Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На тридесети
юли две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 484 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б.Д.Б., с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес ***, офис VIII-3, против Наказателно постановление №
19-0442-001610/16.01.2020 год. на Началника на 04 РУП към ОД МВР - Варна,
сектор „ПП“ с което на жалбоподателя е
наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 лв. за
нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал.2 ЗДвП и наказание „глоба“ в размер на
50 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за нарушение на чл.
123, ал.1, т.1 ЗДвП.
В
жалбата се сочи, че издаденото
НП е неправилно, необосновано
и допуснато при съществени процесуални нарушения, в това число при невярно отразена фактическа обстановка. Посочва се, че водачът на другия
автомобил умишлено се е насочил към
управлявания от жалбоподателя таксиметров автомобил, като водачът и возещия се
в такито пътник дори не били усетили да се е случило
съприкосновение между двата автомобила. С оглед на това се иска отмяна на
издаденото наказателно постановление.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител. По съществото на делото адв. С. пледира да се уважи жалбата, и НП да бъде отменено, като посочва, че от записа от видеорегистратора
се вижда, че към момента на удара водачът на таксито вече е бил навлязъл в
съседната лента, а водачът на другия автомобил просто не е могъл да приеме, че
друг автомобил ще мине преди него.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание не изпраща представител, ангажира единствено писмено становище, в което оспорва
жалбата и счита издаденото наказателно постановление за правилно и
законосъобразно. Пледира за присъждане на сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят
Б.Д.Б. бил
правоспособен водач на МПС.
На 02.12.2019 г. около 09:30 часа в гр.Варна, на ул. Без име, на ЮПВ Аспарухов мост до Жандармерията, в посока ул. Христо
Ботев, жалбоподателят Б. управлявал лек автомобил „Шевролет Нубира“,
с ДК № В 9738ВХ, собственост на Петко Петков,
с който извършвал таксиметров превоз на пътници.
В конкретния ден той бил с клиент – св. К.Г.-Д., която
отивала на работа. При извършване на маневра
за навлизане частично в съседна лява пътна лента за движение от аварийна
лента не пропуснал движещият се по нея водач на лек автомобил Рено Лагуна с ДК
№ В 7339 НК св. Д.С., в резултат на което настъпило съприкосновение между двата
автомобила в областта на страничните огледала, като водачът на таксиметровия
автомобил не спрял за да установи
последиците от ПТП, а напуснал произшествието.
Св. С. сигнализирал за случилия се инцидент, като след
извършване на необходимата проверка св. А. съставил на водача на таксиметровия
автомобил АУАН, а впоследствие НП за допуснати нарушения по чл. 25, ал.2 и по
чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.
Актът бил връчен на жалбоподателя и подписан с
възражения, като впоследствие водачът посочил, че св. С. не пожелал да го пусне
в лентата, като се държал грубо с него.
В съдебно заседание беше възпроизведен видеозапис от видеорегистратор, находящ се в
лекия автомобил Рено Лагуна с ДК № В 7339 НК, от който се вижда, че въпреки че
водачът на Реното не спира, за да пропусне
таксиметровия автомобил същият навлиза в лява пътна лента за движение, в
резултат на което настъпва и процесното
съприкосновение.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства,
а именно свидетелските показания на актосъставителя и на св. С. и частично от
показанията на св. К.Г.-Д.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът
кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетеля А. и от св. С., който се явява и очевидец на изложените събития.
Показанията на св. Д. от друга страна съдът кредитира в
частта, в която посочва целта на пътуването, както и обстоятелството, че
таксито е навлизало от аварийната лента в лява пътна лента очевидно без да
пропусне движещите се по нея автомобили.
Съдът, предвид
становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок /на 23.01.2020 г. видно от входящия номер/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на
НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в сектор
"ПП" - ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е
съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно
същата заповед.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3
от ЗАНН.
АУАН е
съставен в присъствието на свидетел. Действително АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел и в него не фигурира ЕГН на последния. Формално е
налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на
санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено. След запознаване със
съдържанието на АУАН лицето е направило възражение, така, че по никакъв начин
не е било нарушено правото му на защита.
При цялостната
проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение
на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е
направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Акта за установяване на административно нарушение и
НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административно
наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил
единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДП, като след разследване
на обстоятелствата на извършване на нарушенията е посочил правилна правна
квалификация на извършеното от въззивника.
Като разгледа жалбата по същество съдът установи от
правна страна следното:
По пункт първи от обжалваното НП, с което на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника за нарушение на
чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, съдът
установи, че от събрания в хода на съдебното производство доказателствен
материал безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил визираното в
НП нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП
като не е пропуснал движещия се в права посока автомобил навлизайки в съседна
лява пътна лента. В посочената ситуация същият е следвало да прояви необходимата грижа и внимание и да
пропусне МПС-то с предимство, въпреки обстоятелството, че е
бързал да закара клиента на работа, с което съотв. е нарушил посочената разпоредба
поради проявена небрежност.
Посочената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита на полицейския служител съставил АУАН, другият участник в транспортното произшествие – св. С., както и от писмените доказателства по делото,
съдържащи се в АНП и по-конкретно от съставения протокол за ПТП, от който се
установяват както мястото и характера на настъпилите щети по двата автомобила,
така и местоположението им. Посочените доказателства, наред с възпроизведения в съдебно заседание видеозапис, съдът кредитира изцяло като взаимодопълващи
се и непротиворечащи си.
С оглед на направените фактически и правни констатации въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл.
179, ал. 1, т. 5 пр. 4 от ЗДвП, която предвиждат в хипотезата си констатираното
нарушение.
Като взе предвид, че санкцията за конкретното нарушение и предвидена в
закона в твърд размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за
индивидуализацията на същата.
По отношение на пункт втори от обжалваното НП, съдът счита, че от събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства безспорно бе установено, че
жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. С. и на св. Д., които се потвърждават и
от писмените такива, приобщени чрез АНП, се установява, че жалбоподателят не е
спрял превозното средство и не е направил необходимото, за да установи
последиците от произшествието, а е напуснал последното. Установеното поведение
на лицето, както и механизма на настъпване на произшествието, според настоящия
състав, така както е описан като установен по делото, сочат безспорно, че
жалбоподателят е възприел настъпилото съприкосновение между управлявания от
него автомобил и превозното средство, собственост на св. С..
Съдът намира, че наложените на въззивника
административни наказания а именно „Глоба“ в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец са справедливи такива и ще изпълнят целите, визирани
в чл. 12 от ЗДвП, като взе предвид приложената по делото справка за нарушител,
видно от която жалбоподателят не е санкциониран за първи път.
Поради изложените съображения, съдът намира, че издаденото НП трябва да
бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП
пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството
по делото не представлява фактическа и правна сложност и същото е приключило в съдебно
заседание, в което не се е явил процесуален представител на въззиваемата страна намира, че на юрисконсулта следва да
бъде присъдено възнаграждение в минималния размер от 80 лева, предвиден в
нормата на чл. 27е от Наредбата.
Воден от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0442-001610/16.01.2020
год. на Началника на 04 РУП към ОД МВР - Варна, сектор „ПП“ с което на Б.Д.Б. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. за нарушение на
разпоредбата на чл. 25, ал.2 ЗДвП и наказание „глоба“ в размер на 50 лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за нарушение на чл.
123, ал.1, т.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Б.Д.Б., с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Варна
сумата от 80 лева, представляваща сторени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: