Решение по дело №883/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс АПК, вр. чл. 68л от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Образувано е по жалба на „Ем Джи Груп БГ“ ЕООД – гр. Велинград, чрез пълномощника - адв. Л., срещу Заповед № 850/08.07.2024г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, с което е забранено прилагането на заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП, като предоставя невярна и подвеждаща информация, чрез рекламен надпис на място в обект - място за настаняване „Граде Виста“, находящо се в к.к. „Цигов чарк”, язовир Батак, зона А и на интернет сайта на обекта www.grandevista.bg, относно вида и категорията на мястото за настаняване и наличието на категоризирани заведения за хранене и развлечения и относно наличието на сертифициран СПА център, като се рекламира, като хотел, категоризиран с 5 звезди, прилежащи заведения за хранене и развлечения и сертифициран СПА център, въпреки че не няма издадени удостоверения за категоризиране на обектите, съгласно Закона за туризма и Наредбата за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости и липсата на сертификат по реда на Наредба № 04-14 от 09.10.2019 г. за условията и реда за сертифициране на „Балнеолечебен (медикъл СПА) център”, „СПА център“, „Уелнес центьр“' и „Таласотерапевтичен център“. Прилагането на тази практика има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средния потребител не би взел без използването на търговската практика, с което осъществява състава на нарушение по смисъла на чл. 68д, ал.1, пр.1-во / съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/, вр. чл. 68г, ал.4, вр. чл. 63в от ЗЗП.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не изпраща процесуален представител. С жалбата моли съдът да отмени оспорената заповед, като неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон и неговата цел.

Ответникът – председателя на Комисията за защита на потребителите, редовно призован изпраща процесуален представител, който моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждането на разноски, представляващи юрисконсултко възнаграждение.

Административен съд – гр. Пазарджик, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 от АПК, вр. чл. 235, ал. 2 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

На 31.01.2024 г. в РД Пловдив при КЗП постъпила жалба от потребител, вх. № П-02-62, в която се съдържало оплакване за лоши условия, неучтив персонал и неадекватно обслужване в хотел „Граде Виста“, находящ се в к.к. „Цигов чарк“, язовир Батак, зона А, стопанисван от „Ем Джи труп БГ“ ЕООД – гр.Велинград.

По този повод, на 01.03.2024 г., ст. инспектори при КЗП, РД Пловдив извършили проверка в мястото за настаняване - хотел „Гранде Виста“, за което бил съставен Констативен протокол № К-2746258/01.03.2024 г.

В хода на проверката длъжностните лица установили, че на видно място в мястото за настаняване не е поставено удостоверение за категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

Пред мястото за настаняване бил поставен рекламен надпис за вида, наименованието и категорията на туристическия обект „***** Grande Vista Resort & Spa“.

Била направена проверка в интернет-страницата на обекта - www.grandevista.bg.

Установено е, че на секция „Начало“ е поставено логото ***** Grande Vista - Resort & Spa „Перфектната комбинация or природа и комфорт - това предлагаме в Grande Vista Resort & Spa за вашата семейна почивка... GAIA SPA CONSEPT. В спа център Gaia може да се отдадете на релакс в спокойна и уединена обстановка. СПА центърът се простира на площ от 1200 кв.м... “.

На секция „Заведения” бил посочен текста: „Основен ресторант с панорамна тераса, A LA CARTE, ресторант Golden Bear, Лоби бар Grande Vista, WHISKEY BAR CHEGUEVARA, СПА БАР GAIA, нощен клуб GRANDE VISTA.”

Ha секция „СПА“ имало следния текст: „GAIA SPA CONCEPT Луксозният SPA център в Grande Vista resort & spa е допълнение на традиционната основна сграда. Спа центърът се простира на площ от 1200 кв. м. и позволява да релаксирате в уединена и спокойна обстановка. Водни съоръжения, уелнес съоръжения, процедури, PRIVATE зона“.

В момента на проверката е констатирано, че в мястото за настаняване е обявено наличието на СПА център, за което бил съставен Констативен протокол № К-2746262/01.03.2024 г.

Установено е, че СПА центърът не притежава „сертификат“, като на проверяващите не били представени документ, удостоверяващ подадено до министъра на туризма заявление за сертифициране по чл.5, ал.2 от Наредбата и била изискана информация от Министерството на туризма

На 18.04.2024 г. с писмо вх. № П-02-62 Министерство на туризма уведомили проверяващите, че към 01.03.2024 г. в Националния туристически регистър няма вписани данни за издадени временни удостоверения за открита процедура по категоризиране или удостоверения за категория на хотел ГРАНДЕ ВИСТА РЕЗОРТ-СПА, бар-фоайе, класически ресторант ГРАНДЕ ВИСТА, ресторант, бар ПУРА БАР, ресторант А ЛА КАРТ, бар-спортен център, няма издадено временно удостоверение или сертификат за СПА център ГРАНДЕ ВИСТА, прилежащ към хотел ГРАНДЕ ВИСТА РЕЗОРТ-СПА, гр. Батак, с лице извършващо дейност в тях, а именно дружеството-жалбоподател.

В оспорения ИАА, ответникът посочил, че търговецът „Ем Джи груп БГ“ ЕООД - гр. Велинград предоставя невярна и подвеждаща информация на място в обекта и чрез интернет сайта www.grandevista.bg, относно вида и категорията на място за настаняване в „Гранде Виста“, като посочва че е „хотел“ с категория „пет звезди“, като същевременно не притежава удостоверение за категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект, относно наличието на категоризирани заведения за хранене и развлечения и относно наличието на сертифициран СПА център. Хотелиерство и ресторантьорство на територията на Република България се извършва само в категоризирани туристически обекти. Местата за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения подлежат на категоризиране съгласно Закона за туризма. Характеристиките на местата за настаняване и на заведенията за хранене и развлечения, които подлежат на категоризация, се определят с Наредбата за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости. Самото обозначение за вида и категорията на туристическите обекти се определя на базата на съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала при предлаганите услуги на потребители.

Ответника приел, че търговецът „Ем Джи груп БГ“ ЕООД въвежда в заблуждение потребителите, че предоставя туристически услуги в категоризиран туристически обект /хотел/, категоризирани прилежащи към него заведения за хранене и развлечения и сертифициран СПА център, като предоставя невярна информация, относно вида и категорията на място за настаняване „Гранде Виста“, заведенията за хранене и развлечения към него и наличието на сертификат п очл.3, ал.2, т.5 от Закона за туризма и това би могло да повлияе при вземането на търговско решение, което средния потребител не би взел, ако не е използването на тази търговска практика. Търговецът е обявил на място в обекта и на интернет-сайта, че мястото за настаняване разполага със СПА център, но няма издаден сертификат за това по чл.3, ал.2, т.5 от Закона за туризма. По този начин търговецът въвежда в заблуждение потребителите относно, наличието на определен вид туристически обект в мястото за настаняване „Гранде Виста“ и това би могло да повлияе при вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако не е използвана тази търговска практика.

Право да използват в наименованието си абревиатурата „СПА“, съответно обозначенията „балнеолечебен / медикъл СПА /”, „уелнес” и „таласотерапевтичен“ или да предоставят услуги, обединени под наименованието „балнеолечебни“ или „СПА /уелнес/ таласотерапевтични услуги“, посочени в рекламни брошури, листовки или на интернет страници, имат само лицата, извършващи дейност в обекти, получили сертификат по реда на Наредба № 04-14 от 09.10.2019г. за условията и реда за сертифициране на „Балнеолечебен (медикъл СПА) център“, „СПА център“, „Уелнес център“ и „Таласотерапевтичен център“ /обн. ДВ, 6р.83 от 22.10.2019г./.

В обжалваната Заповед ответника посочил, че доколкото все повече потребители правят своя информиран избор ползвайки интернет, с това си поведение търговецът въвежда в заблуждение потребителите и е възможно потребителя да избере този обект пред оферти за други обекти. Потребителят, резервирал и заплатил за настаняване в „Гранде Виста“ няма да получи туристически услуги в категоризирани туристически обекти и сертифициран СПА център, тъй като мястото за настаняване и заведенията за хранене и развлечения функционират без издадени удостоверения за категория или временни удостоверения за открита процедура по категоризиране, а СПА центърът работи без сертификат.

Заблуждаващата нелоялна търговска практика се изразява в предоставянето на невярна и подвеждаща информация на място в обекта и на интернет сайта www.grandevista.bg, относно вида и категорията на мястото за настаняване „Гранде Виста“, за наличието на категоризирани заведения за хранене и развлечения и относно наличието на прилежащ сертифициран СПА център, прилагането на която има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средния потребител не би взел без използването на търговската практика. Въз основа на това, ответника приел, че дружеството-жалбоподател прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, пр.1-во / съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/, вр.чл. 68г, ал.4, вр.чл. 68в от ЗЗП и издал обжалваната в настоящото производство Заповед.

С разрешения за ползване №399/02.10.2011г., издадено от началник отдел „ ГИ“ Пловдив и № 480/28.06.1996г., издадено от ръководител РИТСК било разрешено ползването на строеж „дискотека“ /преустройство/ в имот № 1291, курорт яз Батак, м. Цигов чарк, зона А, съответно ползване на строеж – почивен дом „Панорама“, хотел, ресторант, бар Цигов чарк, зона А.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – гр. Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения за това срок, от лице, което има правен интерес от оспорването, доколкото процесният акт пряко и непосредствено засяга неговите права, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 68л от ЗЗП, съгласно която когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика. Заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото съдържа фактически и правни основания за издаването си. Председателя на КЗП е формирал своите изводи въз основа на приложения и приобщен в административната преписка доказателствен материал. Актът е мотивиран, като са посочени, както правните, така и фактическите основания за постановяването му, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си във висящия съдебен процес. Мотивирането на акта следва да бъде разгледано в съответствие с правилата за провеждане на процедурата пред административния орган, доколкото същественото им нарушаване води до ограничаване правото на защита, съответно до отмяна на издаденото решение /чл. 168, ал. 1 и ал. 4, вр. чл. 146, т. 3 от АПК/. В хода на протеклото административно производство не са допуснати нарушения на процедурните правила от категорията на съществените - чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК, които да са накърнили правото на защита на оспорващия и да са го препятствали да я упражни в пълен обем. Административният орган е уведомил на жалбоподателя за образуваното пред него производство. Осигурил му е правото на участие в процеса, предоставил му е възможност да изрази становище по събраните доказателства. Приети са представените писмени възражения.

Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Глава Четвърта, Раздел IV на ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, търговската практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нормата на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики, а според предписанието на чл. 68в ЗЗП императивно се забранява използването на такива.
Критериите за преценка дали една практика е „заблуждаваща“, се съдържат в чл. 68д – чл. 68ж от ЗЗП. С тези текстове от вътрешното законодателство е транспонирана Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29/ЕО/Директивата).

Легалната дефиниция на понятието „търговска практика“ е дадена в § 13, т. 23 ДР от ЗЗП и това е „всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите“.

Не е спорно по делото, че „Ем Джи Груп БГ“ ЕООД – гр. Велинград, стопанисват място за настаняване „Граде Виста“, находящо се в к.к. „Цигов чарк”, язовир Батак, зона А, съответно има качеството на търговец, предоставяйки стоки и услуги на средния потребител, следователно налице е търговска практика.

Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното и представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

Следователно фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1). да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2). тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3). тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.

В настоящия случай, противно на възраженията в жалбата, гореописаните предпоставки за нелоялна заблуждаваща търговска практика са налице.

Безспорно по делото се установява, че търговецът „Ем Джи груп БГ“ ЕООД - гр. Велинград предоставя невярна и подвеждаща информация на място в стопанисвания обект и на интернет сайта www.grandevista.bg, относно вида и категорията на мястото за настаняване в „Гранде Виста“, като посочва че е „хотел“ с категория „пет звезди“, като същевременно не притежава удостоверение за категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект, относно наличието на категоризирани заведения за хранене и развлечения и относно наличието на сертифициран СПА център. Заблуждаващата нелоялна търговска практика се изразява в предоставянето на невярна и подвеждаща информация на място и обекта и на интернет сайта www.grandevista.bg, относно вида и категорията на мястото за настаняване „Гранде Виста“, относно наличието на категоризирани заведения за хранене и развлечения и относно наличието на прилежащ сертифициран СПА център, прилагането на която има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средния потребител не би взел без използването на търговската практика.

Съдът намира, че в случая се установяват и трите елемента на процесната търговска практика. Поведението на търговеца се изразява в предоставяне на невярна информация по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, съответно е подвеждаща. Съдът счита, че е установен и другият елемент, изискуем от разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП – доказано е и конкретното влияние на неговата практика върху поведението на потребителя и съществените характеристики на предлаганите от търговеца стоки и услуги, което е в състояние да измени или предопредели потребителския избор. Така установените обстоятелства водят до единствения възможен извод, че представянето на невярна и подвеждаща информация, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП.

Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, ПАМ се прилага чрез забрана да се прилага нелоялната заблуждаваща търговска практика за в бъдеще. Предприемането на необходимите действия от отговорното лице по отстраняване на допуснатото несъответствие, не следва да се приема като лишаващо наложената ПАМ от предмет, тъй като по този начин би се игнорирало превантивното действие на мярката.
Настоящият съдебен състав приема, че процесната ПАМ има двуяка функция - както да преустанови извършването на конкретната нелоялна практика, така и да предотврати за в бъдеще прилагането на същата практика. Тоест наложената ПАМ има както преустановителна, така и превантивна функция. Именно поради това в оспорения индивидуален административен акт не е посочено, че практиката е забранена за прилагане за определен период. Логично и законосъобразно административният орган не е посочил никакъв период от време на забрана за приложение на установената порочна търговска практика. Записаната в заповедта забрана „да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика“ следва да се разбира в смисъл, че дружеството следва да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази практика по установения от контролния орган начин (в същия смисъл е и практиката на ВАС - Решение № 11935 от 11.11.2015 г. по адм. д. № 3257/2015 г., VII отд.).

Въз основа на гореизложеното мотиви, настоящият съдебен състав намира оспорената Заповед за издадена от компетентен административен орган, в установената от закона форма, без да са налице съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото, и на основание чл.143 от АПК, вр.чл.78 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено в минимален размер от 100 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна помощ, и възложени в тежест на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ем Джи Груп БГ“ ЕООД – гр. Велинград, чрез пълномощника - адв. Л., срещу Заповед № 850/08.07.2024г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите.

ОСЪЖДА „Ем Джи Груп БГ“ ЕООД – гр. Велинград, да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата от 100 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.