ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер
2414 11 декември 2020 година
град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито
заседание на втори декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
В. С.
като разгледа
административно дело номер 296 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба на Р.С.А. ***, пл. „Св. Св. Кирил и Методий“ №11, ет.3; Н.Т.Х. ***,
пл. „Св. Св. Кирил и Методий“ №11, ет.3; Т.Т.А. ***; К.А.Н.-Т. *** и Р.А. ***, в
качеството на наследници на К.И.Ч., против решение №734 от 05.05.2017 г. на
общински съвет Созопол, в частта относно имот с идентификатор 67800.1.77 КККР
на гр.Созопол, с което, на основание чл.10б, ал.2, т.1, вр.чл.19а, ал.4 ЗСПЗЗ и
процедура по чл.19 ППЗСПЗЗ, е дадено съгласие да бъдат предоставени за нуждите
на обезщетението имотите по приложения 1, 2 и 3 към докладна записка на кмета
на община Созопол, рег.№331 от 24.04.2017 г.
Жалбоподателите,
редовно уведомени, чрез процесуалния си представител, поддържат сезиращата съда
жалба. Считат, че решението на общинския съвет е нищожно, в оспорената част - издадено
от некомпетентен орган; при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила - липса на фактически и правни
основания, и в нарушения на материалния закон. Искат да се обяви за нищожно,
алтернативно - да се отмени изцяло като незаконосъобразно. Ангажират
доказателства. Претендират разноски. Представена е писмена защита.
Ответникът-общински
съвет Созопол, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата, счита същата за недопустима, поради просрочие, алтернативно - за
неоснователна. Представил е административната преписка по приемане на
процесното решение. Претендира
разноски. Представено е писмено становище.
Жалбата
е недопустима за разглеждане по същество, поради липса на годен за оспорване
административен акт, при следните съображения:
Оспореното
решение е прието на основание чл.10б, ал.2, т.1, вр. с чл.19а, ал.4 ЗСПЗЗ и в
процедура по реда на чл.19 ППЗСПЗЗ.
Според
нормата на чл.10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, собствениците или техните наследници,
притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски
стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били
включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански
организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии /населени
места/ или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия,
които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение
по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд
и/или с поименни компенсационни бонове. А когато тези лица са поискали
обезщетение с равностойни земи, обезщетяването е със земи от общинския поземлен
фонд, определени от общинския съвет въз основа на мотивирано предложение на
общинската служба по земеделие - когато земите, върху които собствеността не
може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в ал. 1, са застроени с
обекти, които са общинска собственост/т.1/; или със земи от държавния поземлен
фонд - в останалите случаи/т.2, чл.10б, ал.2 ЗСПЗЗ/.
В тази
връзка общинската служба по земеделие Созопол е направила мотивирано
предложение, рег.№4-24-00-116/3/ от 24.04.2017 г., чрез кмета на общината до
общински съвет Созопол за обезщетяване за обезщетяване на собствениците от
общинския поземлен фонд в съответствие с постъпилите искания за обезщетяване
със земеделска земя чрез план за обезщетяване или с отделни имоти по реда на чл.
45ж ППЗСПЗЗ, към което
са приложени списъци на земеделски земи, приложения 1, 2 и 3, по арг. от чл.19,
ал.11 ППЗСПЗЗ/л.15 от делото/.
На
основание това предложение, кметът на община Созопол, е сезирал общинския
съвет, да приеме решение за съгласие да бъдат предоставени имотите по приложения
1, 2 и 3 за нуждите на обезщетението/виж докл.записка №331 от 24.04.2017 г. ведно
с посочените приложения, л.7-13 от делото/.
На 05.05.2017
г., на заседание на общински съвет Созопол е разгледана докладна записка на
№331 от 24.04.2017 г. на кмета на общината, ведно с приложенията, и е прието
решение №734, обективирано в протокол №24, с което съветът е дал съгласие, на
основание чл.10б, ал.2, т.1, вр.чл.19а, ал.4 ЗСПЗЗ и процедура по реда на чл.19
ППЗСПЗЗ, да бъдат предоставени имотите по приложения 1, 2 и 3 за нуждите на
обезщетението, където в приложение №1, фигурира имот с идентификатор 67800.1.77
КККР на гр.Созопол, по отношение на който жалбоподателите заявяват своите
претенции, като наследници на К.И.Ч., б.ж. на гр.Созопол.
Данните по
делото сочат, че с решение № 802 от 03.05.2001 г. на поземлена комисия/ПК/
Созопол на насл. на К.И.Ч. е признато правото на собственост в
съществуващи/възстановими стари граници върху земеделски имоти, като под № 4 фигурира
и нива с площ 0.8 дка, находяща се в
местността „Хаджи Али дере”, Созопол. В р.II на
решението изрично е посочено, че имотът по т.4, като попадащ в зона на
ползватели по пар.4 ПЗР ЗСПЗЗ, подлежи на възстановяване
с план на новообразуваните имоти /ПНИ/л.34 и 35 от делото/. От удостоверение изх. № 7-94-К-108/1/ от 08.08.2013 г.
на кмета на община Созопол се установява, че съобразно влезлия в сила ПНИ в м.
„Хаджи Али дере“ въобще не е установен имот, принадлежащ на наследниците на Катя
Читакова/л.96 от делото/. С протоколно решение № 11 от
16.10.2008 г. на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, определена със заповед на
директора на областна дирекция/ОД/
„Земеделие” Бургас, имот с идентификатор 67800.1.77 КККР на гр.Созопол,
с площ 4.42 дка, но находящ се в местност „Соленки“, е включен в списъка с
имоти от землището на община Созопол в приложение № 1 към решението, определени
от комисията като имоти по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ. Протоколното решение е одобрено
със заповед РД11-08/23.01.2009 г. на директора на областна дирекция/ОД/
„Земеделие” Бургас и е влязло в сила на 10.02.2009 г./л.40-48, 60 от делото/. На 05.06.2014 г. жалбодателите са подали
искане до общинска служба по земеделие
Созопол, с вх.№ 197/05.06.2014 г., имотът да им бъде възстановен със
земя по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ.
Анализът
на нормите на чл.10б ЗСПЗЗ, вр.чл.19, ал.11 ППЗСПЗЗ, която препраща към чл.45ж ППЗСПЗЗ, налага извода, че
процесното решение на общинския съвет не представлява самостоятелен индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.5 АПК. Същото е част от
производството по чл.45ж ППЗСПЗЗ, но не е акт, с който процедурата се
финализира, поради което не подлежи на съдебен контрол.
На
обжалване подлежи само решението на общинската служба по земеделие, издадено на
основание чл.45ж, ал.3 ППЗСПЗЗ, придружено със скица на имота, което
възстановява правото на собственост и завършва административното производство,
респ.решението на общинската служба по земеделие за обезщетяване по чл.45ж,
ал.6 ППЗСПЗЗ, респ. постановените откази. За невъзможността /отказа/ да се
възстанови признато право на насл. на К.Ч. за имота с площ от 0.800 дка общинска
служба по земеделие Созопол е уведомила пълномощника на страните с писмо изх. №
ПО-03-413-1 / 13.01.2020 г. /л.90 от делото/.
Следва
да се отбележи, че възстановяването на правото на собственост върху земеделски
земи се извършва с решения на общинската служба по земеделие/ОСЗ/, бивша
поземлена комисия/ПК/, която е компетентният административен орган, т.е.
произнасянето по реституционното искане за възстановяване на собствеността е единствено в
компетентността на ОСЗ, като само тя може да прецени дали са налице пречки за
земеделска реституция. Същата компетентност на ОСЗ или на ПК се отнася и за обезщетяването
със земеделски земи на собственици, чиято собственост не може да бъде
възстановена, а общинският съвет единствено е задължен да проведе процедурата
по чл.45ж, ал.2 ППЗСПЗЗ, вр. с §27, ал.2 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ. Следователно, само
актовете на органът по земеделската реституция - ОСЗ подлежат на обжалване по
съдебен ред.
Ето защо, липсва годен за оспорване
предмет- административен акт, който да подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност по реда на АПК, поради което жалбата следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
При този резултат и предвид направеното
искане в полза на администрацията се следват направените разноски в размер на
500.00/петстотин/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Сумата от 6.30/шест лева и тридесет ст./ лева не следва да се присъжда, тъй
като представлява такса заплатена за копия на документи, което е разход,
извършен от ответника за фактически действия по събиране на доказателства. Под
„разноски“ в процеса следва да се разбират парични средства, които са
изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални
действия-депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице,
възнаграждение за един адвокат, разходи за извършване на оглед.
Мотивиран така и на основание чл.159,
т.1 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р.С.А. ***, пл. „Св. Св. Кирил и
Методий“ №11, ет.3; Н.Т.Х. ***, пл. „Св. Св. Кирил и Методий“ №11, ет.3; Т.Т.А.
***; К.А.н.-Т. *** и Р.А. ***, против решение №734 от 05.05.2017 г. на общински
съвет Созопол, в частта относно имот с идентификатор 67800.1.77 КККР на
гр.Созопол, с което, на основание чл.10б, ал.2, т.1, вр.чл.19а, ал.4 ЗСПЗЗ и
процедура по чл.19 ППЗСПЗЗ, е дадено съгласие да бъдат предоставени за нуждите
на обезщетението имотите по приложения 1, 2 и 3 към докладна записка на кмета
на община Созопол, рег.№331 от 24.04.2017 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело номер 296/2020 г. по описа на
Административен съд Бургас.
ОСЪЖДА
Р.С.А.
***, пл. „Св. Св. Кирил и Методий“ №11, ет.3; Н.Т.Х. ***, пл. „Св. Св. Кирил и
Методий“ №11, ет.3; Т.Т.А. ***; К.А.Н.-Т. *** и Р.А. ***, да заплатят поравно
на общински съвет Созопол разноски в размер на 500.00/петстотин/ лева.
Определението може да се обжалва с частна жалба, в 7- седем
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, пред Върховен
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: