О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе, 23.11.2015г.
Административен съд - Русе, VІ-ти състав, в
закрито заседание на 23 ноември през две хиляди и
петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛГА ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от
съдия ЦОНЕВА адм. дело № 398
по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 145 и сл. АПК
във вр. с чл.215 във вр. с чл.216, ал.5 от ЗУТ.
Постъпила е жалба от „Овергаз мрежи” АД, гр.София, представлявано от изп.директор И.Ч., против
Заповед № ДК-10-СЦР/12.08.2015г. на началник на РДНСК-СЦР, издадена в условията
на заместване /съгласно Заповед № РД-13-164/04.08.2015г на Началника на ДНСК/.
С оспорената пред съда заповед на основание чл.216, ал.5 ЗУТ е прекратено като
процесуално недопустимо производството по жалба № ДК-04-СЦР-64-00-576/26.06.2014г.
на „Овергаз Север” ЕАД /сега „Овергаз мрежи” АД/ срещу издадено от Главния
архитект на община Русе Разрешение за строеж № 270/11.06.2014г. в полза на „Булгартрансгаз” ЕАД и „М-ГАЗ”
ЕООД в качеството им на възложители. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на
заповедта. Счита, че е заинтересовано лице
по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 ЗУТ, поради което административният
орган е следвало да се произнесе по съществото на жалбата, адресирана до
него. Претендира отмяна на оспорения акт
и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания за
произнасяне по същество по жалбата.
Ответникът – Началник на РДНСК-СЦР не
депозира писмено становище.
Заинтересованата страна - Главен
архитект на Община – Русе не ангажира становище.
Заинтересована страна „М-ГАЗ” ЕООД
представя писмено възражение, в което излага
подробно становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересована страна „Булгартрансгаз”
ЕАД не ангажира становище.
След като съобрази становищата на
страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт, съдът приема
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е в законоустановения 14-дневен срок от заинтересована страна и
атакува акт, изрично посочен в закона.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По
фактите
От събраните по делото доказателства се
установява, следното:
По реда на
чл.216 ЗУТ в РДНСК-СЦР е постъпила жалба вх.№ ДК-04-СЦР-64-00-576/26.06.2014 г.
от „Овергаз Север" ЕАД /сега „Овергаз Мрежи"АД/, с ЕИК *********,
гр.Русе, срещу издадено от главния архитект на община Русе разрешение за строеж
№ 270/11.06.2014 г. за обект: „Газопроводно отклонение от АГРС Русе Запад до
поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 63427.309.30 с ГЗП DN 100 и кранов
възел DN
100" през ПИ с идентификатор 63427.310.70, местност „КАРААЧ", землище
на квартал „Средна кула", гр.Русе, на името на „БУЛГАРТРАНСГАЗ" ЕАД и
„М-ГАЗ" ЕООД, в качеството им на възложители /л.8 от преписката/.
Началникът на РДНСК-СЦР е издал
заповед № ДК-10-СЦР-18/ 10.07.2014г., с която на основание чл.216, ал.5 от ЗУТ е
прекратено образуваното производство поради недопустимост на жалбата на
„Овергаз Север" ЕАД срещу разрешение за строеж № 270/11.06.2014 г. С
влязло в сила определение № 36/06.10.2014 г. по адм.д.№ 285/2014 г. по описа на
АС - Русе заповедта е отменена /л.л.12-14 от преписката/. Съдът е счел, че от
съществено значение за разрешаване на спора е изясняването дали е влязло в сила
презаверяване на РС № 462/07.06.2005г. и
е дал изрични указания в тази насока. Преписката
е изпратена на Началника на РДНСК-СЦР за ново произнасяне по допустимостта на
жалба вх.№ ДК-04-СЦР-64-00-576/26.06.2014 г. на „Овергаз Север" ЕАД срещу
разрешение за строеж № 270/11.06.2014 г. на главния архитект на община Русе,
съгласно задължителните указания по приложението на материалния и процесуалния
закон, дадени в мотивите на определението.
В изпълнение
на указанията на АС - Русе, с писмо изх.№ ДК-04-493-00-443/21.10.2014 г. на
началника на РО НСК - Русе при РДНСК-СЦР от главния архитект на община Русе е
изискано представяне на информация и доказателства относно обявяване на
презаверката на разрешение за строеж № 462 / 07.06.2005 г. по предвидения в
закона ред на заинтересованите лица и обжалването, респ. влизането й в сила
/л.22 от преписката/. От писмо вх.№ ДК-04-523-01-718/27.10.2014г. на община
Русе се установява, че в деловодната система на община Русе не е установена
налична документация относно обявяване на презаверка на Разрешение за строеж №
462/07.06.2005 г. по предвидения в закона ред на заинтересуваните лица, както и
за нейното обжалване /л.23 от преписката/.
Междувременно
в РДНСК-СЦР е постъпила жалба вх.№
ДК-04-СЦР-64-00-996/ 25.11.2014г. от „Овергаз север" ЕАД, с която е
обжалван мълчалив отказ на началника на РДНСК-СЦР да се произнесе по жалба вх.№
ДК-04-СЦР-64-00-576/26.06.2014 г. срещу разрешение за строеж № 270/11.06.2014
г. С решение № 6/20.02.2015 г. по
адм.д.№ 451/2014 г. на АС-Русе мълчаливият отказ на началника на РДНСК-СЦР е
отменен и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне по
подадената жалба срещу разрешение за строеж № 270/11.06.2014 г. Срещу решението
е подадена касационна жалба пред ВАС на РБ от «М-ГАЗ»ЕООД. С окончателно
определение № 9213/ 07.08.2015г. по адм.д. № 8823/2015г. на ВАС на РБ частната жалба на „М-ГАЗ" ЕООД е оставена без разглеждане и производството по
делото е прекратено.
Срещу
разрешение за строеж № 462/07.06.2005 г. на директора на дирекция
„Благоустрояване, екология и транспорт" при община Русе, и актът от
26.06.2008 г. на директора на дирекция „Благоустройство и инфраструктура"
при община Русе, с който същото е презаверено, е подадена жалба от „М-ГАЗ"
ЕООД до АС-Русе. Образувано е адм.д.№
458/2014 г. Делото е приключило с влязло
в сила прекратително определение от 25.06.2015г. поради отттегляне на жалбата.
С писмо изх.№
ДК-04-СЦР-64-00-595/17.07.2015 г. на началника на РДНСК-СЦР е изискано от
„Овергаз мрежи" АД да представи в РДНСК- СЦР информация и доказателства за
изпълнение на изискването на чл.64, ал.4, т.2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, а
именно дали титулярът на сервитута е изплатил еднократно обезщетение на
собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на
други вещни права върху засегнатия имот /л.47 от преписката/. С писмо вх.№
ДК-04-СЦР-64-01-040/ 27.07.2015 г. „Овергаз Мрежи" АД поддържа, че изисканото
доказателство за изплатено обезщетение е неотносимо към допустимостта на
жалбата и сервитутът на газопровода на „Овергаз Мрежи" АД е възникнал на
основание чл.67, ал.2 ЗЕ, като не се дължи обезщетение на собствениците на засегнатите
имоти. В писмото се прави искане да се възобнови образуваното административно
производство и да се разгледа по
същество жалба вх.№ ДК-04-СЦР-64-00-576/26.06.2014г. срещу разрешение за строеж
№ 270/11.06.2014 г.
От община Русе
е изискана преписката по презаверката на разрешение на строеж № 462/07.06.2005
г., включително заявлението, с което същата е поискана. С писмо вх.№
ДК-04-СЦР-65-01-038/27.07.2015 г. на главния архитект на община Русе РДНСК- СЦР
е уведомена, че след проверка в архива на община Русе няма установена налична
документация, като е приложено копие от регистрационно-контролна карта от
деловодната система на Община Русе, указваща управление на документооборота и
движението на документи, касаещи презаверката на разрешение за строеж №
462/07.06.2005 г. От справката е видно,
че презаверката е поискана само от „Газоснабдяване Русе" ЕАД на
24.06.2008г./л.л.48-50/ и не е съобщавана на никого.
От представеното
РС №270/11.06.2014г. е видно, че се
отнася за обект: «Газопроводно отклонение от АГРС Русе Запад
ДО ПИ с идентификатор 63427.309.30 с ГЗП DN 100 и кранов възел DN 100 ПРЕЗ ПИ с идентификатор 63427.310.70,
местност "Караач", землището на кв."Средна кула" в гр.Русе,
обща дължина трасе -163.27 метра». Посочено
е още, че се изгражда газопроводно отклонение ф114.3x4,5 изцяло в
ПИ 63427.310.70 /с начин на ползване - за селскостопански, горски, ведомствен
път, собственост на „Булгартрансгаз" ЕАД, ид.част 1/1 от правото на
собственост, носители на други вещни права: „М-ГАЗ "ЕООД-сервитут,съгласно
скица № 15-177570-04.06.2014г. на СГКК-Русе/, стигащо изградена пълначна
станция за транспортируеми съоръжения под налягане за компресиран природен газ
до ПИ 63427.309.30 с ГЗП Dn 100 и
кранов възел Dn 100 с
Рраб.=25,0 bar до
54,0 bar.
Вписани са задължителните условия, при които трябва да се извърши
строителството /л.8 от преписката/.
Безспорно е,
че ПИ с идентификатор 63427.309.30, местност „КАРААЧ", землище на квартал
„Средна кула", гр.Русе е собственост на „Фрешауто" ООД, Русе, видно
от н.а. № 92, том V,
рег.№ 2227, дело 1200/ 26.02.2008г. на Служба по вписванията гр.Русе и скица №
15-149260 - 16.05.2014 г. на СГКК - гр.Русе /л.18 от преписката/. Видно от
нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот № 157/09.09.2013г.
на нотариус с район на действие Русенски районен съд, върху обособена част от
ПИ с идентификатор 63427.309.30 е отстъпено право на строеж от „Фрешауто"
ООД на „М-ГАЗ" ЕООД, ЕИК *********.
Безспорно е,
че ПИ с идентификатор 63427.310.70 е собственост на „БУЛГАРТРАНСГАЗ"
ЕАД, ЕИК *********, съгласно н.а. № 66, том 41, дело № 8048/2013 г., вх.рег.№
15654/12.11.2013 г. на АВ - Служба по вписванията Русе и скица №
15-177570-04.06.2014 г. на СГКК - гр. Русе /л.17 и л.19 от преписката/.
Със Заповед №
РД-01-1287/10.05.2014г. на кмета на община Русе на „М-ГАЗ" ЕООД е учредено
възмездно право на прокарване и сервитут за газопроводно отклонение през ПИ с
идентификатор 63427.310.70. /л.л.15-16 от преписката/. На 12.05.2014г. между
„БУЛГАРТРАНСГАЗ" ЕАД /собственик на ПИ с идентификатор 63427.310.70/ и „М-
ГАЗ" ЕООД е сключен договор на основание чл.193, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, с
който „БУЛГАРТРАНСГАЗ" ЕАД учредява на „М-ГАЗ" ЕООД възмездно и
безсрочно право на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура в ПИ с идентификатор 63427.310.70, като в имота на
собственика ще се изгради газопроводно отклонение от стомана с диаметър ф 114x6, обща
дължина 160,20м и площ на сервитутното право в размер на 0,320 дка.
В ПИ с
идентификатор 63427.310.70 е било предвидено да преминава част от трасето на
строеж: "Газификация на гр.Русе", ПОДОБЕКТ „Разпределителен
газопровод от Автоматизирана газоразпределителна станция „Запад" до
границите на регулация на гр.Русе, сигнатура Рс-01-А4/3, с местонахождение община
Русе, със следната мощност: разпределителен газопровод 2622м., за който е
представен одобрен комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/ със
следните съставни части:
-Заповед №
РД01/1203/07.06.2005 г. на зам.-кмета на община Русе за одобряване на подробен
устройствен план - парцеларен план /л.7 от преписката/
- Одобрен на
07.06.2005г. инвестиционен проект;
- Разрешение
за строеж № 462/07.06.2005г., /л.5 от преписката/, на името на „Газоснабдяване
Русе" ЕАД, чиито универсален правоприемник е „Овергаз Север" ЕАД
/сега „Овергаз Мрежи" АД/. РС № 462/ 07.06.2005 г. е издадено на основание
чл.150 от ЗУТ и чл.67 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. На основание чл.153, ал.З
от ЗУТ разрешение за строеж № 462/07.06.2005 г. е презаверено на 26.06.2008 г.
/л.6 от преписката/.
По делото е представено доказателство
– извадка от Търговския регистър, относно правоприемство между «Овергаз Север»
и «Овергаз Мрежи» АД /л.25 от делото/.
Въз основа на
събраните и описани по-горе данни и съгласно чл.216, ал.5 ЗУТ, преди да
разгледа жалбата по същество, Началникът на РДНСК е пристъпил към проверка
на допустимостта й.
Той е
анализирал разпоредбата на чл.149, ал.З във вр. с ал.2 ЗУТ. Приел е, че съгласно
разпоредбата на чл.149, ал.2,т.1 ЗУТ заинтересувани лица в случаите на нов
строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права
в поземления имот, както и лицето, което има право да строи в чужд имот по
силата на специален закон. В жалба с вх.№ ДК-04-СЦР-64-00-576/26.06.2014 г.
„Овергаз Север" ЕАД /сега „Овергаз Мрежи" АД/ обосновава правния си
интерес да обжалва разрешение за строеж № 270/ 11.06.2014 г., т.е. качеството
си на заинтересувано лице по чл.149, ал.2, т.1 ЗУТ, с наличието на Разрешение за строеж №
462/07.06.2005г. /с презаверка на 26.06.2008г./ и с чл.67, ал.2 ЗЕ.
Началникът на
РДНСК-СЦР е обсъдил в мотивите на заповедта следните правни въпроси: какво
представлява КПИИ, кои са съставните части, срок на действие на
целия проект и частите му. Анализирал е релевантната правна уредба – чл.150,
ал.5 ЗУТ /отм./ във вр. с чл.150, ал.2 и ал.3 ЗУТ. Обсъдил е и разпоредбата на
чл.153, ал.2 и ал.3 ЗУТ във вр. със срока на действие на РС.
Административният орган е обсъдил и хипотезите на чл.64, ал.2 и
чл.67 ЗЕ. След излагането на подробни правни съображения в мотивите на
оспорената заповед, Началникът на РДНСК-СЦР е приел, че жалбоподателят не се легитимира като лице, което има право да
строи в чужд имот по силата на специален закон, а оттук и като заинтересовано лице по см. на чл.149, ал.2,
т.1 ЗУТ с легитимация да оспори РС № 270/11.06.2014г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваният акт е издаден от материално
и териториално компетентен орган - Началник на РДНСК-СЦР, в условията на
заместване съгласно Заповед № РД-13-164/04.08.2015г. на Началника на ДНСК. При
преценка на законосъобразността на оспорената заповед съдът намира, че същата е
издадена в предписаната от закона форма, съдържа изискуемите реквизити и са спазени процесуалноправните и материалноправни
норми.
По силата на чл.216, ал.5 ЗУТ преди да
се произнесе по основателността на подадената жалба, Началникът на РДНСК следва
да извърши преценка на допустимостта й.
Преценката за допустимост включва и проверка дали подателят на жалбата е
заинтересовано лице, респ. дали има правен интерес от обжалването.
Съгласно чл.149, ал.3 ЗУТ разрешение за
строеж заедно с одобрения инвестиционен проект или отказът за издаването му
могат да бъдат обжалвани от заинтересуваните лица по законосъобразност пред началника
на РДНСК. В чл.149, ал.2 ЗУТ е посочен
кръгът от лица, които са заинтересовани, т.е. които имат право да обжалват
разрешението за строеж. Именно поради това административният орган правилно
се е позовал на чл.149, ал.2, т.1 ЗУТ, съгласно който в случаите на нов строеж
/какъвто е случаят/, заинтересовани лица са само възложителят, собствениците и
носителите на ограничени вещни права в този имот и лицето, което има право да
строи в чужд имот по силата на специален закон. Жалбоподателят не попада в
нито една от тези категории лица.
Административният орган е изследвал
възможните хипотези, в които жалбоподателят би могъл да придобие качеството
заинтересовано лице по см. на чл.149, ал.2, т.1 ЗУТ, съобразявайки и мотивите в
Определение № 36/ 06.10.2014г. по адм.д. № 285/2014г. на АС-Русе.
Правилни са изводите на административния орган
относно липсата на предпоставките на чл.64, ал.2 ЗЕ и чл.67 ЗЕ. „Овергаз Север" ЕАД (сега „Овергаз Мрежи" АД) не притежава
право на собственост и в негова полза не е учредявано вещно право
на строеж в поземлените имоти,
засегнати от РС № 270/11.06.2014 г.
Съгласно чл.64, ал.2 ЗЕ сервитут
може да възникне само при наличието на две кумулативно дадени предпоставки -
одобрен ПУП и изплащане на еднократно обезщетение на собственика на имота, върху
който е възникнал сервитутьт /арг.чл.64, ал.2 ЗЕ/. Тези две предпоставки не са изпълнени в
настоящия случай, както мотивирано и
в съответствие със закона е приел Началникът на РДНСК-СЦР. Не е налице и хипотезата на чл.67,
ал.2 ЗЕ. Цитираната разпоредба е неприложима в случая и не е правно
основание за възникване на сервитут в полза на жалбоподателя. Нормата урежда
право за безвъзмездно ползване на мостове, пътища, улици, тротоари и други
имоти в полза на титуляри и във връзка с упражняването на вече възникнал
сервитут. Тази разпоредба не регламентира фактически състав за възникване на
сервитут. Правилни и в съответствие със закона са съображенията на Началника на
РДНСК - СЦР, че чл.67, ал.2 ЗЕ се отнася
до имоти - публична собственост, а в настоящия случай жалбоподателят не твърди
и не представя доказателства, че някой от засегнатите от РС № 270/2014г. имоти
е публична собственост на държавата или община. Наведените в частната жалба до съда оплаквания и изложените
доводи са свързани единствено с презаверката на РС № 462/07.06.2005г. , извършена на 26.06.2008г. Следва да се има
предвид, че горното
разрешение за строеж е издадено на основание чл.150 ЗУТ, т.е. в процедура по
одобряване на КПИИ. Тази процедура се развива като сложно приозводство и
включва три елемента, всеки
от които няма самостоятелно правно значение и самостоятелна възможност
за практическо приложение. Съгласно чл.150, ал.2 ЗУТ комплексният проект за инвестиционна инициатива съдържа ПУП и инвестиционен
проект, които се одобряват едновременно с разрешението за строеж, без да се
изчаква поотделно влизането им сила. КПИИ,
включващ трите съставни части, подлежи на общо обжалване по различен ред в сравнение с обжалването на отделните му
части /арг. от чл.150, ал.3 ЗУТ и чл.216, ал.1 ЗУТ/. Отклонявайки
се от общоприетия ред за одобряване на тези актове /съставните части на КПИИ/ и създавайки по този начин благоприятни последици за възложителя и с цел да гарантира интересите на
обществото и на засегнатите страни,
законодателят е създал специален ред за иницииране, одобряване и
действие на комплексен проект за инвестиционна инициатива: мотивирано искане на възложителя, нарочен
акт на компетентния орган, увеличени такси /чл.150, ал.4 ЗУТ/ и намален срок на действие на комплексния
проект /чл.150, ал.5 ЗУТ – отм./. В този смисъл е Определение №
10465/08.09.2009г. по адм.д.№ 10483/ 2009г.
на 5-членен състав на ВАС. Видно от доказателствата по делото, в конкретния
случай тези три съставни части са били одобрени с дата 07.06.2005г. Съгласно
чл.150, ал.5 ЗУТ /отм. с ДВ,
бр.87 от 2010 г., но действаща, както към момента на издаване на разрешение за
строеж № 462/07.06.2005г., така и към 26.06.2008г./ срокът на действие на КПИИ
е две години от датата на издаване на последния акт - разрешението за строеж,
освен ако действието му не бъде спряно от съда или по друга непреодолима
причина. Прочитът на нормата не оставя никакво съмнение, че с изтичане на 2 - годишния срок и при липса на
особените обстоятелства,
визирани в текста /за каквито няма никакви твърдения или доказателства/ срокът
на действие на КПИИ изтича. В конкретния
случай това се е случило на 07.06.2007г. и съдът е длъжен да се съобрази с
действащата тогава норма, регулираща съответното правоотношение. С изтичане на
срока на КПИИ престават да действат и съставните му части. Не е възможно след изтичане на 2 годишния срок на КПИИ някои от съставните части да
престанат да действат, а други - да
добият самостоятелно битие и да
действат самостоятелно, извън КПИИ
/в случая РС/. Те
са свързани и нямат възможност за самостоятелно практическо приложение, освен в контекста на одобрения
КПИИ. В този смисъл правилни са изводите на административния орган във връзка с
тълкуването на чл.150, ал.2 и ал.3 ЗУТ във вр. с чл.150, ал.5 ЗУТ, а именно, че
КПИИ, чиито части да одобрени
на 07.06.2005г., е изгубил
своето действие. Жалбоподателят обосновава
качеството заинтересовано лице с РС № 462/07.06.2005г.,
презаверено на 26.06.2008г. Презаверката
на РС не подлежи на контрол в това производство. Презаверяването на РС по
чл.153, ал.3 ЗУТ е самостоятелен нов административен акт, който се издава и подлежи на самостоятелен последващ
контрол по реда на ЗУТ. При съобразяване с мотивите на определение № 36/06.10.2014г. на АС-Русе административният орган е събрал
данни относно издаване на този нов административен акт, съобщаването му и евентуални други последващи действия.
Последният, обаче, подлежи на контрол в друго производство в случай, че са
налице предпоставки за това. В този смисъл настоящият съд не извършва контрол
върху акта. РС № 462/07.06.2005г. е изгубило своето
значение след изтичане на 2г. срок от неговото издаване, заедно с останалите
части на КПИИ /арг.чл.150, ал.5 ЗУТ/. Извършването на правни действия
след този момент /07.06.2007г./ биха
били от значение само ако са от категорията на изброените в чл.150, ал.5 ЗУТ /отм./-„спряно
от съда” или „по друга непреодолима причина”, за каквито няма никакви твърдения или данни.
С оглед гореизложеното обжалваният административен
акт е законосъобразен, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран така и на основание чл. 216, ал.5, пр. последно ЗУТ, административният съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба на „Овергаз мрежи”
АД против Заповед № ДК-10-СЦР/12.08.2015г. на началника на РДНСК – СЦР
/издадена в условията на заместване/, с която е прекратено административно
производство по реда на чл.216 ЗУТ, образувано по жалба вх.№ ДК-04-СЦР-64-00-576/26.06.2014 г. от „Овергаз
Север" ЕАД, гр.Русе /сега „Овергаз Мрежи"АД-гр.София/, срещу разрешение за строеж № 270/11.06.2014 г. на
главния архитект на община – Русе, издадено в полза на „Булгартрансгаз” ЕАД и „М-ГАЗ”
ЕООД в качеството им на възложители.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: