№ 56
гр. Кюстендил, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20211500500209 по описа за 2021 година
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, представлявано от адв. В.П. *** от САК в
качеството на пълномощник, със съдебен адрес: гр. София, *** вх.В, ет.8, ап.22, обжалва
Решение №260108 от 18.02.2021 г. на Районен съд – гр. Кюстендил, постановено по гр.д.
№2489/2019 г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение районният съд е оставил без уважение претенцията на
„Теленор България“ ЕАД против ДР. К. М. да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че съществува вземане в полза на ищеца и против ответника в общ размер
на 343.24 лева, от които: 114.30 лева незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонаментен номер ********* за периода от 05.05.2018г. до 04.10.2018 г.; 228.94 лева
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 21.12.2016 г.,
предсрочно прекратен на 27.08.2018г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК в хода на производството по ч.гр.д.№1392/2019г. по
описа на КнРС - като неоснователна и недоказана, а в частта за претенцията за сумата от
43.77 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м.10/2018г. до
м.11/2018 г. по Договор за лизинг от 21.12.2016 г. за устройство HUAWEI модел P8 Lite
Black , взето във връзка с мобилен номер 0897/495060 с абонаментен номер *********,
съдът е прекратил производството поради неговата недопустимост.
Решението на първоинстанционния съд се приема за неправилно, поради неговата
недопустимост и незаконосъобразност. Иска се отмяната му с последица уважаване на
1
исковите претенции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК, насрещната страна – ДР. К. М., чрез назначения по реда
на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв. Е.Й., е депозирал отговор на въззивната жалба.
Изразява становище за нейната неоснователност. Подчертава, че изложената от районния
съд в мотивите на обжалвания съдебен акт фактическа обстановка е пълна и
кореспондираща на събрания в хода на производството доказателствен материал. Поддържа
искане за отхвърляне на въззивната жалба поради неоснователността и потвърждаване на
обжалваното първоинстанционно решение.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото
същата е подадена в срок от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна
проверка съдебен акт.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, а по същество въззивният съд намира
следното:
Между страните е бил сключен Договор за мобилни услуги от 29.09.2014г. с посочен
в същия абонаментен план при стандартен месечен абонамент от 20,99 лв., за предпочетен
номер ********** и при първоначален срок на договора — 12 месеца.По отношение на
същия са приложими общи условия на оператора, ведно с информация по чл. 4, ал.1 от
Закона за защита на потребителните.
С Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен
фиксиран номер ********** от 21.12.2016г., се установява уговорен между страните
абонаментен план „Web & Talk 49,99 промо 20 лв." при стандартен месечен абонамент от
49,99 лв. и промоционален такъв — 20,00 лв.Срокът на договорните отношения е определен
изрично – до 21.12.2018г.,след което става безсрочно и може да бъде прекратено по всяко
време.
Видно от споразумението е, че ответната страна е получила мобилно устройство
марка HUAWEI модел P8 lite Black. със сериен номер 863323030427837; респ.страните
сключили и Договор за лизинг за посоченото мобилно устройство на стойност 335,57 лв.,
платима на 23 бр. лизингови вноски, всяка в размер на 14,59 лв.
Представени и приети като доказателство по делото са и общите условия на
оператора съответно към договора за лизинг (л. 20 от делото на КнРС) и такива за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги (л. 30 до 36 от същото
дело).
В първоинстанционното производство са приети като доказателства фактури с
получател ответника в настоящото, както следва: фактура № *********/05.06.2018 г. за
периода 05.05.2018 г. -04.06.2018 г. с начислена сума за разговори , месечни абонаменти и
лизинг в размер на 35,46 лв. с ДДС, от които лизинговата вноска е 14,59лв.; фактура №
**********/05.07.2018 г. за периода 05.06.2018 г. -04.07.2018 г. с обща сума за плащане
70,94 лв, включваща освен посочените разговори, абонамент и лизинг – и сумата
35,46лв.като дължима от предходен период.; фактура № **********/05.08.2018г. за периода
05.07.2018 г. - 04.08.2018 г. с обща сума за плащане 105,52 лв., включваща и задължението
от 70,94лв.от предходния период. Представено е още и кредитно известие (дубликат) №
72777221092 от 05.09.2018г. за периода 05.08.2018г. - 04.09.2018г. с начислена обща сума за
плащане от 114.30 лв./формирана от сумите по предходните фактури/посочена като баланс
от предходен период с ДДС-105,52лв./ и още една лизингова вноска от 14,59лв., а така също
и крайна фактура№ ********** от 05.10.2018г. вкл. период 05.09.2018г. - 04.10.2018г. с
обща сума за плащане от 387,01 лв., формирана от сумата 114,30лв.(визирана по-горе) ,
както и неустойка в размер на 228,94лв.и лизингова вноска от 43,77лв.
2
По ч.гр.д. № 1392/2019 г. на КнРС е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК в полза на въззивното дружество за сума в размер на 387,01 лв.
по договор за мобилни услуги от дата 29.09.2014г., от които 158,07 лв., дължими
и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 228,94
лв., представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги, за които операторът е издал крайна фактура № ********** от 05.10.2018г., платима
в срок до 20.10.2018г.; мораторна лихва -10,32 лв. за периода от 21.10.2018г. до 12.06.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението — 04.07.2019г.., до
изплащане на вземането, както и сторените разноски - 25,00 лева държавна такса и 180,00
лева адвокатско възнаграждение.
Доколкото връчването на длъжника е при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК,(
чрез залепване на уведомление), на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК заповедният съд е
указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок; респ.в срока по чл. 415 от ГПК заявителят (настоящият въззивник) е
предявил положителните
установителни искове, ведно с осъдителен такъв.
При горната фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Между страните е възникнало облигационно отношение, представляващо търговска
сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от
ТЗ (търговска сделка при общи условия) на индивидуален договор от 29.09.2014 г. за
предоставяне на обществени
електронни съобщителни услуги. По силата на същия, ищецът, като
доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от
собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да
заплаща цената на тези услуги.
Потребителят се е съгласил да заплаща съответна месечна такса при условия и
срок на действие на договора, т.е.за него е възникнало задължението за заплащане на
уговорената цена на услугата - абонаментни такси и цени на услуги извън включените в
съответния тарифен план. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните
планове, ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорите откъм съдържание
отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те
включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна
част от тях.
Съгласно договора през процесния период и по- точно за периода от 05.05.2018 г.
до 04.09.2018г.(доколкото липсва сума с посоченото основание в последващи документи) е
уговорена месечната абонаментна такса (цената е уговорена като промоционално такава в
допълнителното споразумение- като посочения период е в рамките на уговорения с
допълнителното споразумение такъв – за срок до ).Същевременно, осчетоводените
задължения по фактурите на посоченото основание с включен ДДС са в размер на
20,89лв.за периода 05.05.2018г.-04.06.2018г.; 20,89лв. за периода 05.06.2018г.-04.07.2018г.;
19,99лв. за периода 05.07.2018г.-04.08.2018г. , а за периода 05.08.2018г.-04.09.2018г.е налице
отрицателна стойност -5,81лв./, т.е.размерът е 55,96лв.
Изпълнението на сключените договори от страна на ищеца не е било оспорено от
особения представител на ответника с отговора на исковата молба, респ.писмените
3
доказателства,представени от ищеца, не са оспорени по съдържание.
Ответната страна не е представила доказателства за заплащането на исковата
претенция в тази й част (съобразно доказателствената тежест), поради което съдът намира за
установено съществуването на вземане на ищеца в този размер- като абонаментна такса,
дължима независимо от потреблението.
По делото са представени и Общи условия на "Теленор България" ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, от които на основание
чл. 19 б е видно, че "Теленор България" ЕАД има право едностранно да прекрати
индивидуален договор в случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичането
на сроковете за плащане по индивидуалния договор. По делото обаче не са представени
данни, от които да е видно, че ищцовото дружество действително е прекратило едностранно
сключения договор с ответника по негова вина, респ.към кой момент е станало това (в
исковата молба се твърди, че този момент е 27.08.2018г.), за да се прецени и евентуално
приложимостта на Спогодбата от 11.01.2018 г. между "Теленор България" и Комисията за
защита на потребителите с оглед датата на деактивация на процесния абонамент, поради
което- доколкото тази претенция е отхвърлена, решението в същата част следва да бъде
потвърдено.
Що се отнася до претенцията по договора за лизинг- за сумата от 43,77лв.при
заявената осъдителна претенция , по отношение на която производството е прекратено,
въззивният съд намира следното:
Принципно правилната постановка, че ако въпреки наличието на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК кредиторът предяви осъдителен иск, вместо специалния
установителен иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК или в обективно съединение осъдителен
иск при условията на кумулативност със специалния установителен иск по чл. 415, ал. 1 вр.
чл. 422 ГПК, то осъдителният иск ще е недопустим поради липса на правен интерес, респ.че
правен интерес от предявяването на осъдителен иск, вместо специалния установителен иск
по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК или в обективно съединение осъдителен иск, при условията
на кумулативност, със специалния установителен иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК, може
да възникне единствено в хипотезата на обезсилване на издадената заповед за изпълнение,
извършено от заповедния съд, преди приключване на исковото производство - в която
хипотеза осъдителният иск остава единственият възможен способ за защита на спорното
вземане ,при което след вече обезсилена заповед за изпълнение се разглежда осъдителният
иск, не касае настоящата хипотеза.Приложимостта на изложените съображения е само при
идентичност на основанието, на което е заявена осъдителната претенция.
В случая, с предявения осъдителен иск ищецът претендира ответника да бъде
осъден да му заплати суми по договор за лизинг- т.е.изцяло различни са основанието и
петитумът и те нямат общо със заповедта за изпълнение . Не се касае до въвеждането на
друго основание, от което да произтича вземането по издадената заповед за изпълнение,
различно от това, въз основа на което е издадена заповедта .
4
Ето защо, въззивният съд счита, че предявения осъдителен иск е допустим.
Съображенията за недопустимост на иска, тъй като било недопустимо
съединяването му с установителния иск по чл. 422 ГПК, а и се въвеждало ново основание
различно от това, на което е била издадена заповедта за изпълнение, КнОС намери за
неоснователни.
В ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 11. б. е прието, че в производството по
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се приемат за
съвместно разглеждане друг иск на ищеца – чл. 210, ал. 1 ГПК, насрещен иск – чл. 211 ГПК,
инцидентен установителен иск – чл. 212 ГПК, ако са налице условията за приемането им за
съвместно разглеждане с иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. В съобразителната част на
ТР е посочено, че искът по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, се разглежда по правилата на
общия исков процес, като приложението на разпоредбите за отклонение във връзка с
предмета на делото /глава 15 на ГПК/ не е изрично изключено от законодателя.
Приложението на правилата за първоначално съединяване на исковете, за предявяване на
насрещен и на инцидентен установителен иск изисква преценка от съда на общите
процесуални условия за приемането им за съвместно разглеждане с установителния иск. В
производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират
приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК – за изменение на основанието
чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането
на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210,
ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.
В светлината на цитираните разяснения в ТР № 4/2013 г. предявения в
производството осъдителен иск безспорно е допустим.Съгласно чл. 210, ал. 1 ГПК ищецът
може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са
подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. В
процесния случай предпоставките на чл. 210, ал. 1 ГПК са налице, поради което е допустимо
и съединяването на разглеждания осъдителен иск с установителния иск по чл. 422 ГПК.
Както вече се посочи - предмет на осъдителния иск е вземане на ищеца, което не е предмет
на издадената заповед за изпълнение.Първоинстанционният съд е приел исковете за
съвместно разглеждане, респ.не е постановил определение по чл.210,ал.2 ГПК. В конкретния
случай с този иск се претендира заплащане на дължими лизингови вноски по силата на
договора за лизинг срещу предоставената за ползване вещ / т.е.претенцията не по договора
за мобилни услуги и допълнителното споразумение към него/ .
По изложените съображения въззивният съд приема осъдителния иск за процесуално
допустим, при което в тази част атакуваното решение, имащо характер на определение за
прекратяване на производството, следва да се отмени, а делото – да се върне на
5
първоинстанционния съд за произнасяне по същество.
Предвид на това, разноските, дължими на ищеца, следва да бъдат определени след
произнасяне и по осъдителната претенция- с оглед изхода на спора.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260108 от 18.02.2021 г., постановено по гр.дело №2489/2019
г. на Районен съд - Кюстендил , в частта, в която е отхвърлен предявеният от „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ***, със съдебен адрес: гр. София, *** вх.В, ет.8, ап.22, против ДР. К.
М., ЕГН **********, установителен иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че съществува вземане в полза на ищеца против ответника до размер на
55,96лв.незаплатени далекосъобщителни услуги за абонаментен /клиентски/ номер
********* за периода от 05.05.2018г. до 04.10.2018 г. , както и в частта, в която е прекратено
поради недопустимост производството по иск на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, против
ДР. К. М./ с посочени данни/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 43.77
лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м.10/2018г. до м.11/2018
г. по Договор за лизинг от 21.12.2016 г. за устройство HUAWEI модел P8 Lite Black , взето
във връзка с мобилен номер 0897/495060 с абонаментен номер *********,и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА за установено, че съществува вземане в полза на ищеца „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *** против ответника ДР. К. М. , ЕГН ********** , в размер на
55,96лв.(петдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки) незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонаментен /клиентски/ номер ********* за периода от
05.05.2018г. до 04.10.2018 г.,по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело№ 1392/2019г.на
КнРС.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Кюстендил за продължаване на производството
по предявения от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *** против ответника ДР. К. М. ,ЕГН
**********, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 43.77 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м.10/2018г. до м.11/2018 г. по
Договор за лизинг от 21.12.2016 г. за устройство HUAWEI модел P8 Lite Black , взето във
връзка с мобилен номер 0897/495060 с абонаментен номер *********.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260108 от 18.02.2021 г., постановено по гр.дело
№2489/2019 г. на Районен съд – Кюстендил – в останалата му част.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7