РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Ихтиман, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Гражданско дело №
20241840100956 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от Л. Г. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Д.Б. ул. „Т.“ № *, чрез адв. Ц. Т. против П. Г. Ч.,
ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „К.“ № * БЛ. *, ап. 10. Със същата е
предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 7 000 лв., в периода ноември/декември 2023
г. до 08.09.2024 г., изразяващи се в упражнявавн психически тормоз.
Претендират се и сторените в производството разноски.
Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като имат родено от
брака едно дете – А.-М. Л. С.. Сочи, че ответницата е осъществила
многобройни действия по непозволено увреждане спрямо него, изразяващи се
в упражняван психически тормоз, от момента на фактическата им раздяла.
Сочи, че това се е случило в периода ноември/декември 2023 г. до 08.09.2024 г.
Л. С. твърди също, че Ч. е отправяла многобройни заплахи спрямо него,
според които той няма да може да вижда повече дъщеря си. Описва конкретен
случай след като двамата са се разминали с управляваните от тях автомобили
в град Б. на 02.02.2024 г. в 09:30 часа, а ответницата провела телефонен
разговор с ищеца същия ден в 21:00 часа, в който му заявила, че той няма да
види повече детето. Ищецът описва и отправени коментари от ответницата по
адрес на майката и сестрата на ищеца, които са били осъществени в периода
24.12.2023 г. – 27.12.2023 г. в гр. К. пред родитЕ.те на ответницата.
1
Л. С. описва като психически тормоз, съответно непозволено увреждане,
действията на ответницата по отнемане на телефона на детето и допускането
на телефонни разговори между А.-М. С. и Л. С. по установен от Ч. график.
Тези действия ищецът сочи, че са се осъществили от началото до края на
месец юни 2024 г.
Ищецът твърди също, че ответницата е осъществила непозволено
увреждане спрямо него, като го е набедила в извършване на престъпление на
11.03.2024 г. – в това, че е поставил в резервоара на управляваното от
ответницата МПС лепкава течност.
Според ищеца, ответницата е отправила недействителни твърдения за
наличие на актове на осъществено домашно насилие преди постановяване на
решението за развод между страните. Това се е случило в периода след
подаване на исковата молба за домашно насилие на 06.03.2024 г. и продължава
и към момента, тъй като е образувано въззивно производство пред Софийски
окръжен съд.
На следващо място, С. описва в молбата си отправени заплахи от страна
на Ч. по негов адрес, според които тя като майка на детето, можела по всяко
време да го вземе и ищеца да не се среща с него, да не го чува и да не
контактува с него.
Ищецът твърди, че е налице психически тормоз от страна на
ответницата спрямо него и с действията, които ответницата осъществява по
отдалечаване на детето А.-М. от другия му родител – ищеца, като тези
действия са започнали през ноември/декември 2023 г. и продължават и към
момента.
Ищецът сочи, че в бракоразводния процес между двамата с ответницата,
тя е поискала заместващо разрешение за извеждане на детето извън Република
България с оглед рехабилитация и лечение, като и до момента не знае има ли
някакво заболяване, от което страда детето, което да налага лечение и
рехабилитация в чужбина, като това му е създало силен стрес. Това се е
случило в периода 12.12.2023 г. – 08.05.2024 г.
На следващо място, ищецът твърди, че ответницата упражнява
психически тормоз спрямо него, тенденциозно унижение и подронване на
родителския капацитет, като ответницата не му позволява да се грижи за
детето си като го заведе на лекар, при необходимост, отправени са упреци и
неверни твърдения, че същият не може и няма как да се погрижи за детето си,
тъй като ответницата като майка на детето единствено знае какво е най-добро
за него и има уменията да се грижи за детето като го заведе на лекарски
преглед. Тези действия на ответницата според ищеца са осъществени на
02.05.2024 г., когато тя е предоставила на С. лекарска рецепта за изпълнение,
но след изпълнението й, Ч. посещава дома на ищеца и взима детето без
обяснения и чрез отправяне на заплахи, че С. няма да види и чуе детето си
повече.
Ищецът сочи, че на 02.06.2024 г. Ч. е ритала автомобила му без ясни
2
причини, за което е подаден сигнал на тел. 112 и на Ч. е съставен протокол за
предупреждение.
На последно място, ищецът твърди, че ответницата е осъществила
психически тормоз спрямо него, като в два телефонни разговора на 09.08.2024
г. го е „задължила“ да посети АСП – Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.
Д.Б. поради спешна нужда от провеждането на разговор между двамата, като в
противен случай, ответницата е заявила, че ще посети ищеца на постоянния
му адрес със служитЕ. на РУ – Д. б..
Ищецът моли П. Г. Ч. да бъде осъдена да му заплати сумата от 7000
лева, представляваща равностойността на претърпени неимуществени вреди,
вследствие на непозволено увреждане, осъществено от страна на ответницата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. Ч., чрез адв. Б. Г. депозира
отговор на исковата молба. Ответникът П. Г. Ч. в отговора си на исковата
молба сочи, че твърдените от ищеца действия, осъществени от нея не
отговарят на обективната истина. Сочи, че след фактическата си раздяла с
ищеца двамата са сключили извънсъдебно споразумение по отношение
упражняването на родителските права и режима на свиждане спрямо роденото
им от брака дете. Същото споразумение е било депозирано пред ЦОП –
Ихтиман и ОЗД в ДСП – Ихтиман, от където са изготвили доклади, според
които режима на лични отношения с детето се спазва стриктно и от двамата
родитЕ.. Сочи, че ищецът от момента на фактическата им раздяла, по време на
бракоразводното дело и делото за домашно насилие и до настоящия момент
извършва постоянни действия спрямо ответницата, изразяващи се в
психически, емоционален и вербален тормоз. Ч. сочи, че никога не е
ограничавала срещите на детето с неговата баба по бащина линия, както и
срещите на детето със сестрата на ищеца. Оспорва да е отнемала телефона на
детето си и да е ограничавала разговорите на детето с когото и да било.
Оспорва твърдението, че е набедила ищеца, а по отношение на твърдението за
заболяване у детето заявява, че това обстоятелство е уточнено в първото
заседание в производството по развод по исков ред. Моли предявената искова
претенция да не бъде уважавана, както по основание, така и по размер.
В последното проведено открито съдебно заседание ищецът Л. С.,
редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника си адв. Ц.
Т., която поддържа исковата молба. В хода на устните състезания адв. Т. моли
съдът да постанови решение, с което да уважи в цялост предявените искови
претенции. Претендира и присъждане на разноски.
В депозираната писмена защита ищецът, чрез адв. Ц. Т. твърди, че е
доказал по реда на чл. 154 ГПК, че спрямо него е осъществен състава на чл. 45
от ЗЗД, тъй като ответната страна чрез своите действия спрямо ищеца по
безспорен начин е осъществила психически тормоз. Моли се да бъде уважена
исковата претенция като основателна и доказана, на база на всички събрани в
хода на производството доказателства и доказателствени средства.
Претендират се и разноски съобразно представения списък.
3
В открито съдебно заседание ответникът П. Ч., редовно призован, се
представлява от адв. Б. Г., която моли съдът да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло така предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Счита, че ищецът не доказа противоправно поведение на ответника,
настъпилите вреди и причинна връзка между противоправното поведение, в
случая действие, и вредите по описаните в исковата молба начини. Счита, че
базовите потребности на детето са задоволени и режима на лични отношения
се спазва стриктно.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК намери за установено следното от
фактическа страна:
С доклада по делото, обективиран в Определение № 346/16.05.2025 г.
съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК обяви за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че с Решение
№ 93 от 08.05.2024 г., постановено по гр.д. № 1187/2023 г. по описа на Районен
съд – Ихтиман сключеният между страните брак е прекратен, както и че от
сключения между страните брак те имат родено едно дете – А.-М. Л. С., ЕГН
**********.
По делото са събрани множество писмени документи, включително
материалите по пр.пр. № */2024 г. и пр.пр. № */2024 г. и двете по описа на РП
– Самоков, ТО – Ихтиман, както и гласни доказателства.
От приетите по делото като писмени доказателства Решение №
136/01.07.2024 г. по гр. д. № 313/2024 г. по описа на Районен съд – Ихтиман и
Решение № 362/30.10.2024 г. по в. гр. д. № 750/2024 г. по описа на Софийски
окръжен съд се установява, че по молба на П. С. против Л. С. е било
образувано производство по Закона за защита от домашно насилие, като
молбата е била отхвърлена от Районен съд – Ихтиман, а решението на
Районен съд – Ихтиман е потвърдено с влязло в сила решение на Софийски
окръжен съд.
Представено е извлечение от кореспонденция чрез приложението
„Вайбър“, която кореспонденция няма как да бъде кредитирана като писмено
доказателство, доколкото не става ясно между кои телефонни номера,
съответно между кои лица е протекла същата.
От приетия по делото като писмено доказателство междинен доклад,
издадено от Център за обществена подкрепа – Ихтиман се установява, че на
ответника П. С. е била предоставена през 2024 г. краткосрочна социална
услуга Информиране и консултиране по „Програма за подкрепа и
консултиране на семейства от общността“. От този доклад се установява, че в
тримесечния период, в който е предоставяна услугата (03.2024 г. – 06.2024 г.)
П. С. е съдействала на специалистите от ЦОП – Ихтиман, като са били
задоволени базовите потребности на детето А.-М. Л. С. и режима на лични
отношения се е спазвал стриктно и от двамата родитЕ..
4
От материалите по пр.пр. № */2024 г. по описа на РП – Самоков, ТО –
Ихтиман е видно, че същата е била образувана по повод заявление от П. Г. С..
В сигнала било наведено твърдение, че сутринта на 01.03.2024 г. и 06.03.2024
г. била установила, че в бензиновия резервоар на нейния лек автомобил, марка
„*“ били поставени бучки захар и имало стечки от лепкава течност по
калника. Освен това от няколко месеца получавала обаждания по мобилния си
телефон от телефони със скрити номера или т.нар. „частен номер“.
Въпросните обаждания окачествява като постоянен психически тормоз. Като
евентуален извършител на описаните посегателства сочи нейния съпруг Л. Г.
С.. Със същия били в производство по развод пред гражданския съд, но още
нямало постановено решение. По преписката било постановено
Постановление от 25.06.2024 г. от прокурор при РП – Самоков, ТО - Ихтиман,
с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство.
От материалите по пр.пр. № */2024 г. по описа на РП – Самоков, ТО –
Ихтиман се установява, че същата е образувана по повод подадена жалба в РП
- Самоков, ТО - Ихтиман от Л. Г. С., в която същият изнася данни, че лицето
П. Г. Ч. - негова бивша съпруга, го злепоставила пред орган на властта - съдия
от Районен съд - Ихтиман, която изложила неверни факти и обстоятелства в
Декларация по чл.9, ал.З от ЗЗДН, подадена по гр. дело № 313/2024 г. по описа
на Районен съд – Ихтиман. По преписката било постановено Постановление
от 29.04.2025 г. от прокурор при РП – Самоков, ТО – Ихтиман, с което е
отказано образуване на досъдебно производство. С Постановление от
04.07.2025 г. от прокурор при ОП - София постановлението, с което е отказано
да бъде образувано досъдебно производство е отменено, като
незаконосъобразно и необосновано и са дадени указания на
първоинстанционната прокуратура.
В хода на съдебното дирене се приобщиха и гласни доказателства чрез
разпита на свидетЕ.те С.Т. и К. В.. Показанията на свидетЕ.те следва да бъдат
кредитирани като обективни, последователни и непротиворечиви.
От показанията на св. Т. се установява, че през февруари 2024 г. е
възприел телефонен разговор между страните, при който П. Ч. е заявила на Л.
С. следното: „Реша ли, няма да ти дам да виждаш детето“.
От показанията на св. В. се установява, че същата познава страните, тъй
като е ръководител на Център за обществена подкрепа в гр. Ихтиман и през
миналата година страните са ползвали социална услуга в центъра от март до
септември. Св. В. сочи, че причината да ползват социална услуга в центъра е
била тежък родителски конфликт във връзка с отглеждането на детето на
страните. Св. В. заявява в показанията си, че услугата е приключила с
намаляване на напрежението, но със влошени взаимоотношения между П. Ч.
и Л. С..
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а
останалите, които съдът не обсъжда, са неотносими към предмета на делото.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира
5
от правна страна следното:
По отношение на иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Основателността на предявената искова претенция е обусловена от
проявлението в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): поведение, противоправност на
поведението, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и
противоправното поведение и вина. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
доказване на виновно поведение не е необходимо. Същото се предполага до
доказване на противното.
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже първите четири
материални предпоставки (юридически факти) от фактическия състав на
дЕ.кта, а ответникът носи доказателствената тежест да проведе обратно
доказване, като обори презумпцията за вина (арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, във
вр. чл. 154, ал. 2 от ГПК). Всяка страна трябва да проведе това доказване
пълно и главно – арг. чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 153 от ГПК.
В настоящия случай щецът не проведе пълно и главно доказване на
елементите от фактическия състав на дЕ.кта. На първо място, следва да се
посочи, че дори да бъдат приети за действителни твърденията на ищеца в
исковата молба за противоправни действия на ответника П. Ч. спрямо Л. С., то
ищецът не ангажира каквито и да е доказателства за това, че той е претърпял
болки и страдания в резултат на действията на П. Ч., окачествени като
психически тормоз. Съответно не се доказа от събрания по делото
доказателствен материал продължителността на евентуално претърпените от
ищеца болки и страдания, както и техния интензитет.
На следващо място, твърденията на ищеца относно поведението на П. Ч.
изразяващи се в ограничаване на контактите между ищеца и роденото от брака
между страните дете също не бяха категорично доказани по делото.
Единствено в тази насока бяха ангажирани показанията на св. Т., който
заявява, че е възприел един разговор по телефона между страните, в който
ответницата е заявила на ищеца, че ако реши, той няма да вижда детето. От
ангажираните писмени доказателства се установи, че П. Ч. е подала сигнал
относно поставен разтвор в резервоара на автомобила й, като в сигнала тя е
посочила като евентуален извършител на деянието ищеца. Тези действия на
ответника не биха могли да се окачествят като набеждаване, доколкото П. Ч. е
посочила Л. С. като евентуален извършител, т.е. като възможна версия за
събитията, която да бъде проверена от разследващите органи.
С оглед липсата на осъществен фактически състав на непозволено
увреждане, съдът приема, че предявеният иск по чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД е
недоказан по основание.
Предвид гореизложеното, искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и
недоказан.
По разноските:
6
При този изход на спора разноски се дължат в полза на ответника. От
ответника са представени доказателства за направени разноски в общ размер
на 1500 лева за адвокатско възнаграждение
Предвид отхвърлянето на иска, то в полза на ответника се поражда
право да му бъде заплатена от ищеца сумата от 1500 лв. за разноски по делото
поради което следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
1500 лева за разноски по делото.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Д.Б.
ул. „Т.“ № *, чрез адв. Ц. Т. против П. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. К.,
ул. „К.“ № * БЛ. *, ап. 10, осъдителен иск за заплащане на сумата от 7000 лв.
/седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в периода ноември/декември 2023 г. до 08.09.2024 г.,
изразяващи се в упражнявавн психически тормоз, на основание чл. 45 от ЗЗД,
във вр. с чл. 52 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Д.Б. ул. „Т.“ № *, ДА
ЗАПЛАТИ на П. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „К.“ № * БЛ. *, ап.
10, сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща разноски в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7