Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
гр. Габрово, 15.11.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 130 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Производството е образувано по жалба от И.П.Г. *** против Решение № 23 от 20.05.2021 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е отхвърлена жалбата на Г. срещу Разпореждане № ********** от 15.04.2021 година на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ – гр. Габрово.
В жалбата си Г. сочи, че обжалва решението по отношение на признатите му години втора категория труд, като твърди, че във „*******“ – гр. Горна Оряховица е бил шофьор на камион до 15 /петнадесет/ тона от 09.05.1985 до 01.10.1998 година; изпълнявал е и други дейности в този период в същото предприятие, с цел получаване на допълнително възнаграждение, но основната му работа и положен труд винаги и през целия период е бил свързан с управление на товарен автомобил до 15 тона, който той лично /Г./ и тогавашният управител ходили да закупят от Завод „*****“ – гр. Шумен. Жалбоподателят счита, че през всичките тези години е полагал труд от втора категория, като моли това официално да се потвърди.
В открито съдебно заседание жалбоподателят И.П.Г. се явява лично и се представя от
надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, поддържа се жалбата. В
депозирана преди последното по делото заседание писмена молба /л. 238/ се
заявява становище, че спорният стаж на И.Г. не се обхваща от нормата
на чл. 53а от ПКТП /отм./.
Ответната страна Директор на ТП на НОИ
– Габрово се представлява в открито съдебно заседание
от надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт, оспорва се
жалбата, по същество се прави искане за отхвърлянето ѝ. В молба на л. 152
и л. 201 от делото се заявява претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 118 от КСО, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят И.Г. е подал до Директора на ТП на НОИ –
Габрово Заявление обр. УП-1, вх. № Ц2113-07-905 от 26.10.2020 година /л. 4-6/, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С Разпореждане № **********
от 15.04.2021 година на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Габрово на Г. е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като лицето
не отговаря на условията за придобиване
право на пенсия по чл. 168, ал. 1, чл. 69б, ал. 2, чл. 68, ал. 1-3 от КСО както
за 2020 година, така и за 2021 година. В разпореждането е посочено, че към
датата на подаване на заявлението – 26.10.2020 година – лицето има навършени 58
години, 06 месеца и 18 дни, осигурителен стаж от І категория – 00 г., 00 м. и 00
дни, от ІІ категория – 07 г., 01 м. и 19 дни и от ІІІ категория – 20 г., 08 м.
и 12 дни, или общ осигурителен стаж, превърнат в ІІІ категория – 29 г., 07 м. и
13 дни. Като забележка в разпореждането е посочено, че не е зачетен за осигурителен
стаж периодът от 01.04.2000-31.12.2000 година, тъй като трудовата книжка не е
коректно заверена /различие в датите на освобождаване/ и липсват данни в РОЛ.
Недоволен от разпореждането, заявителят го обжалва пред
Директора на ТП на НОИ – Габрово в срока по чл. 117, ал. 2, предл. 1 от КСО с
мотиви за неправилно определяне на категорията труд, положен във „*******“ ЕООД
– гр. Горна Оряховица.
Директорът на ТП на НОИ – Габрово е постановил Решение № 23
от 20.05.2021 година /л. 70-73/, с което е отхвърлил жалбата на Г.. В мотивите
на решението е посочено, че от данните по преписката не може да се направи извод,
че през спорните периоди, отнасящи се до полагане от Г. на труд във „*******“
ЕООД – гр. Горна Оряховица, Г. е упражнявал труд като шофьор на товарен автомобил
над 12 тона, каквото е изискването на т. 53а от ПКТП /отм./; за смесената
длъжност не може да се установи и точната продължителност на полагания труд
като шофьор.
По оспорване на горепосоченото решение е образувано
настоящото съдебно производство.
Изложеното обуславя извода относно основния спорен момент в производството в административната и в съдебната му фаза, а именно – за коя категория следва да бъде признат трудът, положен от жалбоподателя през спорния период 09.05.1985-01.10.1998 година.
Съгласно чл. 101 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.); трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация. Документът се издава въз основа на изплащателни ведомости или партидни книги. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г./ осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. На основание ал. 2, чл. 40 от същата Наредба, посочените документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. И двете разпоредби определят, че категорията на труд, полаган от работника/служителя, може да бъде установен с официални документи. Такива писмени доказателства са представени по делото и те съответстват на посочените по-горе изисквания, въведени от законодателя.
От представената като част от административната преписка трудова книжка на И.П.Г. /л. 43-45/ е видно, че жалбоподателят през спорния период е работил на следните длъжности във „*******“ ЕООД – гр. Горна Оряховица – 09.05.1985-01.03.1990 – шофьор, преназначен за периода 01.03.1990-30.09.1990 като шофьор на товарен автомобил над 15 тона, преназначаван неколкократно от 01.10.1990 до 31.12.1996 година на длъжност шофьор, преназначаван от 01.01.1997 до 01.10.1998 година на длъжност шофьор/общ работник.
Видно от изготвения от пенсионните органи опис на осигурителния стаж /л. 30-31/, стажът на Г. за спорния период е зачетен за такъв от III /трета/ категория.
По делото, по искане на оспорващата страна, са разпитани двама свидетели, но на основание чл. 104, ал. 10 от КСО съдът намира свидетелските показания за недопустими, поради което не намира за необходимо да ги пресъздава и коментира. Единственият факт, който може да бъде взет предвид, заявен от свидетелката С., е, че И.П.Г. е управлявал товарен автомобил **** ***** с рег. № *****, който факт се установява и от документите, представени от „*******“ ЕООД – гр. Горна Оряховица. Видно от тези документи /л. 137-150/, Г. е бил служител в база „*****“ на предприятието /л. 138 и 148/, управлявал е **** ***** с рег. № *****/, който товарен автомобил е посочен в издаваните пътни листи, отнасящи се за 1992 година, като 8 тона /л. 142 и л. 149/.
От представена от Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново информация, придружена от извадки от регистъра на превозните средства /л. 169-174/ се установява, че на 15.05.1985 година като собственост на ОСП „********“ е бил регистриран товарен автомобил **** ***** с рег № *****, впоследствие пререгистриран на други собственици с нов регистрационен номер; автомобилът е с технически допустима максимална маса 16000 /шестнадесет хиляди/ кг.
От страна на „*****“ АД – гр. Шумен, вероятен производител на процесния товарен автомобил /писмо на л. 191 от делото/, е представена Инструкция по експлоатация на товарен автомобил **** ***** МТ4 и МТ5 /л. 215-220/, като в таблица на л. 8-9 от Инструкцията са посочени експлоатационно тегло на автомобила, собствено тегло на автомобила, полезен товар, общо тегло на автомобила и максимално общо тегло на тегленото ремарке или полуремарке на посочените в таблицата модели.
В писма от „*******“ АД – гр. Шумен /л. 230 и л. 236/ са посочени техническите характеристики на **** ***** МТ4, вкл. допустима максимална маса, маса на МПС, допустима максимална маса на състав на превозни средства.
Правото да се определи кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труда законодателят е предоставил в прерогативите на Министерския съвет с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 Закона за пенсиите /ЗП, отм./. Тази диференциация последният е извършил с ПКТП /отм./ и в отделни случаи от ППЗП /отм./. Съгласно разпоредбата на т. 53а от ПКТП /отм./ от втора категория е трудът на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. Товароподемността е понятие, идентично на товароносимостта, а за последното е налице легално определение, дадено в § 1, т. 36 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, според което товароносимостта е максималната обща маса на товара или максималният брой пътници, които пътното превозно средство конструктивно е предназначено да превозва. Товароносимостта се изчислява като от допустимата максимална маса на ППС-то се извади масата на превозното средство.
Въпреки проявената процесуална активност от страните и прилагане на принципа на служебното начало от съда, по делото не можа да се установи конкретният модел и техническите характеристики на управлявания от Г. товарен автомобил през спорния период, поради което не може да се направи извод, че товароподемността на автомобила е била 12 и повече тона. Събраните по делото доказателства и по-конкретно коментираните по-горе пътни листи, Инструкция по експлоатация на товарен автомобил **** ***** МТ4 и МТ5 и писма от „*******“ АД – гр. Шумен навеждат на извода, че се касае за товарен автомобил с по-малка от посочената в т. 53а от ПКТП /отм./ товароподемност.
По изложените съображения съдът намира, че Решение № 23 от 20.05.2021 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово и
потвърденото с него Разпореждане № ********** от 15.04.2021 година на
Ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Габрово са издадени от
компетентни органи предвид разпоредбите на чл. 98, ал. 1 /за разпореждането/ и
чл. 117 от КСО /за решението/, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на
закона, което обуславя извода за законосъобразност на актовете и съответно
неоснователност на оспорването.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от
Административно-процесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.П.Г. *** против Решение № 23 от 20.05.2021 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е отхвърлена жалбата на Г. срещу Разпореждане № ********** от 15.04.2021 година на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Габрово.
ОСЪЖДА И.П.Г. *** с ЕГН ********** да заплати в полза на ТП на НОИ – Габрово сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: