Определение по дело №5340/2020 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                     

         Номер   260421             Година   09.02.2021              Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                      ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На девети февруари                                                                                            Година 2021 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 5340 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Ю., срещу С. Косенов С., която с разпореждане от 15.01.2021 г. е оставена без движение, а на ищеца, чрез пълномощника му по делото, е изпратено съобщение, в едноседмичен срок от получаването му, с поправена искова молба по чл. 129, ал. 5 ГПК, с препис за ответника (чл. 128, т. 3 ГПК), да отстрани следната нередовност на исковата си молба, а именно: 1). да посочи правния си интерес от предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане за 59.97 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги от 20.02.2017 г., при положение, че със заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК не му е присъждано такова по основание и съдържание неустоечно вземане за предсрочно прекратяване на този договор, а само за главница от неизпълнението му, а е недопустимо, поради липса на правен интерес, да се предявява иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на различно от присъдено със заповедта и по основание и съдържание вземане (т. 11б от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК), а дали това различие се дължи на фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е без правно значение за тази нередовност на исковата му молба, защото същата грешка се поправя по реда на чл. 247 ГПК в заповедното производство, а не с исковата му молба по настоящото дело - т. 7 ТР 4-2014-ОСГТК (чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК); 2). да посочи в обстоятелствената част и петитума на поправената си искова молба същото по основание и съдържание (главница от неизпълнено задължение по договора) вземане, като присъденото му със заповедта, чието съществуване иска от съда да признае за установено с предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, защото с него е недопустимо, поради липса на правен интерес, да се предявява различно по основание и съдържание вземане от присъденото му със заповедта по чл. 410 ГПК (т. 11б от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК, чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК). В съобщението на ищецът е и указано, че ако в дадения срок не отстрани посочените нередовности на исковата си молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, същата ще му бъде върната (л. 40).

 

Това съобщение ищецът е получил чрез пълномощника си редовно на 27.01.2021 г. (л. 42). В дадения му едноседмичен срок, изтекъл на 03.02.2021 г., същият не е отстранил нито една от посочените нередовности на исковата си молба, които не могат да се приемат за отстранени и с постъпила в този срок, но по електронната поща  молба на пълномощника му, върху която служител на съда е поставил след това входящ номер от 02.02.2021 г. (л. 43). Не само защото, въпреки указанията на съда в разпореждането от 15.01.2021 г., не е представен препис от тази молба за ответника съгласно чл. 128, т. 3 ГПК, нито ищецът е посочил в нея правния си интерес от предявения иск за съществуване на вземането за 59.97 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги от 20.02.2017 г., при положение, че със заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК не му е присъждано такова по основание и съдържание неустоечно вземане за предсрочно прекратяване на този договор, а само за главница от неизпълнението му, а е недопустимо, поради липса на правен интерес да се предявява иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на различно от присъдено със заповедта и по основание и съдържание вземане (т. 11б от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК), нито е посочил в обстоятелствената част и петитума на тази си молба, същото по основание и съдържание (главница от неизпълнено задължение по договора) вземане, като присъденото му със заповедта (л. 43). Тъкмо напротив. Продължава и в тази си молба да поддържа по същество, че същото вземане е неустоечно, макар и да не го нарича така, а обезщетение за неизпълнение на договора, представляващо обаче сбор от трикратния размер на месечните такси на всяка услуга, каквото по съдържание и основание вземане не му е присъждано със заповедта, а само главница от неизпълнено задължение по този договор, а не обезщетение за неизпълнението му в размер на три месечни такси за всяка услуга. Но и защото, в задължителната си практика ВКС приема, че ГПК все още не предвижда ред за осъществяване на съдопроизводствени действия по електронен път. Поради това съдилищата не могат да приемат електронни изявления в качеството си на орган на съдебната власт и никакви процесуални действия не могат да бъдат извършвани в електронна форма (включително и подаването на уточняващи или поправени искови молби – б.р.), а извършените такива действия са недействителни, и не могат да бъдат взети предвид от съда (така и Опр. № 179-2015-IV г.о.). Поради това и тази постъпила по електронната поща молба на пълномощника на ищеца е недействителна и поради това съдът не може да я вземе предвид, а следва да я остави без разглеждане с настоящото разпореждане (така и Опр. № 179-2015-IV г.о.).  

 

Ето защо съдът намери, че в дадения му едноседмичен срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, изтекъл на 03.02.2021 г., ищецът не е отстранил нито една от посочените в разпореждането на съда от 15.01.2021 г. по делото нередовности на исковата си молба. Поради това същата следва да му бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, на което основание да се прекрати и производството по делото. Поради това следва с настоящото определение да бъде обезсилена изцяло и издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в заповедното производство (т. 13 ТР 4-2014-ОСГТК). По аргумент от чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК, настоящото определение подлежи на обжалване само от ищеца, на когото поради това следва и да се съобщи.

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

                                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ постъпилата по електронната поща молба с вх. № 262926/02.02.2021 г. на пълномощника на ищеца Ю..

 

          ВРЪЩА искова молба с вх. № 271260/23.12.2020 г. на ищеца Ю., поради неотстраняване в срок на нередовностите й и ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за разглеждането й производство по настоящото гражданско дело № 5340 по описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд.

 

          ОБЕЗСИЛВА изцяло поради това издадената по частно гражданско дело № 3045 по описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд - заповед № 260049/18.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

         

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на същия.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: