Р Е Ш Е Н И Е
№ 1080
гр.Пловдив, 08.07.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и първи май, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 1295/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000054 от 30.01.2020г., издадено от А. В. Г., на длъжност *** в Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на В.Х.И., ЕГН:**********, с адрес
***, на основание чл.178а, ал.10 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение
по чл.43, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата.
С жалбата се предлага наказателното постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат М.
поддържа жалбата, като сочи, че на 20.05.2019г. в информационната система за
електронно регистриране на извършени периодични технически прегледи,
изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е изпратила до пунктовете за
контролни технически прегледи съобщение, с което се дават задължителни указания
за преглед на МПС, предназначени за превоз с атракцинна цел, като се добавят
нови категории – АВ и АР. Сочи, че именно в изпълнение на горните указания
жалбоподателят И. е отбелязал товарен автомобил „ДАФ“ ФА ЛФ 170 Е 08 с рег. № „***“
като категория АВ2, вместо N2, a прегледът е
извършен в съответствие с методиката. Още поддържа, че актосъставителят също е
констатирал липсата на нарушение, но му е било разпоредено от началника по
телефона да състави АУАН. Алтернативно поддържа, че фактическото обвинение,
повдигнато с АУАН е неясно и неточно, както и че дори съдът да счете, че АУАН и
наказателното постановление са съставени в съответствие със закона, то случаят
следва да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28, бук. „а“ от ЗАНН.
Предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и на жалбоподателя
да бъдат присъдени сторените разноски.
Жалбоподателят И. сочи, че е съгласен със становището на процесуалния се
представител, за него случая е въпрос на чест и се надява съда да прецени на
чия страна е истината.
Ответната страна – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Пловдив не изпраща представител, в писмено становище оспорва жалбата, като
сочи, че бе безспорен начин е установено извършване на нарушението, нарушителя и
неговата вина, а именно – че на 07.06.2019г., около 11:25 часа, в с.О.,
обл.Пловдив, ***, притежаващ разрешение № 1055 за извършване на преглед за
проверка на техническа изправност на пътни превозни средства, жалбоподателят И.
– като ***, не е избрал коректно в системата обема на проверките, които трябва
да бъдат извършени, при извършване на периодичен технически преглед на товарен
автомобил „ДАФ“ ФА ЛФ с рег. № „***“,
тъй като автомобилът е отбелязан като категория АВ2, вместо N2. Още поддържа,
че не са няма основания за прилагане на реда на чл.28 от ЗАНН, както и че са
спазени разпоредбите на чл.42 при съставяне на АУАН и чл.57 при издаване на
наказателното постановление, изключително подробно е описано нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата които го потвърждават. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 12.02.2020 г., видно от приложената
към НП разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив, чрез Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Пловдив на 19.02.2020г., съгласно отразения
входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
В хода на тематична проверка, на 07.06.2019г., около 11:25 часа, в с.О.,
обл.Пловдив, ***, притежаващ разрешение № 1055 за извършване на преглед за
проверка на техническа изправност на пътни превозни средства, бил представен за
технически преглед товарен автомобил
„ДАФ“ ФА ЛФ 170 Е 08 с рег. № „***“, собственост на М. М. К.. *** бил
жалбоподателят В.Х.И., който при избор в системата обема на проверките, които
трябва да бъдат извършени на въпросния товарен автомобил, отразил последния в
категория АВ2.
На неустановени по делото дата и начин била извършена проверка, при
която били констатирани горните обстоятелства.
С оглед на последното, на 09.01.2020г., в сградата на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Пловдив, свидетелят Г.Д.Д. – в качеството му на служител на РД
„Автомобилна администрация“ – Пловдив съставил АУАН с бланков № 272726 от
09.01.2020г. срещу жалбоподателят В.Х.И., за нарушение на чл.43, ал.1, т.3 от
Закона за движението по пътищата. Въз основа на същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Г.Д.Д., които съдът кредитира като логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. Горната фактическа обстановка
се установява и от приложените по преписката писмени доказателства, а именно – копия
от Удостоверение за техническа изправност на МПС с рег.№ „***“, и Протокол за
извършен периодичен преглед за техническа изправност на МПС.
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, а компетентността на актосъставителя следва от разпоредбата на
чл.92, ал1, от ЗАвП, вр. чл.91, ал.3 от ЗАвП, то се констатират съществени
процесуални нарушения при осъществяване процедурата по съставените АУАН и съответно
– издаване въз основа на последния на обжалваното наказателно постановление,
които водят до опорочаване на административнонаказателното производство, както
и ограничаване право на защита на жалбоподателя, предвид следното:
Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН – не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя.
Следва да се посочи, е под „откриване на нарушителя“ по смисъла на чл.34,
ал.1 от ЗАНН следва да се разбира установяването на същия от органа,
компетентен да образува административнонаказателно производство чрез съставяне
на АУАН, а именно – от актосъставителя.
В настоящия случай обаче, съдът е подставен пред пълна невъзможност да
установи момента, който актосъставителят е установил нарушителя –
актосъставителят Д., разпита като свидетел (л.42) посочва, че не може да каже
кога е извършена проверката, актът е съставен от него по документи, както и че
протокол за проверка на документи не е съставян. Същевременно, от момента на
извършване на твърдяното нарушение – 07.06.2019г. до този на съставяне на АУАН – 09.01.2020г.
са изтекли повече от 3 месеца.
Ето защо, в случая е невъзможно да бъде установено спазването на
задължителния три месечен срок за съставяне на АУАН от откриване на нарушителя, по смисъла на
чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Предвид това, до колкото в тежест на въззиваемата страна е да представи
доказателства относно за спазване реда за съставяне на АУАН, включително – на
тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, и доколкото такива не се сочат, с
оглед разпределение на доказателствената тежест съдът следва да приеме, че АУАН
не е съставен в предвидения от чл.34,
ал.1 от ЗАНН срок.
С оглед на това съдът намери, че в случая липсва законосъобразно
съставен АУАН.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл.36. ал.1 от ЗАНН - административнонаказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение. Доколкото в случая не се установява законосъобразно
съставен АУАН, поставящ началото на административнонаказателно производство, то
съдът следва да отмени издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно, без да изследва по същество въпроса осъществено ли е от
обективна и субективна страна твърдяното нарушение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
извършените от него разноски в настоящото производство за заплатено
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен
от него адвокат в размер на 300 лева. Следва да се посочи, че от страна на
същия е направено своевременно искане за присъждане на разноските в настоящото
производство, като е представен и оправдателен документ за тяхното извършване –
договор за правна помощ /лист 26/.
Липсва също възражение от въззиваемата страна за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 36-0000054 от 30.01.2020г., издадено от А. В. Г., на длъжност *** в Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на В.Х.И., ЕГН:**********,
с адрес ***, на основание чл.178а, ал.10 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за
нарушение по чл.43, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ Пловдив да заплати на В.Х.И., ЕГН:**********,
сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща извършени разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване
на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.