ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 468
гр. Пловдив , 05.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на пети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20215300501697 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 278 ГПК .
Производството е образувано по частна жалба на П. П. П. против
Определение № 2773/07.05.2021, постановено по гр.д. № 1320/2021г. на
ПдРС, с което е върната исковата молба на жалбоподателя и производството
по делото е прекратено като недопустимо.
В жалбата се излагат доводи, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че е предявен иск с пр. осн. чл.124 от ГПК
за установяване , че ответникът „Лев инс“ АД няма вземане към ищеца, т.к.
последният не е причинявал ПТП, по което ответникът е заплатил
застрахователно обезщетение, т.е. няма основание за регресно плащане.
Поддържа, че застрахователят се е снабдил със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист три години след като е бил уведомен от жалбоподателя, че
наказателното постановление за причиняване на процесното ПТП е
отменено. Счита, че дружеството е злоупотребило с право, инициирайки
заповедно производство. Поддържа, че искът му не се основава на нови
факти, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение, а твърди липса
начална липса на основание за дължимост на претендираните суми.
Поддържа, че с определението за прекратяване на производството, съдът е
ограничил правото му на защита, като счита че неправилно е приел, че
1
предявеният иск се основава на новонастъпили факти и респ. искът е по
чл.439 от ГПК, а твърди че предявява установителен иск по чл.124 от ГПК че
не дължи претендираното вземане. Моли за отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводството по
предявения иск. Претендира разноски.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав,
констатира следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна,
поради следните съображения:
Производството по гр.д.№1320/2021, ПдРС е образувано по искова
молба на П.П. против ЗК „Лев инс“ АД за установяване, че не дължи сумата
от 855,18лв., съставляваща изплатено застрахователно обезщетение по
Договор за застраховка ГО, застрахователна полица № 22115000591777 със
срок на валидност 20.02.2015-19.02.2016, сумата от 260,38лв., наказателна
лихва за периода 15.07.2016-15.07.2019, ведно със законната лихва от
постъпване на заявлението до съда – 19.07.2019г., както и разноски в размер
на 25лв. ДТ и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение. По издадения ИЛ по
ч.гр.д.№ 11948/2019, ПдРС и да бъде обезсилен издадения изпълнителен
лист. В обстоятелствената част се твърди, че ответникът се е снабдил със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и че е образувано
изпълнително производство въз основа на този лист. По отношение на
материално-правния спор се твърди, че сумите са недължими, т.к.
наказателното постановление за причинено ПТП е отменено с влязло в
законна сила съдебно решение.
Съдът е оставил исковата молба без движение с указания да се посочи
дали се твърдят новонастъпили факти и обстоятелства след издаване на
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Ищецът с молба от
05.04.2021г. е потвърдил изложеното в първоначалната искова молба, че
оспорва фактите, свързани с настъпване на процесното ПТП и не твърди нови
факти и обстоятелства.
2
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че
устновителен иск за недължимост на суми , за които е издадена заповед за
изпълнение и изпълинтелен лист е допустим единствено в случаите на чл.439
от ГПК, когато се твърди настъпването на правоизключващи или
правопогасяващи факти след издаване на заповедта за изпълнение. Посочил е,
че в останалите случаи пътят на защита е чрез подаване на възражение срещу
заповедта за изпълнение или по реда на чл.423 от ГПК, когато заповедта за
изпълнение не е надлежно връчена на длъжника. Така е достигнал да извода,
че предявеният иск е недопустим, т.к. се претендира установяване на
недължимост на вземане за което е издадена заповед за изпълнение, която е
влязла в сила, като тази недължимост се основава на факти настъпили преди
издаване на заповедта.
Настоящата инстанция намира, че постановеното определение за
прекратяване е правилно и законосъобразно. Законодателят е предвидил
улеснен и по-бърз ред за събиране на вземания посредством заповедното
производство, при което защитата на длъжника се осъществява по правилата
на това производство – чрез подаване на възражение по реда на чл.414 от
ГПК. При стабилизиране на заповедта е предвидена друга възможност за
защита – по реда на чл.423 от ГПК – чрез подаване на възражение пред
въззивния съд в случай, че длъжникът е бил лишен от възможността за
възрази в заповедното производство. При стабилизиране на заповедта за
изпълнение е недопустимо да се развива наново спор относно съществуването
на материалното право, предмет на заповедта, с изключение на случаите на
настъпване на нови факти, настъпили след стабилизиране на изпълнителното
основание – иск по чл.439 от ГПК.
В процесния случай жалбоподателят се опитва да проведе защитата си
срещу вземане, за което е налице стабилизирана заповед за изпълнение и е
издадено изпълнително основание, като оспорва основанието за възникване
на вземането. Това право, обаче е преклудирано с изтичане на срока за
възражение срещу заповедта, поради което и установителен иск, че вземането
не е възникнало е недопустим. Срокът за възражение би могъл да се
възстанови по реда на чл.423 от ГПК, но подобни твърдения и искания не са
правени. На този етап е възможен единствено иск, предявен по реда на чл.439
от ГПК, но само в случай че се твърди настъпването на нови
3
правопогасяващи факти. Доколкото в исковата молба и в уточнението
изрично се подчертава, че ищецът не навежда подобни погасяващи факти , то
и иск по този ред е недопустим.
Предвид изложеното, съдът намира, предявеният установителен иск за
установяване, че вземането не е възникнало за недопустим.
Постановеното определение за връщане на исковата молба и
прекратяване на производството като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2773/07.05.2021, постановено по
гр.д. № 1320/2021г. на ПдРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.
чл.247, ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4