Р Е Ш Е Н И Е
№…………./15.10.2018 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно
заседание на първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, І едноличен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при
участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 485/
2018 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба вх. № 1885/
03.08.2018 г., подадена от Г.Т.Г. ***, чрез
адв. В.Д., срещу ОД на МВР – Добрич, представлявана от Директора, с правно основание
чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
С исковата молба се сочи, че с Решение № 35 от
10.12.2015 г. по НАХД № 177/ 2015 г. на Районен съд – Генерал Тошево е потвърдено
Наказателно постановление № 15-0265-000107/ 30.07.2015 г. на ВНД Началник РУП
към ОД на МВР – Добрич, РУ – Генерал Тошево, с което на Г. е наложена глоба в размер
на 50 лв. за нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2,
предл. 1 от ЗДвП. Решението е обжалвано чрез адв. Д., пълномощник на наказаното
лице, пред РС – Генерал Тошево, като с Решение № 76/ 22.03.2016 г. по КАНД 49/
2016 г. на Административен съд – Добрич е било отменено, а в резултат е
отменено и НП.
Ищецът изтъква, че за защита на интересите си
в съдебното производство пред РС и АдмС – Добрич е упълномощил адвокат и сключил
договор за правна защита, по силата на който е заплатил възнаграждение общо в размер
на 660 лв. за двете инстанции. По този начин обосновава незаконосъобразните последици
от отмененото НП. Иска от съда, след като се съберат доказателства в подкрепа на
твърденията, да осъди ответника да му заплати претендираната сума, ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, както и да му присъди сторените в настоящото производство съдебно – деловодни
разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно
призован, се явява лично и се представлява от адв. Д., редовно упълномощен. Поддържа
исковата молба, излага становище по съществото на спора, съответно по
основателността на иска, като настоява за уважаване на исковата претенция –
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 660 лв., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както
и присъждане на разноски за настоящото производство, вкл. адвокатски хонорар.
(л. 27; 44; 147 – 153)
Ответната страна – Областна дирекция на МВР -
Добрич, редовно призована, се представлява от гл. юрисконсулт Максим Желев, който
оспорва иска и моли да бъде отхвърлена исковата молба като неоснователна и
недоказана.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич
изразява становище за основателност на исковата молба, като заявява, че според
него са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ,
позовавайки се на ТР № 1/ 15.03.2017 г. по т.д. № 2/ 2016 г. на ВАС. В
заключение заявява, че следва да бъде уважен искът, както е предявен.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, на доводите в исковата молба и изразените становища, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С Наказателно постановление № 15-0265-000107/
30.07.2015 г. на ВНД Началник РУП към ОДМВР Добрич, РУ Генерал Тошево, на база
АУАН № Т8 26090/
06.07.2015 г., на Г.Т.Г. е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 175,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец,
както и глоба от 100 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, за
това че на 04.05.2015 г., около 10.20 часа, в с. Красен, на ул. Първа, като
водач на лек автомобил – ИФА, в посока към село Росица, до ОУ «Йордан Йовков»,
управлява товарен автомобил "Ифа", зелен на цвят, като МПС е без
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, както и
че към момента на проверката водачът не е притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство,
като е прието, че с първото деяние е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а с второто деяние – на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
По делото е прието като доказателство НАХД № 177/
2015 г. на Районен съд – Генерал Тошево, от което е видно, че с жалба вх. №
2578/ 24.09.2015 г. Г. е обжалвал издаденото НП. В образуваното производство по
НАХД № 177/ 2015 г. жалбоподателят е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител – адвокат Д. (л. 11 от НАХД № 177/ 2015 г.). С
пълномощното са предоставени права на адв. Д. да представлява Г. пред всички
съдилища в страната, с всички права, необходими за защитата му. За защита срещу
конкретното НП е сключен между наказаното лице и адв. Д. договор за правно
обслужване (л. 37 от НАХД № 177/ 2015 г.), с който е договорено възнаграждение
в размер на 300 лв. с ДДС. Възнаграждението е заплатено на 02.11.2015 г. в
07.44 часа, за което е приложена фактура с касов бон по НАХД 177/ 2015 г. (л.
38 от НАХД
№ 177/ 2015 г.) С Решение № 35/ 10.12.2015 г. по НАХД № 177/ 2015 г. ГТРС е
потвърдил НП изцяло.
С касационна жалба от 11.01.2016 г. Г.Т.Г.,
чрез адв. Д., е обжалвал първоинстанционното Решение, в резултат на което е
образувано КАНД № 49/ 2016 г. на Административен съд – Добрич. В проведеното
публично заседание на 15.03.2016 г. касаторът се е явил лично и с адв. Д.. АдмС
– Добрич е разгледал касационната жалба и с Решение № 76 от 22.03.2016 г. по
КАНД 49/ 2016 г. е отменил първоинстанционното Решение и е отменил и НП изцяло.
В настоящото производство е представена
фактура № **********/ 15.03.2016 г. с приложен към нея касов бон от 15.03.2016
г., 11.45 часа, за заплащане от наказаното лице на адв. Д. сумата от 360 лв. с
ДДС за процесуално представителство по КАНД 49/ 2016 г. на Административен съд
– Добрич.(л. 44)
При приключване на настоящото производство е
представена фактура № **********/ 01.10.2018 г. с касов бон към нея за сумата
от 530.40 лв., която според описаното във фактурата включва – процесуално
представителство по адм. дело № 485/ 2018 г. – 300.00 лв.; транспортни разходи
– 30.00 лв.; заверяване на преписи – 112.00 лв. и 20% ДДС върху общия размер от
изброените суми. (л. 147)
При така събраните доказателства и установена
фактическа обстановка от правна страна се налага следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност.
Искът е предявен пред компетентен съд,
предвид т. 1 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/ 2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
съгласно която точка делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания,
включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване,
са подсъдни на административните съдилища. Искът се явява допустим, като
предявен с оглед разпоредбата на чл. 205 от АПК срещу юридическото лице, от
състава на което е органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са
причинени търсените в настоящото производство вреди и след като е отменен
актът, във връзка с чиято незаконосъобразност се претендират вреди.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение
е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в
тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се
предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт,
действие или бездействие, при или по повод изпълнение на административна
дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия
състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно мотивите на Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/ 2014 г., ОСГК и
Първа и Втора колегия на Върховния административен съд за квалифициране на иска
като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на
отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател.
Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията
на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава
от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна
дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. С
оглед на това настоящият състав счита, че първите от изискуемите по закон
предпоставки за основателност на претенцията са налице – незаконосъобразен акт,
издаден при или по повод административна дейност. В случая се касае до
наказателно постановление, издадено от административнонаказващ орган, в кръга
на правомощията му, което наказателно постановление е отменено като
незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.
За да бъде уважен искът, следва да са налице
останалите, кумулативно изискуеми предпоставки – вреда и причинна връзка между
незаконосъобразния акт и вредата. Събраните по делото доказателства установяват
наличието на всички предпоставки за уважаване на иска за обезщетение. За да стигне
до този извод, съдът съобрази следното:
По делото на РС – Генерал Тошево е приложено пълномощно
и договор, в който е отразено, че важи до извършване на дейностите и
окончателното приключване на делото пред Районен съд – Генерал Тошево. За
представителството пред АдмС – Добрич в самото касационно дело не е представено
пълномощно, но предвид, че в договора за правно обслужване е записано, че се
сключва до окончателното приключване на делото, а и пред Районен съд е налице
пълномощно, което не е обвързано със срок и конкретен процес, както и с оглед
факта, че касационната жалба е подадена чрез адв. Д., той е представлявал лицето
в откритото съдебно заседание пред АдмС – Добрич, то очевидно са извършени
действия по процесуално представителство, от които наказаното лице е имало
нужда. Като доказателства са събрани такива, удостоверяващи плащането за
процесуално представителство пред РС – Генерал Тошево и Административен съд –
Добрич. Размерът на адвокатското възнаграждение е минималният по Наредбата за
минималните размери за адвокатски възнаграждения, като с оглед регистрацията на
Адвокатското дружество, към което е адв. Д., по ДДС, е начислен и ДДС. Така
общата сума от 660 лв., претендирана като реална вреда, във връзка с
процесуално представителство за защита по повод издадено срещу ищеца
Наказателно постановление, отменено в резултат на упражнената защита
впоследствие, е доказана по безспорен начин.
По отношение последната предпоставка за
наличие на причинна връзка между незаконосъобразния акт и вредата, на основание
чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, следва да се съобрази Тълкувателно
решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/ 2016 г. на Общото
събрание на съдиите на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал.
1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4
от този закон. В този смисъл въз основа на приетото в тълкувателните актове,
които са задължителни за съдилищата, се налага изводът, че при отмяна на
наказателните постановления като незаконосъобразни Държавата дължи обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и
непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото Наказателно постановление
№ 15-0265-000107/ 30.07.2015 г. на ВНД Началник РУП към ОДМВР Добрич, РУ Генерал
Тошево, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е понесъл имуществена
вреда, изразяваща се в разноски за възнаграждение на адвокат. Адвокатската
защита е била необходима за обезпечаване на успешния изход на спора и не би
била ангажирана, ако наказателното постановление не беше издадено. С оглед на
това направените разноски за възнаграждение за един адвокат подлежат на
възстановяване, като искът следва да бъде уважен и на ищеца се присъди
търсената сума от 660 (шестотин и шестдесет) лева общо за двете инстанции като
дължимо обезщетение на заявеното с исковата молба основание. Размерът от 300
лв. с вкл. ДДС, съответно 360 лв. с вкл. ДДС, отговаря на разписания минимален
размер от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В мотивите
на цитираното по - горе Тълкувателно решение № 1/ 15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано,
че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди
само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив",
тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната
за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без
да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по - малко от 300 лв. В този смисъл и
предвид регистрацията по ДДС, претендираните суми отговарят на изискванията и
следва да бъде уважен искът в този размер.
По отношение на претенцията за законната лихва върху сумата от 660
лв., считано от датата на подаване на исковата молба, настоящият състав счита
също, че е основателна.
Ищецът претендира и присъждане на направените
в настоящото производство разноски по представен списък в размер 530.40 лв. с
вкл. ДДС, а именно: 10 лв. за държавна такса, 0.20 лв. такса за заплащане на държавната
такса, 134 лв. – заверка на документи за дело, 396 лв. адвокатско възнаграждение,
от които 36 лв. – транспортни разходи, съгласно представен договор за правна защита
от 01.10.2018 г. и списък на разноските.(л. 148 – 152)
Предвид изхода от спора и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК като разноски на ищеца следва да се присъдят заплатеното възнаграждение
за адвокат в размер на 360 лв. с ДДС и платената държавна такса, ведно с банковия
превод за внасянето й в размер на 10.20 лв. общо.
Претенцията на ищеца за заплащане на разноски
за заверка на преписи на документи и за транспортни
разходи е неоснователна и следва да се остави без уважение. Съображенията за
това са следните:
Не следва да бъдат присъждани разноски за заверка
на документи, тъй като тази услуга е предвидена в чл. 6, т. 13 от Наредбата, раздел
"Възнаграждения за съвет, справки, изготвяне на книжа и договори и заверяване
на преписи от документи по чл. 32 от Закона за адвокатурата" и не се дължи
в хипотезата на възнаграждение, определено по правилото на чл. 7, ал. 2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), каквато е настоящата
- "Възнаграждения по граждански и административни дела за една инстанция".
С изменението с ДВ, бр. 84 от 2016 г., в т. 13 на чл. 6 е въведено като отделен
вид възнаграждение за адвоката заплащането на цена за услуга по заверяване на преписи
от документи, предоставени от клиента. Систематичното място на нормата налага
извода, че този вид обслужване е отнесено към извънсъдебната защита, тъй като е
включено към възнагражденията за съвет, справка и изготвяне на книжа и договори
в чл. 6, за разлика от възнагражденията за съдебно представителство по чл. 7 от
Наредбата. Вярно е, че и при осъществяване на защитата пред съда адвокатът изготвя
в писмен вид процесуалните си становища и ги обосновава със заверени документи,
но чл. 32 от Закона за адвокатурата допуска такава заверка да се прави не само за
доказване на верността на преписа пред съд, а и в други процедури, когато интересът
на клиента налага това. Възнаграждението по т. 13, на чл. 6 от Наредбата се дължи, само когато заверяването
на преписите от документи не може да се свърже с процесуално представителство и
да бъде възмездено в рамките на общо уговорен хонорар за защита по делото, при
което тази услуга следва да бъде заплатена отделно от правния съвет. В останалите
случаи, ако конкретната съдебна защита налага това, тази допълнителна работа може
да бъде отчетена при договарянето на по-висок размер на хонорар по чл. 7 от Наредбата,
но не и да се начислява и плаща отделно.
В конкретния случай, заплащането на разноски за
заверка на документи е неоснователно и поради обстоятелството, че се отнасят до
доказателства, които се съдържат в НАХД № 177/ 2015 г. по описа на РС - Генерал
Тошево, прието като доказателство с приложеното към него касационно
производство на АдмС – Добрич, което изрично се изисква в производството по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ като доказателство, относимо към решаване на спора.
По тези съображения съдът не намира основание
за присъждане на исканата сума за заверка на документи.
Не са дължими и разноските, направени за пътни
разходи. от една страна, за пълнота следва да се отбележи, че по делото няма
представени доказателства за претендираните пътни разходи. От друга страна, това
не са разноски, направени от страната по водене на делото и съответно не попадат
в приложното поле на чл. 143 АПК във връзка с чл. 78 от ГПК, приложим на
основание чл. 144 от АПК.
По тези съображения в частта на разноските по
настоящото съдебно производство съдът намира за основателно единствено искането
за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в
размера посочен по - горе.
Така мотивиран и на основание чл. 203 и следващите
от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1, чл. 4 от ЗОДОВ, Административен съд – Добрич,
І едноличен състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич,
представлявана от Директора, да заплати на Г.Т.Г., ЕГН **********,***, сумата от
660.00 лв. (шестотин и шестдесет лева), представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди –изплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита
и съдействие - процесуално представителство по НАХД № 177/ 2015 г. по описа на Районен
съд - Генерал Тошево и КАНД 49/ 2016 г. на Административен съд - Добрич, с
Решение № 76/ 22.03.2016 г. по което е отменено Наказателно постановление №
15-0265-000107/ 30.07.2015 г. на ВНД Началник РУП към ОДМВР Добрич, РУ Генерал Тошево,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба, 03.08.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич, представлявана
от Директора, да заплати на Г.Т.Г., ЕГН **********,***, сумата от 370.20 лв. (триста
и седемдесет лева и двадесет стотинки), представляваща направени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Препис от решението, на основание чл. 138, ал.
1 от АПК, да се изпрати/връчи на страните по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба,
подадена чрез Административен съд - Добрич, пред Върховния административен съд на
РБ, в четиринадесетдневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
СЪДИЯ: