О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 187
13.05.2019г. гр. Бургас
Бургаски апелативен съд, гражданско отделение , в закрито заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова - Кочовска
Иван Воденичаров
Като разгледа докладваното от съдия Зъбова ч.гр.дело №132 по описа за 2019 г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по частната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/К. / чрез процесуалния й представител В. Д. , против определение №2503/20.12.2018 г., с което е прекратено производството по гр.дело № 1915/2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което делото да бъде върнато на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Като основание за повторното прекратяване на производството съдът е изтъкнал наличието на нови според него факти и обстоятелства – постановеното ТР № 4/07.12.2018г. по описа на ОСГК на ВКС. Съдът се е позовал на мотивите на това тълкувателно решение, според които срокът за приключване на проверката по ЗОПДНПИ/отм./ е преклузивен и с изтичането му правото на Комисията да иска отнемане на имущество е преклудирано. Според Комисията, посоченото тълкувателно решение е неотносимо към казуса. Относно правното значение на срока за извършване на проверката е образувано ТР № 1/2018 г. по описа на ВКС, по което към настоящия момент не е налице произнасяне.
В частната жалба се твърди, че по двата отменени закона са постановени множество актове на ВКС, в които е прието, че срокът за извършване на проверката е инструктивен, изтичането му не преклудира възможностите за доказване, нито погасява материалното основание на държавата да отнеме имущество, придобито от престъпна дейност. Най – новата практика на ВКС от 2018 г. поддържа становището за инструктивния характер на срока за извършване на проверката по ЗОПДПНИ/отм./. Единствено изключение представлява постановеното решение № 323/18.01.2018 г. по гр.дело № 5291/2016 г. по описа на ІV г.о на ВКС, което не е задължителна съдебна практика. Сочи се, че производството по ЗОПДНПИ/отм./ е двуфазно, законодателят ясно е разграничил фазата на проверка по този закон от фазата на производството, които освен това се осъществят от органи с различна компетентност. За реализиране на правомощието на Комисията по чл.37, ал 1 законът не е предвидил срок, следователно срокът, установен с разпоредбата на чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./визира единствено извършването на проверката, но не и срока за развитие на производството за отнемане на незаконно придобито имущество. Срокът е установен само за органите на Комисията и касае единствено проверката, но не и срока за развитие на последващото производство. Комисията счита, че за започване и финализиране на процеса следващ налагането на обезпечителните мерки, не е предвиден срок, с изключение на този, определен от съда. Твърди се, че в настоящото производство всички процедурни срокове и този, определен от съда, са спазени и не е налице основание за прекратяване на производството по делото. По отношение на присъдените с определението разноски, твърди, че са прекомерни и несъответстващи на извършените от процесуалния представител на ищеца съдопроизводствени действия. Моли за намаляването им в случай, че съдът отхвърли жалбата
Отговор на частната жалба е подаден от ответника по делото Ж. Н. Ж. в, молещ частната жалба да не бъде уважавана, като неоснователна. Поддържа се становището на съда относно преклузивния характер на срок за извършване на проверката, като съответстващ на мотивите на постановеното тълкувателно решение на ВКС. Моли се ако съдът приеме срока за проверката за инструктивен, да бъде поискано от ВКС образуването на тълкувателно дело по този въпрос.
По отношение на разноските за процесуално представителство се сочи, че са съответни на извършеното по делото такова. Пълномощникът е извършил подготовка – запознаване с исковата молба и доказателствата, анализирал ги е и е депозирал становище по недопустимостта на иска.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото, за да се произнесе, приема за установено следното :
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, насочена е против акт, подлежащ на инстанционен контрол, допустима е и следва да бъде разгледана. По същество е основателна, при следните съображения:
Производството по делото е образувано по исковата молба на комисията – настоящ частен жалбоподател, против Ж. Н. Ж. в, за отнемане в полза на Държавата на имущество на стойност 291 579.08 лв.
С определение № 246/23.07.2018 г. по ч.гр. дело № 199/2018 г. по описа на настоящата инстанция, е отменено определение № 829/03.05.2018 г., с което за първи път е прекратено настоящото производство поради това, че Комисията не е спазила срока по чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ /отм/. С отменителното определение настоящата инстанция е приела, че срокът за извършване на проверката по чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ /отм/ е инструктивен и не води до недопустимост на иска за отнемане на имуществото .
След връщане на делото в Бургаския окръжен съд с обжалваното тук определение съдът е приел, че съгласно постановеното ТР № 4/07.12.2018 г. на ВКС , срокът за извършване на проверката по чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ /отм/ е преклузивен, неспазването му води до недопустимост на иска и отново е прекратил производството по делото .
По въпроса за правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ /отм./ и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването, надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е. преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИПДП (отм.), чл. 74 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок, е образувано понастоящем тълкувателно дело № 1/2018 г. по описа на ОСГК на ВКС. Към датата на постановяване на настоящото определение няма постановено решение по тълкувателното дело и е налице противоречива съдебна практика относно вида на срока за извършване на проверката по чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ /отм/. Затова позоваването на страната и съда на мотивите от предходното ТР на ОСГК на ВКС по дело №4 от 2016г., третиращо друг правен проблем, без да е ясно становището на ВКС по конкретно повдигнатия в настоящото производство спор за характера на срока за проверката по ЗПКОНПИ, е неоснователно.
Бургаският апелативен съд намира, че за да бъде определен като преклузивен срокът на проверката и поради това с пропускането му да се погасява материалното право на Държавата да предяви иск, следва да има изрично посочване в правната норма на това обстоятелство. Този извод следва от съпоставката с други законови норми, посветени на погасяването на материалните права, поради неупражняването им в определен от закона срок – напр. чл.11 ЗСПД, чл. 33, ал.1 и ал.2 СК, пар.6 от ПП на ЗС и др. При всички тези хипотези законодателят чрез метода на правно регулиране е предвидил наред с признаването на съответното материално право и упражняването му в определен срок, след изтичане на който то се погасява.
Напълно друг е подходът при регламентиране срока за проверката по този закон(ЗОПДНПИ-отм.), където липсва изрично посочване, че правото на Държавата може да бъде упражнено единствено в срока на проверката. Всеки подобен срок е инструктивен, а изтичането му не погасява правомощията на публичния орган. Не се погасява и правото и задължението на Комисията да проведе производството по проверка и установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност само защото е изтекъл срокът по чл. 27 ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./. Комисията е държавен орган, комуто този закон възлага да проведе административната фаза от нормативно уреденото там двуфазно производство, за да установи имуществото на посочените в закона лица. В правомощията на Комисията е да проведе тази проверка и да предяви иск за отнемане на незаконно придобитото. Последното пряко произтича от резултатите от проверката – ако не се установи имущество, или се установи незначително несъответствие, или приходите от законен източник надхвърлят стойността на придобитото имущество, е възможно въобще да не бъде предявен иск. Неспазването на срока по чл. 27 ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ може да наруши изискването за разумен срок по чл. 6 ЕКЗПЧОС. Нормативният акт обаче не свързва с това нарушение погасяването на законовите правомощия на Комисията да проведе производството по специалния закон в административната негова фаза и да упражни правото на иск на държавата, а единствено възможността засегнатият да търси обезщетение за нанесени вреди. При това тълкуване на приложимото право, независимо от просрочване на срока по чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ и поради липсата на правно задължително за съдилищата произнасяне на ВКС по приложението на спорната норма и характера на този срок, не е налице констатираната от първата инстанция недопустимост на предявения от Комисията иск и не са налице основания за прекратяване на производството по делото.
При горните констатации частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, като обжалваното с нея определение бъде отменено и делото върнато на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводстве-ните действия по него.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Б. :
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №2503/20.12.2018 г., с което е прекратено производството по гр.д. № 1915/2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: