МОТИВИ към присъда
№34/22.04.2016г. постановена по НОХД №79/2016г.
по описа на Районен Съд- Димитровград
Против
подсъдимия А.П.З. ***, е повдигнато обвинение от РП- Димитровград за извършено
от него престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това, че в периода от месец април 2013г.
до месец декември 2013г. включително, в гр.Димитровград, Обл.Хасково, след като
с Определение от 06.10.2004г. за одобряване на спогодба по гр.дело №859/2004г.
по описа на PC-Димитровград, влязло в сила от 06.10.2004г., изменено с
Определение от 07.07.2006г. за одобряване на спогодба по гр.дело №985/2005г. по
описа на РС-Димитровград- влязло в сила на 07.07.2006г., изменено с Решение
№109/08.04.2013г. по гр.дело №1844/2012г. по описа на PC-Димитровград, влязло в
сила на 24.04.2013г., е осъден да издържа свой низходящ - дъщеря си Я.А. З.,
ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно: част от една месечна вноска за април 2013г. в
размер на 40лева и 8 месечни вноски в размер от по 150лева всяка за периода от
май 2013г. до декември 2013г., или общо сумата от 1 240лева, дължими на Е.Д.С. ***
като майка и законен представител на детето.
Подсъдимият А.З. заявява, че разбира в какво е обвинен, не се признава виновен.
Дава обяснения за извършеното по време, място и начин. Твърди, че е останал без
работа и нямал средства, но за сметка на това се уговорил с майка си тя да
издържа детето му.
Прокурорът при Районна
прокуратура- Димитровград поддържа
повдигнатото обвинение във вида, в който е повдигнато. Пледира за признаване на
подсъдимия за виновен и за налагане на наказание „Пробация“ в размер под средния
предвиден.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка с
представеното от страните, прима за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия А.П.З. и св.Е.Д.С. *** нямали сключен
граждански брак, но от съвместното им съжителство се родило дете- Я.А. З., ЕГН:**********.
Родителите се разделили през месец юни 2002г., от когато майката поела всички
грижи за дъщеря им. С Определение от 06.10.2004г. за одобряване на спогодба по
гр.дело №859/2004г. по описа на PC- Димитровград, влязло в законна сила от
06.10.2004г., подс.З. бил осъден да изплаща месечна издръжка на Е.С., като
майка и законен представител на малолетното дете, в размер на 45лева. С
определение от 07.07.2006г. за одобряване на спогодба по гр.дело №985/2005г. по
описа на PC-Димитровград, влязло в сила на 07.07.2006г., размерът на издръжката
бил увеличен на 60лева. И този размер впоследствие бил увеличен на 150лева с
Решение №109/08.04.2013г. по гр.дело №1844/2012г. по описа на PC-Димитровград,
влязло в законна сила на 74.04.2013г.
Междувременно през годините подс.А.З. не изплащал редовно
и своевременно дължимата от него месечна издръжка. Той заживял на неустановен
адрес в чужбина, като по този начин осуетявал привеждането в изпълнение на
постановена спрямо него и влязла в сила на 06.02.2007г. присъда, с която бил
осъден на наказание 8г. лишаване от свобода при строг режим по НОХД №220/2004г.
на ОС-Хасково. Поради неплащането на издръжката от страна на подсъдимия, през
месец август 2013г. св.Е.С. подала жалба по местоживеенето си до РП-
Димитровград. В хода на образуваната предварителна проверка на 30.09.2013г. тя
получила сумата от 2 000лева от името на подсъдимия чрез майка му- св.М.Д.З., с
която той погасил дължимите от него вноски за издръжка до месец януари 2012г.
включително. С оглед наличието на повече от две неплатени от него вноски за
издръжка обаче, въз основа на материалите от извършената предварителна
проверка, с постановление на РП-Димитровград от 01.11.2013г. срещу З. било
образувано настоящото досъдебно производство. В хода му той не бил установен,
поради отсъствието му от страната, което наложило наказателното производство да
бъде спряно до неговото издирване. Подс.З. не бил заплащал издръжка нито лично,
нито чрез майка си в периода от месец февруари 2012г. до месец март 2014г.,
когато от негово име била внесена наведнъж сумата от 550 лева. Тя представлявала
три месечни вноски от по 150лева- всяка за погасяване на издръжката за януари,
февруари и март 2014г., както и 100лева за погасяване на стари задължения,
считано от месец февруари 2012г. От този момент по сметка на св.Е.С. всеки месец
до месец август 2015г. включително, била превеждана съответната за него
издръжка в размер на 150лева, както и сумата от по 50лева месечно за старите
задължения, натрупани за периода от февруари 2012г. до декември 2013г.
включително. С превеждането в полза на майката Е.С. на тези допълнителни суми
от по 50 лева месечно и преди това сумата от 100лева наведнъж през месец март
2014г. - в общ размер от 950лева, подс.З. изплатил най-старите дължимите от
него вноски за издръжка за периода от месец февруари 2012г. до месец март
2013г., включително, като от следващия месец април 2013г. до месец декември 2013г.,
т.е. до момента на преустановяване на престъплението от негова страна, считано
от януари 2014г. с подновяване на редовното ежемесечно плащане на издръжката за
съответния месец, той останал да дължи издръжка в общ размер от 1 240лева за
периода от месец април 2013г. до месец декември 2013г. включително, а именно:
част от една месечна вноска за април 2013г. в размер на 40 лева и 8 месечни вноски
в размер от по 150лева всяка за периода от май 2013г. до декември 2013г.
включително, съгласно последното влязло в сила на 24.04.2013г. Решение
№109/08.04.2013г. по гр.дело №1844/2012г. по описа на РС-Димитровград.
От месец септември 2015г. подс.З. преустановил плащането
както на съответната за месеца вноска за издръжка от по 150лева, така и
погасяването на старите задължения. Наказателната му отговорност за този период
обаче не е ангажирана, доколкото прокурорът е приел, че са налице обективни пречки
относно изплащането на издръжката от негова страна- а именно- бил е приведен в
Затвора-гр.Стара Загора на 22.07.2015г. за изтърпяване на наложеното му
наказание 8г. „Лишаване от свобода“ по НОХД №220/2004г. на ОС-Хасково. Видно от
приложената по досъдебното производство справка, той работи в обслужващата
дейност на затвора от 15.10.2015г., но получава брутно месечно възнаграждение в
размер на 40% от минималната работна заплата редуцирано на база действително
отработените дни. Тези незначителни средства, както и липсата друго имущество и
източници на доходи, както и невъзможността да реализира допълнителни такива с
оглед изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“, потвърждават извода
на прокурора за липса на осъществен състав на престъпление от страна на А.З.
относно периода от месец септември 2015г. насам.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаните
свидетели Е. С. и М.З., от обясненията на подс.А.З., както и от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства- съдържащи се в досъдебното
производство, които доказателства като цяло са еднопосочни относно основния за
доказване предмет по делото, предвид на което и съдът ги кредитира като изцяло
достоверни.
Съгласно чл.143, ал.1 и ал.2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да
съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент от чл.144 от СК).
Това означава, че за процесния период, подсъдимият не е бил освободен от
задълженията да заплаща присъдената издръжка на своето дете, дори да не е имал
никакви доходи. Тук следва да се подчертае, че издръжката се дължи за самото
дете, като съответната сума се превежда на упражняващия родителските права
родител. И това следва да стане със съответните документи за извършени
плащания. Плащането на дребни суми на ръка на самото дете може да се приеме
единствено като акт на добра воля, но не и изпълнение на задължението за
издръжка. Още повече, по този начин не може да се определи и точна сума, която
е била предавана на детето. Следва да се отбележи също така, че задължението за
изплащане на издръжка на дете лежи върху съответния родител и не може да се
прехвърля или предостъпва това задължение на баби, дядовци, лели и т.н.
За осъществяване състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК е необходимо
да са налице кумулативно две предпоставки- влязло в сила съдебно решение, по
силата на което единият родител е осъден да изплаща ежемесечна сума за издръжка
на свой низходящ, и втората предпоставка- тази издръжка да не е плащана за
повече от 2 месеца. Т.е. престъплението се консумира чрез бездействие, като
законодателят е въздигнал това деяние в престъпление, поради особеният и
специфичен характер на тези отношения и вниманието, което следва да е отделено
на малолетните и непълнолетни деца, за да не са лишени те от необходимите за
издръжката им средства след развода на родителите им. Не се предпоставя
изпълнението на състава на престъплението от други фактори- като наличие на
имущество у подсъдимия, възможност за завеждане на изпълнително производство, наличие
или неналичие на желание за плащане или други подобни. Нормата на този текст не
предпоставя и извършването на каквито и да било действия или вменяването на
задължение за извършване на такива от страна на детето или на родителя-
упражняващ родителските права, за да може едва след тяхното осъществяване да се
търси наказателна отговорност от неплатилият родител.
С бездействието си по отношение на вмененото му с влязло в сила съдебно
решение задължение, съзнателно неплащайки издръжка на свой низходящ, дължима за
горепосочения период, след като е бил осъден да го издържа, подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
В случая не е изтъкната основателна причина, поради която дължимите суми да
не бъдат превеждани. Дори самия подсъдим, който твърди, че е давал известни
суми на ръка на синът си, потвърждава обвинителната теза, че на практика тези
суми са били значително по-малки от дължимата издръжка.
С оглед на гореописаното, Съдът прие, че безспорно се установи извършването на
престъплението – описано в обвинителния акт и участието на подсъдимия в него-
като извършител, а именно, че в периода от месец
април 2013г. до месец декември 2013г. включително, в гр.Димитровград,
Обл.Хасково, след като с Определение от 06.10.2004г. за одобряване на спогодба
по гр.дело №859/2004г. по описа на PC-Димитровград, влязло в сила от
06.10.2004г., изменено с Определение от 07.07.2006г. за одобряване на спогодба
по гр.дело №985/2005г. по описа на РС-Димитровград- влязло в сила на 07.07.2006г.,
изменено с Решение №109/08.04.2013г. по гр.дело №1844/2012г. по описа на
PC-Димитровград, влязло в сила на 24.04.2013г., е осъден да издържа свой
низходящ - дъщеря си Я.А. З., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: част от
една месечна вноска за април 2013г. в размер на 40лева и 8 месечни вноски в
размер от по 150лева всяка за периода от май 2013г. до декември 2013г., или
общо сумата от 1 240лева, дължими на Е.Д.С. *** като майка и законен
представител на детето.
Престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл-
съзнавал е, че с деянието си лишава свой низходящ от средства за издръжка,
предвиждал е последиците от това деяние и е искал настъпването им. Той е бил в
трудоспособна възраст, но е пребивавал в чужбина, където се е укривал от
органите на реда, като не е поддържал контакти с малолетната си дъщеря Я.А. З.,
ЕГН:********** и не е подпомагал нейната издръжка.
Подсъдимият А.П.З. е
роден на ***г***, Общ.Димитровград, понастоящем лишен от свобода в
Затвора-гр.Стара Загора, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, осъждан, трудово зает в обслужващата дейност на Затвора-гр.Стара
Загора, ЕГН **********. Характеристичните му данни не са положителни.
При индивидуализация на наказателната отговорност Съдът
взе предвид като смекчаващи отговорността му обстоятелства направеното
признание. Отегчаващи отговорността обстоятелства са наличието на предходни
осъждания и лошите характеристични данни.
Съдът счете, че предвид изложеното
по-горе, на подсъдимия А.З. следва да бъде наложено наказание- по-лекото
измежду двете алтернативно предвидени такива, а именно наказанието „Пробация”,
при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Така
съдът определи на основание чл.54 от НК наказание “Пробация” чрез следните
пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
1(една) година с периодичност на явяване от 2(два) пъти седмично; 2.
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1(една) година
и 3. безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 150 (сто и петдесет)
часа в рамките на една година.
Съдът намери, че с
така наложеното наказание ще се постигнат целите на личната и генералната
превенция като се въздейства предупредително и възпитателно както по отношение
на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото.
Причина за извършване на престъплението е
незачитане на установения в страната правов ред, неизпълнение на родителските
задължения от страна на подсъдимия.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
