Определение по дело №222/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 105/ 23.08.2010 г., постановено по Г.д. № 145/10 г., Момчилградският районен съд е променил собственото, бащиното и фамилното име на А. Н. Р., с постоянен адрес Г. С., ул. „Г.С.Р. № хх, от А. Н. Р. на А.Н.У. и е постановил същата занапред да се именува така.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана частична въззивна жалба от недоволния от първоинстанционното решение, ответник - О. Р.. Същата е насочена против първоинстанционното решение в частта му, с която е уважена молбата на ищцата А. Н. Р., за промяна на фамилното й име от Р. на У. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната му част, като необосновано и като постановено при неправилно приложение на материалния закон. В този аспект жалбодателят твърди, че необосноваността се състои в това, че съдът неправилно преценил събраните по делото доказателства, в частност акт за раждане на ищцата, диплом за завършено висше образование, издаден от СУ „Св.Климент Охридски”, както и приложената по делото лична карта, издадена от Република Турция на името на А.У.. Според жалбодател неправилното приложение на материалния закон се състои в това, че решаващият съд неправилно приложил императивните разпоредби на чл.13 и чл. 14 от ЗГР, както и на чл. 19, ал.1 от ЗГ. Жалбодателят моли първоинстанционното решение в атакуваната му част да бъде отменено, като искането в тази му част бъде отхвърлено като неоснователно.

По делото в надлежния срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата, ищец в първоинстанционното производство -А. Н. Р..

По делото в надлежния срок не е постъпил отговор на въззивната жалба и от ответника по същата, ответник и в първоинстанционното производство - О. С. /С..

В съдебно заседание, жалбодателят О. Р., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата ╬. С. / С., редовно и своевременно призован, не се явява и не взема становище по същата.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата, А. Н. Р.,Ч. процесуалния си представител, намира депозираната частична въззивна жалба за неоснователна.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

В основата на първоинстанционното производство е предявената от ищцата искова претенция, която тя изрично квалифицира като такава с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГ. От прочита на исковата молба обаче се налага извода, че ищцата прави две различни по своя характер, правен ред и правни последици, искания. Първото искане е свързано с възможността, като лице на което принудително са били променени имената да възстанови предишните си имена, които съобразно приложеното писмено доказателство –Акт за раждане № хх/хххххг. на О. Р., са А.Н.Р.. С оглед изложеното следва да се направи извода, че искането е с правно основание чл.19а, ал.1, във вр. с чл.13, предл.2 от ЗГР, а именно за възстановяване на имената А.Н. Същото обаче видно от цитираните разпоредби се извършва по специален, различен от предприетия съдебен ред, а именно административен такъв, развиващ се пред длъжностното лице по гражданското състояние по писмено заявление на молителя след нотариална заверка на подписа му.

В исковата си молба ищцата прави и още едно искане : Твърди, че в обществото била известна с фамилията, която получила след изселването си в Р. Турция, У.. в този аспект счита, че притежаваните от нея настоящо фамилно име и посоченото фамилно име- У., с което била известна в обществото й създавали големи неудобства, които квалифицира като важни обстоятелства налагащи промяна във фамилното й име от Р. на У.. Така формулираното от ищцата искане действително вече може да бъде квалифицирано като такова по по чл.19, ал.1, предл. последно от ЗГ.

С оглед извършеното разграничение на направените от ищцата искания, съдът констатира, че първоинстанционният съдебен акт макар и с един диспозитив съдържа две произнасяния. В този смисъл съдебният акт, съставляващ произнасяне по искането с правно основание чл.19а, ал.1, във вр. с чл.13, предл.2 от ЗГР, а именно за възстановяване на имената А.Н., се явява недопустимо. Но настоящият съд, действащ в качеството си на въззивен такъв, е ограничен от правомощията си, изчерпателно описани в разпоредбата на чл.269 от ГПК. Същата предписваща, че произнасянето по допустимостта на постановения първоинстанционен акт е ограничено само в обжалваната му част. А доколкото първоинстанционното решение не е обжалвано в тази му част, съдът не може и не следва да се произнася по допустимостта му в тази необжалвана негова част.

Или предмет на настоящия въззивен контрол е първоинстанционното решение само в неговата обжалвана част, с която е уважена молбата на ищцата А. Н. Р., за промяна на фамилното й име от Р. на У. В тази му част решението е неправилно. Съдът намира за основателни доводите, изложени във възивната жалба, а именно, че решението в обжалваната му част е необосновано защото решаващият съд е изградил неправилните правни изводи в резултат на извършената от него неправилна преценка на събраните по делото писмени доказателства, а също така и защото е постановено при неправилното приложение на материалния закон, в частност на разпоредбите на ЗГ. Настоящата инстанция счита, че материалноправната рамка на настоящия контрол е очертана от разпоредбата на чл.19, ал.1, предл.последно от ЗГР, т.е. следва да се установи дали събраните по делото доказателства установяват наличие на важни обстоятелства, които да налагат промяна във фамилното име на ищцата и по-точно дали същата е известна в обществото с друга фамилия, различна от притежаваната от нея, и дали това налага големи неудобства за нея. От прочита на цитирания вече акт за раждане, издаден от О. Р., се установява, че рождените имена на ищцата са съответно : собствено име- А., бащино- Н. и фамилно - Р.. През 1981 г. е направена отметка, че лицето придобива имената А. Н. Р.. През 2000 г., по съдебен ред е променено собственото име на ищцата от А. НА А.. Изложеното се установява и от приложеното заверено копие от лична карта на българския гражданин А. Н. Р.. Видно от приложения диплом на СУ „ Св.Кл.Охридски” се установява, че гражданката на Р.ТУРЦИЯ, А.У. е завършила курс на обучение по специалност „Международни отношения” в учебното заведение. От приложените легализирани копия от справки и извлечения от гражданските регистри на Р.Турция, се установява, че пристигналия бежанец от Р. България А. Н. Р., родена на хх.хх.ххххг. в Г. Р., е записана в турските граждански регистри с имената А.У.. Или от анализа на цитираните писмени доказателства се налага извода, че ищцата има и българско гражданство, и турско гражданство, и че съобразно именните традиции и законовите предпоставки на всяка от тези държави същата носи различни фамилни имена. Този констатация обаче при така сложилите се фактически обстоятелство е определено нещо разбираемо и нормално и определено не може да се квалифицира като важно обстоятелство по смисъла на чл.19, ал.1, предл. последно от ЗГ. До изводи различни от изложените не води и анализа на свидетелските показания на св. Г.О.. Нещо повече същите установяват вече констатираното обстоятелство, че иде реч за две различни имена, които едно лице използва, съобразно правилата на държавата, чието гражданство в дадения момент афишира.

Казано в обобщен вид, първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е променено фамилното име на ищцата от Р. на У., като неправилно, следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде отхвърлена предявената искова претенция в тази й част.

И при този изход на делото доколкото изрично не са поискани и доказани, не се следват разноски на жалбодателя О. Р..

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 105/ 23.08.2010 г., постановено по Г.д.№ 145/10 г. по описа на Момчилградския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е променено фамилното име на ищцата от Р. на У., вместо което :

ОТХВЪРЛЯ предявената от А. Н. Р., с постоянен адрес Г. С., ул. „Г.С.Р. № хх, против О. Р. И О. С. /С., искова претенция с правно основание чл.19, ал.1,предл. последно от ЗГР, за промяна на фамилното име на ищцата от Р. на У..

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.