Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 109
11.03.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 532 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.26, ал.4 от Закон за гарантираните вземания на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).
Образувано е по жалба на Г.Е.Т. ***, със съдебен адрес
и адрес за призоваване: гр. С., бул. „Б.“ №**, адв. Д.З., против Разпореждане
№4506-40-171 от 09.04.2019г. , издадено от Директор на Фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“ (ГВРС).
В жалбата се твърди, че с Разпореждане
№4506-40-171/09.04.2019г. Директорът на Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ отказал изплащане на гарантирано вземане, явяващо се
неизплатените на оспорващия от „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, гр. С. трудови
възнаграждения за месеците 07-10.2017г., както и обезщетение по чл.221, ал.1 и
по чл.224, ал.1 от КТ. Сочи се, че разпореждането било мотивирано с
разпоредбата на чл.26, ал.3, във връзка с чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР, а именно, с
липсата на осъществявана от дружеството дейност най-малко 12 месеца преди
определената от съда с решението за откриване производство по несъстоятелност
начална дата на неплатежоспособността. Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.5 от Наредба за реда и начина за информиране на
работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания
при несъстоятелност на работодателя, отказът за изплащане на гарантираното
вземане трябвало да се мотивира. Актът на административния орган съдържал
мотиви само относно липсата на изискването по чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР. От отказа
не ставало ясно дали и въз основа на какви доказателства НОИ приема вземането
на оспорващия за гарантирано, както и дали извършило проверка при дружеството
за потвърждение на вписания от жалбоподателя в заявлението пред НОИ размер на
дължимото трудово възнаграждение. В акта по произнасянето се говорело за
обявена свръхзадълженост на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, каквато не била обявявана
от съда. До влизане в сила на разпореждането за отказ имало настъпила промяна
във фактите и обстоятелствата, описани в него. С жалба вх. №670/21.01.2019г. на
Окръжен съд Хасково, от бивши служители на дружеството била поискана отмяна на
влязлото в сила Решение №113/07.11.2018г. на ХОС, постановено по т.д.
№84/2018г. по описа на съда, в частта, в която била определена датата
01.07.2017г. като начална дата на неплатежоспособността на „Фиеста
Ентъртеймънт“ АД. Последното, въпреки липсата към този момент на окончателно
произнасяне на ВКС, имало отношение към съответствието на обжалвания акт с
целта на закона. В тази връзка, в мотивите на разпореждането нямало произнасяне
и по поисканото от жалбоподателя спиране на производството пред НОИ, на
основание чл.26, ал.2 от ЗГВРСНР. Моли се за отмяна на оспореното разпореждане,
поради немотивираност. Алтернативно, на основание чл.173, ал.2 от АПК се моли
да бъде изпратена преписката на административния орган със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Ответникът – Директор на Фонд „ГВРС“ - София, чрез
процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Счита издадения акт за правилен и законосъобразен и
моли същия да бъде потвърден. В подадена по делото писмена молба вх. №6994/12.11.2019г.
моли за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 07.11.2018г. в Търговския регистър е вписано
Решение №113 от 07.11.2018г. на Хасковски окръжен съд, постановено по т. д. №84
по описа за 2018г., с което съдът обявява неплатежоспособността на „Фиеста
Ентъртеймънт“ АД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „К.“ №**, ЕИК *********;
определя начална дата на неплатежоспособността – 01.07.2017г.; открива
производство по несъстоятелност на дружеството; постановява обща възбрана и
запор върху имуществото на дружеството; назначава временен синдик в
производството по несъстоятелност; насрочва Първо събрание на кредиторите.
В едномесечния срок по чл.5, ал.1 от Наредба за реда и
начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане
на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (Наредбата) и на
основание чл.21, ал.1 от ЗГВРСНР, от Ръководител на ТП на НОИ – Хасково е издадена
Заповед №ЗГ-5-26-00497714/04.12.2018г., с която е възложено да се извърши
проверка за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични
обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни
актове на Фиеста Ентъртеймънт АД – Свиленград, ЕИК ********от контролен орган
на ТП на НОИ. Резултатът от проверката е обективиран в Констативен протокол
№КГ-5-26-00500018/07.12.2018г., към който са приложени копие от съдебно решение
и декларация с приложения към нея. В констативния протокол е отразено, че
работодателят не е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната
дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността - 01.07.2017г.,
удостоверено с документите по чл.5, ал.2 и Декларация, приложение №2 към
Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за
отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на
работодателя. Отбелязано е също, че при извършената проверка е установено, че
няма лица, за които възниква право на гарантирани вземания, тъй като
работодателят не е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната
дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността.
Със Заявление – декларация за отпускане на гарантирано
вземане вх. №4502-26-19/30.01.2019г., Г.Е.Т. е направил искане до Директора на
ТП на НОИ - Хасково да му бъде отпуснато гарантирано вземане по Закона за
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя. Декларирал е, че е работил при работодателя „Фиеста Ентъртеймънт“
АД, гр. С. от 27.10.2016г. на длъжност „главен инспектор“, като трудовото му
правоотношение било прекратено от 01.12.2017г.
С оспореното в настоящото производство Разпореждане
№4506-40-171 от 09.04.2019г., издадено от Директора на Фонд „ГВРС“ към НОИ, на
основание чл.26, ал.3, във връзка с чл.4, ал.2 от Закона за гарантираните
вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, на Г.Е.Т.
е отказано изплащане на гарантирано вземане. Като мотиви е посочено, че
съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР работниците и служителите, които
са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл.2 от закона могат
да ползват права по този закон, при условие, че работодателят е осъществявал
дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността,
съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл.6.
При проверка в търговския регистър е установено, че с
решение №113 от 07.11.2018г. на Хасковски окръжен съд, вписано в Търговски
регистър на 07.11.2018г. е открито производство по несъстоятелност на „Фиеста
Ентъртеймънт“ АД, ЕИК ********и е обявена свръхзадълженост на дружеството, като
е определена начална дата на свръхзадължеността – 01.07.2017г. От представения
Устав на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД от 23.06.2016г., вписан в Търговския регистър
на 04.07.2016г. и подадената декларация Приложение №2 към чл.5, ал.2 от Наредба
за реда и начина на информиране на работниците и служителите и за отпускане и
изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя с вх.
№1/07.12.2018г. е видно, че дружеството не е осъществявало дейност най-малко 12
месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно
свръхзадължеността, поради което не е налице условието на чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР
за ползване от работниците и служителите на права по този закон.
Не са представени доказателства на коя дата
разпореждането е връчено на Г.Е.Т.. Жалбата е подадена на 24.04.2019г. чрез ТП
на НОИ – Хасково и заведена с вх. №1012-26-196/24.04.2019г.
Като доказателства по делото са приети документите,
съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното
Разпореждане №4506-40-171 от 09.04.2019г., издадено от Директора на Фонд „ГВРС“
към НОИ, включително Решение №113 от 07.11.2018г. на Хасковски окръжен съд,
постановено по т. д. №84 по описа за 2018г., с което съдът обявява
неплатежоспособността на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „К.“ №***, ЕИК ********, определя начална дата на
неплатежоспособността – 01.07.2017г., открива производство по несъстоятелност
на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „К.“ №***, постановява обща възбрана и запор върху имуществото на
„Фиеста Ентъртеймънт“ АД, назначава за временен синдик в производството по
несъстоятелност Д. Н. Г., ЕГН ********** ***, офис №***, като му определя
месечно възнаграждение в размер на 400 лева, насрочва Първо събрание на
кредиторите на 03.12.2018г. от 14,00 часа в зала №1 на I-ви етаж в сградата на Окръжен съд –
Хасково.
По делото е представена молба вх. №3987/17.06.2019г.
от адв. Д.З. – пълномощник на жалбоподателя Г.Е.Т., към която е приложена жалба
с вх. №670/21.01.2019г. в Окръжен съд – Хасково, подадена от няколко лица, за
които се сочи, че са бивши служители на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, сред които и Г.Е.Т.,
до Върховен касационен съд. В жалбата са изложени съображения, въз основа на
които се твърди, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК за отмяна
на влязлото в сила Решение №113/07.11.2018г. на Окръжен съд – Хасково,
постановено по т.д. №84/2018г. по описа на съда, в частта, с която е определена
начална дата на неплатежоспособността на дружеството – 01.07.2017г., поради
което се моли да бъде отменено решението в обжалваната му част и да бъде
върнато делото на Окръжен съд – Хасково за разглеждането му от друг състав на
съда. Представено е и Разпореждане №144/27.02.2019г. на Окръжен съд – Хасково,
видно от което съдът връща молба вх. №670/21.01.2019г. по дело по несъстоятелност
№84/2018г. по описа на ОС – Хасково. Направено е отбелязване, че Разпореждането
не е влязло в сила към 27.02.2019г.
По делото е представено и Определение №211 от
10.10.2019г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска
колегия, Първо отделение, по т.д. №2028 по описа за 2019г., видно от което
съдът оставя без разглеждане молба от Е. К. С., Б. С., Е. И. И., Г.Е.Т. и С. И.
Н., чрез адв. Д. З. за отмяна на влязло в сила решение №113/07.11.2018г. по т.
д. №84/2018г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която е определена начална
датата на неплатежоспособността на „Фиеста Ентъртеймънт“ АД – 01.07.2017г.
Видно от писмо вх. №708/28.01.2020г., т. д.
№2028/2019г. по описа на Първо търговско отделение е прекратено с Определение
№211 от 10.10.2019г. Последното потвърдено с Определение № 55/30.01.2020г. на
ВКС, обстоятелство обявено за служебно
известен на съда факт с протоколно определение от 11.02.2020г..
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях
фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата
на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
По делото не са
представени доказателства, от които да е видно на коя дата оспореното разпореждане е получено от жалбоподателя, с оглед на
което съдът намира, че оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.26, ал.4 от
ЗГВРСНР, е процесуално допустимо.
Разгледано по същество е неоснователно.
Обжалваното Разпореждане №4506-40-171 от
09.04.2019г. е издадено от материално компетентния по смисъла на чл.26, ал.3 от
ЗГВРСНР административен орган - Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ към НОИ, в предвидената в чл.59, ал.2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване.
Съдът не констатира
допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат
квалифицирани като съществени такива и основание по смисъла на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на постановеното от Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ разпореждане.
Между страните по делото не
е спорно от фактическа страна, че Г.Е.Т. е работил по трудово правоотношение във „Фиеста Ентъртеймънт“ АД, гр.
С., което трудово правоотношение е прекратено, считано от 01.12.2017г. (л.12 от делото). Не е спорно и се установява от данните в Търговския
регистър и регистър на ЮЛНЦ, че с Решение №113 от 07.11.2018г. на Окръжен съд –
Хасково по т. д. №84 по описа за 2018г. е открито производство по несъстоятелност на работодателя „Фиеста
Ентъртеймънт“ АД, което решение е вписано в ТР на
07.11.2018г. Спорният въпрос както в административното, така и в
настоящото съдебно производство, е правен, и се свежда до това, дали е налице посоченото в хипотезата на чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР условие.
Условията, при които се
поражда правото на работниците и служителите на гарантирани вземания,
произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя, са
регламентирани в Закона за гарантираните вземания на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя. Съгласно чл.6 от ЗГВРСНР, правото
на гарантирани вземания за работниците и служителите по чл.4, ал.1 възниква от
датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за: 1. откриване
на производство по несъстоятелност; 2. откриване на производство по
несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3. откриване на
производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на
предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на
производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските
по производството. Съгласно нормативна регламентация на чл.4, ал.1 от ЗГВРСНР,
право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите,
които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл.2,
независимо от срока му и от продължителността на работното време. В ал.2 е
предвидено, че лицата по чл.1 могат да ползват права по този закон, при условие
че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната
дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в
решението по чл.6.
Спорният момент в настоящото
производство е дали работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди
началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена
в решението по чл.6.
Както вече беше посочено, в решението по чл.6 от ЗГВРСНР,
съдът
определя начална дата на неплатежоспособността – 01.07.2017г., поради което
периодът по чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР - най-малко 12 месеца преди началната дата на
неплатежоспособността,
включва времето от 01.07.2016г. до 01.07.2017г.
След
извършена служебно справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел (същите съгласно разпоредбата на чл.11 от Закон за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел са
публични), както и с оглед представените по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че дружеството не е
осъществявало дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в
решението по чл.6 от ЗГВРСНР. Горното е
видно от Констативен протокол №КГ-5-26-00500018/07.12.2018г. и Декларация вх.
№1/07.12.2018г. (Приложение №2 към чл.5, ал.2) (л.23 от делото). Това
обстоятелство се потвърди и при извършената служебна справка, при която съдът
констатира, че датата, на която „Фиеста
Ентъртеймънт“ АД, гр. С.
е вписано в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ на Агенция по вписванията, е
04.07.2016г., т.е. периодът от създаване на дружеството до началната дата на неплатежоспособността му е по-малък от 12 месеца.
Следователно, не е изпълнено условието по чл.4, ал.2 от ЗГВРСНР, за да може жалбоподателят, като
правоимащо лице по чл.4, ал.1 от ЗГВРСНР, да се ползва
от правото си по ЗГВРСНР.
С оглед изложеното, не са били
налице кумулативно изискуемите от закона предпоставки, за да възникне право на
жалбоподателя на гарантирано вземане по ЗГВРСНР.
Предвид това,
обжалваното разпореждане, с което му е отказано изплащане на това вземане, е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановено е при спазване на
административно-производствените правила, при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с неговата цел. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, искането на ответника по жалбата за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест
на жалбоподателя следва да бъде възложено
заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено в размер на 100.00 лв., съгласно чл.24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и
чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Е.Т. ***, против Разпореждане
№4506-40-171 от 09.04.2019г. , издадено от Директор на Фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“.
ОСЪЖДА Г.Е.Т. с ЕГН ********** ***, да
заплати на Фонд “Гарантирани
вземания на работниците и служителите“, гр.София при НОИ сумата от 100.00 (сто) лв., представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: