Р Е Ш Е Н И Е
№
19.04.2019г., гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ЕДИНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
При секретаря Галина Карталска,
като разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.д. №8729/2018г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Иск по реда на чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Т.П.“ ЕАД със седалище
и адрес на управление ***, ***, представлявано от *** Й.В. против А.А. А.с
ЕГН ********** и М. А.Н. с ЕГН **********,
двамата с адрес ***. Ищецът твърди, че ответниците са
собственици на топлоснабден имот и са клиенти на
топлинна енергия по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ.
Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди, че
съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че Общите условия са били публикувани във вестник „Нощен труд“ от
13/14.12.2007г. и във вестник “Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е
определен срока и реда, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните суми за топлинна енергия в тридесет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на
последния ден от месеца, двамата ответника изпаднали в забава за тази сума като
на основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху
дължимата сума. В заключение моли съда да признае за установено, че ответникът А.А. А.му дължи 245,68 лева главница за ползвана но незаплатена
топлоенергия за периода 01.10.2015г – 30.04.2018г. и 31,10 лева лихва за забава
върху сумата за периода 02.12.2015г. до 03.09.2018г., а ответницата М.А.Н. му
дължи същите суми 245,68 лева главница за ползвана но незаплатена топлоенергия
за периода 01.10.2015г – 30.04.2018г. и 31,10 лева лихва за забава върху сумата
за периода 02.12.2015г. до 03.09.2018г. Прави искане за допускане на експертиза
със задачи, посочени в исковата молба. В съдебно заседание ищецът не се
представлява и не изразява становище по исковете. Представена е молба след
проведеното заседание делото да бъде гледано в отсъствие на представител на
дружеството.
Назначеният особен представител
оспорва предявените искове. Твърди, че предявените искове не са доказани по
основание и размер. Оспорва твърдението, че ответниците
са собственици на имота. За част от сумите прави възражение за изтекла давност.
В съдебно заседание ответниците, представлявани от процесуалния си представител
поддържат писмения отговор. Назначеният им особен представител твърди, че по
делото не е доказано, че ответниците са собственици
на имота, каквито са твърденията в исковата молба.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Установява
се от приетото ч.гр.дело № 6667/2018г. по описа на РС Плевен, че е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца
срещу ответниците за следните суми: 588,08 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода 01.01.2015г.
до 30.04.2018г., лихва върху
главницата в размер на 95,33 лв.
за периода от 05.03.2015 г.
до 03.09.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 13.09.2018г. до окончателното
изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение – 50,00 лв. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 4113/18.09.2017г.,
като заповедта е връчена на ответниците по реда на
чл.47 ал.5 ГПК.
В дадения от съда срок ищецът е депозирал искова
молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в
настоящето производство.
С
исковата молба ищецът е представил по делото Общи условия за продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.П.“ ЕАД ***. От същите се установява
какви са общите условия при продажбата на топлоенергия.
Установява
се от приетото по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза, че за
периода 01.10.2015г. до 30.04.2018г. за имота са начислени : ползвана
топлоенергия и изравнение на обща стойност 491,36 лева и лихва за забава върху
всяка фактура в размер на 62,20 лева. Видно от заключението в дължимата за процесния период главница сумата включва: отопление без
уред, т.е. отдадено от щранг лира в банята на
стойност 197,70 лева, сградна инсталация на стойност
267,21 лева, сума за дялово разпределение 26,45 лева.
Представените
от трето лице помагач на лист 96 и сл. индивидуални справки са съобразени при
изготвяне на заключението.
При
така събраните доказателства, следва да се приеме за установено, че в жилищен
имот, находящ се на адрес *** е ползвана топлоенергия
през периода 01.10.2015г. – 03.09.2018г. на обща стойност на обща стойност 197,70
лева за отопление и 267,21 лева за сградна инсталация.
За услугата дялово разпределение, за същия период за имота е начислена сумата
от 26,45 лева. Лихвата за забава върху всяка фактура е в общ размер на 62,20
лева.
Съгласно
разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.“ Законодателят изчерпателно е посочил кои лица са клиенти на
топлинна енергия и съответно дължат заплащане на такава. По аргумент за
противното всички несобственици и неползватели не дължат заплащане на цената на
топлинна енергия. С оглед тази разпоредба и изчерпателното изброяване на
субектите, които са клиенти – ползватели на топлинна енергия, следва при всяко
едно производство по чл.422 от ГПК да бъде установяван първо основния факт –
има ли лицето, срещу което се води искът качеството на собственик или ползвател
на имота. В случай, че не бъде доказано такова качество по отношение на ответника за конкретния имот, за
който се претендира заплащане на топлоенергия и за конкретния период съдът не
следва да прилага разпоредба на чл.153 ал.1 от ЗЕ. По делото не се установи ответниците да имат изричен договор с ***, нито изрично
подадена от някой от ответниците като собственик на
имота молба за топлоснабдяване на имота. Въпреки
указаната тежест на доказване в определението за насрочване, ищцовото дружество не представи доказателства за
твърдението си в исковата молба, че ответниците са собственици
на имота. Не се установи и да са негови ползватели, нито по делото е имало
такива твърдения от ищеца. Съдът е изискал удостоверение за родствени връзки на
ответниците, като от приетата справка е видно, че
първият ответник е баща на втората
ответница. Видно от справката, ответникът е вдовец, а съпругата му З.Ш.А. е
починала. С исковата молба ищецът е представил фактури, които включително за процесния период са издавани на името на Н.И.Ш.. Не са
представени доказателства от страна на ищцовото
дружество кой всъщност е собственик на имота, и ако ответниците
са негови собственици кога и как са придобили собствеността върху него, за да
се установи при какви квоти. Може само да се предполага, че собственик на имота
е била починалата съпруга на първия ответник, майка на втората ответница, но
доказателства в тази насока липсват. Ако собственик на имота е била съпругата
на първия ответник, и майка на втората ответница, а имота е придобит от двамата
ответника по наследство, то дали не е съсобственик и А.А.К.,
която също е посочена в справката като дъщеря на З.Ш.А..
При така
изложеното, съдът приема, че двамата ответника нямат качеството на клиент –
ползвател на топлинна енергия и следователно не дължат нейното заплащане.
Ето защо предвид липсата на
предпоставките по чл.153 ал.1 от ЗЕ съдът счита, че предявените от „Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***
Й.В. против А.А. А.с ЕГН ********** и М.
А.Н. с ЕГН **********, двамата с адрес *** положителни
установителни искове по реда на чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответниците дължат
на ищеца обща сума в размер на 553,56 лева за консумирана топлинна енергия –
главница 491,36 лева и лихва за забава върху всяка фактура в размер на 62,20
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното
погасяване на задължението са недоказани по своето основание и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***
Й.В. против А.А. А.с ЕГН ********** и М.
А.Н. с ЕГН **********, двамата с адрес *** обективно
кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че двамата
ответника дължат на ищеца обща сума в
размер на 553,56 лева за консумирана топлинна енергия, от които 491,36 лева или всеки от двамата по 245,68
лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2015г. до 30.04.2018г., както и 62,20 лева, всеки от двамата ответника по 31,10 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 02.12.2015г. до 03.09.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението.
Настоящото
решение е постановено при участието като трето лице на „Т.с.” ЕООД ***.
Решението може да бъде обжалвано
пред ПлОС, в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: