Решение по дело №29/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 87/13.01.2010 год., постановена по н.о.х.д. № 302/2008 год. на РРС, подсъдимите В. Б. К., Т. Б. М. и С. А. Г. са признати за виновни в това, че на 03/04.04.2006 година през нощта, около полунощ в Г. Р. в съучастие като съизвършители, както са действали първите двама подсъдими и като подбудител за третия от тях, който умишлено ги склонил Ч. заплащане на парична сума от 1200 лв., запалили на У. „Т. А. пътнически автобус марка „М.”, модел 614 Д с ДК ... и на У. „Б.” пътнически автобус марка „К.”, модел 734 с ДК ..., собственост на Д. Б. Д. от Г. Р. като запаленото имущество е със значителна стойност, възлизаща общо на 44 273.03 лева, поради което и на съответните законови основания им са наложени наказания както следва:

Подсъдимият В. К. на основание чл.330, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК е осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 3 /три/ месеца, ефективното изтърпяване на което съгласно чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години като на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК е приспаднато времето, през което К. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 18.05.2007 год. до 24.07.2008 год.;

Подсъдимият Т. М. на основание чл.330, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК е осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 3 /три/ месеца, ефективното изтърпяване на което съгласно чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 /три/ години;

Подсъдимият С. Г. на основание чл.330, ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 и чл.54 от НК е осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, ефективното изтърпяване на което съгласно чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 4 /четири/ години.

Отделно от това тримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно сумата от 10 140 лева на гражданския ищец и частен О. Д. Д. представляваща претърпени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното и изплащане, както и солидарно да заплатят 405.60 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и по 5 лева държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист срещу всеки от тях. Освен това са осъдени солидарно да заплатят 571.50 лева разноски по делото, от които 371.50 лева за експертизи, а 200 лева на частния О. и граждански ищец Д. за адвокатско възнаграждение, както и отново по 5 лв. държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист срещу всеки от тях.

Срещу цитираната присъда е депозирана жалба от защитника на подсъдимия С. Г. в която се оспорва нейната обоснованост и законосъобразност като се цели оневиняването му по повдигнатото му обвинение. В пледоарията си защитникът изтъква и нарушения от страна на прокурора П. изготвянето на обвинителния акт, което налага връщането на делото в първата фаза на наказателния процес.

Жалба е депозирана и от повереника на гражданския ищец и частен О., който оспорва размера на наложените наказания, които счита за несъразмерни с оглед извършеното престъпление и причинени вреди. Иска се изменяване на присъдата с увеличаване на наложените на подсъдимите наказания.

Протест срещу присъдата е депозиран и от Р. П. – Р. с който се оспорва единствено приложението на института на т.нар. „условно осъждане”. Според прокурора организацията и начина на извършване на палежите разкриват завишена степен на обществена опасност на дейците, за чието превъзпитание следва ефективно да изтърпят наложените им наказания „лишаване от свобода”. Протеста се поддържа и от представителят на О. П. – Б., който счита, че вината на всеки от тримата подсъдими е безспорно установена и за постигане целите на наказанието следва да изтърпят ефективно наложените им наказания.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания С. акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира, че П. разглеждане на делото от първостепенният съд е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на подсъдимия Г. и изразяващо се в следното:

В диспозитива на атакувания С. акт е посочено, че на подсъдимия С. А. Г. на основание чл.330, ал.1 във вр. с чл.20, ал.3 и чл.54 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, ефективното изтърпяване на което съгласно чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 4 /четири/ години. В мотивите към същия акт, на страница 25 – първи абзац, РС е посочил, че изпълнението на наложеното на Г. наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, се отлага съгласно чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от „три години”. На друго място в мотивите към присъдата не е обсъждано наложеното на Г. наказание. Очевидно е налице съществено противоречие между отразеното в диспозитива на присъдата и в мотивите към нея относно продължителността на изпитателния срок, в който подсъдимият трябва да съблюдава правомерно поведение под страх от изтърпяване на наложеното му наказание. Този срок е съществен елемент от наказанието и липсата на яснота за неговия точен размер, не позволява да се преценят правилно евентуалните последици, които законът свързва с настъпването на определени обстоятелства /например извършването на друго престъпление в рамките на този срок/. От друга страна всеки С. акт е единство между диспозитив и мотиви, които трябва и формират ясната и непротиворечива воля на съда относно обстоятелствата по чл.301 и чл.305 от НПК. Недопустимо е противоречие между тях, което да постави под съмнение каква е действителната воля на съда П. решаването на един от основните въпроси на наказателния процес, какъвто е наказателната съдба на признатия за виновен подсъдим. В случая не става ясно дали определения на Г. изпитателен срок на основание чл.66, ал.1 от НК е от 3 /три/ или 4 /четири/ години, което безспорно рефлектира върху правото му защита. Затова и само на това основание атакуваната присъда подлежи на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Независимо от направените от защитника на Г. възражения относно непълноти в обвинителния акт, въззивната инстанция не намира за основателно искането след отмяна на присъдата делото да се върне на прокурора. Прочита на внесения от РП. обвинителен акт не разкрива съществено разминаване с изискванията на чл.246 от НПК, включително и относно времето на извършване на престъплението, поради което и не се налага искания от защитника подход.

П. новото разглеждане на делото следва да се имат предвид и поставените в мотивите към присъдата въпроси за прилагането на чл.26, ал.1 от НК, както и преценката за кумулация на основание чл.25 във вр. с чл.23 от НК на наложените на К. и М. наказания по настоящата присъда и тези за други деяния, когато са налице съответните законови изисквания. Относно приложението на чл.26, ал.1 от НК следва да се има предвид, че винаги се касае за по-благоприятен вариант за дееца, който може да намери решение П. постановяването на присъдата. Отделно от това, П. самостоятелния анализ на доказателствата по делото, новият С. състав трябва да има предвид и направените възражения пред въззивната инстанция. Доколкото в проверявания С. акт изключително ясно и коректно е направен един обоснован анализ на доказателствената съвкупност, П. формирането на собствената си воля и самостоятелната преценка за достоверността на едни или други факти, новият С. състав трябва да преценява и събраните от въззивната инстанция писмени и гласни доказателства, разбира се след приповтаряне на процесуалните действия по тяхното надлежно приобщаване. За прецизност следва да се отбележи, че с издаването на само един изпълнителен лист срещу всеки от подсъдимите, П. положение че бъдат признати за виновни, могат да се съберат всички вземания срещу тях и следователно всеки от тях трябва да бъде осъден само еднократно за дължимата държавна такса от 5 /пет/ лева.

По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.1 от НПК ОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА присъда № 87/13.01.2010 год., постановена по н.о.х.д. № 302/2008 год. на РРС и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.