Р Е Ш
Е Н И Е
№……………………., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА -
ІV касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми август
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
при участието на секретаря
Светлана Стоянова и прокурора от ВОП Александър Атанасов, като разгледа
докладваното от председателя касационно адм. дело № 1157 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано е по касационна жалба
на дирекция „Инспекция по труда“ -Варна, подадена чрез началника на отдел
„АПИО“ Д.О., срещу решение № 498 от 09.04.2020 г., постановено по нахд №
473/2020 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно
постановление /НП/ № 03-011759 от 04.09.2019 г. на директора на дирекция
„Инспекция по труда“- Варна.
Релевира се допуснато нарушение
на закона - касационно основание по чл. 348 , ал. 1 , т. 1 от НПК във вр. с чл.
63 от ЗАНН. Оспорва се изводът на въззивния съд за наличие на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се ,че е била спазена
процедурата по чл. 40 , ал. 2 от ЗАНН . Поканата за съставяне на АУАН е качена
на интернет страницата на ИА„ Главна инспекция по труда“ . Предвид специалната
разпоредба на чл. 416 , ал. 3 от КТ , касаторът поддържа , че неправилно ВРС
приема , че е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 43 , ал. 4 от ЗАНН.
Касаторът се позовава на съдебна практика , според която не е било необходимо
Дирекция „Инспекция по труда“ да изпраща покани до постоянните и настоящи
адреси на законните представители на дружеството.
Отправеното искане към съда е да
се отмени решението на ВРС и да се потвърди НП .Претендира се присъждан
енаюриск. Ввъзнагрежедине.
Ответната страна – „Адоро
холидейс“ ЕООД , не представя писмен отговор по жалбата и не изпраща
представител в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът , след като прецени
събраните по делото доказателства , по отделно и в тяхната съвкупност ,
съотнесени към наведените касационни основания , прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е
образувано по жалба на „Адоро холидейс“ ЕООД срещу НП №
03-011759/04.09.2019 г. , издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ Варна , с което на основание чл. 416 , ал. 5 , във вр. с чл. 415 , ал. 1 от КТ , на дружеството е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 700 лв. за извършено нарушение
на чл. 415 , ал. 1 от КТ.
От фактическа страна районният
съд е приел за установено , че на 13.03.2019 г. служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ Варна , по повод постъпил сигнал за неизплатени трудови
възнаграждения , извършили проверка
на „Адоро холидейс“ ЕООД. Повод за проверката бил получен сигнал от
служител на дружеството за неизплатени трудови възнаграждения. В хода на
проверката до работодателя била изготвена покана за документална проверка на
27.03.2019 г.На посочената дата били
представени изисканите от Дирекция „Инспекция по труда“ документи , от които се
установило ,че на П М, назначена на
длъжност „камериерка” в хотела , не е било изплатено в уговорения срок
договореното трудово възнаграждение за м.12.2018 г. То било начислено и било в
размер на 395,75 лв. , но не било изплатено. Поради това до дружеството било
издадено предписание №ПР1909985/09.04.2019г. в срок до 07.05.2019 г. да заплати
договореното трудово възнаграждение за работничката. Същото било изпратено по
седалището на дружеството, но било върнато непотърсено. През месец юни 2019г.
била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на
дружеството във връзка с даденото по-горе предписание. На 06.06.2019 г.
служители на „Инспекция по труда“ посетили седалището на дружеството –
к.к.“Чайка-3“ , х-л „Орхидея“ с цел проверка по спазване на даденото предписание. Доказателства за извършено плащане на
работната заплата на М за м.декември 2018 г. , респективно за изпълнение на
предписанието не постъпили.
При правният си анализ ВРС е счел , че е
нарушена процедурата по съставяне и връчване на АУАН , поради което е
ограничено правото на участие на дружеството в АНП. Административнонаказващият
орган не е нямал законово основание да пристъпи към съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя , като не са били налице хипотезите на чл. 40 , ал.2 от ЗАНН. Няма доказателства , че представляващите дружеството лица са били търсени
за връчване на АУАН. Освен това административнонаказващият орган не е съобразил
разпоредбата на чл. 52 , ал. 2 от ЗАНН , като вместо да върне преписката на
актосъставителя е предприел действия към издаване на наказателно постановление.
Установено било от въззивния съд , че установеното нарушение , за което е
издадено наказателното постановление е недоказано. Въззивният съд е изложил
мотиви , че издаденото предписание от 09.04.2019 г. не е било сведено до
знанието на управителите на дружеството.
Касационната инстанция счита обжалваното съдебно
решение за неправилно поради погрешно тълкуване на материалния закон.
Правилни са разсъжданията на
районния съд , че особеното правило на чл. 416, ал.3 от КТ изключва приложимост на общата разпоредба на
чл. 43, ал.4 от ЗАНН. Според чл. 416 , ал. 3 от КТ актът за установяване на
административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис , а при
невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна
разписка . Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление , на постоянния
му адрес или по месторабота , връчването се извършва чрез поставяне на
съобщение за съставянето на акта , подлежащ на връчване , на таблото за
обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399 , 400 и 401.
Възприетите от районния
съд факти сочат за отправена до дружеството
покана за съставяне на АУАН и неявяване на представител на същото. В тази
връзка законосъобразно е предприето изпращане на АУАН по пощата с препоръчана
пощенска пратка с обратна разписка. Получаването на такава пратка става с
посещение на пощенски служител на адреса по пратката, който адрес в случай е
адрес на управление на дружеството. Поради отсъствие на длъжностно лице , което
да приеме пратката , се е пристъпило към оставяне на съобщение от пощенския
служител за местонахождение на същата в пощенски клон, където може да бъде
получена. Неявяване на представител на дружеството и в пощенския клон е основание
за извършеното отбелязване върху пощенския плик за непотърсена пратка.
В тази връзка
пасивността на нарушителя съответства на юридическия факт в хипотезиса на чл.
416, ал. 3 КТ - „лицето не е намерено на адреса“ и след като наказващият орган
е поставил съобщение на своето табло за съобщения и на интернет страницата си
, следва да се счита ,че АУАН е редовно
връчен .
Лишено от нормативна
опора е становището на ВРС , че е следвало „ да бъдат положени усилия за установяване на
управителите“ . Административнонаказателното производство е водено срещу юридическо лице.
Неговото седалище и адрес на управление са местата за кореспонденция с този
правен субект, а не постоянен , настоящ ли друг адрес на неговите законни представители.
На следващо място,
събраните доказателства по делото сочат за пасивно поведение на нарушителя не
само по явяване за съставяне на АУАН , за предявяване на АУАН, но също така и
по съобщаване на протокола с дадени задължителни предписания, който е бил връчен по особения ред на чл. 61, ал.3 АПК . Дружеството не може да извлича благоприятни за себе си правни последици
от продължителното отсъствие на представител на дружеството на неговия адрес на
управление .
На
следващо място, в подадената до ВРС жалба не се оспорва съществуването на
описаните в АУАН и НП юридически факти т.е. няма спор , че наказаното дружество не е изпълнило дадено му
задължително предписание да изплати трудовото възнаграждение на работничката П Мза м.
декември 2018 г. в срок до 07.05.2019 г.
,а и събраните доказателствени източници потвърждават същите . В тази връзка се
налага извод за осъществено изпълнително деяние на нарушението по чл. 415, ал.1 от КТ. Новелата на тази
административнонаказателна разпоредба гласи, че който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
Определеният
по НП размер на имуществена санкция от
1700 лв. съответства на характера на извършеното правонарушение – продължително
бездействие по изплащане на трудово възнаграждение ,дори и след предоставена възможност за изпълнение под формата на задължително предписание. Противоправното
поведение касае неизплащане на трудово възнаграждение въпреки добросъвестно престиран
труд от насрещна страна по трудово правоотношение, а това възнаграждение е
източник на средствата за съществуване на работника.
В обобщение при
извършения инстанционен съдебен контрол се установи валидност, допустимост , но
неправилност на обжалваното съдебно решение , което подлежи на отмяна .
При този изход на делото съдът следва да
удовлетвори искането на ответника за присъждане юриск. възнаграждение , което
следва да бъде 80 лева на основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Водим от горното и на основание
чл. 221 , ал. 2 от АПК вр. чл. 63 , ал. 1 от ЗАНН , настоящият състав на Административен
съд - Варна
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 498/09.04.2020 г. по НАХД № 473/2020 г. на Районен съд гр.
Варна и вместо него постановява :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 03-011759/04.09.2019 г. на директора на дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна , с което на „Адоро холидейс“ ЕООД с ЕИК *********
за нарушение на чл. 415 , ал. 1 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на
1 700 лв.
ОСЪЖДА „Адоро холидейс“ ЕООД , ЕИК
********* със седалище и адрес на
управление гр. В , к к „ ///“, хотел „ ////“ да заплати на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80 / осемдесет / лева ,
представляваща юрисконсулско
възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.