РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. В**, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:АН* М. П*
Членове:В* Й. М*
Г* П. Й*
при участието на секретаря Н* ЦВ. К*
като разгледа докладваното от АН*М. П* Въззивно гражданско дело №
20211300500274 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от М. Г. СТ. с ЕГН **********
от с. А*, общ. В*, ул.“П*“ №8 и по въззивна жалба от Н. ЦВ. Н. с ЕГН ********** от с.И*о,
общ.В*, ул.“Д* з*“ №* чрез адв.-пълномощник Р.Р. от ВАК против Решение №194/05.05.2021г. по
гр.д.№ 2226/2019г. по описа на ВРС.
Въззивникът М. Г. СТ. прави искане за отмяна на решението и връщане на делото на ВРС
„за постановяване на отхвърлителен диспозитив“, евентуално за отмяна на решението на ВРС и
отхвърляне на иска или изменение на решението с което ищеца е признат за собственик на 4/30
ид.ч. вместо 5/40 ид.ч. Прави искане за присъждане на разноски по производството.
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно. Поддържа
се, че решението в частта в която ВРС е приел, че наследствения дял на ищеца е 4/30 ид. ч. е
необосновано. Излага се, че наследствената част на ищеца от наследството на Лападуц Колов
Предов е 5/40 ид.ч.
Излага се, че изразява съгласие с мотивите на ВРС, относно теоретичните доводи на
придобивната давност, но съдът не е обсъдил с прецизност фактите по делото.
Излага се, че от въвеждане във владение на процесните имоти, бащата на въззивника М.С.,
1
а след него тя е владяла процесиите имот, обработвани от нея и семейството и без никой да и
пречи. В продължение на 17 г. ищеца не е проявил интерес към имотите и тя/ответника не я
познава.
Поддържа се, че необосновано ВРС е приел, че начало на владението върху процесните
имоти е от 27.05.2016г., когато се е снабдила с нотариален акт, тъй като към тази дата вече е
изтекла придобивната давност.
Въззивникът Н. ЦВ. Н. с ЕГН ********** от с.И*, общ.В*, ул.„Д*з**“№**чрез адв.-
пълномощник Р.Р. обжалва първоинстанционното решение като неправилно и необосновано.
Излага се, че е придобил имотите чрез покупко – продажба, обективирана в нотариален акт
от 16.08.2016 г., приложен по делото, като сделката е изповядвана преди вписване на исковата
молба. Праводателят му другият въззивник /ответник е притежавал правото на собственост върху
процесните имоти, които е придобил по наследство и давностно владение, видно и от приложения
нотариален акт за собственост и наследство от 27.05.2016 г.
Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно и в нарушение на закона е уважил
иска, като е приел, че ищеца притежава 4/30 ид. ч. от правото на собственост върху имотите и го е
осъдил да предаде владението на тези 4/30 ид. ч.
Излага се, че ВРС е допуснал процесуално нарушение, след като е уважил иска за 4/30 ид.
ч., не е отхвърли иска в останалата част, поради което липсва отхвърлителен диспозитив и прави
искане за връщане на делото на ВРС, за произнасяне с отхвърлителен диспозитив за отхвърлената
част от предявеният иск.
Поддържа се, че ВРС неправилно не е уважил възражението на праводателката му, че е
придобила имота по давност. Излага се, че било видно от разпитаните свидетели, както и от
приложените по делото документи, че бащата на праводателката му, а после и самата тя е владял
всички възстановени имоти, предмет на делото изцяло за себе си - общо около 17 г. от датата на
въвода през 1999г. Твърди се, че бащата на праводателката от момента на въвода е демонстрирал
това владеене на имотите изцяло за себе си, включително и дяловете на другите наследници,
каквато е и ищцата, като във времето праводателката му също е владяла имотите като свои,
включително и идеалните части на ищцата. Излага се, че въззиваемата/ищцата повече от 17 г. не е
проявила интерес към имотите и праводателката му/другият въззивник и ответник/ дори не я
познава .
Твърди се, че продавача С. е единствен собственик на имотите по наследство и давностно
владение, към момента на сключване на договора за покупко - продажба, през 2016 г. и му е
прехвърлила собствеността изцяло, поради което и предявените искове по чл.108 ГПК, както и
иска по чл.537 ал.2 ГПК, следва да се отхвърлят. Прави искане в условията на евентуалност, ако
настоящата инстанция споделя доводите на ВРС, за изменение на решението на ВРС, като
правилно се определи наследствената квота на ищцата, съгласно разпоредбите на закона на
наследството.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивните жалби
2
от въззиваемата по жалбата страна Елизавет И.а М. чрез адв.-пълномощника Е.С., с който оспорва
същите по подробно изложените съображения, като неоснователни. Иска потвърждаване на
постановеното от ВРС решение. Претендира съдебни разноски за въззивното производство.
От страните по делото не са направени доказателствени искания.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
същият дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на въведените с въззивните
жалби доводи.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и след като обсъди доводите на страните, съдът намира за установено следното
от фактическа страна:
Делото е образувано по искова молба на ЕЛ. ИВ. М. от гр.С*, чрез адв. Е.С. против М* Е*
С. от с.А*, общ. В* и Н. ЦВ. Н. от с. И*, общ. В* с която е предявен иск за собственост по чл. 108
от ЗС и иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК.
С Решение №194/05.05.2021г. по гр.д.№ 2226/2019г. по описа наВРС е признато за
установено по отношение на М. Г. СТ. с ЕГН ********** от с. А*, общ. В*, ул. „Петнадесета“ № 8
и Н. ЦВ. Н. с ЕГН ********** от с. И*, общ. В*, ул.“Д* з*т“№*, че ЕЛ. ИВ. М. с ЕГН **********
от гр. С*, ж.к. „Л* бл. 4, вх. А, ет. 2, ап. 9 е собственик на 4/30 ид.ч. от следните недвижими имоти,
находящи се в с. С*, обл. В*, както следва:
Имот № 67194.122.15 - пасище, мера с площ 4.070 дка в местността „ О*“, шеста категория,
при съседи: имоти 67194.122.12, 67194.122.17, 67194.122.47 и полски път-67194.122.185
Имот № 67194.55.11 - нива с площ 22.799 дка в местността „ Д*“, четвърта категория, при
съседи: имоти 67194.55.9, 67194.55.10, 67194.55.73- полски път, 67194.55.19 и 67194.56.74 -
полски път
Имот № 67194.80.18 - нива с площ 1.395 дка в местността „ Д*“, трета категория, при
съседи: имоти 67194.80.17, 67194.80.16, 67194.80.326- полски път и 67194.84.322 - полски път
Имот № 67194.33.3 - нива с площ 8.850 дка в местността „ Д*“, четвърта категория, при
съседи: имоти 67194.33.2, 67194.33.44 - напоителен канал, 67194.33.4. и 67194.33.46 - полски път
Имот № 67194.70.1 - нива с площ 2.728 дка в местността „ Т**“, четвърта категория, при
съседи: имоти 67194.70.2, 67194.66.190 - полски път, 67194.97.184 - път III клас и 67194.1.105 -
полски път
Имот № 67194.77.5 - нива с площ 3.00 дка в местността „ Д*“, трета категория, при съседи:
имоти 67194.77.4, 67194.77.128 - полски път, 67194.77.6 и 67194.78.135 - полски път, всички
възстановени с решение на ОСЗ - В* № 175 от 17.04.1997г., както и
3
Имот № 67194.122.47 - др.трайни насаждения с площ 3.553 дка в местността „ О*“, шеста
категория, при съседи: имоти 67194.48, 67194.122.15, 67194.122.46, 67194.122.11, 67194.122.13,
67194.122.14 и 67194.122.16, възстановен с решение на ОСЗ - В* № 123 от 21.07.1994г., като над
посочените идеални части до претендираните такива е отхвърлен иска като неоснователен.
Осъден е Н. ЦВ. Н. с ЕГН ********** от с. И*, общ. В*, ул.“Д*з*“№ ** да предаде на ЕЛ.
ИВ. М. с ЕГН ********** от гр. С**, ж.к.“Л***“ бл. 4, вх. А, ет. 2, ап. 9 владението върху 4/30
ид.ч. от гореописаните имоти, като над посочените идеални части до претендираните такива -
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
Със същото решение е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давностно владение и наследство № 99, том II, peг. № 2523, н.д. № 223/2016г. на нотариус Л*
Ц*, с който М. Г. СТ. с ЕГН ********** е призната за собственик по наследство и давностно
владение на гореописаните имоти до размера на 4/30 ид.ч., на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства в първата инстанция се
установява, че:
На наследниците на Л* К* П*, б.ж. на с. С*, обл. В*, е възстановено правото на
собственост на процесните земеделски имоти с решение № 175 от 17.04.1997г. и решение № 123 от
21.07.1994г., и двете на ПК - В*.
Представени са протоколи за въвод на процесиите имоти от 1999г. , като във владение на
част от имотите са въведени трети лица, различни от наследниците без данни за извършено
упълномощаване за това.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и
наследство № 99, том II, peг: № 2523, н.д. № 223/2016г. на нотариус Л** Ц** на 27.05.2016г.
въззивникът /ответницата/ М. Г. СТ. е призната за собственик на основание давностно владение и
наследство на процесните земеделски имоти. Нотариалният акт е вписан в Служба по вписванията
при ВРС с вх. peг. №2622 от 27.05.2016г., акт № 28, т. VIII, дело № 1201/2016г., видно от
направеното върху същия отбелязване.
С договор за покупко - продажба на недвижим имот от 16.08.2016г., обективиран в
нотариален акт № 187, т.III, peг. № 4513, н.д. № 431/2016г. на нотариус peг. № 029,
въззивника/ответницата М. Г. СТ. е продала процесните земеделски имоти на другият въззивник и
ответник Н. ЦВ. Н.. Нотариалният акт е вписан в Служба по вписванията при ВРС на същата дата,
видно от направеното върху него отбелязване.
От представеното по делото удостоверение за наследници на Л**К* П*, б.ж. на с. С** обл.
В**, е видно че същият е оставил за наследници пет деца:
1. П* Л* К*, починал на 24.11.1985г., - без преки наследници
2. А* Л* К*, починал на 08.11.1982г., който е оставил за наследници две деца - Г* А*
Л*, починал на 16.01.2012г. и Сийка А* К* починала на 25.11.2007г. От своя страна Г* Л* е
оставил за наследник дъщеря - М. Г. СТ. - ответницата по делото, а С* К* е оставила за
наследници две деца - Т* И. К* и Г* И. К*
4
3. Е* Л* Й*, починала на 24.06.1993г., която е оставила за наследници две деца - И* Й*
Г*, починал на 10.04.2014г. и Р* Й* С**, починала на 17.01.2015г. От своя страна И* Й* Г* е
оставил за наследници една дъщеря - ЕЛ. ИВ. М. - ищцата по делото, Р* Й* С* също е оставила за
наследници една дъщеря - Н* В* С*
4. М* Л* Б*, починала на 19.07.1994г., която е оставила за наследници син Ц*Р* М*,
починал на 10.08.1999г., който от своя страна е оставил за наследници съпруга - И* А*К*и дъщеря
М* Ц* М* и син А* Р* М*
5. П* Л* Ф**, починала на 30.01.1997г., - без преки наследници.
По делото е представено саморъчно завещание от П* Л* К* от 10.06.1982г., обявено на
05.08.2020г. от което е видно че същият е завещал на ответницата М. Г. СТ. както конкретно
посочен имот, така и е посочил, че я прави свой универсален наследник. От изготвените и приети
по делото съдебно - графологични експертизи, се установява, че представеното завещание е
изпълнено и подписано от завещателя.
Разпитани са и двама свидетели П* С* – съпруг на ответницата и Д* Д* дъщеря на
ответницата, които установяват обстоятелства във връзка с възстановяване на процесиите имоти, а
именно, че Г* А* Л*бащата на ответницата С. е подал заявление за възстановяване на имотите, че
след това е извършен въвод във владение на тези имоти, както и че имотите са ползвани от
наследодателя на ответницата, давани са под аренда. След това ответницата ги е продала. Според
свидетелските показания, от 1999г. до продажбата им, никой не е имал претенции за тези имоти.
Не познават Е.М.-ищцата.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от
надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и
е подписано. Депозираните срещу него въззивни жалби са подадени в преклузивния срок, от
надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС-
В*, а по конкретно наведените във въззивните жалби оплаквания, които очертават и предметния
обхват на въззивната проверка, съдът намира за неоснователни, поради следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание по чл.108 ЗС.
С иска по чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее
или държи без да има основание за това.
За да се уважи иск за ревандикация на определена вещ или имот, в производството по чл.
108 ЗС е необходимо ищецът да установи по безспорен начин, че е собственик на спорната вещ
/имот/ и че ответникът го владее, а последният следва да докаже основанието си да упражнява
5
фактическата власт върху вещта. (решение № 181 от 07.10.2016 г. по гр. д. № 4988/2014 г., Г. К., І
Г. О. на ВКС). Защитата на собствеността се състои на първо място в съдебното установяване
/признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички елементи от фактическия
състав на съответния въведен от ищеца придобивен способ с допустимите за този способ
доказателствени средства. Ако ищецът не успее да докаже правото си на собственост, искът ще
подлежи на отхвърляне, дори ответникът да заяви, че признава иска. ( Решение № 20 от 7.04.2014
г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., ГК).
Ревандикационен иск може да бъде предявен от съсобственик, притежаващ идеална част,
както срещу трето за съсобствеността лице, така и срещу друг/ други съсобственици. Това е така,
доколкото всеки съсобственик съгласно чл.31, ал.1 ЗС разполага с пълния обем от правомощия на
правото на собственост - да владее, ползва вещта и да се разпорежда с нея (като се имат предвид
ограниченията на чл.33, ал.1 ЗС). Когато съсобственик не е допускан до съсобствения имот от
другите съсобственици и никога не е упражнявал правомощието си да го владее, то е допустимо
той да поиска от съда предаване на владението по отношение на притежаваната от него идеална
част. В действителност, останалите съсобственици имат право да владеят съсобствената вещ. но то
не изключва основателността на иска на по чл.108 ЗС, предявен от невладеещия съсобственик. В
този смисъл - решение № 15/ 02.08.2012 г. по гр.д. № 1299 по описа за 2010 г. на ВКС, I г.о.,
решение № 204/ 11.01.2013 г. по гр.д. № 272/ 2012 г. на ВКС, II г.о. и др.
Неоснователни са възраженията на въззивниците, че в постановеното решение на ВРС
липсва диспозитив в отхвърлената част на предявеният иск. ВРС се е произнесъл по предмета на
делото и обемът на исканата защита. От съдържанието на самото решение е видно, че
първоинстанционното решение съдържа отхвърлителен диспозитив, като изрично признава за
установено по отношение на въззивниците М. Г. СТ. и Н. ЦВ. Н., че въззиваемата/ищцата ЕЛ. ИВ.
М. е собственик на 4/30 ид.ч. от процесните имоти, надлежно индивидуализирани, като изрично е
постановил, че отхвърля предявеният иск над посочените идеални части до претендираните
такива, видно от изречение последно на стр. 7 от решението, а именно: „като над посочените
идеални части до претендираните такива ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен”.
Спорно по делото е определените от ВРС 4/30 ид. ч. от правото на собственост от
процесните имоти на въззиваемата страна и ищец ЕЛ. ИВ. М..
Безспорно е, а и страните не спорят, че правото на собственост върху процесиите имоти е
възстановено по реда на ЗСПЗЗ с влезли в сила решение № 175 от 17.04.1997г. и решение № 123 от
21.07.1994г. и двете на Поземлена комисия – В*.
ВРС правилно е определил правата на наследниците на Л* К* П*, б.ж. на с. С*, обл. В*
съгласно чл.5 от ЗН, според която децата на починалия наследяват по равни части, а именно:
1. 1/5 ид.ч. за П* Л* К*, починал на 24.11.1985г., - без преки наследници.
2. 1/5 ид.ч. за А* Л* К*, починал на 08.11.1982г. или по 1/10 ид.ч. за неговите
6
наследници Г* А* Л*, починал на 16.01.2012г. и С*А* Камова, починала на 25.11.2007г., или 1/10
ид.ч. за М. Г. СТ. - ответницата по делото и по 1/20 ид.ч. за Т* И. К* и Г* И. К*.
3. 1/5 ид.ч. за Е* Л* Й* починала на 24.06.1993г., която е оставила за наследници две
деца и по 1/10 ид.ч. за И* Й* Г*, починал на 10.04.2014г. и Р* Й* С*, починала на 17.01.2015г. или
1/10 ид.ч. за ЕЛ. ИВ. М. - ищцата по делото и 1/10 ид.ч. за Н* В* С*.
4. 1/5 ид.ч. за М* Л* Б*, починала на 19.07.1994г. или по 1/10 ид.ч. за А* Р* М* и Ц*
Р* М*, починал на 10.08.1999г.
5. 1/5 ид.ч. за П* Л* Ф*, починала на 30.01.1997г., - без преки наследници.
П* Л* Ф* не е оставила преки наследници, нейните идеални части от наследството се
разпределят между наследниците на братята и сестрите й или въззиваемата/ищцата/ Е.М. и
въззивника /ответницата/ М.С. наследяват по 1/30 ид.ч. от това наследство.
П* Л* К** също не е оставил преки наследници, но с оглед представеното и обявено
саморъчно завещание в полза на ответницата М.С. като негов универсален правоприемник,
неговата 1/5 ид.ч. от наследството се присъединяват към наследените идеални части на
ответницата С. от баща й.
Правилно първоинстанционният съд е приел, а и не е спорно между страните, че
представеното саморъчно завещание е валидно и произвело своето действие, тъй като отговаря на
изискванията за действителност на чл. 25, ал. 1 от ЗН, а именно написано е изцяло ръкописно от
завещателя, съдържа означение на датата, когато е съставено, подписано е от завещателя като
подписът е поставен след завещателните разпореждания. Завещанието е обявено на 05.08.2020г. от
нотариус Лорета Цветкова, видно от направеното отбелязване на гърба на представения по делото
препис.
Въззиваемата /ищцата М. е наследила от баща си 1/10 ид.ч. по линия на баба си Е* Й* и е
наследила 1/30 ид.ч. по линия на П* Ф*, като приведени под общ знаменател нейните идеални
части са общо 4/30 ид.ч.
От приложеното Удостоверение за наследници на Л* К* Предов /стр.12 от делото на ВРС/
се установява, че същият е имал пет деца, както е посочено и по-горе. П* К* и П* Ф*след тяхната
смърт не са оставили преки наследници, като П*К* /с 1/5 ид.ч./ е починал на 24.11.1985г. преди П*
Ф*, която е починала на 30.01.1997г.Оттук следва извода, че след смъртта на П* Ф* нейната 1/5
ид.ч. от процесните имоти и съгласно чл.8, ал.1 от ЗН се наследява от преживелите братя и сестри,
а именно от нейните сестри Е* Й* /наследодателка на ищцата, наследена от децата си-ищцата и Р*
С*/ и М* Б*, както и нейния брат А* К* Предвид изложеното ищцата Е.М. има от майка си 1/10
ид. ч. от наследството на Л* П* и 1/30 ид. ч. от П* Ф* чрез майка си Е* Й* /1/5 ид.ч. разделена на
трима наследници се припада по 1/15 ид. ч. или 2/30 ид.ч., които се делят между ищцата Е.М. и
сестра й Р*.Приведени под общ знаменател идеалните части на Е.М. са 3/30ид.ч. плюс 1/30ид.ч. е
равно на 4/30 ид. ч., вместо 1/6 ид.част. Разликата между претендираната 1/6ид.ч., която възлиза
на 5/30ид.ч. и уважената от ВРС, която е 4/30 ид.ч. е 1/30 ид.ч. и това е размера на отхвърлената от
съда претенция.
Въззивникът /ответницата М.С. е наследила 1/10 ид.ч. от баща си по линия на дядото А* Л*
7
К*, наследила е 1/30 ид.ч. по линия на П* Ф* и е наследила 1/5 ид.ч. по силата на завещание от П*
Л* К*, като приведени под общ знаменател нейните идеални части са общо 10/30 ид.ч., както
правилно са установени и определени от ВРС.
По делото е спорно дали въззивника/ответницата/М.С. е придобила процесиите имоти по
давност с оглед направеното възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност и
респективно породила ли е траслативен ефект сключената в последствие сделка за покупко-
продажба на процесните имоти за другия въззивник Н. ЦВ. Н..
ВОС намира, че е безспорно по делото, че процесните земеделски имоти са възстановени на
наследниците на общия наследодател с влезли в законна сила административни актове решение №
175 от 17.04.1997г. и решение № 123 от 21.07.1994г. на Поземлена комисия - Видин. В чл. 14, ал. 1
и чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ е посочено, че влязлото в сила решение, придружено със скица,
удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост
върху имота. Когато с решението се възстановява правото на собственост на починал собственик,
решението се издава общо за неговите наследници. Дяловете на наследниците се определят
съгласно Закона за наследството, без да се посочват в решението. Следователно от датата на
решенията на Поземлена комисия-В* между страните е възникнала съсобственост върху
процесните имоти.
При съсобственост на недвижим имот, всеки съсобственик е владелец на собствените си
идеални части, а по отношение на идеалните части на останалите съсобственици се явява държател.
Няма пречка, един от съсобствениците да завладее и идеалните части на останалите съсобственици
и да превърне държането във владение. Това обаче, следва да стане по един недвусмислен начин
така, че да покаже на останалите съсобственици явното намерение за своене на техните идеални
части.
Настоящата инстанция намира за неоснователни направените от въззивниците възражения
за изтекла в полза на въззивника/ответницата М.С. придобивна давност считано от извършения
въвод във владение на процесиите.
ВОС напълно споделя изложените от ВРС мотиви. Процедурата по въвод във владение е
регламентирана в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Смисълът е да се материализират границите на
възстановените имоти. Аргумент за това са разпоредбите на чл. 30 и чл. 32 от ППЗСПЗЗ, в които е
посочено че граничните точки на поземлените имоти, установени с влязъл в сила план за
земеразделяне, се трасират на терена въз основа на установените координати и се документират
чрез протокол за въвод във владение. Въводът във владение се извършва от длъжностно лице от
общинската служба по земеделие в присъствието на собственика или на упълномощено от него
лице. Това става въз основа на влязло в законна сила решение за възстановяване на собствеността
и заверена скица от общинската служба по земеделие. За извършения въвод се съставя протокол.
Материализирането на граничните точки с трайни знаци се извършва от собственика.
Фактът, че е извършен въвод във владение на лица, различни от наследниците на които е
възстановено правото на собственост на процесиите имоти, без доказателства да са
упълномощавани, не може да бъде аргумент, че собствениците са се дезинтересирали от
собствеността си, а представлява нарушение на административната процедура по въвод във
владение от страна на длъжностното лице.
8
ВОС споделя практиката на ВКС в Решение №8/19.02.2014г. гр.д.№5109/2013г II ГО,
според която: Съдебната практика последователно приема, че материалното държане на вещта и
волята фактическата власт да се упражнява за себе си, дава понятието на владението, но те не са
достатъчни да го направят годно да произведе правни последици, които произтичат от владението.
За де е налице владение, годно да произведе правни последици е необходимо упражняването на
фактическа власт за себе си да е постоянно и непрекъснато /да няма случаен характер, а да са израз
на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица за
период по дълъг от шест месеца/, да е спокойно/да не е установено с насилие или по скрит начин/,
да е явно /да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това/ и да е несъмнено
/да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си/. Най-често
спорове за несъмнеността на владението възникват, когато то е придобито от държател, който
променя намерението с което държи вещта, започвайки да я държи за себе си и претендира
изключително владение. Фактическата власт е придобита като държане, когато субектът й има
правно основание да я упражнява – договорно/например наем/ или законно /например чл.31, ал.1
от ЗС/. При промяна на намерението на субекта, упражняващ фактическата власт, намерението да
се държи вещта като своя, вместо за другиго или като обща трябва да бъде изразено по ясен
/несъмнен /начин, т.е. чрез действия които не будят съмнение за отричане на чуждата власт по
отношение на вещта и не допускат чужди действия. В тази хипотеза /при превръщането на
държането във владение/ в тежест на претендиращият владение, годно да породи правни
последици, е да докаже извършването на такива действия след придобиване на фактическата власт.
Управителните действия, включително сключването на облигационни договори по повод
ползването, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респективно
съсобственика от чието име е установено материалното държане на вещта.
В конкретния случай, инициирането на процедурата по реституция по ЗСПЗЗ от един от
наследниците, в т.ч. и извършения въвод , не могат да се приемат като действия по своене на
имотите от един от наследниците за сметка на останалите наследници и като начало на
придобивна давност. Същото се отнася и за отдаване на имотите под аренда, каквито твърдения са
наведени в процеса от ответницата и съдържащи се в показанията на св.Пламен Станев, съпруг на
въззивника/ответницата М.С., като по делото не са представени доказателства за това.
Когато едно лице установи фактическа власт върху вещ на основание наследяване, то има
качеството на държател на идеалните части на останалите сънаследници, независимо дали
последните знаят за настъпилото правоприемдство и за придобитите от тях права. Това е така, тъй
като при наследяване владението върху вещта, което е имал наследодателя, се придобива по право
от всички негови наследници, а не само от този, който е останал и ползва наследствения имот.
Като съсобственик той има право да ползва цялата вещ – чл.31,ал.1 от ЗС, доколкото това не пречи
на останалите съсобственици също да ползват имота съобразно правата си. Затова само въз основа
на факта, че съсобствения имот продължително време се е ползвал от един сънаследник, не може
да се съди за това дали той е преобърнал държането на чуждите идеални части във владение за
себе си или упражнява предоставеното му от закона право да си служи с цялата вещ. /Решение
№192/16.02.2017г. по гр.д.№763/2016г., I ГО на ВКС/.
ВОС приема, че въззивника/ответницата М.С. не е доказала в процеса по категоричен и
9
недвусмислен начин твърдяното владеене на идеалните части на въззиваемата/ищцата Е.М. ,като
наследник на общия наследодател Лападуц Колов Предов повече от 10 години преди завеждане на
настоящата искова молба. От показанията на разпитаните по делото свидетели Пламен Станев-
съпруг и Десислава Димитрова-дъщеря на ответницата не може да се направи категоричен извод
за изтекла в полза на ответницата С. придобивна давност повече от десет години. Свидетелите по
никакъв начин не са индивидуализирали процесните имоти. От показанията им може да се направи
извод единствено за ползването на процесните имоти и добиване на плодове от тях във вид на
земеделска продукция и рента, като по делото няма представени писмени доказателства за
твърдените от св.Станев договори за аренда. И двамата свидетели са заявили ,че не позвнават
ищцата, каквото изявление е направил и въззивника/ответницата С. с въззивната жалба.
ВОС приема, че въззивника М.С. нито е твърдяла нито е доказала в процеса, че тя или
нейният баща Г* А* Л** са предприели каквито и да било действия, с които да демонстрират пред
въззиваемата Е.М**, като съсобственик на процесните земеделски имоти намерението си да своят
имотите за себе си, следователно в нейна полза не е изтекла придобивната давност от десет
години.
Едва след снабдяването с констативен нотариален акт на основание давностно владение и
наследство на 27.05.2016г. и вписването му в Служба по вписванията-В* на същата дата
въззивника М.С. е започнала да демонстрира своене на процесиите земеделски имоти. Именно от
този момент може да се приеме, че същата е оповестила намерението си на владеене на идеалните
части на останалите наследници като свои. От посочената дата 27.05.2016г. до образуване на
делото 05.08.2019г.са минали обаче по-малко от три години, поради което придобивна давност не е
настъпила.
При така установените по делото факти предявеният иск за собственост е основателен и
доказан и като такъв е уважен с постановеното от ВРС решение. Безспорно е по делото и ВОС
споделя фактическите и правни изводи на ВРС, че имотите се владеят от въззивника/ ответник/
Н.Н., който ги е отдал под наем и извлича плодовете от тях. Същият е навел доводи, че владее
имотите на годно правно основание - договор за покупко-продажба от 16.08.2016г. с продавач
ответницата М.С.. Тази прехвърлителна сделка обаче няма вещно правно действие по отношение
идеалните части на ищцата, тъй като продавачът не е техен собственик и никой не може да
прехвърля повече права отколкото притежава. По отношение идеалните части на ищцата сделката
няма транслативен ефект.
С оглед уважаването на иска по чл. 108 от ЗС, искът за отмяна на нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 99, том II, peг. №
2523, н.д. № 223/2016г. на нотариус Л* Ц*а, по отношение притежаваните от въззиваемата/ищцата/
4/30 ид. ч., като основателен е уважен от ВРС. Констативният нотариален акт не се ползва с
материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост. В този смисъл е TP № 11 от 21.03.2013г. по тълкувателно дело №
11/2012г. на ОСГК на ВКС. Отменяването на последните е изрично разпоредена законна последица
от уважаването на предявените искове за защита на засегнатото с издаването му материално право.
Следователно – отменяването на констативния нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е
последица, приложима при наличие на несъвместимост между правото, претендирано с уважения
10
иск за собственост, и правото, удостоверено с издадения охранителен акт.
При това положение и доколкото по делото се установи, че имотът се владее от въззивника/
ответника Н. ЦВ. Н., а и не се оспорва, правилно ВРС е приел, че предявеният от ищцата иск с
правно основание чл. 108 ЗС е основателен и следва да бъде уважен.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд, въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни, а обжалваното
решение на РС – В*потвърдено.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция.
На основание чл.78, ал.2 от ГПК жалбоподателите М. Г. СТ. и Н. ЦВ. Н. следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника по жалбата ЕЛ. ИВ. М. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 520лв.
По изложените съображения, ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №194 от 05.05.2021г. постановено по гр.д.№2226/2019г. по
описа на В* районен съд.
ОСЪЖДА М. Г. СТ. с ЕГН ********** от с.А*, общ. В*, ул.“П*“ № 8 и Н. ЦВ. Н. с ЕГН
********** от с. И*, общ. В*, ул.“Д* з*“ №** да заплатят на ЕЛ. ИВ. М. с ЕГН ********** от гр.
С*, ж.к. Л* бл.* вх.* ет.*, ап. * разноски по делото в размер на 520 лв. /петстотин и двадесет лева/
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис на
страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11