РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Русе, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седми май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Иванка Венкова
в присъствието на прокурора Х. Ст. М.
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело
№ 20244500500300 по описа за 2024 година
Постъпила е жалба от Районна прокуратура — гр. Русе срещу Решение №
200/21.02.2024 г. по гр. д. 910/2023 г. по описа на РРС, с което предявеният от
И. И. З. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е уважен за сумата
до 5000 лв. за претърпени неимуществени вреди и за сумата от 1000 лв. за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2021 г. до
окончателното плащане, както и в тежест на прокуратурата са възложени
направените по делото разноски. Излага оплаквания за неправилност на
решението и моли то да се отмени в тези части, и вместо него да се постанови
друго, с което исковете да се отхвърлят като неоснователни, алтернативно -
да се намали на основание чл. 52 ЗЗД присъденото обезщетение за
неимуществени вреди на 1000 лева.
Ответницата по жалбата И. З. чрез упълномощен адвокат П. Н. от АК -
В. оспорва основателността на жалбата и моли решението на районния съд да
бъде потвърдено, както и в полза на адвоката да се присъди възнаграждение
за оказаната безплатна правна помощ във въззивното производство на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
Въззивният съд намира жалбата за допустима - подадена е от
заинтересована от обжалването страна, в законния срок, срещу подлежащ на
1
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява
частично основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. В първоинстанционното
производство районният съд е уважил предявения от ищцата иск, като
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И. З. сумата от
5000 лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди, претърпени в
резултат на воденото срещу нея наказателно производство по НАХД №
1712/2020 г. по описа на РРС, по което е оправдана с влязла в сила присъда,
ведно със законната лихва считано от 28.04.2021 г., 1000 лв. обезщетение за
имуществени вреди за адвокатско възнаграждение по воденото срещу нея
наказателно производство, както и Прокуратурата е осъдена да заплати на
ищцата разноски по делото в размер на 20 лв. за държавна такса по делото и
650 лв. в полза на адв. П. Н. от АК Варна за възнаграждение за процесуално
представителство.
Страните не спорят, че по образуваното през месец януари 2018 г.
досъдебно производство № 274/2018 г. по описа на ОД на МВР - Русе,
прокурорска преписка № 664/2018 г. по описа на Русенска районна
прокуратура, И. И. З. е била привлечена в качеството на обвиняема на
03.06.2020 г. за извършено престъпление по чл. 182, ал. 1 от НК, в резултат на
което по воденото срещу нея НАХД № 1712/2020 г. по описа на РРС е била
оправдана с влязла в сила присъда. Касае се за производство по чл. 78а от НК,
за което е предвидено административно наказание, като максимално
предвидената санкция е глоба в размер на 1000 лева. Досъдебното
производство е завършило в рамките на 2 години, след което е изминал
период от около година до оправдаването на въззиваемата с постановяването
на окончателното решение на Русенски окръжен съд. Не са налагани мерки за
неотклонение на подсъдимата. В хода на производството пред районния съд
са събрани гласни доказателства в подкрепа на ищцовите твърдения от
свидетеля К.Т., който е във фактическо съжителство с И. З.. Същият посочва,
че след образуването на досъдебното производство ищцата преживяла
негативни емоции, свързани с нервност, тревожност, притеснение от мисълта,
че може да влезе в затвора, възникнали затруднения относно полаганите
грижи за собствените деца, причинени от засиления обществен и медиен
интерес и необичайно дълго продължилото наказателно производство. Не са
ангажирани други доказателства воденото наказателно производство да се е
отразило по някакъв начин на професионалната реализация, нито върху
социалните контакти и да е станало повод за множество коментари с
негативен оттенък. Видно от показанията на свид. Т. семейството е било
обект на проверки от страна на дирекция „Социално подпомагане“ не
единствено във връзка с процесното наказателно производство, по което З. е
била оправдана, но и по повод други наказателни производства. По делото е
установено, че срещу И. З. се води друго HOXД 1855/2022 г. по описа на РРС
с обвинение по чл. 122, ал. 1 от HК и чл. 182, ал. 1 от НК, което не е
2
приключило с влязла в сила присъда. Лицето, с което живее на съпружески
начала - К.Т. също е подсъдим по висящо HOXД № 2739/2022 г. по описа на
PPC за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от HК.
Установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди, както
имуществени, така и неимуществени, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Визираната правна норма предпоставя, че следва
да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконното
обвинение, като елемент от фактическия състав, от който възниква
обезщетителната отговорност на Държавата. В доказателствена тежест на
ищцовата страна е да установи наличието на причинно- следствена връзка
между претърпените неимуществени вреди и конкретното незаконно
обвинение. Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на
увреждането, настъпили са по повод или във връзка с него.
Предвид конкретиката на казуса, от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че И. З. е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни психически преживявания - притеснение,
стрес, огорчение, срам. Това са чувства и състояния, които са присъщи на
всеки човек, срещу когото незаконосъобразно е повдигнато обвинение. В
подкрепа на тези твърдения са събрани гласни доказателства единствено от
свидетеля К.Т., който е във фактическо съжителство с ищцата, предвид което
съдът кредитира показанията на свидетеля, като ги цени при условията на чл.
172 от ГПК и отчита наличието на заинтересованост на свидетеля от изхода
на делото. Същият посочва, че година преди инцидента е п. д. им Л., което
става повод за непрекъснати проверки от страна на дирекция „Социално
подпомагане“. Изложеното води до извод, че честите проверки на социалните
служби не са били единствено по повод воденото досъдебно производство, по
което З. е била незаконно обвинена. Съдът взема предвид и фактите, че срещу
З. и Т. има неприключени други наказателни производства, поради което
настоящият състав счита, че е невъзможно да се отграничи негативното
преживяване на ищцата по повод отделните производства, водени срещу нея
и нейния партньор. Следователно, не се доказва в пълен обем, че посочените
факти и претърпените във връзка с тях вреди, са пряка и непосредствена
последица единствено от воденото наказателно производство, завършило с
оправдателна присъда по НАХД № 1712/2020. Липсват доказателства, че
достойнството и авторитетът са били накърнени вследствие на обществения
отзвук, който се формирал в медийното пространство и сред обществото. По
делото не са налице доказателства, които да удостоверяват възникване на
здравословни проблеми от физическо или психологическо естество у
въззиваемата, които да са в причинно-следствена връзка с неоснователно
повдигнатите й обвинения. Съдът намира за частично доказани по основание
твърденията в исковата молба, че претърпените от ищцата неимуществени
вреди са причинени от воденото срещу нея наказателно производство, от
3
неговата продължителност, от тежестта на повдигнатото обвинение.
Основните оплаквания на Прокуратурата се свеждат до недоказаност на
претендираните неимуществени вреди, както и относно справедливия им
размер, определен по реда на чл. 52 от ЗЗД. По така релевираните възражения
настоящата инстанция намира следното:
Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, за които
държавата носи отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52
от ЗЗД по справедливост. Понятието „справедливост“ няма абстрактен
характер, а е свързано с преценката на определени, конкретно и обективно
съществуващи обстоятелства и установени по делото факти. При определяне
на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид
тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на наложената мярка за
неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко
повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило
негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния
му живот, на положението в обществото, в това число върху възможностите
за професионални изяви, както и други обстоятелства, имащи значение към
претърпените морални страдания. В практиката последователно се приема, че
обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се
дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално
такива вреди да са претърпени (в този смисъл - Решение № 427/16.06.2010 г.
по гр.д. № 273/2009 г., III го на ВКС и Решение № 457/25.06.2010 г. по гр. д.
№ 1506/2009 г., IV го на ВКС). При съобразяване на всички обстоятелства,
относими към определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
настоящата инстанция приема, че негативните преживявания на ишцата, с
оглед на посочените обстоятелства се проявяват в по-нисък интензитет, което
не обуславя вреди над обичайните такива. В този смисъл възражението на
Прокуратурата за липсата на каквито й да е вреди от повдигнатото незаконно
обвинение, се явява неоснователно.
Въз основа на всичко изложено, и с оглед критерия за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че адекватният размер обезщетение за
репариране на вредите от причинените на ищцата неимуществени вреди, е в
по-нисък размер от определения от първоинстанционния съд, а именно 1500
лева. Така прецененият размер на обезщетението в най-пълна степен отговаря
на претърпените от нея вреди, вследствие на незаконното обвинение, които се
ограничават до обичайните, типичните вреди от едно незаконно обвинение -
притеснение, огорчение, стрес. Съобразно изложените мотиви съдът счита, че
въззивната жалба е частично основателна, поради което обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която съдът е присъдил
обезщетение за неимуществени вреди над сумата 1500 лева до 5000 лева и
вместо това да се отхвърли искът в тази част.
По отношение на претенцията за имуществени вреди от 1000 лв.,
представляваща извършени разходи за адвокатско възнаграждение в
4
досъдебното производство, съдът намира същата за основателна и доказана,
видно от представения договор за правна защита и съдействие №
69/21.04.2021 г. по ВАНД № 71/2021 г., като първоинстанционното решение е
правилно в частта, с която искът за обезщетение за имуществени вреди е
уважен.
С оглед основателността на исковете, следва да бъде уважена и
акцесорната претенция за законна лихва върху присъдените размери,
претендирана считано от 28.04.2021 г. до окончателното изплащане, като при
деликтната отговорност лихвата за забава се дължи от датата на увреждането,
т.е. датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 от ГПК и във връзка с чл.
38 ЗА на адв. П. Й. Н. от АК Варна следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, което съобразно решение по дело № С-438/22 на СЕС може
да е под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Такова следва да
се присъди в размер на 200 лв. за настоящата инстанция. Съобразно изхода на
спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с
която Прокуратурата е осъдена да заплати на адв. П. Н. възнаграждение над
550 лв. до присъдения размер от 650 лв. за процесуално представителство в
първоинстанционното производство.
В останалата част първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 200 от 21.04.2024 г. на Русенски районен съд по
гр. д. № 910/2023 г. в частта, с която Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор, е осъдена да заплати на И. И. З., ЕГН
**********, с адрес: с. Н., общ. Р. сумата над 1500 лв. до 5000 лв. за
обезщетение на неимуществени вреди, вследствие воденото срещу нея
наказателно производство по НАХД № 1712/2020 г. по описа на РРС, по което
е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.04.2021 г. до окончателното й изплащане, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
предявен от И. И. З., ЕГН **********, с адрес: с. Н., общ. Р., против
Прокуратурата на Република България, за сумата над 1500 лева до 5000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие воденото срещу нея наказателно производство по НАХД №
5
1712/2020 г. по описа на РРС, по което е оправдана с влязла в сила присъда,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.04.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 200 от 21.04.2024 г. на Русенски районен съд по
гр. д. № 910/2023 г. в частта, с която Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на адв. П. Й. Н. от АК В., възнаграждение за процесуално
представителство пред първоинстанционния съд за сумата над 550 лв. до 650
лв. и ОТХВЪРЛЯ искането над 550 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 200/21.02.2024 г., постановено по гр. д.
№ 910/2023 г. по описа на Районен съд – Русе в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат
П. Й. Н. от АК В. възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ
във въззивното производство в размер на 200 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6