№ 3538
гр. София, 03.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110123494 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК вр. чл. 42, ал. 1 ЗУЕС.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 132239/22.04.2024г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 170222/27.05.2024г. на СРС, подадена от И. Г. А. срещу
съсобствениците от етажната собственост на сградата, находяща се в град София, ул.
„*******“ № 31.
Ищецът И. Г. А. е предявил срещу съсобствениците от етажната собственост на
сградата, находяща се в град София, ул. „*******“ № 31, иск с правно основание по чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решението на Общото събрание на етажната собственост по т.
4.1 от дневния ред на заседанието, проведено на 19.03.2024г., предвиждащо всички
необходими ремонти в имота в режим на етажна собственост, които се намират извън
самостоятелните обекти в сградата и извън нея, но в границите на урегулирания поземлен
имот, в това число зелени площи, рампа за достъп към подземния паркинг, пешеходни алеи,
площадки за маневри на кота нула и в подземния паркинг, огради, етажни площадки,
стълбищна клетка и покрив, да се заплащат от собствениците на самостоятелни обекти в
сградата съобразно техния дял от идеалните части на общите части на сградата или двора
съгласно таблица за площоразпределение. При условията на евентуалност, ако съдът
приеме, че оспореното решение е законосъобразно, се предявява иск по чл. 109 ЗС вр. чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗУЕС за осъждане на съсобствениците от етажната собственост да осигурят
на ищеца достъп до всяка една обща част на сградата, находяща се в град София, ул.
„*******“ № 31, включително сутерена, разположен на кота 3,26м.
Ищецът твърди, че на 19.03.2024г. се провело заседание на ОС на ЕС. Обсъжданите
въпроси довели до дискусия и промяна в предварително внесените точки за обсъждане, като
била предложена нова такава – т. 4.1 от протокола, според която всички необходими ремонти
в имота в режим на етажна собственост, които се намират извън самостоятелните обекти в
сградата и извън нея, но в границите на урегулирания поземлен имот, в това число зелени
площи, рампа за достъп към подземния паркинг, пешеходни алеи, площадки за маневри на
кота нула и в подземния паркинг, огради, етажни площадки, стълбищна клетка и покрив, да
се заплащат от собствениците на самостоятелни обекти в сградата съобразно техния дял от
идеалните части на общите части на сградата или двора съгласно таблица за
площоразпределение. Съответно било прието такова решение. Ищецът твърди, че то е
неправилно и незаконосъобразно. На първо място ЗУЕС определял как се разпределят
между собствениците на самостоятелни обекти разходите за необходими разноски, поради
което липсвала необходимост за това да бъде вземано решение от страна на общото
събрание. На второ място решението противоречало на ЗУЕС, тъй като вменявало
1
заплащането на разноски за ремонти за обекти, които не били общи части на сградата:
подземният гараж бил подобект, до него достъп имали само собствениците на гаражи и
обектите, находящи се в сутерена, като реално се касаело за обслужване на само част от
съсобствениците, а не за общо ползване на всички собственици на самостоятелни обекти.
Това означавало, че сутеренът и външната рампа нямали статут на общи части на сградата. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се явява лично и с адв. Б. Ц. –
АК-София. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.
Допълнителни съображения излага в Писмени бележки, вх. № 59597/19.02.2025г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците – съсобствениците от етажната
собственост на сградата, находяща се в град София, ул. „*******“ № 31, чрез адв. А. П. –
АК-София, са подали Отговор на исковата молба, вх. № 250394/02.08.2024г. на СРС, с който
оспорват предявените искове като заявени с нередовна искова молба /неясно било каква част
от решението се оспорва и какъв е интересът да се оспорва същото в цялост/, съответно
недопустими и неоснователни. Изтъква, че ищецът, като притежател на самостоятелен обект
в сградата, притежавал и идеални части от нея – етажна собственост, както и от дворното
място, в което тя е построена. В тази връзка ищецът следвало да участва в разходите,
свързани и с общите части на сградата, и с дворното място, съобразно дела си в тях. Поради
това и решението на ОС на ЕС било законосъобразно и правилно. Аргументира се, че
сутеренът на сградата, ако и там да се намирали самостоятелни обекти – гаражи, също бил
обща част, тъй като в него минавали главни проводи на техническата инфраструктура и
захранването на сградата, общи конструктивни елементи на същата, аварийни изходи,
маневрени площи и т.н., които обслужвали не определени собственици или група
собственици, а цялата сграда. Същото се отнася и за поземления имот, в който тя е
построена. Поддръжката и ремонта на същите били ангажимент на всички собственици в
сградата, включая тези, които нямали гаражи. По отношение на евентуално предявения иск
се възразява, че обективно ищецът не разполага с чип за сутерена, тъй като няма гараж там,
но достъп никога не му е бил отказван, не е бил ограничаван, но не е заявявал желание за
това. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответниците се представляват от
Маргарита Ковачева – управител на дружеството-домоуправител, и адв. А. П. и мл.адв.
Глория Курдоманова – АК-София. Предявените искове се оспорват, включително в хода на
устните състезания. Допълнителни съображения се излагат в Писмени бележки, вх. №
58375/18.02.2025г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове, становището и възраженията на ответниците,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество:
Видно от Нотариален акт № 137/09.04.2021г., т. 4, рег. № 10752, дело № 642/2021г. на
Нотариус № 622 – М. Г.а, И. Г. А. и И.В. А.а са собственици на недвижим имот – апартамент
с идентификатор ***********, находящ се в град София, ул. „*******“, ет. 2 /първи
жилищен/, ап. 105, на 3,20% идеални части от общите части на сградата, както и 2,830%
идеални части от правото на собственост върху поземления имот /идентификатор
68134.1930.801/, върху който е построена сградата.
Искът е предявен в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. По делото не са представени
доказателства, от които да е видно дали и кога протоколът от заседанието е обявен по реда
на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Поради това следва да се приеме, че искът е подаден своевременно в
съда. Подаването на иск по чл. 109 ЗС не е обвързано с определен срок.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е и за двете страни. Ищецът следва пълно и главно да докаже,
че решенията, чиято отмяна се иска, са били взети, както и че е собственик на самостоятелен
обект в сградата-етажна собственост. В тежест на ответника е да установи
законосъобразността на приетите решения. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици. По отношение на евентуално предявения иск по чл. 109 ЗС вр. чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗУЕС доказателствената тежест е за ищеца, който следва да установи, че е етажен
собственик в сградата, както и че останалите съсобственици му създават пречки за достъп и
ползване на общите части на сградата, включително сутерена ú. Извън това всяка от
страните следва да установи фактите и обстоятелствата, от които извлича благоприятни за
себе си правни последици.
Видно от представените по делото копия, на 19.03.2024г. е проведено събрание на ОС
на ЕС на сградата, находяща се в град София, ул. „*******“ № 31. Като т.4 от дневния ред е
2
посочено „Обсъждане, одобрение и решение на оферта за ремонт на рампата“, а в т. 4.1
„Рампата, като неделима част от УПИ ІV-292,662,727“. След съответно обсъждане, в
протокола е вписано, че е взето решение да се направи ремонт на рампата с фирмата,
представила офертата, а именно „Пътни настилки“ ЕООД, след като се събере сумата от
10725,17 лева до 31.07.2024г. Гласували „за“ са 56,63%, „против“ – 6,40%, „въздържал се“ –
0%. По т. 4.1 е взето решение всички необходими ремонти в имота в режим на етажна
собственост, които се намират извън самостоятелните обекти на сградата и извън нея, но в
рамките на урегулирания поземлен имот, в това число – зелени площи, рампа за достъп към
подземен паркинг, пешеходни алеи, площадки за маневри на кота 0, площадки за маневри в
подземен паркинг, огради, етажни площадки, стълбищна клетка и покрив, да се плащат от
собствениците на самостоятелни обекти в сградата спрямо техния дял от идеални части от
общите части на сградата или двора, съгласно таблица за площоразпределение. „За“ са
гласували 56,63%, „против“ – 6,40%, а „въздържал се“ – 0%.
Съобразно оплакванията в исковата молба за незаконосъобразност на взетото
решение /общо формулирани/, както и допълнително конкретно формулираните доводи за
незаконосъобразност на решението, съдът намира на първо място, че при вземане на
решението е нарушена нормата на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, според която общото събрание се
свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя
на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на
събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето
задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за
което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-
рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано
от 24 часа след поставянето ú. В настоящия случай по делото е представена покана за
свикване на общото събрание /л. 105/. Тя не е подписана от лицата, които свикват общото
събрание, нито е доказано да е съставен изискуемият от закона протокол за поставянето ú на
съответното видно и общодостъпно място във входа на сградата. Затова по делото остава
недоказано както поставянето на поканата, така и спазването на срока по чл. 13, ал. 1 ЗУЕС.
Доколко се касае за неотложен случай по делото не са ангажирани доказателства.
По делото не са ангажирани и доказателства за спазването на нормата на чл. 16, ал. 5
ЗУЕС, а именно – отразяване в протокола на това кой от присъстващите как е гласувал.
Приложение в тази насока е описано към протокола, но не е представено заедно с него по
делото. При това положение не може да се определи категорично дали е налице изискуемото
от закона мнозинство за вземане на решение, съответно дали вписаният резултат от
гласуването е верен.
Описаните по-горе нарушения са достатъчни да обосноват отмяната на оспореното
решение на ОС на ЕС. Останалите доводи на страните не променят този извод, поради което
е безпредметно да бъдат обсъждани както те, така и събраните във връзка с тях
доказателства. За пълнота следва да се обърне внимание, че съсобствениците в етажната
собственост са длъжни да участват в разноските за поддържането и ремонта на общите
части на сградата, като чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС не обвързват това тяхно задължение с
физическото ползване на конкретната обща част /така например и собствениците на
самостоятелни обекти на първия етаж ще трябва да участват в ремонта на стълбищната
площадка на десетия етаж, въпреки че обективно не я ползват/. Съсобствениците в
недвижимия имот също следва съобразно дела си да участват в разходите за поддръжката
му.
С оглед изложеното и уважаването на предявения главен иск, не са налице
процесуални предпоставки за произнасяне по евентуално предявения такъв.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Принципно право на разноски има само ищецът, но
същия е заявил /л. 292/, че не претендира такива, поради което и съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 42, ал. 2 ЗУЕС, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Общото събрание на Етажната собственост на сградата,
находяща се в град София, ул. „*******“ № 31, прието на негово заседание на
19.03.2024г. по т. 4.1 от дневния ред, а именно: „След като се обсъди и дискутира
проблема с ремонта на рампата находяща се в двора (УПИ ІV-292,662,727), с адрес: град
3
София, кв. Павлово, ул. „*******“ № 31, присъстващите решиха и приеха неединодушно,
всички необходими ремонти в имота в режим на етажна собственост, които се
намират извън самостоятелните обекти в сградата и извън нея но в границите на
УПИ ІV-292,662,727, като в това число влизат – зелени площи, рампа за достъп към
подземен паркинг, пешеходни алеи, площадки за маневри на кота 0 (нула), площадки за
маневри в подземен паркинг, огради, етажни площадки, стълбищна клетка и покрив, да
се плащат от собствениците на самостоятелните обекти в сградата съобразно
техния дял от идеални части от общите части на сградата или двора (УПИ ІV-
292,662,727) съгласно таблица за площо-разпределение.“.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4