№ 191
гр. К., 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20235510102465 по описа за 2023 година
В исковата молба процесуалния представител на ищеца юрисконсулт И.
твърди, че лицето П. В. Д. работила в „А. АД, по силата на трудов договор №
*** г., като изпълнявала длъжността: „Ш.“.
Със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на „А. АД, било
прекратено трудовото правоотношение между П. В. Д. и „А. АД на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Повод за прекратяването
на трудовия договор на ответницата по този ред, бил продължителното й
отсъствие от работа, за което не била представена основателна причина и
оправдателен документ.
Сочи, че към датата на инициираното от работодателя дисциплинарно
производство (Докладна записка № 2672 от *** г.) по реда на чл. 193 КТ,
ответницата отсъствала от работа в продължение на 12 (дванадесет)
последователни работни дни, без основателна причина. Съобразно
законовоустановената процедура, работодателят посикал писмени обяснения,
посредством личното й връчване на „Писмо-искане за даване на обяснения“.
Въпреки, че ответницата се запознала със съдържанието и се подписала върху
“Писмо-искане за даване на обяснения”, същата не предоставила писмени
обяснения в указания й срок. Била издадена Заповед № *** г., от
изпълнителния директор на дружеството, за прекратяване на трудовото й
правоотношение, поради неявяването й на работа в продължение на
дванадесет последователни дни, без да й бил разрешен отпуск или отсъствие
на друго правно основание и без да е представила надлежни освобождаващи я
от изпълнение на трудовите задължения медицински и други документи.
Дисциплинарното уволнение, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл.
190, ал. 1, т. 2 КТ, ангажира отговорността на ответницата по чл. 221, ал. 2
1
КТ, за изплащане на обезщетение на работодателя, в размер на брутното й
трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
Твърди, че ищцата останала задължено лице към „А. АД и следвало да
възстанови сума в размер на *** лева, размера на брутното й трудово
възнаграждение.
Сочат, че ищецът изпратил до ответницата „Писмо - покана за
доброволно изпълнение“, в което бил фиксиран размерът на задължението,
основанието за изплащането му, като и бил предоставен и 7-мо дневен срок
за изпълнение, но ответницата не била намерена на адреса и писмото било
върнато от пощальона. Направени били многократни опити да се свържат с
нея, но напразно.
След като изчерпали всички възможности за установяване на контакт с
П. В. Д. и извънсъдебно събиране на задължението, инициирали заповедно
производство по чл. 410 ГПК и така било образувано ч.гр.д. № *** г„ по
описа на PC – К.. В тоя връзка била издадена заповед за изпълнение, която
била връчена по реда на чл. 47, ал. 5.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
съществуването на паричното задължение на П. В. Д. към управляваното
дружество „А. АД, в следния размер: сума, в размер на *** лева - главница,
дължима със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, до
окончателното изплащане на главницата, плюс мораторна лихва от *** г. в
размер на *** лева. За съдебно заседание ищцовото дружество е редовно и
своевременно призована не изпраща процесуален представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника. За първото по делото съдебно заседание ответницата е редовно и
своевременно призована не се явява и но изпраща процесуален представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
Видно от приложеното частно гражданско дело №***. по описа на
Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение №***г. срещу длъжника П. В. Д. за изпълнение на парично
задължение, за сумите: *** лева главница, *** лихва за забава върху
главницата считано от ***. до ***г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от ***. до окончателното изплащане на вземането.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства :
Неизпълнение на парично вземане от неизплатена от длъжника сума от
обезщетение по реда на чл.221, ал.2 от ГПК във връзка с дисциплинарното й
уволнение, по реда на чл.190, ал.1,т.2 във връзка с чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
По делото не е спорно, че страните са били в трудовоправни отношения
видно от трудов договор №***г./лист 16 от делото/. Ответницата е заемала
длъжността „Ш.“ в Завод №*** Участък - М..
2
Със Заповед № ***г. на изпълнителния директор на „А. АД на ответника
П. В. Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание
чл.330, ал.2, т.6 от Кодекса на труда КТ/ и му е прекратено трудовото
правоотношение. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не
е била оспорена по съдебен ред, в срока по чл.358, ал.1 от КТ и е влязла в
законна сила.
Представена е и покана за доброволно изпълнение, с която
работодателят е поканил работника да заплати обезщетението по чл.221, ал.2
от КТ в размер на *** лева в едноседмичен срок от получаване на
съобщението
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
която е депозирала писмено заключение неоспорено от страните, което съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на
експертизата се установява, че П. В. Д. е изпълнявала длъжността „Ш.“ в
Завод №1, участък М. по трудов договор №***г. с определено основно
месечно възнаграждение в размер на *** лева. Трудовото правоотношение е
прекратено със Заповед №***г. на основание чл.330, ал.2,т.6 от КТ във връзка
с чл.190, ал.1,т.2 от КТ, поради продължителното й отсъствие от работа, за
която не е била представена основателна причина и оправдателен документ.
Посочено е, че обезщетението по чл.221, ал.2 от КТ във връзка с
дисциплинарното й уволнение е в размер на *** лева. Мораторната лихва за
периода ***. – ***г. е *** лева.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи :
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415
от ГПК във вр. с чл.221, ал.2 от КТ.
Уважаването на претенцията е предпоставено от положителното
установяване на следните факти: страните да са били обвързани от трудово
правоотношение прекратено чрез налагане на дисциплинарно уволнение,
което не е признато от съда за незаконни, от което произтича задължението
на ответника за заплащане на ищцовото дружество на обезщетение по чл.221,
ал.2 от КТ в размер на последното брутно трудово възнаграждение, получено
от ответника преди уволнението, с оглед безсрочния характер на
съществувалото трудово правоотношение.
В настоящия случай предпоставките за ангажиране отговорността на
работника по чл.221, ал.1и 2 са налице.
Между страните е съществувало трудово правоотношение. Трудовото
правоотношение е прекратено със Заповед №***г. на основание чл.330,
ал.2,т.6 от КТ във връзка с чл.190, ал.1,т.2 от КТ, поради продължителното
отсъствие от работа на ответника, за която не е била представена основателна
3
причина и оправдателен документ. Налице е и следващата предпоставка
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е била оспорена
по съдебен ред, в срока по чл.358, ал.1 от КТ и е влязла в законна сила. От
заключението на съдебно счетоводната експертиза се установи и размера на
обезщетението – *** лева, както и лихвата за забава за периода ***. – ***г. е
*** лева.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен в претендираните размери.
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена
заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва,
въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния
иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото
производство.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер
на 25 лева, представляващи държавна такса, както и в настоящото
производство - в размер на 225 лева, представляващи държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай ищецът не е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК във вр. с
415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.221, ал.2 от КТ по отношение на П. В. Д., ЕГН
4
**********, с адрес град К. съществуването на вземането на „А.” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: град К., улица „Р., представлявано
от изпълнителния директор Н.Х.И. за сумите : *** лева, представляващо
дължимо обезщетение, в размер на едно брутно трудово възнаграждение,
което работникът – ответник дължи на работодателя си – ищцовото
дружество, поради дисциплинарно уволнеше, *** лева, лихва за забава за
периода от ***. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от ***. до окончателното й изплащане, за изпълнението на което
задължение е издадена заповед № *** г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, постановена по частно гражданско дело № ***. по
описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА П. В. Д., ЕГН **********, с адрес град К. да заплати на „А.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град К., улица „Р.,
представлявано от изпълнителния директор Н.Х.И. сумата от 25 лева,
представляваща разноски по частно гражданско дело № ***. по описа на
Районен съд – К..
ОСЪЖДА П. В. Д., ЕГН **********, с адрес град К. да заплати на А.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град К., улица „Р.,
представлявано от изпълнителния директор Н.Х.И. сумата от 225 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5