Normal;Iiaiene;Body Text 2;и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба от Митко Йорданов Личев от гр.Кърджали против решение №134/04.05.2005 г. постановено по н.а.х.д.№ 131/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление на Директора на НОИ РУ”СО” - гр.Кърджали, с което му била наложена глоба в размер на 20 000 лева за допуснато нарушение по Кодекса за социално осигуряване. Жалбодателят счита, че решението е неправилно, поради нарушение на съществени процесуални правила и на разпоредби на материалния закон. В решението не били обсъдени възраженията на жалбодателя за липса на конкретизация в НП относно лицата, на които били изплатени възнаграждения и твърдението за позоваване на външни спрямо акта и НП документи – справки – обр.К – 10, които като съпътстващи документи, нямали стойност на реквизити на акта и НП, тъй като законът не допускал придружаващи акта документи да уточняват констатирано нарушение. Липсата на мотиви, представляващи обсъждане на голяма част от направените от жалбодателя доводи, съставляват според него нарушение на съществени процесуални норми,тъй като с мотивите си съдът следвало да обсъди всеки направен от страните довод – нещо, което не бил извършил. В решението си, съдът се позовавал няколко пъти на справки обр. К-10, които според жалбодателя не могат да бъдат ценени като доказателство, както за даване на разрешение за изплащане на възнаграждения, така и за наличие на виновно поведение от страна на жалбодателя. А само и единствено от справките, административнонаказващия орган, респ. съдът правели категоричния извод за наличие на дадено разрешение от страна на жалбодателя, за изплащането на възнагражденията, което разрешение било част от фактическия състав на описаното нарушение. Фактическият състав на правната норма на чл.349, ал.2 от КСО предвиждала от обективна страна осигуровките да не са внесени. В тази насока, мотивите на НП не съдържали описателна част относно обстоятелствата за законоустановените срокове, в които е следвало да бъдат внесени осигурителните вноски и какво е закъснението за внасянето им, а се позовавали отново само на въпросните справки – обр. К-10. Това било недопустимо, тъй като НП следвало да съдържа изчерпателно описание на нарушението, а не да препраща към акта или доказателствата към него. Моли съда да отмени обжалваното решение, както и потвърденото с него Наказателно постановление. В съдебно заседание жалбодателят чрез защитника си – адв.Николова поддържа жалбата си. Ответника по жалбата, чрез ю.к.Божкова оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила атакуваното решение на Кърджалийския районен съд, тъй като не били налице претендираните в касационната жалба нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Представителя на Окръжна прокуратура гр.Кърджали, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Окръжният съд, след обсъждане на всички приети по делото доказателства и оплакванията изложени в жалбата констатира следното: Касационната жалба против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС, поради което се явява процесуална допустима и разгледана по същество е основателна. Окръжният съд, след обсъждане на всички приети по делото доказателства и оплакванията изложени в жалбата констатира следното: Кърджалийският районен съд, с обжалваното решение № 134/04.05.2005 г. по н.а.х. дело № 131/2005 г. е потвърдил Наказателно постановление №521/06.12.2004 г. на Директора на НОИ РУ”СО” - Кърджали, с което на Митко Йорданов Личев от гр.Кърджали са наложени административно наказания “глоба” общо в размер на 20 000 лв., на основание чл.349, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване. Решението е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон както правилно се твърди в касационната жалба. Районният съд, за да потвърди издаденото НП, е приел, че по неоспорим начин по делото е доказано, че жалбодателят Митко Личев, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на КСО – управител на ЕООД “Руен фешън”, гр.Кърджали е нарушил разпоредбата на чл.7, ал.1 и ал.2 от КСО, разрешавайки изплащането на трудовите възнаграждения на работещите в дружеството без да внесе дължимите осигурителни вноски в приход на ДОО, поради което следвало да понесе визираното в чл.359, ал.2 от КСО административно наказание. Съдът е приел също, че при съставяне на акта за нарушение и НП не са допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила и издаденото НП съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.57 от ЗАНН. В решението е прието, че макар в нарушение на чл.18 от ЗАНН, наказващия орган, след като е наложил наказание за всяко нарушение съобразно чл.349, ал.2 от КСО и максималния размер на предвиденото наказание, е определил едно общо наказание “глоба” в размер на 20 000 лв., не следва да доведе до отмяна на НП на това основание, още повече, че същото се явявало ´о-благоприятно за дееца. Този извод е неправилен и не се споделя от настоящата инстанция. Съгласно чл.18 от ЗАНН за всяко нарушение се налага отделно наказание. Първоинстанционният съд е допуснал грешки при прилагането на правни норми и правила от юридически характер. Наказателното постановление е съставено срещу ответника по касация за това, че е допуснал 18 самостоятелни административни нарушения, 9 от които нарушения на чл.7, ал.1 от КСО, за това, че Личев, в качеството си на управител на “Руен фешън” ЕООД, гр.Кърджали е разрешил изплащането на трудовите възнаграждения за месеците ІХ, Х, ХІ и ХІІ – 2003 г. и м.І, ІІ, ІІІ, ІV и V – 2004 г. на работещите във дружеството без да бъдат внесени дължимите осигурителни вноски в приход на ДОО, които са за сметка на работодателя в съответен конкретно определен размер и 9 нарушения по чл.7, ал.2 от КСО, за това че Личев, в качеството си на управител на “Руен фешън” ЕООД, гр.Кърджали е разрешил изплащането на трудовите възнаграждения за месеците ІХ /две нарушения/, Х, ХІІ – 2003 г. и м.І, ІІ, ІІІ, ІV и V – 2004 г. на работещите във дружеството без да бъдат внесени дължимите осигурителни вноски в приход на ДОО, които са за сметка на осигурените лица в съответен конкретно определен размер. След като административнонаказващия орган на основание чл.349, ал.2 от КСО е наложил на Митко Йорданов Личев административно наказание “глоба” за всяко едно от 18-те нарушения, е наложил на Личев наказание “глоба” в общ размер на 20 000 лева с оглед посочения в чл.349, ал.2 от КСО максимален размер на личната глоба. Така наложената “глоба в общ размер на 20 000 лева”, е незаконосъобразно определена. Съгласно чл.18 от ЗАНН, когато едно и също лице е извършило няколко нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Или за всяко отделно нарушение се налага отделно наказание и в ЗАНН не е предвидена възможност, каквато е предвидена например в НК, при съвкупност от нарушения да се определя едно общо наказание. Изключение от този принцип не е предвиден и в разпоредбата на чл.349, ал.2 от КСО, по която е санкциониран нарушителя. Последно цитираната норма, предвижда санкция - глоба за длъжностно лице, което разреши изплащането на възнаграждения, без да са внесени дължимите осигурителни вноски, в размер на невнесените осигурителни вноски, но не повече от 20 000 лева. Или предвидения максимален размер на глобата не може да надвишава 20 000 лева, но се има в предвид за извършено едно нарушение, а не сбора от отделните наказания за отделни нарушения, да не надвишава максимално предвидения от 20 000 лева, каквато най-вероятно е била волята на наказващия орган при определянето на “глоба в общ размер”. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като всяко едно от описаните нарушения следва да бъде доказано, след което да се прецени и правилността и законосъобразността на съответно наложената за него санкция. С налагането на “глоба в общ размер” е невъзможно извършването на подобна преценка и по този начин нарушителят е лишен от възможността да реализира защитата си за всяко едно от описаните нарушения – съставлява ли то такова, доказано ли е и правилна и законосъобразна ли е наложената за него санкция. Съдът също е лишен от възможността да извърши преценка на правилността на наложеното наказание, тъй като, ако се установи, че някое от описаните нарушения е недоказано и за него не следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на сочения за нарушител, то е невъзможно тази санкция да се отмени като незаконосъобразно наложена. Така в НП в обстоятелствената му част са описани в пункт 2 и 6 две нарушения по чл.7, ал.2 от КСО за месец септември едното, от които допуснато на 31.10.2003 г. за изплатени трудови възнаграждения за м.септември 2003 г., без да бъдат внесени дължимите осигурителни вноски в приход на ДОО, които за сметка на осигурените лица са в размер на 552,59 лв., а другото допуснато на 30.10.2003 г. за изплатени трудови възнаграждения също за м. септември 2003 г. без да бъдат внесени дължимите осигурителни вноски в приход на ДОО, които за сметка на осигурените лица са в размер на 559,75 лв.. Последното обаче липсва описано в АУАН т.е. такова не е било констатирано от проверяващия контролен орган, поради което се явява недоказано и наложеното за него нарушение следва да бъде отменено. С налагането обаче на наказание в общ размер е невъзможно санкцията за това описано нарушение да бъде отменена. Допуснатото процесуално нарушение от административнонаказващия орган е съществено и не може да бъде санирани в хода на съдебното производство с изменение на НП, т.к. това би довело до недопустима подмяна на волята на наказващия орган чрез избор от страна на съда за описаните 18 административни нарушения какви административни наказания и за кои от тях да наложи. Районният съд като е достигнал до друг извод е постановил неправилно решение – допуснал е грешка при прилагане на правила от юридически характер – на съвкупността от материално-правните норми. От описаното следва да се направи извода, че при съставянето на НП е допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, което нарушение от своя страна води до ограничаване правото на защита на жалбодателя – правото му да знае на какво основание и каква санкция му е наложена за описаните административни нарушения и съответно правят НП незаконосъобразно. Предвид изложеното следва обжалваното решение на Районния съд като неправилно, поради нарушение на материалния закон да бъде отменено, а като последица от направената по-горе констатация за допуснатите пороци при съставяне на НП следва и то /НП/ да бъде отменено като неправилно и незаконосъбразно. Ето защо и на основание чл.40, ал.1 от ЗВАС, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 134/04.05.2005 г., постановено по н.а.х. дело № 131/2005 г. на Кърджалийския районен съд, вместо което постановява: ОТМЕНЯВАНаказателно постановление №521/06.12.2004 г. на Директора на НОИ РУ”СО” - Кърджали, с което на осн. чл.349, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 000 лева за нарушения на чл.7, ал.1 и ал.2 от КСО. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |