№ 8
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20221100901110 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.70, ал.1,т.7 ТЗ.
В исковата си молба ищецът СГС твърди, че в търговския регистър (ТР)
е вписано ответното дружество „Ю.К.“ ЕООД, ЕИК ****, чийто едноличен
собственик на капитала и представляващ ответното дружество М.С.Б. е
поставен под пълно запрещение съгласно влязло в сила решение
№233/24.11.1999г. по гр.д.№514/1998г. по описа на ОС – Благоевград.
Назначен е орган по настойничеството, който с протокол от 02.02.2021г. е
определил М.С.К., сестра на М.Б., за попечител на последния. Вписването в
ТР е извършено на 08.03.2022 година.
Ищецът твърди, че ответното дружество е вписано в ТР на
08.03.2022година, като негов едноличен собственик и представляващ е вписан
поставеният под запрещение М.Б.. Вписването е извършено въз основа на
заявление образец А“, към което са представени доказателства за учредяване
на дружеството, декларациите по ЗТРРЮЛНЦ и ТЗ, документ, удостоверяващ
внасяне на капитала на дружеството, нотариално заверено съгласие и образец
от подписа на представляващия дружеството, документ за внесена държавна
такса.
Ищецът твърди, че е правно невъзможно ограничено запретеният да
вземе валидни решения касателно създаване на търговско дружество, което
управлява и представлява ( по арг. от чл.5, ал.3, вр. с чл.4, ал.2 ЗЛС и чл.141
ТЗ). Съгласно нормата на чл.65 ТЗ учредителите на търговското дружество
трябва да са дееспособни физически лица, а поставянето под запрещение
изключва изискваната от закона дееспособност.
1
Ищецът твърди, че е налице хипотеза по чл.70, ал.1 ТЗ, изразяваща се в
това, че при учредяване на дружеството са участвали по-малко от
предвидените лица и тя субсумира твърденията в исковата молба, поради
това, че едноличният собственик на капитала и представляващ дружеството е
недееспособно лице, а това изключва наличие на предвидения в закона брой
лица, които могат да учредят ответното ЕООД.
Ето защо моли съда, след като констатира изложените обстоятелства, да
уважи предявения от ищеца иск и да обяви недействителността на ответника.
Препис от исковата молба е връчен на особения представител на
ответника адв.Д. Д. на12.07.2022година и в срока за отговор такъв по делото
не е депозиран.
В открито съдебно заседание на 22 ноември 2022 година особеният
представител на ответника заявява, че не спори по фактите, изложени в
исковата молба.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
От представените писмени доказателства от ищцовата страна се
установява, че с решение №233/24.11.1999г., постановено по гр.д.№514/1998г.
по описа на ОС – Благоевград, М.С.Б. от гр.Благоевград е поставен под
ограничено запрещение, като съдебният акт е влязъл в сила на 14.12.1999г.,
видно от извършеното от съда удостоверяване.
По делото не са налични доказателства, че са настъпили обстоятелства,
които да довели до промяна в правния статус на М.Б..
По делото не е налице спор и относно това, че на 08.03.2022 година е
извършено вписване на търговско дружество „Ю.К.“ ЕООД, ЕИК ****, въз
основа на подадено заявление образец А4, с вх.№20220308153736, подадено
от М.С.Б., ЕГН **********, към което са приложени, описаните в
заявлението документи: протокол от учредително събрание от
02.03.2022година, подписан от М.Б.; документ за внесена държавна такса с
посочен наредител З.В.В., от 07.03.2022година; нотариално заверено съгласие
и образец от подписа на М.Б., със заверка извършена от нотариус И.К., рег.
№241 на НК, от 02.03.2022година с рег.№ 1968; документ за внесен по банков
път капитал от 2 лв. с дата 07.03.2022година; декларация по чл.141, ал.8 ТЗ,
подписана от М.Б. и декларация по чл.142 от същия с дати от
02.03.2022година; учредителен акт от 02.03.2022година, подписан от М.Б.,
които съдът разпечата от сайта на ТР, съдържащ електронното досие на
ответника.
Истинността на тези документи не е оспорена в процеса.
По делото не е налице спор, че лицето, което е поставено под
ограничено запрещение е същото, което е учредило ответното дружество.
С постановеното от съда определение на основание чл.374 вр. с чл.140
ГПК, съдът е приел, че претенцията е процесуално допустима като подадена в
срока по чл.70, ал.2 ТЗ, предявена от лице, разполагащо с активна
процесуална легитимация.
2
При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните
правни изводи:
Искът по чл.70 Тз е специален иск за установяване недействителност на
учредено търговско дружество, когато учредяването на същия е съпроводени
с допуснати нарушения, посочени изчерпателно з преждецитираната
разпоредба.
Тезата на ищеца е, че е налице нарушение в процедурата по учредяване
на ответното ЕООД, тъй като това дружество е създадено от едно лице – М.Б.,
което е поставено под ограничено запрещение.
Разгледана в същината си тази теза следва да бъде споделена.
Това е така, тъй като запрещението е ограничаване и отнемане на
дееспособността на едно физическо лице ( ФЛ), при наличие на основания,
посочени в закона.
В настоящия случай едноличният собственик на капитала, учредител на
ответното дружество, негов представляващ и управляващ, е лице, което със
съдебен акт, е поставено под запрещение, поради душевна болест. Прието е,
че това лице, поради своето болестно състояние, не може да се грижи за
своите работи. Като последица от постановеното съдебно решение, с което
М.Б. е поставен под ограничено запрещение, е назначен попечител на Б.. Ето
защо с това съдебно решение е ограничена дееспособността на поставения
под ограничено запрещение, поради което Б. се явява частично негоден сам,
със своите действия да поема задължения и права.
Съгласно чл.65 ТЗ учредителите на търговско дружество могат да бъдат
само дееспособни лица. Тъй като едноличният собственик на капитала и
учредител на дружеството- ответник е лице, което е поставено под
ограничено запрещение, това обстоятелство автоматично го изключва от
категориите лица, посочени от законодателя като възможни учредители на
търговско дружество (чл.65, ал.1 ТЗ), както и на такива, които впоследствие
могат да влязат в членствена връзка с дружеството. Законовата запрета,
въведена с преждецитираната разпоредба лишава от възможността
недееспособният/ респ. ограничено дееспособният да стане страна в
правоотношение с дружеството и да придобие членствени права в това
правоотношение.
Ограничената дееспособност, резултат от поставянето на М.Б. под
ограничено запращение, възпрепятства валидно възникване на елементите от
фактическия състав (ФС) на учредявяне на дружеството и е налице хипотеза
по чл.70, ал.1,т.7 ТЗ, тъй като посочената организационна форма на
дружеството- ЕООД, предполага наличие на един правоспособен и
дееспособен правен субект- ФЛ или ЮЛ. Ограничената дееспособност на
учредителя на дружеството е форма на хипотезиса на чл.70, ал.1,т.7 ТЗ и това
е така, тъй като не е изпълнено изискването на закона съдружник/учредител
на ЕООД да е дееспособно физическо лице. Нарушението на изискването на
закона учредител на ЕООД да е лице, чиято дееспособност е ограничена за
неограничено време, е нарушение, което се субсумира от нормата на чл.70,
ал.1,т.7 ТЗ.
3
Ето защо претенцията от конститутивен характер се явява основателна и
следва да бъде уважена.
По разноските.
Същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника и техният
размер е 80лв. за дължима държавна такса и възнаграждението на особения
представител, което е платено от бюджетните средства на СГС, в размер на
сумата от 600лв.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА, на основание чл.70, ал.1,т.7 ТЗ, за недействително търговско
дружество „Ю.К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.****, вписано в ТРРЮЛНЦ на 08.03.2022година, по предявен
от СГП иск.
ОСЪЖДА „Ю.К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.****, да заплати по сметка на СГС държавна такса
от 80лв. и разноски по делото в размер на 600лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните (на ответника – чрез особения му представител ).
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4