Решение по дело №109/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 36
Дата: 2 март 2023 г. (в сила от 2 март 2023 г.)
Съдия: Стоян Атанасов Германов
Дело: 20235000500109
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Пловдив, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20235000500109 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№ 32382/06.12.2022 г. от „Е. е.“ ЕООД, ЕИК -
*********, с адрес град К., ул. „Д. ш.“ № **, представлявано от Н. С. С.
против Решение № 1491/25.11.2022 г. по гр.д. № 20225300502637 по описа за
2022 година на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение
жалбата му против разпределение от 09.09.2022 г. изготвено по изп.д. №
************** по описа на Частен съдебен изпълнител С. Г. - П., предявено
с протокол от същата дата. Счита се решението за незаконосъобразно и
необосновано. Излага съображения. Твърди, че неправилно ЧСИ е приел, че е
налице изявление на жалбоподателя от 29.03.2022 г. продажбата да бъде с
включен ДДС. Това се отнасяло единствено за оценките на имотите. На второ
място неправилно се прилагала нормата на чл. 433, ал. 1 от ГПК, като в
случая не ставало въпрос за прекратяване на изпълнителното производство, а
за банково извлечение от електронното банкиране на банката-взискател.
Счита, че е недопустима дискриминацията на електронните документи. Моли
да бъде отменено обжалваното решение и обжалваното Постановление за
разпределение от 09.09.2022 г. по изпълнително дело № **************.
1
Постъпила е втора жалба с вх.№ 32383/06.12.2022 г. от „Е. ****“ АД с
ЕИК – ********* с адрес град К., ул. „Д. ш.“ № **, представлявано от Н. С. С.
против Решение № 1491/25.11.2022 г. по гр.д. № 20225300502637 по описа за
2022 година на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение
жалбата му против разпределение от 09.09.2022 г. изготвено по изп.д. №
************** по описа на Частен съдебен изпълнител С. Г. - П., предявено
с протокол от същата дата. Счита се решението за незаконосъобразно и
необосновано. Излага идентични съображение с посочената по-горе жалба с
вх.№ 32382/06.12.2022 г. на „Е. е.“ ЕООД. Моли да бъде отменено
обжалваното решение и обжалваното Постановление за разпределение от
09.09.2022 г. по изпълнително дело № **************.
По така внесените жалби е постъпил с вх.№ 34638/30.12.2022 г. един
отговор от взискателя „Ю. Б.“ АД с ЕИК - *********, чрез адвокат С. Р. с
адрес град С., ул. „П.“ № *, ет. *, офис *-*. Счита жалбата за неоснователна.
Твърди, че правилно ПОС е приел, че „Е. е.“ ЕООД е избрало съгласно чл. 45,
ал. 7 от ЗДДС доставката (продажбата) да бъде с включен ДДС, защото
облагаема с ДДС не е оценката на даден имот, а възмездното разпореждане с
него. Самият жалбоподател е направил изявление, че е търговец, регистриран
по ЗДДС. Посочва също, че съгласно чл. 485, ал. 4 от ГПК началната цена
при започване на наддаването при публична продан е 80 на сто от оценката,
като при изявеното желание на собственика, то определената начална цена
също следва да включва ДДС. Правилно ПОС е приел, че не са представени
надлежни документи, установяващи частично погасяване на дълга по
изпълнителните листове, защото длъжниците не са установили по
определените в чл. 433, ал. 1 ,т. 1 от ГПК начини погасяване на вземанията на
взискателя или на част от тях. Заявяват, че по делото се представени 4
изпълнителни листа, като към датата на разпределението – 09.09.2022 г.
общата дължима сума с разноските по изпълнителното дело е била в размер
на 17274376,09 лева. Счита, че представените от длъжника електронни
справки за предстоящи плащания са некоректни, защото не съдържат вярна
информация относно актуалния размер на дължимите суми по договорите за
кредит и в тази връзка са представи справки извлечения от „Ю. Б.“ АД за
дължимите суми. Твърди се, че след оспорвания, по реда на чл. 422 от ГПК са
били образувани съдебни дела в ПОС за установяване на вземанията в полза
на банката по договорите за кредит. Плащанията от Е. и. ф. не са с
2
погасителен ефект спрямо договорите за кредит. Цитира практика на ВКС.
Моли да бъде оставено в сила решението на окръжния съд.
Останалите ответници по жалбите не са взели становище.
Жалбите са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 във връзка с чл. 463 от
ГПК, от легитимирани лица – жалбоподатели – длъжници по изп.д.
**************; засягат неблагоприятно за тях обжалваемо, съгласно чл. 463,
ал. 2 от ГПК решение на окръжния съд по разпределение, и по съдържание и
приложения са редовни, поради което се явяват допустими.
Било е обжалвано пред ПОС разпределение от 09.09.2022 г. изготвено
по изп.д. № ************** по описа на ЧСИ С. Г. - П., което е било
предявено с протокол от същата дата. По първото оплакване, а именно, че в
цената, по която са продадени недвижимите имоти, поради които е извършено
процесното разпределение не трябвало да се включва данък върху добавената
стойност, окръжният съд е приел за установено, че описаните имоти са
собствени на „Е. е.“ ЕООД, който е регистрирано лице по ЗДДС (л. 3067).
Според ПОС съгласно чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС в случаите на публична
продан по реда на ГПК, когато собственикът на вещта е регистрирано по
ЗДДС лице в продажната цена се включва ДДС. Освен това, по реда на чл. 45,
ал. 7 от ЗДДС „Е. е.“ ЕООД е представило изявление от 29.03.2022 г., с което
е избрал доставката, в случая продажбата, да бъде с включен ДДС (л. 1506).
Ето защо за процесната продажба са налице основания в продажната цена да
бъде включен ДДС. Второто оплакване е било свързано срещу размера на
вземанията на кредитора, посочен на стр. 1 и 2 от Постановлението за
разпределение, тъй като не били взети предвид всички плащания до датата на
съставяне на разпределението, като се сочели конкретни суми. Имало
твърдения, че в началото на 2022 г. част от вземанията на взискателя са били
погасени чрез съфинансиране от Е. и. ф.. Според ПОС в чл. 433, ал.1, т.1 от
ГПК са изброени начините, по които следва да се удостовери погасяването на
вземанията на взискателя, или на част от тях, а така представените извлечения
от електронното банкиране на единия длъжник не удостоверяват безспорно,
че вземанията на длъжника са погасени. В посочените извлечения са били
отразени едновременно просрочени и предстоящи плащания и то за период,
който следва датата на съставеното разпределение, а именно 09.09.2022 г. -
09.10.2022 г. и ако имало такива плащания, то те следвали да се имат предвид
3
при последващо разпределение, след като се обсъдят възраженията на
взискателя относно размера на оставащата част от дълга.
Спорни въпроси пред настоящата инстанция са: дали в цената, по която
са възложени имотите на публичната продан, чиито постъпления са предмет
на обжалваното разпределение следва да бъде включен ДДС или не, и на
второ място – защо е ингориран в разпределението твърдян в жалбата
електронен документ: „банково извлечение от електронно банкиране на
банката Взискател“.
По първия довод – констатира се входирано с № 07322/29.03.2022 г. по
изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ Г. заявление от
жалбоподателя „Е. е.“ ЕООД с искане всички оценки по описаните на
10.03.2022 г. недвижими имоти, находящи се в гр. К. „да са с включено
ДДС“ (цитатът е дословен с оригинално подчертан и удебелен текст). При
справка в публичния регистър се установи че лицето е регистрирано по ЗДДС
на 20.07.2020 г. и към настоящия момент не е дерегистрирано. Съгласно чл.
131, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в случаите на публична продан по реда на ГПК и
когато собственикът на вещта е регистрирано по този закон лице, съдебният
изпълнител е длъжен в срок от 5 дни от получаване на пълната цена по
продажбата да преведе дължимия данък по банкова сметка на териториалната
дирекция на Н**, която се явява компетентна за съдебния изпълнител.
Съгласно чл. 131, ал. 2 от ЗДДС в случаите по ал. 1 се приема, че в
продажната цена е включен ДДС. Публичната продан е приравнена на
доставка по смисъла на закона, когато е свързана със земя и сгради, като на
основание чл. 45, ал. 7 от ЗДДС и в хипотезите на освободеност на
доставката, лицето може да избере същата да е облагаема. Съгласно чл. 83,
ал. 5 от ППЗДДС правото на избор по чл. 45, ал. 7 от закона в случаите на
публична продан по реда на чл. 131 от закона се упражнява от собственика на
вещта с чрез писмено уведомление, който от своя страна може да се
възползва от правото си на приспадане на данъчен кредит при условията на
чл. 59 от ППЗДДС. Заявлението на собственика на недвижимите вещи,
предмет на публичната продан е определената цена за публичната продан да е
с включен ДДС. Налице е еднозначно, непротиворечиво, конкретно, ясно и
неоттеглено волеизявление на длъжника-собственик, от което ЧСИ се е
ръководил в извършените от него процесуални действия по изпълнението.
Ето защо съобразяването с включения ДДС в цената на продадените
4
недвижими вещи от ЧСИ е правилно и законосъобразно.
По втория аргумент, който свързан с твърдяно дискриминационно
отношение към електронните документи. Внимателно запознаване с
приложените разпечатки на извлечения, сочи че те се отнасят за предстоящи
плащания по четири кредита за период след извършеното разпределение, а
именно: от 09.09.2022 г. до 09.10.2022 г. Единствено по отношение на кредит
обозначен под № ***-****/******** г. в две разпечатки се констатират
различия в сумите, но същите не са обяснени надлежно, нито са подкрепени с
доказателства. Твърди се, че са налице предоставени гаранции от Е. и. ф. по
съответна програма, която обезпечава кредита и произходът на средствата е
от тези гаранции. Този довод е неоснователен, защото, както правилно
отбелязва ПОС, ако има подобно погасяване, то е извършено след процесното
разпределение и следва да бъде предявено в изпълнителния процес, и
съобразено при последващо разпределение, респективно длъжникът има
право и възможност да оспори вземането по исков ред (чл. 439 от ГПК).
Предметът и целите на настоящето производство по разпределение определят
като адекватно и достатъчно соченото в мотивите на обжалваното решение
съобразяване от ЧСИ с определените в чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК писмени
доказателства и между тях не е разпечатка на електронно банкиране. На второ
място съдебната практика по отношение на предоставените гаранции от ЕИФ
пояснява същността им, както следва: целта на финансовия инструмент е да
стимулира банковото кредитиране на предприятия чрез предоставяне на
гаранции на финансови посредници, като по този начин се ограничат
специфичните трудности, които те изпитват при нужда от достъп до
финансиране, като пряката цел на гаранцията е компенсиране на изменението
на параметрите на базовия актив - кредитен портфейл за предприятията и
споделяне на риска от загуби от този портфейл. Тези гаранции подпомагат
крайните си получатели не с безвъзмездни средства, а индиректно като се
гарантира при определени условия кредитния ресурс насочен от банките
към предприятията, като кредитополучатели. При този вид подпомагане се
осигурява револвиране на ангажирания за осъществяването на политиките
публичен ресурс и освобождаването му за повторно използване за същите
цели и политика. Със средствата по програмата се поддържа капиталова
адекватност и ликвидност на банките в случай на нарушение поради
необслужване на кредити и задължението за заделяне на провизии по тях, а
5
не се погасява задължението на кредитополучателя – Опр-185/04.04.2022
г. по т.д. 1040/2021 г. на ТК, II отд. на ВКС.
Липсват пропуски или нарушения по изпълнителното производство с
оглед т. 1 от ТР 2/22.11.22. по тълк.д. 2/21 на ОСГТК на ВКС.
Ето защо не се установи неправилност при извършване на обжалваното
разпределение. Съдебният изпълнител е действал законосъобразно и жалбата
против разпределението се явява неоснователна и правилно е оставена без
уважение с обжалваното решение и същото следва да се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1491/25.11.2022 г. по гр.д. №
20225300502637 по описа за 2022 година на Окръжен съд – Пловдив, с което
са оставени без уважение жалбите подадени от „Е. ****“ АД с ЕИК –
********* с адрес град К., ул. „Д. ш.“ № ** и „Е. е.“ ЕООД с ЕИК -
********* с адрес град К., ул. „Д. ш.“ № ** против разпределение от
09.09.2022 г. изготвено по изп.д. № ************** по описа на Частен
съдебен изпълнител С. Г. - П., предявено с протокол от същата дата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6