№ 1020
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500849 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 и следващите ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ХЕРМЕС АУТО ГРУП“ ЕООД, ЕИК:
*********, против Определение № 1943 от 21.02.2022 г., постановено по гр.д.
№ 2310 по описа на РС – Пловдив за 2022 г., с което е прекратено
производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на ОС –
Пловдив.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното
определение. Посочва се, че претендираната с исковата молба сума от
41659,22 лв. представлява сбор от дължими и неплатени от ответника суми по
договор за оперативен лизинг от 04.12.2017 г. Поддържа се, че в случая са
предявени обективно кумулативно съединени искове, като цената на всеки
един от исковете не надвишава 25000 лв. Излагат се съображения, че при
такова съединяване на исковете от значение за родовата подсъдност на делото
е цената на отделните искови претенции, а не общият сбор от цената на
всички искове. Отправя се искане към въззивния съд за отмяна на обжалвания
съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от
„ХЕРМЕС АУТО ГРУП“ ЕООД иск за осъждане на ответника СТ. Д. Р., ЕГН:
**********, да заплати сумата от 41659,22 лв., представляваща сбор от
дължими и неплатени суми по договор за оперативен лизинг от 04.12.2017 г.,
1
подробно описани в петитума на исковата молба, ведно със законната лихва
върху всяка една от главниците от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното погасяване. В исковата молба се твърди, че на
04.12.2017 г. между страните бил сключен договор за оперативен лизинг за
лек автомобил „BMW 525d xDrive Sedan M package” с рег. № СВ7040КА.
Като неразделна част от договора бил изготвен и план за наем на автомобила,
съгласно който лизингополучателят поел задължение да изплати на
лизингодателя авансово лизингово възнаграждение в размер на 8562,22 лв. с
падеж 04.12.2017 г. и 45 лизингови вноски всяка от тях в размер на 1740,80
лв. с посочени в плана падежи. Освен това, лизингополучателят се задължил
да поема всички съпътстващи разходи, свързани с експлоатацията на
автомобила през целия срок на лизинговия договор (данък МПС, винетни
стикери, годишни технически прегледи и др.). Общото задължение на
ответника по договора възлизало на 93968,03 лв., а сборът на платените от
него бил в размер на 44721,81 лв. В исковата молба се твърди още, че след
като спрял плащанията, през м. април 2021 г. ответникът върнал автомобила,
но не заплатил останалите дължими по договора суми за лизингови вноски и
допълнителни разходи – вноски по застраховка „Каско“ и по застраховка
„Гражданска отговорност“, пътен данък и такси за GPS устройство.
С обжалваното определение съдът е приел, че е предявен един иск,
чиято цена надвишава 25000 лв., поради което компетентен да се произнесе
по него като първа инстанция е ОС – Пловдив. По тази причина съдът е
прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на
ОС – Пловдив.
Обжалваното определение е правилно като краен резултат.
Според настоящия състав на съда в случая са предявени пет обективно
кумулативно съединени осъдителни искове. От съдържанието на исковата
молба се установява, че ищецът претендира сумата от 34069,16 лв.,
представляваща сбор от неплатени (изцяло или частично) лизингови вноски
за периода 15.03.2019 г. – 15.04.2021 г. по договор за оперативен лизинг от
04.12.2017 г., а също така и неплатени суми за съпътстващи разходи по
договора, свързани с екплоатацията на автомобила, както следва: 6670,46 лв.
– вноски по застраховка „Каско“, 260,96 лв. – вноска по застраховка
„Гражданска отговорност“, 144 лв. – такса за GPS устройство, 514,62 лв. –
такса пътен данък за 2020 и 2021 г.
Обстоятелството, че в исковата си молба ищецът е посочил поотделно
по падежи претендираните лизингови вноски, не променя извода, че е
предявен един общ иск с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ за заплащане на
неплатените по договора лизингови вноски за процесния период. Вземанията
на лизингодателя за лизингови вноски имат характера на периодични
плащания. Съгласно изричната разпоредба на чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК цената на
иска по искове за периодични платежи за определено време се определя
съобразно сбора от всички платежи. В настоящия случай сборът от всички
2
платежи по лизинговия договор за процесния период възлиза на 34069,16 лв.
Така, доколкото цената на този иск е над 25 000 лв., то компетентен да се
произнесе по него като първа инстанция на основание чл. 104, т. 4 ГПК е
окръжен съд.
Макар и цената на останалите съединени искове да е под 25 000 лв., то в
случая приложимо е правилото на чл. 104, т. 6 ГПК, според което на окръжен
съд като първа инстанция са посъдни исковете, независимо от тяхната цена,
съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат
на разглеждане по реда на същото производство. По тази причина
компетентен да се произнесе и по тях е окръжен съд.
По изложените съображения съдът намира подадената жалба за
неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1943 от 21.02.2022 г., постановено
по гр.д. № 2310 по описа на РС – Пловдив за 2022 г.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3