получената от него сума – главница, чиста
стойност на кредита. При сключване на договора не били спазени
императивните изисквания на чл.11 ЗПК, което води до недействителност на
договора за потребителски кредит. Предвид на това, на основание чл.23 ЗПК,
заявителят претендира от длъжника само чистата стойност на кредита –
получен при начална липса на основание, която сума се равнява на 538.84лв.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното и изплащане.
В съответствие с правомощията си по чл. 410, ал. 2 ГПК,
първоинстанционният съд с Разпореждане №14773/27.06.2022 г. е дал
указания на заявителя за отстраняване на нередовностите по заявлението, а
2
именно: заверка с електронен или мастилен ръчен подпис на приложените
към заявлението незаверени преписи от писмени доказателства и представяне
на заверен препис от Договора за потребителски кредит .Видно от
материалите по делото разпореждането е надлежно връчено на заявителя на
12.07.2022 г., като тридневният срок за изпълнение на указанията е изтекъл на
15.07.2022 г. Заповедният съд се е произнесъл с обжалваното Разпореждане
№ 16942/21.07.2022 г., с което е констатирал липса на изпълнение на дадените
указания от страна на заявителя в предоставения му срок, поради което е
отхвърлил така депозираното заявление.
С оглед данните по делото, съдът направи следните правни изводи:
В подаденото заявление следва ясно и недвусмислено да са посочени
обстоятелствата /фактите/, от които произтича вземането, така че да е ясно
основанието на претенцията, а също така и как е формирано същото,
съобразно чл. 410, ал. 2 ГПК вр. с чл. 127, ал. 1 ГПК. В този смисъл е т. 2. б.
на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 4/2013 г., което е
задължително за съдилищата, и в което е прието, че точната
индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността
на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение.
В конкретният случай съгласно изложените от заявителя твърдения
между заявител, в качеството му на кредитор и длъжника И. О. А., в
качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски
кредит №3587/24.06.2019г. , по силата на който, кредиторът се е задължил да
предостави в заем на кредитополучателя сумата от 700лв. Твърди се, че
договора е недействителен, тъй като при сключването му не били спазени
императивните изисквания на чл.11 ЗПК, с оглед на което заявителят
претендира от длъжника само чистата стойност на кредита – получен при
начална липса на основание, която сума се равнява на 538.84лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното и изплащане.
Действително претенцията на заявителя се основава на института на
неоснователното обогатяване, но доколкото се твърди, че между страните
са съществували договорни отношения, при сключването на които не били
спазени императивните изисквания на чл.11 ЗПК, обосноваващи тяхната
недействителност, то правилно и законосъобразно, заповедния съд е дал
3
указания на заявителя за представянето на заверен препис от договора за
потребителски кредит. Представянето на договора е необходимо, както за
внасянето на яснота в обстоятелствената част на подаденото заявление и в
отправеното искане, така и за непрепятстване защитата на длъжника в
заповедното производство, включително и при евентуалното разглеждане на
установителния иск за съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК,
доколкото предявеният иск следва да е идентичен на подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение.
Що се касае до дадените указания за заверка с електронен или
мастилен ръчен подпис на приложените към заявлението незаверени преписи
от писмени доказателства, то следва да бъде отбелязано, че по отношение на
същите не е налице нито електронна заверка, нито мастилен ръчен подпис,
поради което не би могло да се приеме, че приложените към заявлението
разписки отговорят на поставените от законодателя изисквания за заверка.
Именно с цел отстраняване на тези нередовности са били указанията на
заповедния съд, които не са изпълнени от заявителя в срока по чл. 411, ал. 2,
т. 1 ГПК.
В заключение, поради неотстраняване на нередовностите в подаденото
заявление в предоставения срок и съобразно дадените указания на заявителя,
подаденото заявление подлежи на отхвърляне съобразно чл. 411, ал. 2, т. 1
ГПК.
Поради така изложеното, обжалваното разпореждане следва да се
потвърди.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №16942/21.07.2022г. постановено по
ч. гр. д. № 9330/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, осми гр. състав.,
с което е отхвърлено подаденото заявление с вх. № 51655/24.06.2022 г.,
4
подадено от „Рива Кредит“ ООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. О. А. с ЕГН-********** за
сумата от 538.84лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5