ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1626
гр. Пловдив, 05.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501448 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл.278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №14161/30.05.2022 г. на
регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от Р. СТ. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес град С., ж.к. Б., бл.26, вх. В, ет.2, ап.36, чрез
адв. С.П., срещу определение №10289/02.12.2021 г., постановено по гр.д.
№16793/2021 г. по описа на РС Пловдив, 17 гр.с., с което е прекратено
производството по делото като недопустимо.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно
и необосновано, като излага подробни съображения в тази насока. Иска се
отмяна на обжалваното определение, като делото се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по
делото доказателства, намери следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна,
имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения
срок, като е внесена и дължимата държавна такса. Разгледана по същество е
неоснователна.
Гр.д. №16793/2021 г. по описа на РС Пловдив е образувано по
изпратена по компетентност искова молба от Р.С. срещу СТ. СТ. К., като е
предявен отрицателен установителен иск – иска се да се признае за
установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор
36498.502.4 по КККР на град К., одобрени със заповед №РД-18-52/16.11.2011
г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед
№КД-14-16-638/05.06.2012 г. на Началника на СГКК Пловдив, с адрес на
имота: град К., пл. 20 юли №5, с площ от 248 кв.м, с трайно предназначение
1
на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско
застрояване (до 10 м), стар идентификатор 36498.502.385, с номер по
предходен план – 385, кв.71, парцел ХI – 385 – жилищно строителство, при
съседи: ПИ с идентификатор 36498.502.9519; ПИ с идентификатор
36498.502.933; ПИ с идентификатор 36498.502.5; ПИ с идентификатор
36498.502.9521, респективно – няма качеството съделител на имота и
качеството на взискател в изпълнително дело №480/2018 г. по описа на ЧСИ
Минка Станчева – Цойкова, рег. №822 на КЧСИ с район на действие – района
на Окръжен съд Пловдив.
За да постанови обжалваното определение №10289/02.12.2021 г.,
съставът на РС Пловдив е приел, че искът е с правна квалификация чл.124,
ал.1 от ГПК, а не както се сочи от ищцата – по чл.464 ГПК, тъй като
последният е на разположение на взискател, който оспорва съществуването на
вземане на друг кредитор, като целта е изключване на кредитора при
разпределение на сума. Ищцата е предявила иска, за да се отрекат правата на
ответника К. по отношение на процесния имот, които обаче са установени с
влязло в сила решение №572/22.07.2013 г. по гр.д. №1535/2012 г. на РС
Карлово, като е допуснат до делба имота и са признати права на собственост
на К. върху същия в размер на 15/60 идеални части. С иска не се оспорва
съществуването на вземането на К., а правото му на собственост. Съдът е
приел, че предявената претенция е недопустима, тъй като въпросът за
съсобствеността върху имота е установена с влязло в сила съдебно решение
по допускане на делбата, което се ползва със сила на пресъдено нещо по
отношение на лицата, имотите и правата в съсобствеността. Същото е
абсолютна процесуална пречка за пререшаване на въпросите за
собствеността. Съдът е обвързан от обективните и субективните предели на
силата на пресъдено нещо.
Определението е правилно и законосъобразно. Съгласно чл.344,
ал.1 ГПК, в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по
въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки сънаследник. Решението влиза в сила само между същите
страни, за същото искане и на същото основание (чл.298, ал.1 ГПК), а
влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за
всички съдилища, учреждения и общини в РБ (чл.297 ГПК). Според чл.299,
ал.1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде
пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго, а съгласно
ал.2 повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
В настоящия случай изпълнителното производство е образувано
за изнасяне на публична продан на недвижимия имот, който е бил предмет на
делбеното производство. Според приетото в теорията (Българско гражданско
процесуално право, Х издание, стр.805), прилагането на правилата за
публична продан при принудително изпълнение не означава, че в случая се
касае за изпълнителен процес. Публичната продан е само правно средство да
се осребри общата вещ, за да може получената сума да се разпредели между
2
съделителите. Съсобствеността се прекратява с извършването на проданта. До
този момент според настоящия състав важат правилата за страните и за
разноските, касаещи делбеното производство. Ето защо, независимо по чий
почин е образувано изпълнителното дело, съделителят не се явява взискател
по отношение на останалите, респективно - останалите съделители не се
явяват длъжници. В този смисъл не се възприемат доводите, че се касае за иск
с правно основание 464 ГПК, доколкото в случая ответникът не се явява
присъединен кредитор. Правилно е определена правната квалификация на
иска – по чл.124, ал.1 от ГПК.
С предявения отрицателен установителен иск се оспорва правото
на собственост на един от съделителите върху допуснатия до делба имот.
Между страните е налице влязъл в сила съдебен акт – решение
№572/22.07.2013 г., постановено по гр.д. №1535/2012 г. по описа на РС
Карлово, с което процесния имот с идентификатор 36498.502.4 е допуснат до
делба, като са признати и определени правата както на жалбоподателката,
така и на С.К.. Съдебното решение е влязло в сила. Същото е задължително
както за страните, така и за съда. Влезлият в сила съдебен акт се явява
абсолютна процесуална пречка за сезиране на съда с произнасяне по иска за
собственост върху същия имот, респективно – по оспорване правата на
собственост на останалите съделители. Производството се явява процесуално
недопустимо и правилно е прекратено.
Относно доводите, касаещи постановено решение по гр.д.
№623/2019 г. по описа на РС Първомай – същото не е влязло в сила. От
служебна справка в деловодната система на съда се установи, че е обжалвано,
като пред ПдОС е образувано в.гр.д. №580/22 г., което не е приключило.
Решението не се ползва със СПН, като не следва да се обсъждат доводите,
свързани с него. Нещо повече – в случай, че са налице влезли в сила съдебни
актове между същите страни, на същото основание и със същото искане,
страната разполага с друг ред за защита.
По тези съображения искът, с оглед наведените твърдения, е
недопустим. Доводите в частната жалба не се възприемат от настоящата
инстанция. Определението на първоинстанционният съд е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №10289/02.12.2021 г., постановено
по гражданско дело №16793/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХVII
граждански състав, с което е прекратено производството по делото като
3
недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страната пред Върховен
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4