РЕШЕНИЕ
№ 3382
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. А. Д.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М.А. Д. Административно наказателно дело №
20241110204092 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. С. Ц. срещу електронен фиш (ЕФ), серия К,
№ ..........., издаден от СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева на основание 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т. 2 ЗДвП.
С жалбата се атакува електронният фиш с аргументи за допуснати
съществени нарушения на производствените правила и нарушение на
материалния закон. Оспорва се изцяло годността на техническото средство.
Моли се електронният фиш /ЕФ/да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
На 05.12.20231 г., в 12М19 часа, в село Д. Б., бул. „Б. ш.“, срещу
бензиностанция „Г.“, с посока на движение от село Д. Б. към гр. С.,
жалбоподателят Н. С. Ц. управлявал собственото си МПС т.а. „А. .......“, с рег.
№ ................, със скорост от 65 км./ч. при въведено ограничение за населено
1
място - 50 км/ч., т.е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 15
км/ч.
Горното е установено със запис от мобилно автоматизирано техническо
средство CORDON М2 с № МD 1193, установено на бул. „Б. ш.,
бензиностанция „Г.“.
Преди това с ЕФ серия К, № 4683531, влязъл в сила на 09.03.2023 г., на
жалбоподателят е наложена глоба по чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП за извършено на
14.03.2021 г. нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
На 13.06.2017 г. ДИМ, Р. Хърватия е одобрил типа на уреда за измерване
Cordon M2. На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология, под №
В-46 била вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение по пътищата Cordon M2 със срок на валидност 10 г.
Към 05.12.2023 г. мобилна система за видеоконтрол Cordon M2 с номер МD
1193 била преминала периодична проверка за техническа изправност, за което
бил съставен и протокол от проверка № ...................
Съгласно Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи е утвърден образец на електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с АТС на основание чл. 189, ал.4 ЗДвП.
Въз основа на констатираните факти от СДВР бил издаден атакуваният
електронен фиш серия К № ..................., с който за нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т. 2 ЗДвП на
жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 100,00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: снимков материал и извлечение от
АТС, Заповед № .................. г. на министъра на вътрешните работи, решение за
одобрение на тип уред за измерване,справка БИМ, протокол от проверка №
................... г. на Български институт по метрология, справка от ЦБД-КАТ,
протокол за използване на АТСС и снимков материал към него, ежедневна
форма на отчет, справка за намерени фишове, справка за нарушител,
декларация.
Приложените по делото писмени и веществени доказателства са
обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тези
доказателства се установява датата, часът, мястото на нарушението и
механизмът на неговото извършване.
От снимковия материал и извлечението от паметта на автоматизираното
техническо средство, разположено стационарно на ул. „Д. С.П.", спирка
„гробищен парк Б.“ е, че в соченото в ЕФ време МПС с рег. № .............. се
2
движи със скорост 88 км/ч, при ограничение за населено място от 50 км/ч,
поради което съдът приема, че посочените в извлечението от
автоматизираното техническо средство /АТС/ данни за дата, час, място,
скорост и автомобил се отнасят именно до процесния лек автомобил.
От приетото по делото решение за одобрение на типа уред за измерване
се установява, че техническото средство е от одобрен тип.
Гореизброените доказателства изграждат фактическата обстановка по
случая като между тях относно фактите, предмет на доказване в
производството, няма съществени противоречия.
От правна страна:
Атакуваният електронен фиш е от категорията на обжалваемите
административни актове (съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП).
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок за обжалване и изхожда от
легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна като съображенията на
съда в тази насока са следните:
При издаването на ЕФ не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
На първо място следва да се посочи, че производството по налагане на
административно наказание, посредством електронен фиш се отличава от
общото административнонаказателно производство като се явява специално
спрямо него. В това производство на практика нарушението се установява и
санкцията се налага с един акт, с изчерпателно предвидени в закона реквизити
(съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП). Ето защо и в случая правилата
на ЗАНН намират приложение единствено за неуредените от ЗДвП случаи.
Разпоредбата на чл. 189, ал.4, изр.1 от ЗДвП предвижда, че при
нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, когато не е предвидено наказание лишаване
от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава ЕФ за налагане на глоба в размер определен за
съответното нарушение.
В същата разпоредба, в изр. второ, са изчерпателно посочени
реквизитите на ЕФ - данни за териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото за доброволното
3
й заплащане, както и че образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи. В случая издаденият електронен фиш
съдържа всички посочени реквизити и съответства на утвърдения със Заповед
№ .................. г. на министъра на вътрешните работи образец. Изрично са
отразени и всички обективни признаци на вмененото нарушение по чл. 21,
ал.2, вр. с ал. 1 ЗДвП.
Във всички случаи законодателното решение реквизитите на
електронния фиш да не съдържат информация относно органа пред който
последният може да бъде обжалван и срокът, в който може да бъде сторено
това, буди недоумение, но тъй или иначе законът е уредил този въпрос в чл.
189, ал.8 ЗДвП като освен това жалбоподателят е упражнил безпрепятствено
правото си на жалба, поради което и в случая не може да става дума за
съществено процесуално нарушение, ограничило правото му на защита.
Не може да бъде споделено становището за липса на конкретен автор и
волеизявление в атакувания електронен фиш. Самото производство по
налагане на административно наказание с ЕФ се явява специално спрямо
общото административнонаказателно производство по ЗАНН. В рамките на
това производство, с ЕФ едновременно се установява нарушението и се налага
санкцията за същото. В специалния закон за движение по пътищата са
изчерпателно посочени реквизитите, които трябва да съдържа един ЕФ. Сред
тях не фигурира изискване за посочване на конкретен автор с оглед механизма
на установяване на самото нарушение – с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган или нарушител. Напълно неоснователно се
оспорва доказаността на нарушението, установено със стационарно
монтирано автоматизирано техническо средство в отсъствие на контролен
орган. Съгласно чл. 189, ал.15 ЗДвП изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес и служат за установяване на
посочените обстоятелства.
От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се
установява и вида, и техническата изправност на автоматизираното
техническо средство, което е от одобрен тип.
Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система в отсъствието на контролен
орган и на нарушител, когато за него не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с
4
електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство, за да се избегне човешка намеса и субективният човешки
фактор при установяване на нарушението. Поради автоматизираният процес
по издаване на електронния фиш в него не участват двете страни, характерни
за първата фаза на административно-наказателното производство уредено в
ЗАНН.
Понятието за автоматизирано техническо средство или система е
легално дефинирано в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП С ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г. –
„уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес“.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване
правилата за движение по пътищата имат право за установяване на
нарушенията да използват два вида технически средства или системи -
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на
движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно
веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП,
изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи
извършеното нарушение.
С ДВ бр. 6/2018 г. в сила от 16.01.2018 г. е отменен изцяло чл. 7 от
Наредба № ............... г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата на МВР, който предвиждаше задължението местата за контрол с
мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се
обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните
работи.
Следователно, за законосъобразното издаване на електронен фиш в
случая, след изменението на ЗДвП от 09.07.2017 г. освен техническата
изправност на използваната автоматизирана система за контрол, не е
необходимо да се установи и обозначаването на пътния участък със знак Е 24
поради отпадането на задължението по чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, съответно
по чл. 7 и 8 от Наредбата, като е без значение дали знак Е 24 е бил премахнат.
5
Както от описанието на нарушението в електронния фиш, така и от
събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е
извършено при въведеното законово ограничение за населено място, с оглед на
което именно приложима е нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Съгласно визираната
правна норма, при избиране скоростта на движение, на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава 50 km/h при движение в
населено място. В, ал. 2 е посочено, че когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в, ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак. В случая, в ЕФ е посочена нарушената разпоредба
съгласно изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Липсва изрично изискване за
посочване в електронния фиш на санкционната разпоредба, въз основа на
която се определя конкретното наказание, поради което и пропускът да се
посочи в него конкретната хипотеза по чл. 182, ал. 1 не представлява
нарушение, което е основание за неговата отмяна. Посочването в електронния
фиш на всички елементи от обективна страна на състава на нарушение по чл.
21 от ЗДвП дава възможност на касатора да разбере какво нарушение му е
вменено и да организира защита си. Допълнителните данни по него - напр.
относно повторността на нарушението, са от значение за определяне на
наказанието, а не за наличието на вмененото нарушение, поради което не е
налице и пречка по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за издаването на ЕФ, както твърди
касатора. По категоричен начин е установено и въведеното ограничение на
скоростта - 50 км/ч, като не се установява никакво противоречие относно това
обстоятелство в извлечението от паметта на техническото средство и
протокола за използване на АТСС. Мястото на извършване на нарушението е
също установено по несъмнен начин, като в извлечението се съдържа
достатъчно подробна и ясна информация.
По несъмнен начин се установява скоростта на движение на процесното
МПС, която е отчетена от техническото средство и е отразена в извлечението
от неговата памет. В атакувания електронен фиш жалбоподателят е
санкциониран за движение със скорост от 65 км/ч., а видно от извлечението от
паметта на техническото средство, регистрираната скорост на движение е била
68 км/ч., т.е. приспаднат е толеранс от 3 км/ч като допустима техническа
грешка. на основание чл. 188, ал. 1 ЗДвП правилно с ЕФ е наложена глоба на
собственика на автомобила, тъй като в случая липсва заявление от страна на
жалбоподателя, с което да е уведомил наказващия орган да е предоставял
управлението на автомобила на друг човек.
Нарушението е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл, тъй
като жалбоподателят е съзнавал, че се движи със скорост от 65 км/ч при
ограничение от 50 км/ч за населено място, съзнавал е общественоопасния
характер на деянието и последиците му, а именно, че движейки се с такава
6
скорост, застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на
транспорта, но същият е целял настъпването им.
На жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лева на основание
чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда налагане
на по-тежки административни наказания в хипотеза на нарушение, извършено
при условията на повторност. Съгласно чл. 182, ал. 4 ЗДвП: „когато
нарушението по, ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и, ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по, ал. 1, т. 6 и, ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца“. Съгласно параграф 6, т. 33 от ДР на ЗДвП
повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.
174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като
нов водач. В електронния фиш ясно е посочен и предходният такъв - ЕФ серия
К, № 4683531 и датата на влизането му в сила – 09.03.2023 г. , с оглед който е
прието, че процесното нарушение е извършено повторно. Видно от него и от
представената по делото Справка-картон на водача, с този електронен фиш,
влязъл в сила на жалбоподателят е наложена глоба по чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП
за извършено на 14.03.2021 г. нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, т.е. следва да
бъде споделен извода на районния съд, че процесното нарушение е извършено
при условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП. Липсата
на посочване в оспорения в настоящото производство електронния фиш на
фактическото и правно описание на нарушението по първия и датата му на
влизане в сила, доколкото това не е изискуем реквизит по чл. 189, ал. 4 ЗДвП,
също не засяга правото на защита на наказаното лице, на което посочения
електронен фиш е бил връчен и същото е могло да се запознае с него.
Размерът на наложеното на жалбоподателя административно наказание
съгласно нормата на чл. 182, ал.1, т. 2 ЗДвП е абсолютно определен – за
превишаване над 11 км/ч на разрешената максимална скорост в населено
място към момента на извършване на нарушението предвиденото наказание е
„глоба“ 50,00 лева, в какъвто размер е определено административното
наказание в случая, поради което не са налице основания за неговото
намаляване. Съгласно чл. 182, ал. 4 ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 2 е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер, т.е. случая санкцията в размер на 100 е правилно определена.
С оглед на изложеното съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП и обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.
7
При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски,
поради което такива не следва да му се присъждат. Същевременно на
основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН на въззиваемата страна се дължи
юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото, за
присъждане на каквото е направено съответно за това и своевременно искане.
Ето защо в полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, а именно в размер на сумата от 80,00 /осемдесет/ лева,
съобразно фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че
юрисконсултът не се е явил в откритото съдебно заседание, а единствено е
депозирал в писмен вид становището си по делото. За заплащане на тази сума
следва да се осъди жалбоподателят, който с поведението си е станал повод за
това насрещната страна да направи горепосочените разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, №..........., издаден от СДВР,
с който на Н. С. Ц. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закон за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00
лева на основание 189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. С. Ц., на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 143, вр.
чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на СДВР, сумата от 80.00
/осемдесет/ лева, представляваща направени във връзка с производството по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8