Мотиви
към Присъда по НОХД№ 3097/2013 г. по описа на СГС,НО,22-ри състав
Софийската
Градска прокуратура е
внесла обвинителен акт
срещу подсъдимите К.Л.Л. /за
извършено престъпление по чл. 116,ал.1,т.6,пр.2 и 3,вр.чл.115,вр.чл.20
ал.2,вр.чл.63,ал.1,т.1 от НК/, Б.Х.Б. и Д.И.С./за извършено престъпление по чл.116,ал.1,т.6,пр.2
и 3,вр.чл.115,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.63,ал.2,т.1 от НК/.Обвинени са в това ,
че на 05.10.2010 г. в с.Б. в съучастие като извършители като непълнолетни, но можещи да разбират свойството и значението
на извършеното и да ръководят действията си, умишлено умъртвили И.Г.К., като
деянието било извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена
жестокост.
Досъдебното
производство е приключило с мнение на водещия разследването за предаване на съд
на подсъдимите за горепосоченото престъпление.
В съдебното
производство не постъпи искане от наследниците на
пострадалия за конституиране като страни.
Съдебното
следствие пред първоинстанционния съд протече по общия ред в НПК, като съдът
изслуша обясненията на подсъдимите , показанията на свидетелите ,Заключенията
на вещите лица , прие и прочете писмените доказателства, след което обяви за
приключено съдебното следствие.
Прокурорът/по
същество/ заявява ,че поддържа обвинението , така както е внесено и намира
същото за доказано по един категоричен и безспорен начин.Представителят на
държавното обвинение намира за установено ,че тримата подсъдими са били
приятели и се качили на процесната дата в една постройка/бунгало/ до язовира
над с.Б..Там бил и пострадалия , който обичайно се грижел за чистотата в района.Тримата
започнали да викат пострадалия, като го викали с обидни и нецензурни
изрази.Когато К. дошъл обидното отношение на подсъдимите към него еволюирало в
още по-драстични действия на насилие към него, без постр. да ги е предизвикал
по някакъв начин. Подсъдимите удряли с тояга, лопата, удряли го с ръце и крака
по цялото тяло.Накрая подс.Л. скачал върху К. , като за целта се изкачил от
втори етаж на бунгалото, за да има по-добра инерция.След това подсъдимите и
пострадалия се преместили в съседно бунгало.След известна консумация на
алкохол/бира/ тримата подсъдими отново започнали агресията към К. , като го
наричали „животно“ и с други изрази, като дори казвали ,че ще го
утрепят.Пострадалият молел подсъдимите да спрат, като най-вече се обръщал къмз
подс.С./когото познавал по-добре/.Въпреки това подс.С. продължил ударите, като
заявил на присъстващите ,че вече само ще рита с крака пострадалия , тъй като
от множеството удари с ръце ,го…
заболяли ръцете. Според прокурора само подс.Л. три пъти скачал върху гърдите на
пострадалия и падал върху последния на задните си части. Тримата си
тръгнали/като последен напуснал С./, а К. бил оставен сам и без медиц.помощ да
се справи с болките и страданията от всичко гореописано. На следващия ден К.
бил открит починал. Според вещите лица смъртта на К. е настъпвала бавно и
мъчително, като правдиво един от свидетелите сочи ,че пострадалият е треперел в
хода на ударите.Обвинението се доказва по безспорен начин от събраните на двете
фази на процеса доказателствени материали. Подсъдимите са действували с
евентуален умисъл, като макар да не са искали пряко смъртта на К. , са
допускали такъв изход, съгласявали се с него, като точното им отношение към
евентуална смърт на К. е безразличие. Поради горното представителят на държавното обвинение
пледира за признаването на подсъдимите за виновни в престъплението в обв. акт.Същевременно при
индивидуализацията на наказанието СГП счита ,че следва да се отчетат както
младата възраст на подсъдимите,но така също и лошите им характеристики, а и
неуважението им към човешкия живот/което сочи на изкривена ценностна система/.Конкретно
прокурорът предлага на подсъдимите да се наложи
наказание „Лишаване от свобода“ около 7 години ,което би постигнало
целите на наказанието по чл.36 от НК.
Защитникът
на подсъдимия К.Л. заявява ,че срещу подзащитния му е повдигнато едно
от най-тежките обвинения. СГП предлага съдът да приеме за установена фактическа обстановка в обв. акт , но
действителната фактология според защитника била друга.Според защитата не са
събрани безспорни доказателства на процесната дата подс.Л. да е извършил
вмененото му с обв. акт престъпление по чл.116,ал.1,т.6 и др. от НК, тъй
като не се доказало подс.Л. да е удрял с тояга и да е скачал върху постр. К.,тъй
като в СЗ свид.Б. разкрива други факти, а така също това се опровергава и от
обясненията на подсъдимите Л. и С..Л. не е скачал от втори етаж на бараката ,
тъй като такъв етаж там няма.Освен това най-активен спрямо пострадалия бил
подс.Б..Неправилно към подс.Л. били насочени най-сериозните обвинения ,при
положение ,че той бил през 2010 г. най-малък/едва 15 годишен/ ,както и
най-нисък и на ръст.Не се установила и точната причина за смъртта на К. ,счита
още защитата на подс.Л..Това е така , понеже въпреки Заключенията на СМЕ
защитата намира ,че не е сигурно смъртта на пострадалия да е резултат от т.нар.
„гръден капак“, тъй като вещите лица
имали противоречиви относно видовете травматични увреждания,причинени на К..Ако
е имало „гръден капак“ не е ясна причината за това , още повече ,че и подс.Б. е
удрял пострадалия с тояга, а не с тънка пръчка.Най-малкият по ръст
подсъдим/тоест Л./ е бил подстрекаван от останалите да удря пострадалия, като
са му казвали „путка“, „педерастче“ и „ела го удари“.Ситуацията , в
която бил поставен подс.Л. , изисквала ,за да защити честта си, да удря повече
и по-силно пострадалия.Според защитата този , който удря пострадалия да е здрав
и едър човек, а подс.Л. не е такъв човек.По делото обаче имало според защитата „откъслечни данни“ , че К. е дошъл в
уморен, отпуснат вид на бунгалото , тъй като имал „среща с клошари“, но дали е
бил малтретиран там К., никой не е
разследвал на досъдебното производство.подс.Л. не е разполагал с такъв
физически ресурс ,за да удря по жизненоважни части на тялото на
пострадалия,макар спрямо него да са насочени най-сериозните обвинения.“Едно 15
– годишно дете не може да желае смъртта на другиго, а още по-малко да го прави
по особено мъчителен начин“, заяви защитата на подс.Л. , визирайки субективното
отношение към станалото на своя подзащитен подс.К.Л..Напротив Л. се е „поддал
на големите“, счита защитата,възприел е станалото като „една игра“.Живял в
трудно семейство, бил сирак/баща му починал рано/,но въпреки това не бил
проблемно дете , ходел редовно на училище.Умисъл за убийство по чл.116 от НК не е имало в съзнанието на подс.Л. , а евентуално за деяние по чл.124
от НК.Ако бъде преквалифицирано деянието по този текст на закона да му
се наложи наказание „Лишаване от свобода“ , изпълнението на което да се отложи
по реда на чл.66,ал.1 от НК.Това следва да стане според защитата
, тъй като подс.Л. „няма да научи нищо полезно в затвора“ , Л. е начули житейски уроци и от самото наказателно
производство и не би си помислил друг път да отнема човешки живот.
Защитникът
на подсъдимия Д.С. /по
пълномощно/също счита ,че обвинението срещу подзащитния му е едно от
най-тежките по НК.Този защитник също намира ,че фактическата обстановка в обв.
акт несе подкрепя от доказателствения материал , независимо ,че СГП твърди
противното.Според защитата не е било доказано подс.С. да е нанасял удари на
постр. К. , които да могат да причинят смъртта му.Ако С. наистина е нанасял
удари ,то това са леки удари, които не могат да детерминират летален
изход.Физическите възможности на подс.С. според защитата,не са особено силни,
което подкрепя възражението срещу
изнесеното от прокурора.Независимо ,че бил непълнолетен ,той е осъзнал
случилото се , макар и по-късно във времето.Освен ,че не е изпъквал физически
подс.С. не е имал никакъв мотив да извършва деяние по чл.116 от НК
спрямо К. , тъй като последният е работел за баща му.Освен това, белези на
садизъм и жестокост в поведението на подс.С. спрямо постр.К. ,не се откриват
според защитника му.Самите вещи лица считат ,че умисъл на убийство не е налице,
уточнява още защитникът.Нещо повече, това било един вид „игра“,колкото и неправилен
да е този израз , но според експертите това е действителността.15-17 годишните
не приемали с нужния респект човешкия
живот.Следователно , ако не е налице умисъл за престъпление по чл.116 от НК , то е налице престъпление по чл.124 от НК и вероятно
това е правилната правна квалификация на извършеното.Ако бъде признат за
виновен по този текст от НК защитата не възразява да се определи наказание
„Лишаване от свобода“,но с приложението на чл.66,ал.1 от НК.Само
условното осъждане би дало възможност тези млади хора да бъдат
превъзпитани,независимо че са извършили тежко престъпление,но така ще могат да
усетят „респекта“ от правосъдието.
Резервният
защитник на подс.С./участващ в съдебните прения „със съгласие“ на
подсъдимия/ намира ,че ролята й в процеса е „изолирана“,поради затруднената
комуникация с подзащитния й,но ще се постарае да е полезна.Обвинението не е
доказано при това не само „ан блок“/като цяло/ , но и по неговите отделни
компоненти.За да е налице съучастие в съизвършителство ,то следва да е установена безспорно връзката между
подсъдимите – кой точно какво е направил при осъществяването на елементите на
изпълнителното деяние в преследваната от тях обща цел.Ако не се отговори
задоволително на поне един от тези въпроси , то логичния завършек на този
процес е оправдателната присъда.Резервният защитник не намира за удачен
отговора на въпроса за причината на смъртта , който предлагат вещите лица.Ако
„гръдният капак“ е било възможно да бъде причинен от един-единствен удар/както
теоретично поясняват в СЗ вещите лица/,то кой е нанесъл този удар,задава
реторично въпроса този защитник.Има различия между двете СМЕ касателно
причината за смъртта на пострадалия.Дали това е бил удар с лопата, от скок
върху тялото или нещо друго.Една допълнителна или повторна СМЕ вероятно би дала
задоволителен отговор на въпроса, разсъждава резервната защита.Часът и датата
на смъртта също не са изцяло уточнени,тъй като ползувайки израз от СМЕ на
труп/смъртта е от второ или трето денонощие/,за да постави въпроса за времето на
настъпването на смъртта като обуславящ фактор за съдържанието на субективното
отношение на дееца към леталния изход.Ако подсъдимия е искал само нараняването
на пострадалия , то смъртта не е била пряко целена.Подс. С. няма мотив да
извърши деянието,тъй като без мотив не може да се формира ясна цел.Практически
това деяние е немотивирано и поради това се поставя под въпрос квалификацията
по чл.116 от НК.Според резервната защита може да се говори за
умисъл за телесна повреда и непредпазливост за смъртния резултат/тоест, деяние
по чл.124 от НК/.В случай на извод на съда ,че подс.С. е виновен по фактически
повдигнатото обвинение , то да се приложи по-благоприятния закон/вероятно се
има предвид редукцията по чл.63 от НК/.
Защитникът
на подс.Б. намира ,че четирите
години наказателно производство били
неоправдано дълго проточване
на един
процес при сравнителна ясна фактология.На случая има само един очевидец
– свид.М.Б..На досъд. произв. този свидетел той дава подробности за извършеното
в побоя от подсъдимите Л. и С.,без да казва нищо за неговия клиент.Този
„пропуск“ на прокурора да изясни какво е точното участие на подс.Б. в
извършването на деянието ,не е бил отстранен според защитника му.Ако това е било направено ,то
обвинението срещу подс.Б. не би бил подсъдим за убийство по чл.116 от НК
, а за по-леко престъпление,напр. за причиняване на телесна повреда.За леталния
изход подс.Б. няма принос , тъй като не е удрял постр. К. в гърдите, за да може
да допринесе за т.нар.“гръден капак“.СГП опитала да разшири участието на подс.Б.
чрез удари по главата на пострадалия,но в привличането като обвиняем се говори
за удари в „тялото,гърба, краката , ръцете“.Обясненията на другите двама
подсъдимия, с които приписват участие на подс.Б. , е типичен случай на „оговор“
, поради което не следва да им се дава
вяра.Все пак добре е съда да има предвид ,че подс.Б. е бил непълнолетен към
момента на извършване на деяние, заяви в заключение защитника ми.
Подсъдимият Л. по
същество се присъединява към адвоката си,изразява съжаление за извършеното и
очаква от съда справедливост.
Подсъдимият С. по
същество изразява съжаление, сочи че не искал да се случи това нещо.
Подсъдимият Б. по
същество изразява съжаление за смъртта
на К..
Прокурорът
/в Реплика към защитниците/ заявява ,че
деянието не може да се квалифицира като такова по чл.124 от НК ,
тъй като това престъпление е непредпазливо , а там не може да има съучастие.В
тази посока е и ТР 73/1980г. на ВКС, а в настоящия случай имаме
съучастническа дейност.Причината за смъртта на гръден капак, а не мастна
емболия,като последното се установява и на база анализ на взета проба от тъканите на пострадалия.Дали
нечий удар от подсъдимите е допринесъл за смъртта на пострадалия в решителна
степен е сложен и интересен въпрос.Тялото на К. е било буквално
обезобразено,следователно то е било обект на удари със сила,злоба и
жестокост.Всички травматични увреждания, в съвкупност са довели до „гръдния
капак“, като последният успоредно с травматичния шок са довели до леталния
изход за К..
При последна дума след Репликата
подс.Л. заявява ,че си е „научил урока“,продължава да учи и
работи.Разбира грешките , които е направил. Подс.С. също заявява ,че съжалява и
се е „научил урока“.Подс. Б. пък заявява,че поднася съжаленията си ,но не е
виновен за случая.
От
фактическа страна съдът намира за установена следната обстановка :
Подс.К.Л.Л.
е роден на *** ***,спирка „Ц.М.“,№ ***,българин , български гражданин, с
основно образование,без професия ,безработен, неженен , неосъждан, с ЕГН-**********.
Подс.Д.И.С.
е роден на *** ***,българин, български гражданин,със средно образование,без
професия , безработен,неженен, неосъждан, с ЕГН-**********.
Подс.Б.
Х.Б. е род. на *** ***,българин, български гражданин, със средно
образование-професия „туризъм“,безработен,неженен , неосъждан, ЕГН-**********.
Подсъдимите
Л. и Б. са с негативни характеристични данни , като спрямо Л. и Б. органите на
МВР са ги регистрирали за противообществени прояви,те са известни и на
ДПС/Детска педагогическа стая/.
Подсъдимите
се познавали помежду си/ Л. и Б. ***, а С. ***/ , като през есента на 2010 г.
често се качвали заедно или поотделно и заедно с други младежи на тяхната
възраст до дървени постройки/бунгала/ в близост до язовир , находящ се на 1-2
километра над с.Б., Софийско.Принципно бунгалата/Виж. Фотоснимка № 1 от Албума
към Огледния Протокол – л.53 от досъд. произв./ били построени с туристическа
цел, но поради изоставянето им с течение на времето, били практически
неподдържани.Едното бунгало било вляво , а другото вдясно от пътя за язовира
под него.С цел грижа за хигиената и охрана на района на язовира в бунгалата
заживял постр.И.Н.К..Тъй като негови близки починали, а той нямало къде да
живее , се установил до язовира,
допуснат там от бащата на подс.Д.С./И.К.С./.К. имал ангажимента да
поддържа постройките и да наглежда язовира.Заплащане за тази си дейност К. не получавал и поради недостиг на средства ходел със стари ,
износени дрехи.Същевременно предвид вида му К.
ставал често обект на подигравателни забележки на тримата подсъдими, а и
на други младежи ,посещаващи бунгалата.
Така
на 05.10.2010 г. в следобедните часове на
бунгалата до язовира отишли подсъдимите Л.,С. и Б..Носели бира и храна със себе
си.Като отишли Б. останал в лявото бунгало , а другите двама подсъдими
започнали започнали да търсят къде е
пострадалия К..След известно време подс.Б. чул отвън тъпи удари/като от цепене
на дърва/ и викове.Излязъл на входа и видял,че двамата подсъдими идват като
водят със себе си К..Като го водели обаче подс.С. удрял с права лопата по гърба
пострадалия , а подс.Л. го ритал.Като стигнали пред бунгалото подс.С. оставил
лопатата и започнал да го рита по раменете и гърдите.Подс.Л. пък взел
дървена летва от сачак/ около 1 м./ и с
нея започнал да налага К..По време на горното пострадалия не нанасял ответни удари срещу подсъдимите , нито
се защитавал по друг начин , освен чрез стенания.След като преустановили тези
действия влезли вътре, като К. легнал на
дървен матрак на пода на бунгалото да си почине от ударите.Междувременно
свършил алкохол и С. и Л. изпратили подс.Б. *** да купи още алкохол.
Б.
слязъл до селото пеша, купил още бира и около 20 ч. на площада срещнал свид.М.Б..Подс.го
поканил да се присъедини към компанията
на язовира.Казал му ,че там са К. ,Д. и И., от които свидетелят познавал само
подс.Л..Б. се съгласил и двамата тръгнали за язовира.Като стигнали се насочили
към лявото бунгало от пътя,където преди това подс.Б. бил оставил другите двама
подсъдими и пострадалия К..
Като
стигнали било вече около 22 ч. Подс.Б. и свид.М.Б. влезли в бунгалото, където
били познатия му подс.Л. и втория подсъдим Д.С. , с който се започнал.Б. видял
,че осветлението се осъществява от една газова лампа, а отоплението от камина ,
която подсъдимите разпалвали.В един момент Б. чул ,че намиращите се до вратата
подсъдими Л. и Б. викат „И. , ела тук, ела тук, а подс.Б. казал „Ела тук , ще те утрепя“.След
малко двамата подсъдими седнали на масата, където имало бира и семки.Тогава в
бунгалото влязъл постр.И.К., който бил в твърде незадоволителен външен вид с
мръсни и скъсани дрехи,като говорел се чували несвързани думи.К. влязъл и
седнал на дъска встрани до вратата.Известно време тримата подсъдими стояли на масата и употребявали алкохол.През
това време К. стоял тихо,мълчал и не ги предизвиквал по какъвто и да е начин.
В
един момент подсъдимите К.Л. и Б.Б. скочили от местата си и без никаква видима
причина започнали да ритат със силни удари
постр.К. по тялото ,гърба , ръцете и краката.В това време подс.С. и
свид.Б. наблюдавали тези събития безучастно.В един момент подс.С. започнал да крещи срещу К. като го наричал
„животно“ и после му наредил да излезе от къщата.К. ,за да избегне включването
и на подс.С. в побоя, веднага изпълнил
нареждането и излязъл от къщата , като застанал отвън в близост до входната
врата.Докато постр. бил навън подс.Б. разказал предишен случай , когато заедно
със свид.Бл.Н. са били пострадалия и са го потопили в язовира.Тъй като К. бил
навън , след известно време подсъдимите Л. и Б. излезли навън, като подс.С.
останал вътре, заедно със свидетеля Б..Чували се удари отвън , все едно някой
цепи дърва.Подс.С. заявил ,че К. и Бобо/тоест подсъдимите Л. и С./ бият К..Подс.С.
излязъл и казал на двамата други подсъдими да влязат вътре , което и те
сторили.К. останал навън, но след малко влязъл и изтощен легнал на земята.След това обаче подс.С. отишъл и го изритал по ръцете и краката, като казал
,че вече само ще го рита , тъй като от ударите с ръце го заболели китките.Изтощен и изпитващ силни
болки постр.К. поискал вода ,но му сипали бира с изгорели фасове и му дали да я
изпие вместо вода.Подсъдимите С. и Б. подхвърлили на подс.Л. ,че е „путка“и
„педерастче“, тоест не е мъж, за да-стане по – активен спрямо К..Тогава подс.Л.
отишъл и се надвесил над лежащия И.К.
като му извикал „Кой съм аз ?“, като какъвто и да е отговора Л. нанасял ритници в областта на главата,краката и
цялото тяло.Накрая се засилил и скочил върху тялото на К. , който изохкал от
тежестта на падането на тялото на подс.Л..Постр. започнал да диша по-тежко и
със затруднения.После се преместили в другото бунгало , където от втори етаж
подс.Л. скочил върху пострадалия и така го съборил на земята.След това седнал
върху него, за да покаже на останалите ,че е доказан мъж.Накрая, тримата
подсъдими се хванали за ръце около падналия И.К. и започнали да танцуват около
него.Подс. К.Л. по време на танците периодично ритал К..По време на побоищата ,
описани по-горе периодично К. викал за помощ и молел подсъдимите да го оставят
, но това нямало ефект, тъй като някои подсъдими имали за задача да се доказват
,други се забавлявали , а на всички им е било еднакво безразлично как се
чувства К..
После
подсъдимите Л. и Б. , както и свидетелят Б. *** , а подс.С. останал последен
там , но по-късно и той си тръгнал.К. останал да лежи на земята в критично
състояние, като тялото му потрепервало от силните болки в резултат на жестокия
побой и издевателствата , на които бил подложен.Никой от присъстващите не се
впечатлил от състоянието на К., като не считали че състоянието му налага спешна
медицинска помощ и поради това не била извикана линейка.Подс.Д.С. на следващия
ден отишъл и се качил отново на бунгалата на язовира, но не за да види как е К.
, а защото имал такъв навик/особено
събота и неделя/.
Д.С.
намерил К. на същото място и в същото положение , както го били оставили
предната вечер, но не давал признаци за живот.Подс. след като направил няколко
безуспешни опити да събуди пострадалия се обадил на баща си.Последният се обадил по телефона на бърза
помощ.След известно време дошла линейка
на Бърза помощ и полиция.Бърза помощ
установила смъртта на И.К., като тялото било взето и транспортирано до КСМД в
София.
На
следващия ден 06.10.2010 г. около 20,30 ч. свид.Б. ***, когато дошли тримата
подсъдими , за да го поканят да отиде с тях до язовира.Свидетелят им казал да
тръгват , а той ще отиде по-късно.Б. имал опасения да не би тримата подсъдими
да го убият/след като видял жестокостта им предната вечер спрямо беззащитния К./
като предупредил свой познат , че отива на язовира и ако не му се обади до 22ч.
същата вечер да сигнализира полицията.След което тръгнал към язовира.Като
стигнал , той и тримата подсъдими седнали на масата в едното бунгало.Тогава Б.
попитал подс.Б. къде се намира И.К., на което подс.Б. му отговорил кратко и
ясно „Гушна букета“.Разбрали се след два дни да има „купон“ на язовира.
На
08.10.2010 г. около 20 ч. по предварителна уговорка тримата подсъдими, свид.Б.,
свид.В.Н.,свид.Б.Н. и други/неустановени по делото/ след като купили храна и
алкохол , тръгнали на купон към бунгалата на язовира.Като стигнали ,започнали
да пият закупените водка и бира , като по повод темата на разговора/кой как е
удрял починалия И.К./ свид.Б.Н. се
похвалил,че в миналото той най-малко е
удрял К. , но за сметка на това – най-жестоко.
Тази
фактическа обстановка се подкрепя от следните доказателствени материали ,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност : показанията на свид.М.Б. на двете
фази на процеса, частично от обясненията на подс.Б. в СЗ, частично от
обясненията на подсъдимите С. и Л. в СЗ, от показанията на свидетелите В.Н. и Б.Н./последният
разпитан в СЗ на основание чл.118,ал.1,т.1 от НПК/,както и от Заключенията на
експертизите , от Протоколите за оглед на местопроизшествие и оглед на
веществени доказателства,Протокол за доброволно предаване и другите писмени и
веществени доказателства, съгласно описа на досъдебната и съдебна фаза на
процеса.
Съдът
кредитира показанията на свид.М.Б. от съдебната и досъдебната фаза/вкл.
дадените пред съдия на досъд. производство,прочетени в СЗ/, тъй като намира че
същите са последователни и хронологично подредени/особено тези от досъдебното
производство/, като съдът счита ,че следва да се довери на заявеното от този
свидетел, още повече ,че неговите показания намират подкрепа и от
останалия събран по делото
доказателствен материал.Тези обстоятелства
, за които другите разпитани по делото не си спомнят или не са сигурни , са
възприети от свид.Б. и възпроизведени като показания
Показанията
на свидетелите В.Н. и Б.Н. имат несъществено значение за изясняване на обективната
истина.Н. не е очевидец , а възпроизвежда кой какво му е казал за релевантните
за процеса факти и обстоятелства.Независимо ,че не са налице аргументи да се подложи на съмнение заявеното от него,
възприятията му са твърде малко.Показанията на Б.Н. в съд. заседание са
белязани от липса на спомен, като при прочитане на заявеното от него на
досъдебното производство бяха прочетени обясненията му като обвиняем, в които Н.
не е имал задължение да казва истината.Аналогично на заявеното от Н. и казаното
от Б.Н. не е особено полезно с оглед обективната истина.
Обясненията
на подсъдимите имат отделно самостоятелно значение в настоящото
производство.Съдът намира ,че обясненията на подсъдимите могат да бъдат кредитирани само частично, тъй
като следва да се има предвид особената им роля в процеса, възникналите
противоречия между тях като подсъдими/при даването на обяснения/, а така също и
данните за конфликт между самите подсъдими дни след инцидента/за което
обстоятелство настояваше в СЗ основно защитата на подс.Б..
Обясненията
на подс.Б. съдът кредитира почти изцяло
, с изключение на онези части , където този подсъдим говори за личното си
участие в нанасянето на удари на пострадалия.В тази част подс.Б. осъществява
правото си на защита чрез даване на обяснения , като омаловажава в известна
степен личното си участие.Що се касае до разказа му за събитията на бунгалото до язовира преди да се върне в
с.Б. да купува още алкохол, съдът му дава вяра макар заявеното от него да е в
противоречие със заявеното от другите двама подсъдими/хипотеза известна от
теорията на наказ. процес като „оговор“/.Заявеното от подс.Б. обаче е в унисон
с показанията на свид.Б. , който е дошъл по-късно , докато казаното от подсъдимите
С. и Л. за този епизод е в противоречие със събраните по делото
доказателства.Подс.Б. не говори за падане на К. в язовира и последващото му
преобличане, сушене на дрехите и т.н.Това твърдят другите двама подсъдими, но
съдът не го кредитира , тъй като ако това беше вярно, няма как да се развият
във времето другите установени факти.Влизането на К. с мокри дрехи би довело до
капане на вода по пода на бунгалото, каквото не е било констатирано от
никой.Другите подсъдими не сочат и откъде е взел пострадалия други дрехи , с
които да се преоблече и какви са били тези дрехи по вид,цвят и т.н.
Обясненията
на подсъдимите Л. и С. съдът кредитира частично ,в по-малка част от обясненията
на подс.Б..Освен че тези двама подсъдими „не си спомнят“ или омаловажават
личното си участие в деянието, твърдят обстоятелства срещу третия подсъдим – Б.
с цел прехвърляне на него основната вина за случая.Съдът кредитира обясненията
на подс.Л. ,че е бил подстрекаван от другите подсъдими с думите ,че е „путка“,
педерастче“ и бил агитиран да удря К..Тези
двама подсъдими твърдят в обясненията си ,че подс.Б. сам биел постр. К. навън ,а те били излезли да ги
разтървават.В стремежа си да прехвърлят вината върху подс.Б. обаче тези двама подсъдими си противоречат
дори относно обстоятелствата , с които
уличават подс.Б..Така например според
обясненията на Л. подс.Б. сам съблякъл постр. К. и го хвърлил в язовира, докато
подс.С. за същото казва ,че К. не бил мокър , от „блъскането“ му от Б. в
язовира.Ето защо въз основа на обясненията на тези двама подсъдими не може да
се изградят непротиворечиви фактически изводи и основната роля на техните
обяснения е да упражнят правото си на защита , респективно с една допълнителна
цзел-да се прехвърли по-голяма част от вината на третия подсъдим Б. поради
техни предходни отношения.
Според Заключението на СМЕ на труп №
824/2010 г./което съдът кредитира изцяло/ причината за смъртта на пострадалия И.К.
е травматична, като друго химическо изследване на кръвта на пострадалия
установява ,че не е употребявал алкохол преди смъртта си.Аутопсията е извършено
на 07.10.2010 г. и е с извод за давност на смъртта от 2-ро или 3-то
денонощие,без да е възможно по-голяма точност в това отношение.Описаните
травматични увреждания по тялото на починалия са описани в Заключението на
първото посочено по-горе Заключение/л.106-107 от досъд. произв./
От Заключението на СПЕ за
подсъдимите Д.С.,К.Л. и Б.Б./които съдът частично кредитира/ е видно ,че
независимо от непълнолетието им към процесната дата те са разбирали свойството
и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.Няма данни за
личностово разстройство/психопатия/.Според вещите лица осъзнавайки неправомерността
на своите действие подсъдимите не са осъзнавал възможността те да доведат до
фатален за пострадалия край.Съдът не дава вяра на заявеното от вещите лица ,че
тримата подсъдими не са допускали възможността да настъпи фатален край, тъй
като изводите за вината и отговорността
са правни въпроси и не са в компетенциите на експертите.Изводите за вината ги
формулира съда по-нататък в Мотивите,въз основа на доказателствения анализ.
Налице е Заключение на СПЕ със
задачи като на горните три СПЕ касателно
Б.Н., назначена на досъдебното производство поради факта ,че тогава Н. е
бил обвиняем.В съдебната фаза обаче същият бе разпитван като свидетел , поради
чл.118 ал.1 от НПК, тъй като наказ. производство срещу него бе прекратено.
Според Заключенията на СПЕ за
псих.годност на свидетелите М.Б. и В.Н. предвид непълнолетието им , тези
свидетели са могли да възприемат правилно обкръжаващата ги обективна
действителност и да дават достоверни показания като свидетели.Няма болестна/психопатологична/
причина да не могат да са достоверни като свидетели в хода на производството по
делото.
От Заключението на СМЕ по писмени
данни е видно ,че множеството травматични увреждания/описани в диспозитива на
Присъдата изчерпателно/ са резултат от механизъм на причиняване,породен от
действието на твърди тъпи предмети или тъпо-ръбести предмети.Счупването на
шестте ребра са водело до самостоятелен
съставомерен резултат, а именно „Трайно
затруднение движението на снагата“.Всички увреждания, довели до резултата
„травматичен шок“ водят до „Разстройство на здравето , временно опасно за
живота“.Всички останали увреждания/контузии , охлузвания , кръвонасядания и
т.н./ водят до разстройство на здравето , неопасно за живота.
Причината за смъртта на пострадалия И.
Б. К. е формиралия се „гръден капак“, в резултат на множеството
наранявания и постепенно развиващата се
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност.Травматичните увреждания като
съвкупност са довели до „травматичен шок“ , което се явява съпричина за
леталния изход.Посочената от едно от вещите лица „мастна емболия“ не е
причината за смъртта на пострадалия , като причината за терминологичната
неточност бе посочена от самото вещо лице в СЗ.
Експертното изследване на
вещественото доказателство „Тесла с дървена дръжка“ не открило дактилоскопни
следи, кръв или косми, като тези изводи са инкорпорирани в Заключения на Дактилоскопна
Експертиза и СМЕ на веществени доказателства.Самата тесла е била обект на Оглед
на веществено доказателство, протоколът от което е приложен към материалите от
досъдебното производство.
От правна страна , анализът на събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , води до следните изводи :
Както от обективна , така и от
субективна страната с горното подсъдимите К.Л.Л.,Д.И.С. и Б.Х.Б. са осъществили
състава на престъплението по чл.116,ал.1,т.6,пр.2 и
3,вр.чл.115,вр.чл.63,ал.1,т.1-2/за подс.Л./, за подсъдимите С. и Б.
вр.чл.63,ал.2,т.1 от НК.
СГП в обв. акт е допуснала непрецизност в
правната връзка с чл.63 от НК касателно обвинението за подс.К.Л. , като е
посочено че хипотезата на чл.63,ал.1 от НК , е само по т.1 от текста.Всъщност
това обхваща само част от предвидените санкции в нормата на чл.116,ал.1
от НК, тъй като другата част /чл.63,ал.1,т.2 от НК/
предвижда другата възможност предвидена в санкционната част на нормата на чл.116,ал.1
от НК.Доколкото държавното обвинение не може да предвиди какво би било
наказанието за подсъдимия , ако бъде признат за виновен, то правилната правна
връзка е чл.63,ал.1,т.1-2 от НК.Не става въпрос обаче за проц.
нарушение, което да е накърнило правата на подсъдимия или други страни в
процеса, поради което в Присъдата съдът посочи правилната правна връзка.
От обективна страна – На
05.10.2010 г. около 22,30 ч. в с.Б., в дървена постройка до язовир тримата
горепосочени подсъдими в съучастие помежду си като съизвършители/при задружна
форма на престъпна дейност/ като непълнолетни – в частност подс.К.Л. с ненавършени 16 години , а С. и Б.
с навършени 16 години,разбиращи свойството и значението на извършеното и можещи
да ръководят постъпките си, умъртвили постр. И.Г.К., като деянието е извършено
по „особено мъчителен начин за убития“ и с „особена жестокост“.
Действията , извършени от всеки един
от съизвършителите в изпълнение на изпълнителното деяние на престъплението, са
били мълчаливо координирани задружни усилия.Липсата на изрична уговорка между
тримата за осъществяване на изпълнителното деяние не лишава последното от
характеристиката на тяхна обща задружна дейност.
Подс.К.Л. нанесъл на постр.К. удари с тояга, скочил върху пострадалия от втори етаж на постройка,
нанесъл му удари с летва от сачак в
областта на гърба, краката и главата, засили се и скочил върху гърдите на К. и
седнал върху него.
Подс-Д.С. нанесъл на постр. К. удари
с голяма права лопата отзад и удари с
дръжката на лопатата в областта на
гърдите , нанесъл му удари с летва от сачак в областта на гърба, краката и
главата , множество ритници в областта на краката ,ръцете и главата.
Подс.Б.Б. нанесъл на пострадалия множество ритници в областта на тялото , гърба , краката и ръцете.
Гореописаните действия на подсъдимите
спрямо постр.И.К. довели до следните травматични увреждания – срединно задно
челно охлузване /неправилно по форма/ с размери 3/2 см със засъхнало
бледорозово дъно под нивото на околната
кожа , гръден кош с кръвонасядания , сливащи се в областта на левия гръден
мускул и такива по-слабо изразени покрай гръдната кост вдясно,над десен
хълбочен гребен – рамкирано охлузване с чело 7 см , насочено надолу и навътре ,
странични контури по 5 см и постепенно излизащи до 0 в странично дясно ,горния
край ,дъното е спечено , кафеникаво засъхнало , има масивни сливащи се
кръвонасядания по долните крайници , без ярки контури , от височината на таза
до глезените двустранно , по предна повърхност на дясна подбедрица върху кръвонасяданията има и единични неправилни
засъхнали кафеникави охлузвания ,
разположени на нивото на околната кожа , по ляво колянно капаче има три
петнисти охлузвания със същата морфология , по вътрешна повърхност на левия
прасец има рамкирано охлузване с
морфологията на гореописаното в областта на гърба , на нивото на пояса до
долния ъгъл на плешките има четири
подобни на описаните рамкирани охлузвания
в посока избледняващ нагоре към
лявата плешка , меките тъкани на гърба са масивно кръвонапити по цялата площ на гърба и седалището в преливащи се цветове от бледосиньо към през червено към мораво без ясни граници, задната повърхност на лявата
ръка е също кръвонаседната от нивото на
рамото до лявата китка , като кръвонасядането обхваща и предната повърхност в областта на левия
бицепс , ребрата са счупени от второ до пето
по средно ключичната линия вдясно
и от четвърто до шесто вляво малко навън
от средно ключичната линия , като фрагментите не са разместени, а меките тъкани
са обилно кръвонапити.Смъртта на пострадалия е резултат от формиралия се
„гръден капак“ с постепенно развиваща се сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност.На базата на
множеството травматични увреждания като съпричина се е развил и травматичен
шок.
Всички горепосочени увреждания
обективират без никакво съмнение наличието на квалифициращите обстоятелства „особено
мъчителен начин“ за убития и „особена жестокост“.“Начинът“ е
характеристика на самото престъпление като деяние от обективна страна.“Особената
жестокост“ е характеристика на субекта на престъплението , като олицетворява
черти от характера на дееца, които са се изразили в субективните му действия в
хода на извършването му.Практически почти няма част от тялото на пострадалия К.,
която да не е била обект на агресията на тримата подсъдими,почти няма такава
част , която да е останала незасегната от безпричинните удари на предадените на
съд.Горната описателна характеристика на травматичните увреждания е достатъчно
ярка, за да се отпадне всякакво съмнение ,че смъртта на пострадалия е била
достатъчно бавен , тежък и мъчителен процес за самия него.Няма данни К. да е
изпадал в бъзсъзнание ,следователно той е изживял всичките мъки, които са неминуеми при
нанасянето на тези десетки увреждания, които са го увредили тежко и в крайна
сметка са довели до смъртта му.
От субективна страна –
Деянието подсъдимите са извършили при форма на вина евентуален умисъл.Те са разбирали свойството
и значението на извършеното, но без да искат пряко смъртта на пострадалия, са
допускали настъпването й.Мотивът за извършване на престъплението не е отчетливо
изразен , като в конкретния случай е имало елементи на „забавление“ , „игра“ и „стремеж
за доказване пред другите“.Достатъчно несериозни са така изброените мотиви да
се извърши такова тежко деяние, но на практика липсва по-сериозна причина
подсъдимите да извършат горното по отношение на пострадалия.Налице и неуважение
към човешката личност в тежка и драстична форма, което в комбинация с горните
три причини/които олицетворяват мотива на тримата подсъдими/, е довело до
фаталния летален изход за пострадалия К..Заявлението
на подсъдимите ,че са считали ставащото за „детска работа“, „игра“ и не са
допускали ,нито искали К. да умре ,съдът не кредитира и смята същото за защитна
версия.Това тяхно заявление вероятно е повлияло и на Заключението на СПЕ.Вещите
лица сочат ,че подсъдимите са разбирали свойството и значението на извършваното
, тоест знаели са много добре за възможността да причинят смъртта на
пострадалия, но са се отнасяли безотговорно към този резултат като в съзнанието
си са го допускали/макар да твърдят друго в съда/.Компютърните игри , в които
„анимационните герои“ имат по няколко живота, едва ли са били причина
подсъдимите да не допускат ,че постр. К./като истински жив човек/ не може да
почине в резултат на изтезанията.Тримата подсъдими, макар и непълнолетни са
знаели,че К. не е безсмъртен.Именно Заключенията на СПЕ доказват ,че
подсъдимите са имали възможност да разсъждават и са знаели добре какво правят,
както и че това може да причини смърт.Липсата на преценка/ако е действително
състояние/ ,че жесток побой със скачане с цяло тяло върху гърдите на лежащ
човек може да причини смърт, поставя по начало под въпрос възможността да се
разбира свойството и значението на извършеното.Ако съотв. индивид е със здрава
психика/както сочат вещите лица за подсъдимите/,то той неминуемо разбира какво
може да причини с подобни действия.В противен случай, ако преценява нещо друго
, има някакъв проблем или умишлено твърди ,че не знае какво може да се случи на
пострадалия от такива удари/считайки това за надеждна форма на защита в
процеса/.
Каква е критичността спрямо
извършеното и налице ли е въобще такова отношение от страна на тримата
подсъдими към станалото.За това съдът следва да черпи информация от всички
материали по делото , а не само от словесните изявления на самите
подсъдими.Твърде често такива изявления се правят , за да се постигне по-леко
наказание.По делото е установено ,че няколко дни след убийството тримата
подсъдими заедно с други младежи се качват отново на язовира в същата
постройка, където преди дни са убили човек, за да имат „купон“ с други техни
връстници.В съдебно заседание
подсъдимите изразяват съжаление ,но
поведението им - да се забавляват броени дни след случая - е достатъчно
показателно и поставя въпроси доколко подсъдимите преосмислят станалото и дали изобщо изпитват някакви угризения,че
са лишили от живот невинен човек.Още на следващия ден тримата подсъдими са
отново „на местопрестъплението“, където заявяват на свидетеля ,че пострадалия е
„гушнал букета“.Този израз е достатъчна илюстрация за тяхната емоционална студенина ,жестокост и
безразличие към смъртта на невинен човек, която те самите са причинили/,вместо
да ги мотивира да са притеснени от станалото и от грозящото ги наказ.
преследване.В крайна сметка за съда остават сериозни съмнения , че
декларираната в съда критичност от
тримата подсъдими към извършеното , е резултат от реални процеси на преоценка в
съзнанието им и дали не е симулативно
дадена единствено с оглед по-благоприятен изход от процеса за тях самите.
Възраженията на защитниците съдът
намери за неоснователни , както следва :
На първо място относно доводите ,че
не е налице умишлено убийство в съучастие , а е налице деянието със смесена форма на вина/по чл.124
от НК – причиняване на смърт по непредпазливост
в резултат на умишлено нанесена телесна повреда.Изводът , че е налице
престъпление по чл.116 от НК , а не такова по чл.124 от НК, следва от съдържанието на отделните действия
,включени в състава на изпълнителното деяние , отличаващи се с особена
жестокост/на моменти садизъм и удоволствие от причинените страдания на
жертвата,което се илюстрира с общия танц на тримата над лежащия на земята К./.След
като съдът намери ,че в съдържанието на умисъла е било налице допускане да
настъпи смърт , то не е налице непредпазливо причиняване на най-тежкия резултат
от страна на тримата подсъдими.
Причиненият „гръден капак“ в
насоящия случай е резултат от действията на тримата подсъдими и възможността той да е причинен от
един – единствен удар/както посочи вещо лице в СЗ/ има чисто теоретично
значение, което не насочва настоящия
казус в подобна хипотеза, когато само един удар би бил смъртоносен и следва да
се установи кой е нанесъл фаталния удар.Всички удари в съвкупност са причинили
гръдния капак, достатъчно доказателства има за множеството удари , които е
понесъл пострадалия на местопрестъплението.Тези удари са причинени от всички
подсъдими – главно подс.Л. и С. и в по-малка степен подс.Б..Ударите , които
нанася последния подсъдим обаче не са били по-леки, тъй като са попадали по тялото и гръдния кош, като по този начин
са съпричинявали също последицата за здравето „гръден капак“, която е довела до
леталния изход.Точното разграничаване на ударите от отделните подсъдими не е и
нужно в случай, когато тялото на пострадалия е смазано , обезобразено/както
сочи представителят на СГП в реплика
срещу защитниците/.
Липсата на точност касателно часа на
смъртта/върху която доказателствена непълнота акцентира резервния защитник/ е самостоятелно
възражение , което според този защитник поставя съмнение върху авторството и
доказаността на обвинението.Наистина СМЕ на труп говори за смърт от второ-трето
денонощие,без да може да се посочи точния час на смъртта, но това според съда
не води до съмнение нито в доказаността на обвинението , нито има съмнение в
това кои са извършителите.Подс.С. заявява ,че на следната сутрин е намерил
пострадалия на същото място и в същото положение ,където бил оставен предишната
вечер.Няма никакви доказателства някой да е посещавал местопрестъплението в
процесната нощ на 05 срещу 06.10.2010 г., а чисто теоретични предположения в
този смисъл нямат особено значение.При аутопсията на 07.10.2010 г.вещото лице
заключава ,че е налице смърт от второ-трето денонощие,следователно доколкото
има безспорни доказателства ,че на 04.10.2010г. и до 22,30 ч. на 05.10.2010 г.
постр.К. е бил жив.Съответно , отново има безспорни доказателства ,че сутринта
на 06.10.2010 г. К. е бил мъртъв, тъй като Спешна медиц помощ са установили
леталния изхоз.На практика , смърт от три денонощия е изключена от
доказателствените материали, което оставя втората алтернатива – давност на
смъртта към 07.10.2010 г. от 2 денонощия.Точният час на смъртта е неизвестен,тъй
като К. е бил сам с раните си,но неустановяването на този час не разкъсва
причинната връзка на стореното от подсъдимите спрямо пострадалия и последвалия
летален изход за последния.
Накрая, възражението че скромните
физически възможности ,които защитниците на подсъдимите Л. и С. ,приписват на
своите подзащитни, като аргумент да се приеме,че те едва ли са били в състояние
да причинят толкова и такива сериозни удари на пострадалия, съдът отхвърля като
неоснователно.Бе установено ,че подсъдимите са си почивали между отделните
серии удари, всеки един от тях е знаел че действува сам и заедно с другите/,
подс.С. дори казал, че ще удря вече само
с крака, тъй като го била заболяла ръката.Освен това подсъдимите са се
подстрекавали един-друг , отношението към подс.Л. е било достатъчно да го
мотивира да покаже върховна ярост и злоба, само и само да отхвърли „тежките
иронични обвинение“,че е „путка“, и „педерастче“.В тази ситуация той е преценил ,че трябва да покаже какво може на гърба на пострадалия,
като последното нещо , което е имало значение е бил ниския му ръст спрямо по-високия ръст на пострадалия К..
Предвидените по закон наказания за престъпление по чл.116,ал.1 от НК
се редуцират по реда на чл.63 от НК за непълнолетни извършители
на деяние по предходния текст.Изменението на чл.63,ал.1,т.1-2 от НК/отнасящ се за непълнолетните
във възрастовия диапазон от 14 до 16 годишна възраст/ в резултат на отмяната на
„смъртното наказание“ раздели два варианта на замяна в зависимост от това какво
е наложеното наказание – дали „доживотен
затвор ,респ. доживотен затвор без замяна“/първата хипотеза на чл.63,ал.1,т.1
от НК/ и във втория вариант – когато наложеното наказание е „Лишаване
от свобода“ над 10 години – по чл.63,ал.1,т.2 от НК /тоест ,
срочното наказание „Лишаване от свобода“.Тези уточнения имат отношение към
начина на индивидуализация на наказанието на подс.Л..Съдът прецени ,че на този
подсъдим следва да се наложи срочното наказание „Лишаване от свобода“ от 15 до
20 години, предвидено в санкционната част на чл.116 от НК, като
след това наказанието да се редуцира за подс.Л. по реда на чл.63,ал.1,т.2
от НК. Тоест , наказанието „Лишаване от свобода“ за срок над 10 години
се редуцира с наказание „Лишаване от свобода“ до 5 години.Съдът наложи на подс.Л.
максималното възможно наказание от 5 години „Лишаване от свобода“.Този подсъдим
не се е „поддал на големите“/както намира защитника му/ , а е искал да се
доказва по най-неподходящия начин , като изтезава невинен човек.При това е
извършил деянието в присъствието на други хора, което едва ли би направил сам
срещу физически по-високия пострадал.
По отношение на другите двама
подсъдими – С. и Б. наказанията се редуцират по реда на чл.63,ал.2,т.1 от НК/отнасящ се за непълнолетните във възрастовия диапазон от 16 до 18
годишна възраст/.В този случай чл.63,ал.2,т.1 от НК изчерпва
изцяло предвидените наказания в санкцията на чл.116 от НК , като
приложението на редукцията не поражда дискусии.Предвидените наказания в чл.116
от НК се заменят със срочно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
5 до 12 години.Съдът намери ,че на тези двама подсъдими следва да се определят
наказания над минимума , а именно 7
години „ЛОС“ за подс.С. и 6 години ЛОС за подс.Б..
Различният начин на
индивидуализиране на наказанията на двамата/навършили 16 години/ непълнолетни
подсъдими спрямо третия /ненавършил 16 години/ непълнолетен подсъдим води до извод за известен дисбаланс при
индивидуализацията на наказанията им.Това
е резултат от различния подход на законодателя , който на практика не
държи особено сметка за възможния различен принос на някой от
съучастниците.Така се получава ,че някой съучастник , който има по-голям принос
за извършване на престъплението/но е най-малък на години/ може да бъде наказан
най-леко предвид възрастта си.Това води при съпоставяне на наказанията на
подсъдимите С. и Б. с това на подс.Л. до факта ,че максимума наказание за Л. е
минимум за С. и Б., макар първият от подсъдимите да е с по-голям принос за
извършване на деянието.
Съдът определи наказанията си
подсъдимите да изтърпят както следва – в затворническо общежитие от открит тип
на общ режим - подс.К.Л./на основание чл.59,ал.1,вр.чл.60,ал.1,вр.чл.61,т.3
от ЗИНЗС, а подсъдимите С. и Б. на основание чл.60,ал.1,вр.чл.61,т.3
от ЗИНЗС следва да изтърпяват наказанието си на „строг“ режим в Затвор.
Сроковете на наложените наказания
„Лишаване от свобода“ са такива , които изключват приложението на чл.66,ал.1 от НК , макар защитниците да направиха искания за приложението на този правен
институт.Един от защитниците дори допусна ,че с евентуалното условно
осъждане подсъдимите биха усетили
„респекта“ на правосъдието.
В този смисъл съдът постанови
Присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕН - СЪДИЯ
: