Решение по дело №2728/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 141
Дата: 4 февруари 2021 г.
Съдия: Искрена Илийчева Димитрова
Дело: 20207050702728
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

 

________

 

 

Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

 ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
 ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

 

при секретаря

Добринка Долчинкова

и с участието

на прокурора

Силвиян Иванов

изслуша докладваното

от съдията

Искрена Димитрова

http://www.admcourt-varna.com/site/files/Postanoveni-zakonni-aktove/2015/04-2015/0061d815/74740915_image002.png

адм. дело № 2728/2020г.

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Регионална здравна инспекция – Варна против Решение № 260336/03.11.2020г. на Районен съд – Варна, ХIII-ти състав, постановено по НАХД № 3732/2020г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № ОКМД-36/28.08.2020г., с което за нарушение на чл.20, ал.1, т.1 от Наредба № 28 от 09.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, във вр.чл.31, ал.1, т.4 от Наредба № 4/04.03.2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти и на основание чл.294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на В.С.И., в качеството на ръководител на аптека, стопанисвана от „Фарма Дайнамикс“ ООД, е наложена глоба в размер на 1000лв. Със същото решение РЗИ-Варна е осъдена за заплати на В.С.И. разноски за производството в размер на 300лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Конкретно твърди, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН за квалифициране на нарушението като маловажен случай, като намира за несъстоятелна аргументацията на решаващия състав досежно по-ниската степен на обществена опасност на деянието. Сочи, че действително нарушението е извършено в условията на обявено извънредно положение, но противно на изложеното от ВРС, това обстоятелство следва да бъде разглеждано като предявяващо по необходимост завишени критерии към стриктното придържане на правните субекти към законовите разпоредби, особено в полето на здравеопазването, предвид животозастрашаващите ефекти на пандемията. Намира за несъответен на реалността извода на ВРС, че към момента на извършване на нарушението придвижването в страната било ограничено, като сочи, че организираните от органите на МВР КПП на входно-изходните пътища на областните центрове са противоепидемична мярка, въведена със Заповед
№ РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването, считано от 21.03.2020г. Счита за произволно посоченото от съда, че достъпът до медицинска помощ е бил ограничен, както и за евентуалната невъзможност за достъп до личен лекар. Неправилно ВРС се е позовал и на „разпореждане на МЗ“ без посочен номер, за изпълнение от аптеките без нова рецепта на лекарствени продукти, изписвани по здравна книжка, като сочи, че тези продукти се вписват в регистър, който е различен от регистъра, свързан с извършеното нарушение.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк.Н., който поддържа жалбата. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът – В.С.И., оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор вх.№ 288286/10.12.2020г. Намира за правилен извода на ВРС, че се касае за маловажен случай и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че преценявайки установените факти ВРС е постановил решение, което е правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа пред ВРС е установено, че на 20.03.2020г. била извършена проверка от експерти в аптека, стопанисвана от „Фарма Дайнамикс“ ООД, находяща се в гр.Варна, ж.к. Владислав Варненчик, бл.409. При представяне в хода на проверката на водения в аптеката дневник на изпълнените рецепти и след съпоставянето му с представената справка за извършените продажби, било установено, че за деня на проверката – 20.03.2020г., до 11,00 часа, няма вписана нито една рецепта, въпреки че са продадени лекарствени продукти по лекарско предписание – „Милурит“ – 1 опаковка и „Нордипин“ от 5мг., 30 таблетки – 1 опаковка. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол
№ 005583/20.03.2020г. Било прието, че ръководителят на аптеката – магистър-фармацевт В.И., е извършила нарушение на чл.20, ал.1, т.1 от Наредба № 28/09.12.2008г. за устройството и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти и на чл.31, ал.1, т.4 от Наредба № 4/04.03.2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, за което е съставен АУАН № 000085/31.03.2020г., а въз основа на него е издадено НП №ОКМД-36/28.08.2020г., с което на И. е наложена глоба, в размер на 1000лв.

За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че същото отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, издадено е от компетентен орган, посочените като нарушени правни норми напълно кореспондират с описаните в АУАН и НП факти, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, извършването на нарушението е безспорно установено, но същото е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Изложени са мотиви, че конкретното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност, т.к. е извършено в периода на действие на извънредното положение, обявено през м.март 2020г. и през което време придвижването в страната и достъпа до медицинска помощ е било ограничено, а в случай че пациентът е имал лекуващ или личен лекар в друго населено място е било невъзможно посещението му, което прави невъзможно получаването на рецепта. Отпуснатите медикаменти безспорно се изписват от лекар специалист, но в периода на извънредно положение достъпът до медицинска помощ е ограничен, особено за хора, страдащи от хронични заболявания, поради което е издадено разпореждане на МЗ лекарствени продукти изписвани по здравни книжки с намаления да се изпълняват от аптеките и без нова рецепта, като е удължено действието на предходно издадените рецепти с два месеца. По тези съображения ВРС е приел, че неотразяването на изпълнени рецепти за два медикамента в дневника е изолиран случай, поради което са налице предпоставките по чл.28 от ЗАНН.

Така постановеното решение като краен резултат е правилно.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на ВРС, че от събраните доказателства се установява извършването на нарушение по чл.20, ал.1, т.1 от Наредба №28/09.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, но същото поради по-ниска степен на обществена опасност е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

От една страна изложените съображения за маловажност на случая са относими към нарушението по чл.31, т.4 от Наредба № 4 от 04.03.2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, а не към нарушението по чл.20, ал.1, т.1 от Наредба №28/09.12.2008г. От друга страна, обстоятелствата, с които ВРС е обосновал по-ниската обществена опасност на случая, са ирелевантни и некоректно интерпретирани.

Вярно е, че нарушението е извършено по време на обявеното на 13.03.2020г. извънредно положение, но това обстоятелство не е достатъчно да обоснове по-ниска степен на обществена опасност на нарушенията свързани с реда и начина на отпускане на лекарствените продукти по лекарско предписание. Основателно касаторът сочи, че към датата на извършване на нарушението – 20.03.2020г., все още не е действало ограничението в свободното придвижване в страната, т.к. контролът на КПП на входно-изходните пътища на областните центрове като противоепидемична мярка е въведен със Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването, считано от 00:00 часа на 21.03.2020г. – след извършване на нарушението. Така, необосновано ВРС е приел, че придвижването в страната е било ограничено, както и че достъпът до медицинска помощ е бил ограничен, което правело невъзможно получаването на рецепта. Неправилно е и позоваването на „разпореждане на МЗ“ за продължаване на срока на издадените рецепти за лекарствени продукти, изписвани по здравна книжка, т.к. дневникът по чл.3, ал.3 от Наредба № 24 – форма Приложение № 4, няма общо с лекарствата заплащани от НЗОК, а се отнася до рецептите, издавани за лекарствени продукти, които отпускат само с рецепта.

Независимо от неправилната преценка за приложението на чл.28 от ЗАНН, ВРС правилно е отменил наказателното постановление, т.к. същото е съставено в нарушение на чл.57, т.5 от ЗАНН.

При извършване на проверката на 20.03.2020г. е установено, че за деня до 11:00 часа, са продадени лекарствени продукти отпускани по лекарско предписание: „Милурит“ – 1 опаковка и „Нордипин“ от 5мг., 30 таблетки – 1 опаковка, а в дневника за изпълнените рецепти по чл.3, ал.3 от Наредба № 28 не са вписани данни за рецептите, с които са предписани. За така установеното нарушение е ангажирана отговорността на ръководителя на аптеката на основание чл.20, ал.1, т.1 от Наредба № 28, според която разпоредба ръководителят на аптеката е отговорен за цялостната организация и контрола на работата в аптеката. Разпоредбата е бланкетна и в случая е конкретизирана с разпоредбата на чл.31, т.4 от Наредба № 4, която задължава магистър-фармацевтът да вписва всяка изпълнена рецепта в дневник за регистрираните рецепти.

За да се приеме, че ръководителят на аптеката е осъществил състава на вмененото му нарушение не е достатъчно да се установи неизпълнението на задължението за вписване на изпълнените рецепти в дневника по чл.3, ал.2 от Наредба № 28, а следва да се установи, че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на ръководителя на аптеката, че се дължи на създадената от него организация на работа или от липсата на такива, а не се дължи единствено на виновно поведение на работещия в аптеката фармацевт. Тези обстоятелства обаче не са изследвани в хода на проверката и в административнонаказателното производство.

Видно от съставения за проверката констативен протокол, на 20.03.2020г. в аптеката са се намирали младши фармацевт т. т.и помощник фармацевт З. Ю.. Видно от приложената по преписката екранна справка от складовата система на аптеката, медикаментите по лекарско предписание, за които липсва отбелязване в регистъра, са отпуснати от мл.ф. Т..

Съгласно чл.23, ал.1 от Наредба № 28 всеки фармацевт е независим при вземане на решение, свързано с осъществяване на професионалните му задължения, за което носи съответната отговорност. Според ал.3 от с.л. за неправилно приготвен и/или отпуснат лекарствен продукт и за настъпилите последици носи отговорност фармацевтът, който го е приготвил и/или отпуснал.

При тази уредба и при безспорно установения факт, че в аптеката се води електронен регистър по чл.3, ал.3 от Наредба № 28, необосновано АНО е приел, че ръководителят на аптеката е извършил нарушение на чл.20, ал.1, т.1 от Наредба № 28. Нито в АУАН, нито в НП са посочени конкретни обстоятелства, които да потвърждават този извод, поради което отговорността на ръководителя на аптеката е ангажирана неправомерно.

Неоснователно е оплакването на касатора за прекомерност на присъдените с обжалваното решение разноски за адвокатско възнаграждение, т.к. същото е в определения минимален размер по чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Независимо от изхода на спора в полза на ответника не следва да се присъждат разноски, т.к. не са представени доказателства за сторени такива в касационното производство.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, Варненският административен съд,
I-ви касационен състав

 

РЕШИ :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260336/03.11.2020г. на Районен съд – Варна, ХIII-ти състав, постановено по НАХД № 3732/2020г.

 

Решението е окончателно.

Председател:                                               

 

Членове:       1.                                

 

2.