О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, ..............2020 г.
Окръжен съд - Ловеч гражданско отделение в закрито
съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.дело
№ 710 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 от ГПК.
Образувано по повод подадена
частна жалба от „Профи Кредит България“ЕООД,
ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: ........, чрез
юрисконсулт К.Е.С. срещу Разпореждане № 2514 от 25.11.2019г. по ч.гр.д. №928 по
описа за 2019г. на Районен съд - Тетевен, с което е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в частта за заплащане на сумата от 530.23 лева за закупен пакет допълнителни
услуги. Жалбоподателят твърди, че с обжалваното определение съдът не е приложил
правилно разпоредбите отнасящи се до заповедното производство и е превишил
своите права. Позовава се на т.2 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и практика
на окръжни съдилища, която цитира.
В условията на евентуалност,
ако въззивната инстанция счете, че има
правомощия да се произнесе по съществото на спора, моли да се има предвид, че заповедния
съд не е възприел правилно фактическата обстановка и е достигнал до погрешни
правни изводи за прилагането на законовите разпоредби. Счита, че с втората част от разпоредбата на
чл.9, ал.1 от ЗПК, на кредитора е предоставена известна свобода да предостави
допълнителни услуги, които са изведени от договора за потребителския кредит.
Твърди, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчитат
при формирането на ГПР, попадат и разходите
за допълнителни услуги, но само в случаите, при които получаването на
такива допълнителни услуги е задължително условие за сключване на договора за
кредит. По процесните допълнителни
услуги се дължи възнаграждение от кредитополучателя отделно и независимо
от цената на самия кредит, респ. не
следва да се включва при изчислението на
ГПР и не противоречи на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Възразява, че изводът на
заповедния съд е неправилен относно недействителността на процесните клаузи,
поради което моли в тази му част заявлението да бъде уважено.
В частта, с която е отхвърлено
заявлението за заплащане от длъжника на разноски за юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство за разликата от 50.00 до 150.00
лева, а именно за сумата от 100.00 лева, не е обжалвано.
Моли да бъде отменен съдебния акт
в обжалваната му част и да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение
за отхвърленото вземане на „Профи Кредит
България”ЕООД.
Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 от ГПК, от
заявител, срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението в обжалваната
част, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Производството по ч.гр.д.№928 по описа за 2019г. на Районен
съд - Тетевен е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 от ГПК
подадено от „Профи
Кредит България”ЕООД, ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление: ........ за
издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника П.Х.Т., ЕГН ********** *** за парично вземане в размер на сумата 601.89 лева – главница, 308.14 лева – договорно възнаграждение
дължимо за периода от 26.08.2018 г. до 26.01.2019 г.; 530.23 лева – възнаграждение
за закупен допълнителен пакет от услуги; законната лихва от датата на подаване
на заявлението до изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на
28.81 лева държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Районен съд – Тетевен на 25.11.2019 г. е издал Заповед №448
за изпълнение на парично задължение по чл.410, като е разпоредил П.Х.Т., ЕГН ********** да заплати на кредитора
„Профи Кредит България”ЕООД посочените суми за главница, договорено
възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /22.11.2019г./
до датата на окончателното изплащане на вземането и разноски по делото, от
които 25.00 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедният съд е отхвърлил заявлението относно
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, която уговорка приел,
че е в нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК и се явява нищожна, както и че е в противоречие
с добрите нрави.
Настоящата инстанция, след като се запозна с данните по
делото, констатира, че в т.12 - обстоятелствата, от които произтича вземането,
се сочи Договор
за потребителски кредит №**********,
който е подписан при Общите условия, които са неразделна част от договора. Сключено е и Допълнително споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на което длъжникът дължи
възнаграждение изискуемо с подписването му. От страна на П.Х.Т. не са изпълнени
поетите задължения, като е направил 21 погасителни вноски, след което е
изпаднал в забава на 27.07.2016 година.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК
съдът извършва проверката дали искането не е в противоречие със закона или с
добрите нрави, като правилно заповедния съд е приел, че заявеното парично
вземане, представляващо възнаграждение за закупен допълнителния пакет услуги в
размер на 530.23 лева, е в нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която уговорка се
явява нищожна и противоречаща на императивна правна норма. Допълнителните
услуги са част от договорното правоотношение между страните. В случая е
безспорно, че допълнителната услуга е предоставена във връзка и единствено, и
само заради сключения договор, тя е свързана с усвояването и управлението на
кредита и не е от категорията на такси и комисионни, регламентирани с нормата
на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Претендираното възнаграждение в размер на 530.23 лева, за което се твърди,
че е за предоставени услуги, в смисъл на дейности, които ще се извършват по
повод договора за кредит, които по-скоро са фактически, а не правни, са и в
противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът
е придал правно значение, като правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона.
При
гореизложеното настоящия състав счита, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, в частта, с която е отхвърлена претенцията на
заявителя за заплащане на сумата 530.23 лева възнаграждение за допълнителен пакет
услуги, е правилно, при което обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
Водим от
горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2514 от 25.11.2019г. по ч.гр.д. №928 по описа
за 2019г. на Районен съд - Тетевен, с което е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в частта за вземане в размер
на 530.23 лева, представляващи възнаграждение за допълнителен пакет услуги.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: