№ 183
гр. Пловдив , 27.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на двадесет и седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Васил Ст. Гатов
Милена Б. Рангелова
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600396 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда чл. 270 ал.4 НПК.
С определение № 260306 от 25.06.2021 г. по НОХД № 2304/2020 г.
Старозагорският окръжен съд е оставил без уважение искането за изменение
на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо подс. И. Е. И. в
по-лека.
Недоволен от така посоченото определение е останал подсъдимият,
който чрез своя защитник го е обжалвал, с искане то да бъде отменено и
спрямо него се вземе мярка за неотклонение „Домашен арест“.
Окръжна прокуратура не е взела становище по жалбата.
Така, както е депозирана жалбата от защитника на подсъдимия, следва
да се направи извод, че същият прави искане да бъде призован в открито
съдебно заседание, за да изложи допълнителни съображения към жалбата.
Настоящото производство е по реда на чл. 270, ал. 4 НПК, съответно
жалбата се разглежда Глава 22 НПК. По принцип то се провежда в закрито
заседание, а настоящият състав счита, че не е налице хипотезата,
регламентирана в чл. 345, ал. 1, пр. 2 от НПК, за разглеждане на жалбата в
открито съдебно заседание, тъй като такава необходимост липсва.
1
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното определение, Старозагорският окръжен съд
с основание е приел, че в производството по чл. 270 от НПК е необходимо да
се подложат на преценка нови обстоятелства, които да налагат отново да се
обсъди въпросът за взетата мярка за процесуална принуда.
Като ново обстоятелство първостепенният съд е приел, че това е
продължителността на задържането по отношение на подс. И.И., който е
задържан на 23.08.2019 г.
Напълно законосъобразен обаче е изводът, че с оглед разпоредбата на
чл. 63, ал. 2, т. 3 НПК не може да се приеме, че е отпаднала опасността
същият да се укрие, респ. да извърши престъпление. В тази насока и
настоящата инстанция счита, че наличието на постоянен адрес, добрите
характеристични данни, предвид представената характеристика по
месторабота, не могат да променят този извод. Отделно от това,
Пловдивският апелативен съд счита, че предвид фактическата и правна
сложност на делото, с оглед повдигнатите обвинения по чл. 116 ал.1 т.5, т.6
пр.1 и пр.2 и т.9 вр. чл. 115 вр. чл. 20 ал.2 НК и чл. 339 ал.1 , пр. 1 и пр.2,
алт.2 и алт.5 НК, срокът на задържането по отношение на подсъдимия към
настоящия момент не може да се приеме, че е неразумен.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба, според който предстои
завръщане на жената, с която подсъдимият живее на съпружески начала, от *.
Това възражение е било пространно обсъдено в мотивите на атакуваното
определение. Напълно правилно е преценено, че това твърдение няма
значение по отношение преценката дали мярката за неотклонение по
отношение подсъдимия следва да бъде променена. Старозагорският окръжен
съд е изложил достатъчно и убедителни съображения, които настоящата
инстанция напълно споделя.
2
Предвид изложеното по-горе и въззивната инстанция намира, че към
настоящият момент няма основания за промяна мярката за неотклонение на
подс. И.И. от „задържане под стража“ в „домашен арест“.
Ето защо Пловдивският апелативен съд и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260306 от 25.06.2021 г. по НОХД №
2304/2020 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3