РЕШЕНИЕ
гр.София,12.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти състав, в публично заседание на двадесет и
пети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа гр. дело № 2115/2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявените искове са с правно основание
чл.432,ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищците твърдят в ИМ, че на 24.09.2016 г., около 17:50 часа, в гр.София,
по бул.“Г.М.Д.“ пред бл.2,Г.И.К. като водач на
л. а. марка „Мерцедес“ с рег. №******* предизвиква ПТП, блъскайки ги в
района на пешеходната пътека, обозначена с маркировка съгласно ЗДвП. В резултат
на ПТП-то първия ищец е получил
описаните травматични увреждани: фрактури и охлузни
рани по главата и лицето. Приет е за лечение в УМБАЛ „Света АННА“ АД - гр.София.
Втората ищца също претърпяла описаните травматични увреждания Претърпеният
инцидент е променил животът на ищците, като за неопределен период от време ги е
направил непълноценни членове на семействата си и обществото. Гражданската
отговорност на водача на л. а. „Мерцедес“ е застрахована при ответника, поради
което предявили претенции за
обезщетяване но такова не им било изплатено. Предевяват
за понесените неимуществени вреди в претенции в размер на посочените за всеки
от ищците суми ведно със законната лихва, считано от 21.11.2016 г. (датата на
отказа за изплащане на застрахователно обезщетение) до окончателното изплащане
на сумите.Претендират разноски
Ответникът оспорва предявените искове и исковете за присъждане на
законна лихва. Не оспорва наличието на застраховка ГО с водача на автомобила. Твърди,
че водачът на автомобила няма вина за настъпването на ПТП, независимо от
обстоятелството, че е настъпило в района на пешеходна пътека, тъй като л.а. е
преминал пешеходната пътека на зелен разрешителен за движение на автомобилите
сигнал на светофара, а пострадалите
предприели пресичане на пътното платно на движение на червен забранен сигнал. В
случай, че независимо от изложеното, бъде установено виновно поведение на
водача на л.а. Мерцедес, прави възражение за съпричиняване,
поради описаното по-горе и оспорва исковете за неимуществени вреди и по размер.Претендира
за разноските.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
С постановление от 05.05.2017 г., по пр.пр. №40286/2016
г. е прекратено на основание чл. 343,ал.2 НК наказателното производство по ДП
№ЗМ11446/2016 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР образувано срещу Гергина И.К. за
това, че на
24.09.2016 г., около 17:50 часа, в
гр.София, по бул.“Г.М.Д.“ пред бл.2, при управление на лек автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. №*******, нарушава правилата за движение, визирани в ЗДвП и
реализира ПТП с пресичащите в района на пешеходната пътека пешеходци М.Л.Л. и М.С.Ш..
Според показанията на свид.К., водач на процесния
Мерцедес на зелен сигнал преминава бул“ Г.М.Д.“ и изведнъж вижда пред себе си група тичащи
хора, които носели в ръцете си щайги и
торби, доколкото разбрала слезли от автобуса и тичали да хванат другия автобус
който в същия момент е бил на спирката от другата страна на пътя в обратно
движение. Натиснала веднага спирачка, навила волана наляво за да ги избегне,
чула удар и всичко станало за части от секундата.
Видно от първоначалната и допълнителна САТЕ процесното
ПТП е настъпило в гр. София, на бул. Г.М.Д. на прав пътен участък от две платна
в зоната на спирка на МГТ, при блок №2, в близост до пешеходната пътека, която
е преди табелата, оказваща спирката. Преминаването на пешеходната пътека се
регулира със светофарна уредба, която подава зелен сигнал за пешеходците,след
натискане на бутон от тях. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с
добра метеорологична видимост и суха пътна настилка. Процесният
„Мерцедес“ се е движел по бул. „Г.М.Д. в лявата пътна лента с посока от ул.“Симеоновско шосе“ към бул.“Никола Габровски“ със скорост 60
км/ч. Приближавайки към мястото на настъпване на ПТП, в дясната пътна лента,
след пешеходната пътека, бил спрял автобус на спирката на МГТ. Ищците слезли от
автобуса, преминали зад него, пресичайки платното за движение на бул. Г.М.Д. от
дясно на ляво за посоката на л.а. Мерцедес, били блъснати от същия. Мястото на
удара според в.л. е върху пътната лента по която се е движил л.а. и в близост
до края на пешеходната пътека в посоката на автомобила. Опасната зона за
спиране на Мерцедеса за определената от в.л. скорост на движение от 60 км/ч е
около 39,8 м. В експертизата в.л. Т. определяйки бърз ход на ищците при изчисляване
скоростта им на движение относно предотвратимостта на
удара и без данни при какъв сигнал на светофарната уредба същите са пресекли
платното приема, че удара би бил предотвратим при скорост на движение на водача
- 60 км/ч, също така и при скорост 50
км/ч.
В с.з.на 01.02.2018 г. в.л.Т. изрично
пояснява,че при данни,че ищците са „притичали“ би допълнил заключението си с
нови изчисления.
В допълнителната САТЕ в.л. Т. обстойно е
изследвал Констативния протокол, Протокола за оглед и фотоалбума,както и
допълнително представената справка за режима на светофарната уредба на мястото
на ПТП-то и показанията на свид. К. относно бягането
на ищците. Сочените варианти относно безопастната скорост на движение на л.а., за да има
техническа възможност водачът да спре преди мястото на удара, са въз основа на спокойно
и бързо бягане, като и при двата варианта в.л. прави извода, че водача
на л.а. не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара в
момента на първото стъпване на пешеходците върху платното за движение и
навлизането им върху лявата пътна лента. От допълнителната САТЕ се установява, че причината
за настъпването на ПТП са действията на ищците, предприели бързо пресичане на
платното за движение на червен сигнал на светофарната уредба, навлизайки в
опасната зона за спиране на приближаващия се л.а. „Мерцедес“
Изготвената СМЕ от в.л. д-р Г.
е въз основа на събраните по делото доказателства. Експертът сочи, че
получените наранявания от ПТП-то за първия ищец могат да се реализират по
посочения в ИМ начин и механизъм, като пешеходец блъснат от автомобил.Получил черепно-мозъчна
травма изразяваща се в контузия на главата; челно и теменно-тилно; счупване
/пукване/ на теменната кост на черепа средно и малък /15 мм/ организиран/
установено при проведената операция/ хематом над твърдата мозъчна обвивка и с
набелязан перифоскален мозъчен оток /от КТ/; анамнезни и клинични данни за сътресение на главен мозък;
лицево челюстна травма изразяваща се в множество охлузвания и разкъсано-контузни рани по лицето; счупване на страничната
стена на десния горночелюстен синус с излив в синуса;
клинични данни /оплаквания на пациента/ от травма на лява тазобедрена област,
ходилото и пръстите. Травмите са водели до болки и страдания, в началото са
били интензивни, обуславяли нужда от обезболяваща терапия. Проведена е неврохирургична операция, при която след остеопластично отваряне на черепната кухина е евакуиран епидурален хематом, направена е пластика на твърдата
мозъчна обвивка с Ре Дура. Постепенно
оплакванията му отзвучават, без изява на неврологичен дефицит и усложнения по
време на престоя. Изписан бил на 29.06.2016 г. в стабилизирано соматично и
неврологично състояние с дадени препоръки за хигиенно-диетичен режим,медикаментозно
лечение и спазване лечебно-охранителен двигателен режим При благоприятно
протичане на оздравителния процес, след подобни травми експерта сочи, че е
възможно пълно функционално възстановяване на пострадалия, а с оглед възрастта
му оплакванията следва да са отзвучали след около 30 дни от датата на травмата.По
отношение на втората ищца д-р Г. сочи черепно-мозъчна травма с контузия на
главата и две разкъсано контузни рани-в лявата челна
област и в дясната темена област; мозъчно сътресение;
контузия на корема с четири разкъсно-контузни кожни
рани и предната коремна стена и ехографски данни за контузионни
промени на черен дроб с малко количество свободно подвижна течност в коремната
кухина. Пострадалата е постъпила в УМБАЛ“Пирогов“, където раните на главата и
корема са обработени хирургично.При изписването и на 28.09.2016 г. е отчетено,
че пострадалата е клинично здрава и дадени препоръки за домашен режим 7 дни и щадящ
режим – 1 месец. Според експерта, не може да се приеме,че са настъпили
усложнения на травмите, които следва да са отшумели до 25 дни след инцидента.
За установяване на претърпените от ищците болки и страдания по делото са
събрани гласни доказателства, преценени по реда на чл.174 ГПК. Свидетелката
ЛАЗАРОВА – майка на ищеца М.Л., сочи,че след изписване от болницата, в къщи е
бил на легло и до настоящия момент не се е оправил, повръща, постоянно е бил с
главоболие, имал е гадене. Вземал е лекарства около 6 месеца. Свидетелката Н.-
майка на ищцата М.Ш. сочи, че след ПТП-то,дъщеря й много се страхувала, 3
месеца се изпущала нощем, притъмнявало е пред очите й.
Ищците са заявили претенции за
обезщетение по застраховка „ГО“ към
ответника на 14.11.2016 г.за заплащане
на по големи суми от предявените искове за всеки в настоящето
производство.За произнасяне по претенциите на 21.11.2016 г. ответникът писмено
е е поискал представяне и други документи.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска по чл. 432,ал.1 КЗ:
Законът е дал възможност на увреденото
лице да предяви иск пряко срещу застрахователя. За да бъде уважен прекия иск на
пострадалия срещу застрахователя следва да се установят две
групи факти.От една страна наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството му на застраховател и прекия причинител на вредата в
качеството на застрахован. От друга страна следва да се установи наличието кумулативно на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане съгласно чл. 45,ал.1 ЗЗД-виновно извършено от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в
причинна следствена връзка вреди за пострадалия.
Вината се предполага-чл.45,ал.2 ЗЗД, а
опровергаването на тази презумция е в тежест на
ответника при условията на обратно пълно доказване.
По делото се установи, че ищците
са предприели пресичане отдясно наляво за посоката за движение на лекия
автомобил, при забранителен за тях червен сигнал на пешеходен светофар, навлизайки
в двулентовото пътното платно внезапно и тичайки
нарушавайки вормата на чл. 113, ал.1, т.3, и чл.114, т.1 ЗДвП. Дори да се приеме, че пешеходната пътека е обозначена с хоризонтална
пътна маркировка М.8.1, и пътен знак Д
17, преминаването на пешеходците се определя, не от наличието на пешеходната
пътека, а от вида светлинните сигнали които имат приоритет съобразно
задължителната градация в чл.7 ЗДв.П. В случая обаче мястото
на удара е на известно разтояние от самата пътна
маркировка обозначаваща наличието на пешеходна пътека, а не на самата нея.
Съгласно приетата и неоспорена от
страните ДСАТЕ опасната зона за спиране на лекия автомобил при 60 км/ч е
около 39,8 м. а при 50 км/ч - около
30,04 м. И при двата варианта отстоянието
на автомобила (разтоянието) до мястото на удара
съгласно графа І от таблицата на стр.5(ДСАТЕ) е по малко от дължината на
опасната зона за спиране и водачът не би имал
техническата възможност да избегне удара чрез спиране, дори и при разрешена скорост на движение на л.а.
50 км/ч. В с.з. на 25.06.2020 г. в.л.Т. поясни, че изводите при скорост от 64 км/ч и
при 60 км/ч ще бъдат почти идентични, а безопастната
скорост в най дясната колона на таблицата и в двата варианта е по ниска от
разрешената 50 км/ч. Експертът в ДСАТЕ е
посочил като причина за произшествието “субективните
действия на пострадалите пешеходци, които са предприели пресичане на платното
за движение на червен сигнал на светофарната уредба в момент, в който към тях е
приближавал процесния автомобил, навлизайки в
опасната му зона за спиране“. Пешеходците не са освободени от задължението
по чл. 113 ЗДвП да съобразят наличието
на приближаващи превозни средства.
Предвид конкретните обстоятелства при които е реализирано произшествието
поведението на водача на л.а., не може да бъде квалифицирано като противоправно
както се сочи в ИМ. Механизмът на настъпване на злополуката, сигналът на
светофара към момента на пресичане от пострадалите и начинът на пресичане
оборват вина на водача на лек автомобил Мерцедес. По делото не са доказани
други фактически действния или бездействия на водача,
довели до нарушения на ЗДв.П, намиращи се в причинна
връзка с уврежданията на ищците. Събраните по делото доказателства водят до
извод, че застрахования водач не е осъществил деликт. При
описаното поведение на ищците, а и видно от приетата експертиза ударът е бил
неизбежен, дори водачът на лекия автомобил да е шофирал с по-ниска скорост.
Следователно по делото не се установи фактическия състав на непозволеното
увреждане –чл.45,ал.1 ЗЗД.Това изключва отговорността на ответника и обосновава
неоснователност на предявените искове,поради което съдът ги отхвърля.
Неоснователността на предявените главни искове обосновава и
неоснователност на предявените претенции за законната лихва.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответника, които съгласно списъка по чл. 80 ГПК са в размер на 6 517 лева, от които адвокатско възнаграждение – 6 312 лева. С оглед направеното възражение за прекомерност и фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че следва да бъде редуцирано на 4 400 лева. На основание чл. 78,ал.3 ГПК ищците дължат заплащане сторените от ответника разноски 4 655 лева (50- за 1 разпитан свидетел, 200- депозит за в.л., 5- ДТ за СУ и 4 400 адв.възн) или всеки от тях по 2 327.50 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Л.Л. с ЕГН, ********** и М.С.Ш. с ЕГН **********, със съгласието на Т.Г.Н.,
съд.адрес: адвокат Н. Д. ***, ІV
полуетаж, офис № 4 срещу Д.З. ЕАД с
ЕИК****** със седалище и адрес ***, р-н Средец, ул.“****** искове с правно основание чл. 432,ал.1 КЗ за заплащане сумата от по 70 000 лева за всеки от тях, представлаващи обезщетения за неимуществени вреди от ПТП настъпило на 24.09.2016 г. ведно със
законната лихва върху сумата за всеки считано от 21.11.2016 г.
ОСЪЖДА М.Л.Л.
ЕГН ********** съд.адрес: адвокат Н. Д. ***,
ІV полуетаж, офис № 4 да заплати на Д.З. ЕАД с ЕИК ****** на основание чл. 78, ал. 3 сумата от 2 327.50
лева разноски по делото.
ОСЪЖДА М.С.Ш. с ЕГН **********,
със съгласието на Т.Г.Н.,съд.адрес адвокат Н. Д. ***, ІV полуетаж, офис № 4 да
заплати на Д.З. ЕАД, ЕИК ********** със седалище и адрес ***, р-н Средец,
ул.“Г. Бенковски“ № 3 на основание чл. 78, ал. 3 сумата от 2 327.50
лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: