№ 8350
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110105256 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. В
писмения отговор са предявени възражения за прихващане с правно основание
чл.103, ал.1 ЗЗД, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.103, ал.1 ЗЗД, вр.чл.82 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от [*****] срещу К. К.
В. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№
64650/2017 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба се твърди, че с договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № 49, том IV, рег.№ 4528, дело № 563/2013 г. по
описа на М. В.а, нотариус с район на действие Районен съд – гр.[*****], вписан в
Служба по вписванията – гр.[*****] под Акт № 150, том VI, дело № 695/30.09.2013 г.,
ищцовото дружество продало на ответника самостоятелен обект в сграда – жилище,
апартамент № 4 с идентификатор № 44094.501.484.1.19 по КККР на с.[*****], общ.
[*****], обл.[*****], с площ от 62,42 кв.м., с административен адрес: с.[*****],
м.Тарфа, ет.3, ап.4, срещу продажна цена в размер на 23 730 евро. Сочи се още, че
съгласно т.1 от гореописания договор, последната вноска от продажната цена в размер
на 5000,00 евро с включен ДДС, ще бъде заплатена от купувача на дружеството-
продавач, в срок от една календарна седмица от уведомлението от страна на продавача
до купувача, че за сградата, в която се намира процесния самостоятелен обект, е
издадено удостоверение от Главния архитект на Община [*****] за въвеждане в
експлоатация на строеж /Акт Образец 16/. Поддържа, че за процесната сграда
1
Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 52 било издадено на
20.07.2015 г. Твърди се, че от страна на ищцовото дружество била издадена сметка №
002/06.08.2015 г., която била изпратена на ответника заедно с покана за изпълнение на
задължение, но изпратеното писмо с обратна разписка било върнато в цялост като
непотърсено. Ето защо, до ответника била изпратена нотариална покана рег.№
5980/23.10.2015 г., получена от негов пълномощник на 29.10.2015 г., с която бил
поканен в 7-дневен срок от връчването да изпълни задължението за заплащане на
последната вноска от продажната цена на гореописания недвижим имот, в размер на
5000,00 евро или левовата равностойност от 9779,15 лева, по посочена в поканата
банкова сметка. Поддържа се, че поради неизпълнение от страна на ответника, от
ищцовото дружество било подадено заявление по чл.417 ГПК, но тъй като издадената
заповед била оспорена от длъжника, ищецът обуславя правния си интерес от
предявяване на настоящата искова претенция. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установеното по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 5000,00 евро, представляваща неизплатена последна вноска от продажна
цена, съгласно договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 49, том IV, рег.№ 4528, дело № 563/2013 г. по описа на М. В.а,
нотариус с район на действие Районен съд – гр.[*****], вписан в Служба по
вписванията – гр.[*****] под Акт № 150, том VI, дело № 695/30.09.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане. Претендират се
и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорват се
изложените в исковата молба твърдения за дължимост на последна вноска от закупен
от ответника апартамент № 4, находящ се в с.[*****], местност „Тарфа“, ет.3. Сочи се,
че между страните е сключен и договор за изпълнение на строително-монтажни работи
– част довършителни от 30.09.2013 г., по силата на който ответникът – в качеството на
възложител и Златина Л.а – управител на ищцовото дружество – в качеството на
изпълнител, са постигнали съгласие за извършване на довършителни работи по
отношение на апартамент № 4 и сградата, в която е построен същия, подробно описани
в т.2 от договора Поддържа се още, че съгласно т.3 от договора за СМР, изпълнителят –
настоящ ищец, поел задължение да извърши изброените в договора дейности със
собствен труд и материали или с ангажиране на подизпълнители, в срок – най-късно до
30.11.2013 г. Според ответника, всички изброени в договора за СМР дейности,
следвало да бъдат извършени именно с цел въвеждане на сградата в експлоатация.
Сочи се още, че договорената между страните цена за възложените СМР възлизала на
сумата от 3000,00 евро с ДДС, която била заплатена от възложителя в полза на
изпълнителя, като съгласно т.4 от договора, тази сума е същата тази сума, договорена
като част от продажната цена в сключения между страните договор за покупко-
2
продажба на недвижим имот. Сочи се, че с експертна препоръка от 05.12.2013 г. от
трето за делото дружество, при извършен оглед на сградата и разположените в нея
самостоятелни обекти, собственост на ответника и друго – трето за делото физическо
лице, било отправени конкретни препоръки, подробно описани в писмения отговор.
Според ответника, предходното обуславя извод за неизпълнение на поетите от
ищцовото дружество договорни задължения – нито към определение краен срок по
договора, нито към датата на препоръката. Поддържа се още, че поетите от
изпълнителя – настоящ ищец задължения по договора за СМР не били изпълнени и в
последствие, поради което в отговор на отправена нотариална покана от дружеството-
ищеца, ответникът посочил, че е налице цялостно неизпълнение на задълженията по
описаните в т.2, т.3 и т.5 от договора за СМР работи, от което за собствениците на
самостоятелни обекти в сградата, в т.ч. и ответника, са настъпили вреди. С отговора
бил предоставен и едноседмичен срок на ищеца за извършване на одит на сградата и
установяването на дефекти с оглед тяхното отстраняване, което не било сторено. С
оглед изложеното в отговора, ответникът обуславя правния си интерес от направените
възражения за прихващане, както следва: 1/ за сумата от 3000,00 евро, представляваща
обезщетение за неизпълнение на насрещно поети от страна на ищеца задължения за
строително-монтажни работи по договор за СМР от 30.09.2013 г., дължимо за периода
от 01.12.2013 г. (дата, следваща крайния срок за изпълнение на СМР) до 14.09.2017 г.
Изразява се становище, че липсата на нормативно установено задължение от страна на
ищеца /чл.20, ал.4 от Наредба № 2/2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в
Република България/, обуславя основателността на насрещното възражение. 2/ За
сумата от 13 800,00 лева, представляваща претърпени имуществени вреди в резултат на
неизпълнение задълженията на ищеца, под формата на пропуснати ползи, за периода от
01.12.2013 г. до 14.09.2017 г. В тази насока се излагат доводи, че с оглед
неизпълнението на задълженията на ищеца по договора за СМР, въвеждане на сградата
в експлоатация и липсата на гаранционно обслужване, ответникът е бил в
невъзможност да ползва лично или чрез отдаване под наем недвижимия имот през
горепосочения период. 3/ За сумата от 3000,00 евро, представляваща обезщетение
поради некачествено изпълнение на СМР от страна на ищеца, за периода от 01.12.2013
г. до 14.09.2017 г., предявено в условията на евентуалност – в случай, че бъде прието,
че е налице изпълнение на договора за СМР от страна на ищеца. На последно място се
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното
вземане, ведно с акцесорното вземане за лихва. По изложените в отговора доводи и
съображения се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
3
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 64650/2017 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [*****] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е разпоредено
длъжника – настоящ ответник да заплати на кредитора сумата от 5000 евро,
неизплатена вноска от продажна цена съгласно нотариален акт № 49, том IV, рег.№
4528, дело № 563/30.09.2013 г. по описа на нотариус М. В., ведно със законната лихва,
считано от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
С разпореждане от 16.12.2021 г. по ч.гр.д.№ 64650/2017 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може
да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок
ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство.
Между страните не се спори и от приложения по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 49, том IV, рег.№ 4528, дело № 563/30.09.2013
г. по описа на М. В.а, нотариус с район на действие РС – [*****] се установява, че
страните са обвързани от договор, по силата на който ищцовото дружество е продало
на ответника самостоятелен обект - АПАРТАМЕНТ, находящ се в секция ТРИ /секция
„В“/ по одобрен архитектурен проект на МНОГОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА за
сезонно ползване с бистро, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ - ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ № 4, десен, на трети етаж по кадастралната карта и архитектурен
проект на секция ТРИ, с идентификатор № 44094.501.484.1.19 по КККР на с.[*****],
общ.[*****], обл.[*****], с площ от 62,42 кв.м., с административен адрес: с.[*****],
м.Тарфа, ет.3, ап.4, ведно с припадащите се 15,4830% идеални части от общите части
на гореописаната сграда, равняващи се на 12,68 кв.м. идеални части от общите части
на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена срещу продажна
цена в размер на 23 730 евро с ДДС, от която сума продавача е получил сумата в
размер на 15 730,00 евро с ДДС. За останалата част от дължимата продажба цена в
размер на 8 000 евро с ДДС страните са постигнали съгласие да бъде платена от
купувача на две вноски, както следва: 1-вноска в размер на 3000,00 евро с ДДС най-
късно до 30.11.2013 г. и 2-ра /последна/ вноска в размер на 5000,00 евро с ДДС в срок
от една календарна седмица от уведомлението извършено от дружеството-продавач до
купувача, че за сградата е издадено от Главния архитект при Община [*****]
удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж /акт-образец 16/.
По делото е приложен документ, озаглавен „Препоръка“, изготвен на 05.12.2013
г. от трето за делото лице – А.К., в качеството му на управител на [*****] в който са
отразени препоръки за извършване на ремонтни дейности в резултат от извършен оглед
на процесния апартамент № 4.
По делото е приложен договор от 30.09.2013 г. за изпълнение на строително-
4
монтажни работи, част довършителни, сключен между ответника К. В. – като
собственик на изградения на груб строеж недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект – жилище, апартамент № 4 в процесната сграда, в качеството на
възложител и ищеца, в качеството на изпълнител. Видно от договора е, че
възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши довършителни работи по
собствения на възложителя имот, подробно описани по вид в т.2 от договора. Съгласно
т.3 страните са постигнали съгласие изброените СМР да бъдат извършени със собствен
труд и материали на изпълнителя, в срок най-късно до 30.11.2013 г. В т.4 от договора
страните са посочили, че общата цена на възложените СМР възлиза на 3000,00 евро с
ДДС, която сума е дължима и съгласно договора за покупко-продажба, обективиран в
НА, и ще бъде преведена от възложителя на изпълнителя в срок до 30.11.2013 г.
По делото е приложена цялата административна преписка, издадена и
съхранявана в Община [*****] по повод заявление с вх.№ 53-01-1065/02.06.2015 г. и с
вх.№ 53-01-1065/14.07.2015 г., въз основа на които е издадено гореописаното
удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж /от л.150 на том I до л.514 от том
II на делото/.
В административната преписка се съдържа окончателен доклад от 15.04.2015 г.,
изготвен от инж.Л.Кожухаров, в качеството му на управител на дружеството,
извършило строителен надзор по строителството на процесната сграда, в който е
изразено становище за годността да ползване на строежа. Видно от приложеното
искане /л.170 от делото/ е, че въз основа на окончателния доклад ищецът е поискал
издаване на удостоверение за въвеждането на строежа в експлоатация.
Видно от съдържащия се в административната преписка констативен протокол
от 17.06.2015 г. е, че във връзка със заявлението за въвеждане на строежа в
експлоатация, комисията от служители на Община [*****], в т.ч. и гл.архитект, са
извършили оглед, но са констатирали забележки. С оглед предходното, със становище
на гл.архитект на Община [*****], е отказано въвеждането на строежа в експлоатация.
Със съпроводително писмо от 14.07.2015 г. дружеството – ищец е уведомило
Община [*****], че забележките са отстранени, което е установено и в съставения на
16.07.2015 г. констативен протокол.
По делото е приложено Удостоверение № 52/20.07.2015 г. за въвеждане в
експлоатация на строеж: процесната жилищна сграда за сезонно ползване, в което е
отразено, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти /заснемане на
узаконяване/, разрешение за строеж № 256/13.12.2004 г., издадено от гл.арх на Община
[*****] и протокол за определяне на строителна линия и нови с резултатите от
проверките на контролираните нива – изкоп, цокъл, корниз и било и изискванията към
строежите, съгласно чл.169, ал.1 и 2 ЗУТ.
По делото е приложена нотариална покана с рег.№ 5980/23.10.2015 г. по описа
на нотариус Светлана Клинкова, с район на действие СРС, отправена от ищеца до
5
ответника, с която последния е уведомен за въвеждането на сградата в експлоатация и
е поканен в 7-дневен срок от връчването й да заплати сумата от 5000,00 евро,
представляваща последна вноска съгласно гореописания нотариален акт. Видно от
отбелязването върху поканата е, че същата е връчена на пълномощник на адресата на
29.10.2015 г.
В отговор на предходното, по делото е приложена нотариална покана с рег.№
725/30.10.2015 г. по описа на нотариус Юлиан Комсалов, с район на действие СРС,
отправена от ответника до ищцовото дружество, в която е посочено, че плащането е
обвързано от насрещни задължения, касаещи качествено завършване на сградата,
които не са изпълнени. Ищцовото дружество е поканено в 1-седмичен срок да
организира извършването на одит на сградата и установяване на съществуващи
дефекти, с оглед гаранционната му отговорност. Видно от отбелязването върху
поканата е, че същата е връчена на 05.11.2015 г. на управителя на ищцовото дружество.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-оценителна експертиза,
в което вещото лице е посочило, че размера на пазарния наем за процесния недвижим
имот през периода от 01.12.2013 г. до 14.09.2017 г. възлиза на 25 601 лева без ДДС.
По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, което не
е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено. Видно
от същото е, че слез запознаване с материалите по делото и извършен оглед на
процесния недвижим имот, вещото лице е констатирало, че изпълнените и неизпълнени
СМР съгласно приложения по делото договор за СМР от 30.09.2013 г. При анализи на
приложените по делото документи, вещото е констатирало несъответствие с
окончателния доклад на надзорната фирма [*****] – гр.[*****] и констатираните в
документа озаглавен „препоръка“ проблеми, като заключава, че строително-
монтажните работи на отговарят на минимално установените нормативни изисквания
за качеството на изработка. При изслушване на вещото лице в открито съдебно
заседание, въз основа на своите познания и опит същото отбелязва, че му е направило
впечатление, че при подписан протокол образец 14 за завършване на груб строеж през
2009 г., констатираните в договора за СМР от 2013 г. дефекти, изискващи подмяна на
улуци, керемиди, водосточни тръби и освежаване на фасада, по принцип предполагат
години експлоатация, но не са присъщи на строеж, който все още не е въведен в
експлоатация. Вещото лице сочи също, че посочените в договора от 2013 г.
довършителни работи биха били готови за един сезон, но не може да каже какви
обстоятелства са обусловили забавяне за въвеждане на сградата в експлоатация.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.Ц.Т.,
Н.В.Б. и С.Л.Я..
В показанията си св.Т. разказва, че живее в жилище, находящо се в същата
жилищна сграда, но друг вход. Познава ответника по външен вид, но не контактуват
помежду си. Според свидетелката ответника ползва имота ваканционно, тъй като
6
вижда автомобила му, паркиран на паркинга, предимно през лятото. Не го е виждала в
имота през последните година-две, не знае и дали го отдава под наем. Според
наблюденията на свидетелката, през 2013 г. ответникът започнал да прави ремонт на
жилището си, като най-вероятно е започнал да го ползва през 2014 г.
В показанията си св.Б. /живуща на семейни начала с ответника/ разказва, че
преди да закупят процесния имот, направили оглед, при който й направило
впечатление, че изграденото до момента не е било адекватно стопанисвано. Общите
части на сградата били занемарени, имало течове по фасадата. Апартаментът бил на
шпакловка и замазка. Не получили обяснение защо сградата още не е въведена в
експлоатация, но подписали договор в който описали всички констатирани при
първоначалния оглед на имота недостатъци. След закупуването на имота и
предприемане на ремонтни дейности се оказало, че ел.инсталацията на апартамента
трябва да се подмени, тъй като е изгнила и непригодна. Свидетелката разказва, че през
времето от закупуването на жилището до въвеждането в експлоатация на сградата,
търсила Л., за да удостовери пред него какво се случва и да носи отговорност, но
трудно го намирала. Сочи, че по нейна инициатива и с нейна помощ, сградата била
въведена в експлоатация, а констатираните от комисията при Община [*****]
недостатъци били отстранени от ответника и нейна приятелка, която също купила
жилище в сградата. Според свидетелката изпълнените от тях СМР по въвеждане на
сградата в експлоатация са компенсирани с останалата дължима от тях сума.
В показанията си св.Я. разказва, че е собственик на жилище, находящо се в
същата сграда, но на втори етаж. Запозната е с проблемите в жилището на ответника,
тъй като са идентични с тези в нейното жилище. Разказва, че многократно са канили Е.
Л., като представител на [*****], за да коментират състоянието на жилищата. След
закупуването на жилищата направили допълнителен договор, съгласно който следвало
да се отстранят недостатъци, но в течение на времето се появили и още.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в негова тежест е
да установи възникването на валидно облигационно правоотношение между него и
ответника, по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на
който е изпълнил поетото в т.1 от договора задължение, а за ответника – купувач е
възникнало задължението за плащане на последната вноска от продажната цена в
размер на 5000,00 евро.
В конкретния случай между страните не се спори относно наличието на валидно
облигационно правоотношение по силата на договор от 30.09.2013 г. за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 49, том IV, рег.№ 4528, дело № 563/30.09.2013 г. по описа на М. В.а,
7
нотариус с район на действие РС – [*****]. По силата на този договор ищцовото
дружество е продало, а ответникът е закупил процесния недвижим имот - апартамент
№ 4, находящ се в сграда изградена в груб строеж в с.[*****], м.Тарфа, ведно с
припадащите се идеални части от общите части на сградата, заедно със съответното
право на строеж върху терена. Видно от договора е, че продажната цена на имота е 23
730 евро с ДДС, от която сума продавачът е получил 15 730,00 евро с ДДС. За
останалата част от дължимата продажба цена в размер на 8 000 евро с ДДС страните са
постигнали съгласие да бъде платена от купувача на две вноски, както следва: 1-вноска
в размер на 3000,00 евро с ДДС най- късно до 30.11.2013 г. и 2-ра /последна/ вноска в
размер на 5000,00 евро с ДДС в срок от една календарна седмица от уведомлението
извършено от дружеството-продавач до купувача, че за сградата е издадено от Главния
архитект при Община [*****] удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж
/акт-образец 16/.
Спорно между страните е обстоятелството дали за ищеца е възникнало право да
претендира заплащането на втората и последна вноска по процесния договор за
покупко-продажба на недвижим имот, възлизаща на сумата от 5000,00 лева.
От съдържанието на договора за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 49, том IV,
рег.№ 4528, дело № 563/30.09.2013 г. по описа на М. В.а, нотариус с район на действие
РС – [*****], от който ищецът обуславя задължението на ответника за заплащане на
процесната сума, се установява, че последният е заплатил сумата от 15 730,00 евро,
като останалата част до пълната уговорена продажна цена от 19 775,00 евро е отложено
на две вноски, последната от които в размер на 5000,00 евро с ДДС в срок от една
календарна седмица от уведомлението извършено от дружеството-продавач до
купувача, че за сградата е издадено от Главния архитект при Община [*****]
удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж /акт-образец 16/.
Видно от приложеното по делото Удостоверение № 52/20.07.2015 г. за
въвеждане в експлоатация на строеж е, че жилищната сграда в която се намира и
собствения на ответника недвижим имот е въведена в експлоатация.
От приложената по делото нотариална покана с рег.№ 5980/23.10.2015 г. по
описа на нотариус Светлана Клинкова, с район на действие СРС, връчена на
пълномощник на ответника на 29.10.2015 г., се установява, че последният е поканен да
заплати на ищцовото дружество сумата от 5000,00 евро, представляваща последна
вноска съгласно сключения между страните договор за покупко-продажба на
недвижим имот. Това обстоятелство също не се оспорва от ответника, като изложените
от него доводи, касаят сключения между страните договор за СМР.
С оглед предходното, доколкото задължението на купувача – настоящ ответник
за заплащане на последната вноска от продажната цена, възниква единствено от
уведомяването му за издадено удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация,
8
то съдът намира за неотносими наведените в хода на производството доводи от
ответника, че плащането е обвързано с насрещни задължения на дружеството по
договора за СМР. Следва да се има предвид, че съгласно чл.17, ал.2 от Наредба № 2 от
31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минималните
гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти,
разрешението за ползване, в което се вписват минималните гаранционни срокове, е
документ, с който се установява функционалната пригодност на строежа за ползване
съобразно издадените строителни книжа, т.е. този документ не удостоверява
наличието или липсата на недостатъци при изпълнените СМР, за които в Наредбата са
разписани минимални гаранционни срокове, които текат именно от деня на въвеждане
на строителния обект в експлоатация /издаване на разрешение за ползване/.
Отделно от предходното, следва да се отбележи, че по отношение изложените от
ответника в писмения отговор твърдения, че със свои средства и усилия са извършили
всичко необходимо за получаване на акт за въвеждане на сградата в експлоатация, не
са представени каквито и да било писмени доказателства /напр. договори за СМР,
документи за закупувани материали и др./. В тази насока по делото са единствено
гласните доказателства на св.Б. – живуща на семейни начала с ответника. Ето защо, в
тази им част нейните показания не могат да бъдат проверени в съответствие с
разпоредбата на чл.172 ГПК, доколкото по делото липсват каквито и да било други
доказателства в подкрепа на изложените в отговора твърдения. Видно от представената
от Община [*****] административна преписка е, че в документите е посочено, че
въвеждането на сградата в експлоатация е въз основа на заявление от [*****]. С оглед
предходното, дори да се приеме за житейски логично, че ответникът, който като
собственик на недвижим имот в процесната жилищна сграда е бил заинтересован от
нейното въвеждане в експлоатация, е предприел действия с цел издаване на
удостоверение за това, освен показанията на св.Б., по делото не са събрани други
доказателства.
Като неоснователно съдът преценява обективираното в писмения отговор
възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца. Това е така, тъй като
изискуемостта на вземането е настъпила на 06.11.2015 г., от която дата е започнала да
тече петгодишна давност съгласно чл.110 ЗЗД, вр.чл.114, ал.1 ЗЗД. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е постъпило в съда на 14.09.2017 г.,
а заповедта и изпълнителния лист са издадени на 31.01.2018 г. Исковата молба е
подадена в съда на 02.02.2022 г., като давността относно вземането е прекъсната,
считано от момента на подаване на заявлението, тъй като са спазени условията на
чл.422 ГПК и искът е предявен в срока по чл.415 ГПК.
С оглед изводите на съда относно дължимост от ответника на претендирания от
ищеца остатък от продажна цена, следва да бъдат разгледани заявените от ответника
възражения за прихващане.
9
По възражението за сумата от 3000,00 евро, представляваща обезщетение за
неизпълнение от страна на ищеца на задължения за строително-монтажни работи
по договор за СМР от 30.09.2013 г., дължимо за периода от 01.12.2013 г. (дата,
следваща крайния срок за изпълнение на СМР) до 14.09.2017 г.
Между страните не се спори, че на датата, на която е сключен договора за
покупко-продажба на недвижим имот – 13.09.2013 г., същите са сключили и договор за
изпълнение на довършителни СМР, по силата на който ищцовото дружество се е
задължило да извърши подробно описаните в т.2 от договора СМР, в срок до
30.11.2013 г. В същия срок ответникът е следвало да заплати на дружеството сумата в
размер на 3000,00 евро, която сума е дължима от последния като първа вноска
съгласно гореописания договор за покупко-продажба на недвижим имот.
От представените по делото писмени доказателства – препоръка от 05.12.2013 г.
/л.37 от делото/ и констативен протокол от 17.06.2015 г. /л.158 от делото/, както и от
приетото по делото, без възражения от страните, заключение на съдебно-техническата
експертиза, безспорно се установява, че ищецът не е изпълнил изцяло и в срок
уговорените в договора строително-монтажни работи. Следва да се отбележи, че в
процесния договор страните не са предвидили отговорност за неизпълнение от страна
на изпълнителя. Видно от договора е, че със същия е предвидена т.нар. гаранционна
отговорност. Гаранционната отговорност на строителя включва задължението за
определен период от време след издаването на разрешението за ползване да бъде
гарантирано използването на обектите по предназначение и ако в този период се
установят дефекти в резултат на некачествено изпълнение на СМР, от които
собствениците на обекти в сградата търпят вреди, да бъде ангажирана неговата
отговорност. В конкретния случай, ответникът предявява възражение за прихващане с
дължима от ищцовото дружество сума в размер на 3000 евро, считано от 01.12.2013 г.
/денят, следващ крайния срок за изпълнение на СМР от страна на дружеството/ до
14.09.2017 г. /датата, на която е подадено заявлението по чл.410 ГПК в съда/. Според
настоящия съд, през периода от 01.12.2013 г. /началната дата посочена от ищеца в
исковата молба/ до 20.07.2015 г. /датата на издаване на удостоверението за въвеждане в
експлоатация/, дори хипотетично да се приеме, че ответникът е направил разходи във
връзка с извършени СМР, които са били задължение на ищцовото дружество, то
тяхното репариране, съобразно гореизложеното, не е по реда на гаранционната
отговорност. За периода след датата на въвеждане в експлоатация на строежа, по
делото не са представени доказателства за извършвани СМР от страна на ответника.
Видно от показанията на св.Б. е, че са започнали да ползват имота след като е бил
въведен в експлоатация.
По възражението за прихващане със сумата от 13 800,00 лева,
представляваща претърпени имуществени вреди в резултат на неизпълнение
задълженията на ищеца, под формата на пропуснати ползи, за периода от 01.12.2013
10
г. до 14.09.2017 г.
Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на
обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за
настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в
процеса. Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото
на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в
чл. 82 ЗЗД обезщетяване – да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се
допусне обогатяването му за сметка на длъжника.
В конкретния случай ответникът твърди да е претърпял имуществени вреди, в
резултат от неизпълнение на задълженията на ищеца по договора за СМР, въвеждане
на сградата в експлоатация и липса на гаранционно обслужване, като в периода от
01.12.2013 г. до 14.09.2017 г. е пропуснал да увеличи имуществото си чрез получаване
на парични суми като ползва имота лично или го отдава под наем.
Действително неизпълнението на поето задължение за въвеждане на строежа в
експлоатация лишава кредитора за периода на забавата от възможността да упражнява
по отношение на закупения от него недвижим имот на присъщите на правото на
собственост правомощия - владение, ползване и разпореждане. Не във всички случаи,
обаче, упражняването на изброените правомощия би довело до увеличаване на
имуществото на кредитора. Увеличаване не би настъпило в хипотезата на ползване на
обекта от самия кредитор и поради това лишаването му от тази възможност не може да
има за последица пропускането на полза в посочения по-горе смисъл /така ТР №
3/2012 г. на ОСГТК/. Невъзможност за увеличаване на имуществото на кредитора и
съответно пропусната полза ще е налице например, когато, в резултат от забавата,
кредиторът е пропуснал възможността да получи граждански плодове от обекта чрез
предоставянето му за възмездно ползване на друго лице, да получи доходи чрез
използването на обекта за осъществяване на търговска дейност или е пропуснал
възможността да се разпореди с обекта при изгодни условия. В конкретния случай,
видно от показанията на св.Б. е, че имота не е закупен с инвестиционна цел и са го
ползвали през летния сезон.
Следва да се отбележи също, че нито в договора за покупко-продажба на
недвижим имот, нито в договора за СМР страните са предвидили срок за изпълнение на
задължението на ищцовото дружество за въвеждане на строежа в експлоатация.
Действително, видно от приложената по делото административна преписка и от
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза е, че сградата е
завършена в груб строеж през 2009 г. Отговорността на изпълнителя обаче се
ангажира, когато неиздаването на акт образец 16 е по причина, за която изпълнителят
отговоря. Настоящият съд намира, че по делото не са изяснени причините, поради
които обещания от изпълнителя – настоящ ищец административно правен резултат не
е изпълнен – дали това се дължи на неизпълнение на задължение на изпълнителя
11
относно степента на завършеност на обекта, дали за това принос има възложителя,
който е следвало да изпълни довършителните работи. В конкретния случай от
показанията на св.Б. безспорно се установява, че още преди закупуването на имота,
ответникът е разполагал с информация относно „някои особености около този имот –
документални проблеми и проблеми с израждането“. Нещо повече, съгласно договора
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 30.09.2013 г. ответникът е
закупил от ищеца апартамент в сграда, изградена в груб строеж. Съгласно § 5, т.46 ДР
на ЗУТ „Груб строеж“ е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите
стени и покривът, без или с различна степен на довършителни работи.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал. 1 ГПК - страните са длъжни да докажат
твърденията, на които основават своите искания и възражения. В този смисъл
ответникът следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението от страна на
ищеца със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи факта
на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с този обект по
повод ползването или разпореждането с него, които са били осуетени именно в
резултат от забавата на длъжника или като установи, че при конкретните пазарни
условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на
обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на
търговска дейност или за изгодно разпореждане с него.
В конкретния случай ответникът не проведе пълно и главно доказване на
възражението относно периода и размера на претърпените имуществени вреди, поради
което съдът намира за недоказано това възражение за прихващане.
По възражението за прихващане със сумата от 3000,00 евро, представляваща
обезщетение поради некачествено изпълнение на СМР от страна на ищеца, за
периода от 01.12.2013 г. до 14.09.2017 г.
Доколкото това възражение е предявено в условията на евентуалност – в случай,
че бъде прието, че е налице изпълнение на договора за СМР от страна на ищеца, то
съда не дължи произнасяне по същото. Както бе посочено и по-горе, от събраните по
делото писмени доказателства – препоръка от 05.12.2013г., изготвена 5 дни след
определения в договора за СМР срок за довършителни работи, както и от заключението
на СТЕ, по делото безспорно се установява, че изпълнителят – настоящ ищец не е
изпълнил в цялост поетите задължения. Ето защо, така предявеното възражение не
подлежи на разглеждане.
Предвид гореизложеното и наличието на всички предпоставки от фактическия
състав на предявения иск, същият следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда до
окончателното изплащане.
С оглед разпоредбата на чл.298, ал.4 ГПК отхвърлянето на предявените
възражения за прихващане, следва да намери изричен израз в диспозитива на
12
съдебното решение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че
ищецът претендира разноски в исковото производство в общ размер на 1026,00 лева
/830,00 лева - платено адвокатско възнаграждение и 196,00 лева – платена държавна
такса/. Претендираните разноски се установяват и от представените по делото
документи за тяхното извършване, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество горепосочената сума.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Видно от списъка по чл.80 ГПК и
данните по делото е, че дружеството е направило разноски за държавна такса в размер
на 195,59 лева, които също следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, предявен от [*****], ЕИК [*****], със седалище и адрес на
управление: гр.[*****], [*****] срещу К. К. В., ЕГН **********, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 5000,00 евро, представляваща неизплатена последна вноска от
продажна цена, съгласно договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 49, том IV, рег.№ 4528, дело № 563/2013 г. по описа
на М. В.а, нотариус с район на действие Районен съд – гр.[*****], вписан в Служба по
вписванията – гр.[*****] под Акт № 150, том VI, дело № 695/30.09.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 64650/2017 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни направеното от ответника К. К. В., ЕГН
********** възражение за прихващане със сумата от 3000,00 евро, представляваща
обезщетение за неизпълнение от страна на [*****] на задължения за строително-
монтажни работи по договор за СМР от 30.09.2013 г., дължимо за периода от
01.12.2013 г. до 14.09.2017 г., както и възражение за прихващане със сумата от 13
800,00 лева, представляваща претърпени имуществени вреди в резултат на
неизпълнение задълженията на [*****], под формата на пропуснати ползи, за периода
от 01.12.2013 г. до 14.09.2017 г.
13
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеното от ответника К. К. В., ЕГН
********** в условията на евентуалност възражение за прихващане със сумата от
3000,00 евро, представляваща обезщетение поради некачествено изпълнение на СМР
от страна на [*****], за периода от 01.12.2013 г. до 14.09.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. К. В., ЕГН ********** да заплати на
[*****], ЕИК [*****], със седалище и адрес на управление: гр.[*****], [*****] сумата
от 1026,00 лева, представляваща направени разноски по настоящото производство,
както и сумата от 195,59 лева, представляваща направени разноски по производството
по ч.гр.д.№ 64650/2017 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14