Р Е Ш Е Н И Е
№ I - 198 27.08.2020
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и
двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при секретаря Ани Цветанова като
разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело
№ 1314 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК и е
образувано по повод въззивната жалба на М.К.Р., ЕГН ********** и Г.С.Р., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, чрез адв. Ангелина Тодорова, със
съдебен адрес: гр.София, ул.„Позитано“ № 39 против Решение № 3639/17.12.2019г. по
гр.д. № 3198/2019г. по описа на РС Бургас, с което съдът е отхвърлил обективно
съединените при условията на евентуалност искове, предявени от жалбоподателите
против „Евробилд БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 28, представлявано от Николай Георгиев Райков, а именно: иск
с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договора за покупко-продажба на 411.50/823 кв. м. ид. ч. от
поземлен имот с идентификатор 07079.614.217, сключен с Нотариален акт №
**/**.**.20** год., т. І, н. д. № **/**** год. на нотариус рег. № 458, поради
накърняване на добрите нрави, както и евентуалния иск с правно основание чл.
33, ал. 1, изр. първо от ЗЗД за унищожаване на същия договор поради сключването
му при крайна нужда и явно неизгодни условия за двамата продавачи-ищци. С
решението първоинстанционният съд е осъдил М.К.Р. и Г.С.Р. да заплатят на
„Евробилд БГ“ ЕООД сумата от 1500 лева, представляваща деловодни разноски.
С въззивната жалба се иска отмяна на
постановеното от първоинстанционния съд решение, без да се излагат конкретни
оплаквания относно това в какво се състои порочността на съдебния акт. Оспорва
се преценката на районния съд, че липсва съществена нееквивалентност между
насрещните престации по процесния договор. В подкрепа на това оспорване,
въззивната страна се позовава на приетото пред първата инстанция заключение на
съдебно –икономическа експертиза, съгласно което пазарната стойност на ½
ид.ч. от процесния имот, възлизала в размер на 495 756 лева, която
стойност била 20 пъти по – висока от договорената
продажната цена по оспорения договор в размер на 25 000 лева. Посочва
практика на ВКС относно съдържанието на понятието „добри нрави“ и относно критериите
за определяне на това кои престации са явно нееквивалентни до степен да
обуславят нищожност на договора. При условията на евентуалност намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която е
отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване
на сделката като сключена при крайна нужда и явно неизгодно условия, като
вместо това счита, че искът следва да бъде уважен. По същество излага идентични
с посочените в исковата молба доводи за наличие на предпоставките от
фактическия състав на чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, като не се излагат оспорвания
против фактическите и правните изводи на районния съд, с които искът е
отхвърлен като неоснователен. Въззивниците молят да бъде отменено обжалваното
решение и вместо него въззивният съд да постанови решение, с което да уважи
предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на процесния договор за
покупко-продажба на 411.50/823 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
07079.614.217, а при липсата на основание за това, то да бъде уважен
предявеният при условията на евентуалност обективно съединен иск с правно
основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на договора като сключен при
крайна нужда и явно неизгодни условия.
В проведеното пред въззивната инстанция
открито съдебно заседание въззивниците се явяват лично и се представляват от упълномощения им
представител – адв. Тодорова, която заявява,
че поддържа въззивната жалба и че няма доказателствени искания и моли за отмяна
на решението по изложените съображения. Претендира разноски, съобразно
представен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл.
80 от ГПК. Допълнително представя писмени бележки.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран
писмен отговор от „Евробилд БГ“ ЕООД, чрез адв. Галин Кутиев от БАК, с който
решението на РС Бургас се намира за правилно и обосновано, а въззивната жалба
за неоснователна. Посочва, че ответната страна е провела успешно насрещно
доказване на твърденията си, че процесната сделка представлява част от комплекс
от правоотношения между страните, насочени към постигане на общо желана от тях
цел – проектиране и застрояване на процесния имот. С оглед на което
придобиването на имота от ответното дружество се явявало етап към реализирането
на последващите правоотношения по застрояването на имота. Намира за правилен и
обоснован извода на районния съд, че продажната цена по оспорената сделка е
договорена между страните в съответствие с чл. 9 от ЗЗД и при зачитане на
интереса на всяка една от тях. Както и че при определяне на същата е отчетено
обстоятелството за съществуващи тежести върху продавания имот. По отношение на
евентуално предявения иск, намира същия за недоказан, а изводите на първоинстанционния
съд за липса на кумулативно изискуемите предпоставки от състава на чл. 33, ал.
1 от ЗЗД –за правилни. Намира, че от доказателствата по делото се установява
както обстоятелството, че ищците разполагат с имущество, за да погасят задълженията
си, така и че със сключването на сделката същите не са целели да посрещнат най-
необходимите си разходи по преживяването им, а напротив – намеренията им са
били за реализиране на печалба от инвестиционна дейност. Моли да се потвърди обжалваното решение като
правилно и обосновано. В съдебно заседание въззиваемото дружество се
представлява от упълномощения си представител, който поддържа подадения
отговор, не сочи доказателствени искания и прави възражение за прекомерност на
претендираното от въззивниците адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен
представител на легитимирани лица, които имат правен интерес от обжалване,
поради което съдът я намира за допустима.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният
съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл.236 ГПК и е
действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск
е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилност на решението.
При извършена въззивна проверка на решението в така очертаните предели,
настоящия съдебен състав намира следното:
С искова молба, подадена от М.К.Р. и Г.С.Р.
против „Евробилд БГ“ ЕООД, ЕИК ********* са предявени два обективно съединени
иска, с първия от които се претендира, на основание чл. 26, ал. 1 предл. първо
от ЗЗД, прогласяване нищожността на сключен между страните договор за
покупко-продажба на 411.50/823 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
07079.614.217, обективиран в Нотариален акт № **/**.**.20** год., т. І, н. д. №
**/**** год. на нотариус рег. № 458, поради накърняване на добрите нрави. Обстоятелствата,
на които основат иска си за нищожност на договора, почиват на твърденията за липсата
на еквивалентност между разменените по силата на процесния договор престации,
тъй като продажната цена, срещу която
същите прехвърлили правото си на собственост върху процесните 411.50/823 кв.м.
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №07079.614.217, в размер на 25 000 лв. била тридесет
пъти по – ниска от пазарната цена на имота. Така уговорените по договора
насрещни престации били в нарушение на „добрите нрави“, съобразно възприетото в
съдебната практика съдържание на това понятие.
В условията на евентуалност, с втория
обективно съединен иск, с правно основание чл. 33, ал.1, изр. първо от ЗЗД се
иска унищожаването на същия договор, като сключен при крайна нужда и явни
неизгодни условия за продавачите – ищци, като са изложени твърдения за поети от
същите задължения в големи размери по два броя договори за заем и същевременно
получавани от тях ниски доходи от отпуснати пенсии. Именно поради финансовите
затруднения, които изпитвали и състоянието на свръхзадълженост, в което се
намирали, били принудени да сключат процесния договор.
В
хода на първоинстанционното производство ищцовата страна е представила писмени
доказателства и ангажирала съдебно – икономическа експертиза относно пазарната
стойност на процесния имот.
В отговор на предявеният иск по чл. 26,
ал. 1, предл. трето от ЗЗД, ответното дружество е изложило твърдения, че
процесният договор е сключен в резултат на поредица от действия на страните,
разкриващи установени между тях комплексни правоотношения като преследваната от
всички тях цел била осъществяване на общи инвестицонни намерения, свързани със
застрояване на имота с многофункционална сграда. В тази връзка още през 2007 г.
сина на ищците Николай Райков, който е и
управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество, изтеглил
потребителски кредит за сумата от 170 000 евро, която сума още на
следващия ден след усвояване на кредита, бил превел по банкова сметка на ищеца Г.Р., който пък от своя страна използвал
същата за закупуване на идеални части от процесния имот. Тези отношения на
„даване вместо изпълнение“ били една от причините, поради които цената на имота
по процесния договор била уговорена в този размер. Освен това, към датата на
изповядване на процесната сделка, имотът бил обременен с тежести – ипотека, обезпечаваща
вземанията по договор за заем от 21.03.2016г, който бил предоставен от
кредитора А. Н. Р. на ищците, в качеството им на заематели и възбрана, наложена
по обезпечителна заповед в полза на „Съни Билдингс“ ЕООД. Именно с оглед всички
предхождащи сключването на сделката обстоятелства, ответникът намира за неоснователни твърденията
на ищците за явна нееквивалентност на престациите по сделката. Уговорената цена
била близка до данъчната оценка на прехвърлените идеални части от имота, като
практиката приемала, че продажната цена можела да бъде дори под данъчна оценка.
Преценката дали престациите по сделката са съществено неравностойни, до степен
обосноваваща извод за липса на престация, следвало да бъде винаги конкретна с
оглед интереса на страните по конкретното правоотношение, както и при зачитане
принципа на свобода на договаряне.
По иска за унищожаване на договора като
сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия, ответникът е възразил, че
ищците реализират допълнителни доходи от дейността им като регистрирани
земеделски производители, стопанисващи под аренда около 10 дка черешови
насаждания, както и от търговска дейност по стопанисване на паркинг,
функциониращ в процесния имот, а също така и от отдадени от тях под наем
търговски помещения. В подкрепа на твърденията си, ответникът ангажира писмени
и гласни доказателства чрез разпита на св. В. И. – Р. и св. А. Р.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска
за нищожност на договора като сключен в противоречие с добрите нрави, като е
приел, че продажната цена за имота е уговорена между страните в съответствие с
договорната свобода, въведена като принцип в чл. 9 от ЗЗД, като цената от една
страна е по – висока от данъчната
оценка, а от друга страна – е съобразена с обременяващите имота вещни тежести. По
изложените съображения, районният съд е приел, че не е налице твърдяната от
ищците съществена нееквивалентност на престациите по процесния договор.
На следващо място, съдът е отхвърлил
като неоснователен и евентуалния иск с правно основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД,
като е изложил мотиви за недоказаност на елементите от фактическия състав на
претенцията за унищожаване на договора като сключен поради крайна нужда,
почиващи и на анализ на събраните по делото свидетелски показания на св. Р.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно, че страните по делото са
такива по сключен между тях договор за покупко – продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № **/**.**.20** год., т. І, н. д. № **/**** год.
на нотариус рег. № 458, по силата на който ищците са прехвърлили на ответното
дружество 411.50/823 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
07079.614.217 за продажна цена в размер на 25 000 лева.
Установено като безспорно по делото е и
обстоятелството, че ищците М. и Г. Р. са ******* на Николай Райков – управител
и едноличен собственик на капитала на ответното дружество „Евробилд БГ“ ЕООД.
От представената справка от имотен регистър
по партида на поземлен имот с идентификатор 07079.614.217, се установява, че
преди сключване на процесния договор, върху имота е наложена възбрана на
основание обезпечителна заповед № 64/23.02.2018 г. на БОС, както и е учредена
договорна ипотека в полза на кредитора А. Н. Р. върху 155/823 кв.м. идеални
части от имота.
От приетото по делото заключение по
допуснатата съдебно – икономическа експертиза се установява, че пазарната
стойност на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.614.217 е в
размер на 495 756 лева. Вещото лице Бакалова в хода на изслушването й в съдебно
заседание е отговорила, че при определяне на тази пазарна стойност не е отчела
наличието на учредена върху имота ипотека.
По делото като неоспорени са приети писмени
доказателства, представени от ответника– Договор за потребителски кредит
HL29116 от 08.11.2007 г., по силата на който Юробанк и Еф Джи България АД е
отпуснала на сина на ищците Николай Георгиев Райков банков кредит в размер на
170 000 евро, както и банково извлечение от 14.11.2007 г. от което е
видно, че на същата дата от сметката на Николай Райков е наредена сумата от
164500 евро в полза на бенефициента Г.С.Р.. Представена е и справка от имотния
регистър, от която е видно, че на следващия ден - 15.11.2007 г. ищеца Г.С.Р. е закупил идеални части от
процесния поземлен имот /1/6 ид.ч. от 2/9 ид.ч/ от продавачите по тази сделка К.
Р. и Н. А..
По делото са разпитани и посочените от
ответната страна двама свидетели – св. В. И.- Р., ******* на Николай Райков –
управител на „Евробилд БГ“ ЕООД и св. А. Р.. От показанията на св. И. – Р. се
установява, че част от процесния имот е закупен от ищците със средствата от
потребителския кредит, отпуснат на *******
й от Пощенска банка / Юробанк и Еф Джи България АД/ през 2007 г. в размер на
170 000 евро. Сделката била сключена от ****** Г.Р., тъй като същия в
качеството си на съсобственик имал право на изкупуване по чл. 33 от ЗС на
продаваните идеални части. След тази сделка, ищците придобили почти изцяло
процесния имот, като останали около 100 кв. в режим на съсобственост. За
ликвидиране на тази съсобственост било инициирано производство по съдебна
делба, която приключила с изнасяне на публична продан на целия имот като за
целите на придобиването и на останалите идеални части от имота, ищецът Г.Р. се
явил на търга и с Постановление за възлагане от 30.03.2016 г. на ЧСИ Тотко
Колев придобил собствеността върху целия имот. За изплащане равностойността на
дяловете на останалите съсобственици – съделители, ищецът Г.Р. получил заем от А.
Р. между 100 000 евро и 200 000 евро. В резултат на всички тези
действия и финансови операции, ищците придобили целият имот, като целта била
след прекратяване на съсобствеността, имота да се предостави на строител за
застрояването му срещу получаване на имоти от бъдещата сграда като обезщетение,
от които щели да бъдат погасени на свой ред паричните задължения по взетите
кредити. Свидетелката в показанията си изяснява и причините, поради които бил
сключен втори договор за заем между ищците и А. Р., по който заемната сума била
в размер на 60 000 евро и следвало да бъде използвана за заплащане на
разходи по проектиране на бъдещата сграда в имота. Съдът дава вяра на
показанията на тази свидетелка, независимо от родствените връзки, в които се
намира със страните по делото, като намира същите за обективни, последователни
и логични, и намиращи опора в останалия доказателствен материал по делото.
В показанията си св. А. Р. по идентичен
начин описва съвкупността от отношения между страните, установени първоначално
с цел ищците да придобият изцяло собствеността върху процесния имот, след което
да намерят строителна фирма, на която да учредят право на строеж срещу обезщетение,
както и причините за отпускане на предоставените от него заеми и намеренията за
сключване на трети договор за заем, във връзка със започване на самото
строителство. Този свидетел дава показания и за съществуващи преддоговорни
отношения между ищците и фирма „Съни Билдинг“ , на която те възнамерявали да
възложат строителството на сградата, но поради възникнал спор между тези страни
до подписването на предварителен договор не се стигнало, а по искане на строителя
имота бил възбранен. Съдът цени показанията на св. Р. като достоверни и намира,
че същите прецени в съвкупност с останалия доказателствен материал разкриват по
един убедителен начин действителните отношения между страните, които разгледани
в цялостното им развитие, следва да бъдат отчетени при преценката за
еквивалентност на разменените престации по оспорения договор.
От правна страна, съдът намира следното:
Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. трето
от ЗЗД нищожни са
договорите, които накърняват добрите нрави.
По естеството си добрите нрави представляват
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона /чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/. Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях /ТР № 1 от 15.06.2010г. по т.д. № 1/2009г. на
ВКС, ОСTK/. Съдържанието на понятието „добри нрави“ следва да се търси в
обективните морални категории, които са възприети в обществото, но поради своя
социално-етичен характер не са скрепени със закон и основно са свързани със
забраната да се вреди другиму, възползвайки се от неговото неравностойно
възрастово, социално, здравословно или материално положение. Според правната
теория, нищожни поради противоречие с добрите нрави са сделките, които по
своето явно съдържание, по външно установими мотиви за сключване противоречат
на етичните правила, като не е необходимо страните по сделката да знаят за тези
правила. Типичната форма на увреждане е нееквивалентността на престациите, на
какъвто довод е основан и първия обективно съединен иск и въззивната жалба в
разглеждания случай.
В съдебната практика по конкретни
казуси, преценката за нееквивалентост е била формирана въз основа на различни
критерии, обобщение на които е направено с Решение № 24 от 09.02.2016 г. по гр.
д. № 2419/2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение, по което
касационното обжалване е било допуснато именно по въпроса „кога
нееквивалентността на престациите води до нищожност на договор за продажба
поради противоречие с добрите нрави.“. В мотивите на това решение е
призната необходимостта от установяване на критерии, въз основа на които да
бъде извършена тази преценка, за да не се достигне до резултат, при който съдът
да замени волята на страните, с което би се накърнил принципа на свободата на
договарянето. Обобщава се, че като основен критерий по – ранната съдебна
практика е извела изключително голяма разлика в престациите /в решение № 615 от
15.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №1208/2009 г. на ІІІ Г.О. на ВКС като такава е
приета разлика от дванадесет пъти между пазарна и действително договорена цена,
а в решение 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 485 по описа за 2010 г. на І Г.О. на
ВКС-при двадесет и осем пъти по-ниска цена/. Обсъдено е решение № 452 от
25.06.2010 г. по гр.д. № 4277 по описа за 2008 г. на І Г.О. на ВКС, в което
пък критерият за преценка на
значителната нееквивалентност бил формулиран по абстрактен и принципен начин. В
заключение, ВКС в цитираното решение по
гр. д. № 2419/2015 г приема, че само наличието на нееквивалентност на
насрещните престации според представата на съда не е достатъчно, за да се
стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Признава се, че известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като
свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите
да се извършва от страните с оглед техния интерес. При най-високата степен на
нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната от тях
е незначителна и практически нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като
прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
В настоящия случай, от събраните по делото
доказателства се установява, че процесната сделка между страните е предхождана
от редица правоотношения, свързани с придобиването на процесния имот и най-
вече с осигуряването на финансови средства, необходими за закупуване на отделни
идеални части от същия. Всички тези отношения неминуемо са дали своето
отражение при определяне на продажната цена по процесния договор. Ищците в
продължение на няколко години са извършвали редица правни актове, с цел да
придобият изцяло собствеността върху имота. Същите не оспориха твърдението на
техния син, представляващ ответното дружеството, че им е предоставил средствата
от кредит, отпуснат лично на него, за да закупят една част от имота, което
твърдение бе установено от представените писмени доказателства и от показанията
на св. И. – Р. Не бяха направени и съответни насрещни изявления по какъв друг
начин са били уредени отношенията, по повод на предоставената от Николай Райков
на Г.Р. сума в размер на 164 500 евро.
На следващо място, съдът споделя изводите
на районния съд, според които при извършването на преценка за несъответствие на
насрещните престации, следва да бъде отчетено наличието на вещни тежести върху
имота – договорна ипотека и възбрана. От събраните по делото доказателства може
да бъде направен извод, че учредената ипотека обезпечава вземанията по договора
за заем, сключен с А. Р. от 21.03.2016 г., от които предварително установими по
размер са вземането за главница в размер на 140 000 евро и за
възнаградителна лихва в размер на 60 000 евро. Неминуемо съществуваща
ипотека върху имота, обезпечаваща задължение в размер на 200 000 евро се
отразява негативно върху пазарната му стойност. Що се отнася до вписаната
възбрана върху имота в полза на Съни билдинг ЕООД, то макар по делото да
липсват данни относно конкретния размер на вземането, обезпечено посредством
тази тежест, съдът правилно е отчел, че това обстоятелство също води до
занижаване стойността на имота и следва да бъде взето предвид при преценката дали
е нарушена равностойността на престациите по договора.
С
оглед на всичко изложено по – горе, настоящият въззивен състав намира, че в
случая, макар между продажната цена по процесния договор в размер на
25 000 лева и пазарната такава в размер на 495 756 лева, да
съществува разлика от близо двадесет пъти, с оглед на установените между
страните предхождащи отношения, преценени в тяхната съвкупност, а именно:
наличието на близка роднинска връзка между ищците и управителя и едноличен
собственик на капитала на дружеството, който е техен син; съществуващи помежду
им отношения по предоставяне на финансови средства за придобиване на част от
имота; вписаните тежести върху имота, както и установените общи намерения на
страните за застрояване на имота, част от които е било и решението за
прехвърляне на половината от имота на дружеството на сина на ищците, обуславят
извод за неоснователност на твърденията за нищожност на договора, породи
противоречие с добрите нрави, обусловено от липса на еквивалентност на
насрещните престации. Ето защо, доводите във въззивната жалба са неоснователни,
поради което обжалваното решение, с което искът за нищожност е отхвърлен, като
правилно следва да се потвърди.
Правилно е отхвърлен и евентуалният иск с
правно основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД за унищожаемост на сделката, сключена от
страна на продавачите при "крайна нужда". Крайната нужда също е
правна категория, чието значение се отклонява от гражданското разбиране на
термина. Както правилно е посочил и районния съд, фактическият състав на
понятието се състои от три елемента: 1.състояние на крайна нужда, определено от
такова състояние на субекта, което го принуждава да сключи сделката, 2. наличието
на причинна връзка между условието да се сключи сделката и самата сделка и 3. сделката
да е сключена при явно неизгодни условия. В конкретния случай първите два
елемента от фактическият състав не са установени, поради което иска правилно е
отхвърлен. От ищцовата страна, в чиято тежест е възложено установяването на
посочените по – горе предпоставки на иска, не са ангажирани доказателства,
сочещи, че единствената причина, поради която същите са продали имота на ответното
дружество е състоянието на крайна нужда, в което са се намирали. Първоинстанционният
съд правилно е обсъдил събраните гласни доказателства, от които се установява
действителната цел, подтикнала ищците да сключат процесния договор, а именно в
изпълнение на постигнато между тях от една страна, сина им Николай Р. и
заемодателят А. Р. общо съгласие за възлагане на строителството на бъдещата
сграда, предвидена за построяване в имота, при условие, че половината от имота
бъде прехвърлен на дружеството на Николай Р.. В допълнение следва да се
отбележи, че твърдяното от ищците състояние на свръхзадлъжнялост, в което се
намирали към момента на сключване на продажбата, не води автоматично до извод и
за състояние на крайна нужда. Наличието на задължения, при това с ненастъпил
падеж към датата на договора и обезпечени с част от процесния имот, не
презюмира такова състояние на ищците, което да ги принуждава да сключат
процесния договор, още по – малко причинната връзка между това състояние и
самата сделка. Не се установява и третото условие от фактическия състав на иска
по чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, а именно явно неизгодни условия, тъй като, както вече
бе посочено по – горе, уговорената продажна цена в размер на 25 000 лева
не може да бъде възприета нито като явно нееквивалентна престация, нито като
явно неизгодна за продавачите, а определена при упражнена от страните свобода
на договаряне и при отчитане на предходни отношения между страните.
По делото са представени годишни данъчни
декларации на ищеца Г.Р. за 2017 г и 2018 г. , които подкрепят твърдението на
ответната страна, че освен пенсиите, които ищците получават, Г.Р. декларира
доходи от дейност като земеделски стопанин (с код 301, посочена на лист 107.08
от делото), както и доходи от наем (дейност по код 401, посочена на лист 107.10
от делото).
Ето защо и поради съвпадане на изводите
на настоящия състав, с изложените от районния съд за неоснователност и на евентуалния иск по
чл. 33, ал. 1 от ЗЗД , решението и в тази му част следва да бъде потвърдено.
При този изход по делото, право на
разноски има въззиваемото дружество, което обаче не е заявило такава претенция,
поради което разноски не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК решението подлежи
на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3639/17.12.2019г.
по гр.д. № 3198/2019г. по описа на РС Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.