Решение по дело №2212/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2761
Дата: 20 декември 2024 г.
Съдия: Ваня Василева Кисимова
Дело: 20242120102212
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2761
гр. Бургас, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20242120102212 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, уточнена с молби от 16.04.2024
г. и от 22.04.2024 г., подадена от Н. А. Б., ЕГН: ********** и А. В. Б., ЕГН: **********,
двамата с адрес: *, чрез адв. М. И-Т., съдебен адрес: *, срещу С. К. К., ЕГН: **********, с
адрес: *, с която се претендира осъждане на ответника да заплати солидарно на ищците
следните суми: 3000 лв. - представляваща стойността на необходимите строително-
монтажни работи, които следва да бъдат извършени, за отстраняване на причинените
имуществени вреди в собствения им апартамент, 4000 лв. - обезщетение за имуществени
вреди, представляващи пропуснати ползи /невъзможност за отдаване под наем на имота в
периода 2021 г. - 2024 г./ и сумата от 1000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи причинени болки и страдания от състоянието на имота, ведно със законната
лихва върху всяка от сумите, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане,
както и да бъде осъден ответника да отстрани възникналия теч в собствения си имот.
Ангажирани са доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици на ателие № 1, находящо се
в *, с площ от 49,85 кв.м, състоящо се от входно антре, дневна-кухня-трапезария, спалня,
баня и тоалетна и тераса, ведно с избено помещение № 13 с площ от 2,82 кв.м, както и
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, което е
придобито по време на сключения помежду им брак, по силата на Нотариален акт, вписан в
Служба по вписванията - Бургас под *, дело № 15122/18.12.2008 г. и е в режим на
съпружеска имуществена общност (СИО). Сочи, се че ответникът, по силата на нотариален
акт, е собственик на ателие № 2, находящо се на етажа над имота на ищците.
Навеждат се оплаквания за влошаване на състоянието на имота, поради образуван теч
в кухнята и санитарния възел в имота на ответника, вследствие на което мазилката на тавА.
1
на банята и на хола в ищцовия имот е паднала и е оголена бетонната плоча и арматурата. По
този начин е създадена опасност от засягане на електрическата мрежа. Посочва се, че в
имота на ответника живее дъщеря му, която многократно е отказвала да окаже съдействие за
допускане на майстори в него, с цел отстраняване на проблема. Това е довело до
невъзможност ищците да използват имота си, в т.ч. и да го отдават под наем, поради което
претендират обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от възможното
получаване на наемно възнаграждение.
Твърди се, че на 06.03.2024 г. ищците са се обърнали към управителя на Етажна
собственост, бил е извършен оглед на имота и е бил съставен протокол, като на посочения
ден отново не са получили нужното съдействие от дъщерята на ответника. Направили са
безрезултатен опит за доброволно уреждане на отношенията помежду си, с изпращане, на
14.03.2024 г., на покА. до ответника с предоставен 7-дневен срок за изпълнение.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 109 ЗС, като същите са допустими. Исковата молба е
редовна и отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата
молба от ответника, с който предявените искове се оспорват като недопустими и
неоснователни по основание и размер. Не се оспорва, че ответникът е собственик на
сочения от ищците имот, както и че същият се ползва от дъщеря му, поради което счита, че
и тя следва да е пасивно легитимирА.. Ищците не са посочили конкретното му поведение,
водещо до твърдения теч, като обстоятелството, че имотите се намират един под друг не е
достатъчен да обоснове причинната връзка между поведението му и теча. Излага подробни
съображения, че претенциите не са доказани, като навежда твърдения, че причинените
течове не се дължат нито на негово поведение, нито на неизправност в собствения му имот.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се сторените съдебно- деловодни
разноски. Взема становище досежно доказателствените искания на ищците. Ангажирани са
доказателства.
Постъпило е на 30.09.2024 г. становище от ищцовата стрА., в което се поддържа
изложеното в исковата молба. Сочи се, че недвижимият имот на ответника е с непроменен
статут на ателие, което се ползва и за жилищни нужди, което не се оспорва от ответната
стрА.. В нарушение на законовите изисквания е извършено преустройство на имота като са
поставени кухненска мивка и пералня. Отделно от това е налице и противоправно
бездействие на ответника, изразяващо се в неотстраняване на възникналия теч в неговия
имот, който засяга и имота на ищците. На твърдението, че в имота живее дъщерята на
ответника, се възразява поради липса на доказателства в тази насока, а и дори тя да обитава
имота, няма изискване искът да бъде насочен едновременно срещу всички солидарно
отговорни лица. Възразява и че щетите в процесния апартамент са в следствие на
неефективна вентилация и конденз в санитарното помещение, тъй като теч се наблюдава и в
стаята.
В съдебното заседание, от ищците се явява лично Н. Б.. И двамата се представляват от
адв. И-Т., като се поддържа в цялост исковата молба и се моли за уважаване на предявените
искове.
В съдебното заседание, ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Д..
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа стрА. следното:
По делото не се спори, а и се установява от представения по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 139, том X, рег. № 9186, дело № 1822 от 18.12.2008
г. на нотариус Ат. *, рег. № 285 от НК, че ищците са собственици на процесното ателие № 1.
Същото, видно от удостоверение за сключен брак /л. 73 от делото/, е придобито от ищците
по време на брака им, т.е. същото се намира в режим на съпружеска имуществена общност
2
(СИО). Безспорно е и между страните, а и видно от пореден номер 4 от Справка №
322950/07.03.2024 г., по партидата на ответника на Агенция по вписванията, че същият е
собственик на ателие № 2, находящо се на етажа над ателието на ищците. И двете ателиета
се намират в сграда с адрес: гр. Бургас, ул. „Климент Охридски“ № 41.
По делото е представен протокол от 06.03.2024 г., за състоянието на имота, изготвен при
извършен оглед на процесното ателие № 1 и апартамент № 4 (собственост на трето за спора
лице – г-жа К. М.), носещ подписите на лицата: за „БИ ЕЙЧ ПИ ПАРТНЕРШИП“ ЕООД –
управител на Етажната собственост – Н. С. – технически управител и Й. К. – юрисконсулт и
за собствениците – ищецът Б. и г-жа М.. Съдът кредитира съдържанието на изготвения
протокол, предвид съответствието му с остА.лия доказателствен материал, поради което
аргументите на ответника в обратния смисъл са несъстоятелни. Представено е уведомление
от ищците до ответника от 13.03.2024 г., с което му съобщават в писмена форма за
наличието на теч в имота им, като отправят и покА. за доброволно уреждане на спора между
тях, предоставяйки 7-дневен срок за осъществяване на контакт помежду си. ПокА.та е
връчена на ответника лично на 14.03.2024 г., за което свидетелства известието за доставяне,
приложено по делото.
По делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, от неоспореното
заключение, на която се установява, че щетите в процесното ателие, са както следва: в
тоалетната и банята има олющена боя, подкожушена шпакловка и паднала мазилка. В
дневна-кухня-трапезарията в един от ъглите има олющена боя и подкожушена шпакловка в
радиус от 1,30 м. Като стойността на необходимите СМР за отстраняване на щетите е в
размер на 1453 лв. без ДДС. Сочи се, че течът в процесното ателие е в следствие на
неизправни източници – отводни тръби, тоалетно гърне, подов сифон в ателието,
собственост на ответника. В заключението се посочва и средния месечен наем по години на
процесното ателие – за 2022 г. – 376,65 лв. месечно, за 2023 г. – 418,50 лв. месечно и за 2024
г. – 465 лв. месечно.
По делото е разпитан и свидетелят П. С.ов С., от чиито показания се установява, че
неговата строителна фирма е построила през 2009 г. сградата, в която се намират ателие № 1
и ателие № 2. Посочва, че 10-годишния гаранционен срок, е изтекъл безпроблемно. Преди
около пет години ищецът му се е обадил и му е показал щетите на имота си в банята и
кухненската част. Свидетелят е пряк очевидец, че течът е от имота над процесния имот, като
с времето щетите са се разраснали и през м. март т. г. отново е бил в имота, като по думите
му състоянието е „плачевно“, тъй като от мазилката са били паднали парчета, а таванът на
банята бил набъбнал от влагата. Още при първото си посещение в имота е посъветвал ищеца
да се свърже с ответника – негов съсед, тъй като състоянието на имота не било свързано със
самото строителство. В отговор, ищецът му заявил, че вече опитал да осъществи контакт, но
безрезултатно. Свидетелят сочи, че имотът е ползван около 10 години, но поради
състоянието му не е ползван от около пет години, като дори ищецът е искал да го продава,
но при извършените огледи потенциалните купувачи не са го харесали.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна стрА. следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 45 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 109 ЗС, като същите са допустими.
На основание чл. 45 ЗЗД ищецът претендира имуществени вреди, изразяващи се както в
претърпени загуби – причинени щети на процесния имот, вследствие, на което се
претендира стойността на необходимите СМР за отстраняването им в размер на 3000 лв.,
така и пропуснати ползи – невъзможност за отдаване под наем на процесния имот в периода
2021 г. – 2024 г. в размер на 4000 лв., ведно със законната лихва върху главниците от
предявяване на иска – 08.04.2024 г. до окончателното им изплащане.
Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. За да е налице фактическия състав на деликтната
отговорност, следва да са налице следните предпоставки: противоправно поведение на
делинквента, настъпването на твърдeните от ищцеца вреди, причинна връзка между
3
противоправното поведение и настъпилите вреди, и вина у причинителя. Съгласно
презумцията на ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД, вината на дееца се счита за налична до доказване на
противното, от което следва извода, че доказателствената тежест за опровергаване на вината
носи ответника. За установяване на остА.лите предпоставки на деликтната отговорност,
доказателствената тежест се носи от ищеца - при условията на пълно и главно доказване,
което е указано изрично от съда в определението за насрочване на делото от 28.06.2024 г.
Безспорно се установява по делото, че нанесените щети в процесното ателие № 1,
находящо се в *, собственост на ищците, са причинени от теч на санитарния възел и
обособена кухня на етажа над процесния имот – ателие № 2 – собственост на ответника по
делото. Това обстоятелство се установява от показанията на свидетеля С., както и от
приетото по делото експертно заключение, което съдът изцяло кредитира с доверие като
безпристрастно, пълно, непротиворечиво и компетентно дадено. В т. 2 от посоченото
експертно заключение безспорно се установяват, че нанесените щети на ателие № 1 -
собственост на ищците в режим на СИО, са причинени от наводняване на подовата плоча на
голяма площ от неизправни източници – отводни тръби, тоалетно гърне, подов сифон в
ателие № 2 на втори етаж, което е довело до компроментиране на тавА. и част от стените на
процесното ателие, като последица от наводнение от минало време. В експертизата е
посочено, че в деня на огледа - 13.09.2024 г. достъп до ателие № 2 е било осъществено от
ответника като е констатирано, че в дневна-кухня-трапезария, разположението на
кухненската мивка и пералня са в отклонение на одобрения проект, като в неустановено
време са подменени отводните тръби на кухненската мивка и пералня, като е отчетено и
частично нарушено уплътняване на тоалетното гърне към подовата настилка. Вещото лице
посочва вероятна причина за настъпилия теч неизправни източници – отводни тръби,
тоалетно гърне, подов сифон, както и компроментиране на подовата плочка, поради
пропускане на вода. В този случай несъстоятелни се явяват твърденията на ответника, че
щетитите на процесния имот са причинени вследствие на влагата при използване на
санитарното помещение и неефективната вентилация и конденз от вътрешната стрА..
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че безспорно се установи, че щетите, нанесени
в процесното ателие произтичат от теч в имота, собственост на ответника. Стойността на
разходите за отстраняването на щетите е посочен в т. 1 от приетата съдебно-техническа
експертиза, която съдът изцяло кредитира, в размер на 1453 лв. без ДДС.
Имуществените вреди са установени в размер на 1453 лв. без ДДС, представляващи
стойността на изчислените ремонтни работи, необходими за отстраняването им, до който
размер искът е основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен, като за разликата
до пълния предявен размер от 3000 лв. следва да бъде отхвърлен, ведно със законната лихва
върху разликата.
Като законна последица от уважаване на иска съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се
присъди законната лихва върху уважения размер от претенцията от датата на подаване на
исковата молба в съда – 08.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на претендираните имуществени вреди, в размер на 4000 лв.,
представляващи пропусната полза, поради невъзможност за отдаване под наем на имота в
периода 2021 г. - 2024 г., в съдът намира искът за изцяло основателен. Неотдаването на
имота под наем, поради влошеното му състояние се потвърждава освен от приложените по
делото снимки, така и от показанията на свидетеля С., които съдът изцяло кредитира.
Отделно от това от извършения оглед на процесния имот от вещото лице се установява
действително негодното състояние на имота за използването му за жилищни или творчески
нужди. В т. 3 от експертното заключение е посочен размерът на месечния наем, за който би
се отдавало процесното ателие, като е приложена и таблица за офертни пазарни наемни цени
на имоти със сходни характеристики и местоположение, като корекционния коефициент
годишно е 10 %: за 2024 г. – 465 лв. месечно, за 2023 г. – 418,50 лв. месечно и за 2022 г. –
376,65 лв. месечно, т.е. за 2021 г. месечния наем е бил приблизително 339 лв. Сборът на
годишните наеми за посочения период според заключението на експертизата в
приблизителен размер от 18724,80 лв., който значително надхвърля заявения размер от 4000
4
лв., поради което искът следва да бъде уважен изцяло по основание и размер.
С уважаването на иска за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, в
размер на 4000 лв., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се присъди законната лихва
върху претенцията от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.04.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв.,
представляващи причинени болки и страдания от състоянието на имота, ведно със законната
лихва сумата, съдът счита, че искът не е доказан нито по основание, нито по размер. Макар
на ищцовата стрА. да е указано, че именно тя носи тежестта да докаже в условията на пълно
и главно доказване кумулативното наличие на следните юридически факти: противоправно
поведение на ответника, в случая изразяващо се в противоправно бездействие да оказва
необходимата грижа за поддържане на имота си в състояние, което да не е вредно за
съседните имоти, настъпването на твърдeните от ищцеца вреди – стрес, безпокойство за
състоянието на собствения им имот и причинна връзка между противоправното поведение и
настъпилите вреди. Не бяха ангажирани доказателства, които да установят по категоричен
начин преживяването на каквито и да е негативни емоции от влошеното състояние на имота
им, поради което искът се явява недоказан, а като такъв и неоснователен и следва да бъде
изцяло отхвърлен.
За пълнота следва да се отбележи, че по исковете за имуществени вреди ответната стрА.
нямаше активно процесуално поведение, насочено към това да обори презумпцията, че той
не носи отговорност за настъпването на вредите, поради което фактическия състав за
обезвреда е налице в цялост. Несъстоятелни се оказват и аргументите му, че той не носи
отговорност за щетите на процесния имот, тъй като не той обитава имота, от който е
възникнал теча, а неговата дъщеря. Не се доказа по категоричен начин нито че имотът е
обитаван от дъщерята на ответника, нито нейно противоправно поведение, което да
ангажира нейната гражданска отговорност, поради което и тези аргументи на ответника са
несъстоятелни.
С отхвърлянето на иска за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., следва да се
отхвърли и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда – 08.04.2024 г., до окончателното изплащане на
вземането.
По иска с правно основание чл. 109 ЗС:
Негаторният иск като иск за защита на собствеността предоставя правна защита на
правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, но без
да отнема владението на собственика. Това въздействие или посегателство може да се
изразява в действие или бездействие, като чрез предявяване на иска по чл. 109 ЗС се цели
преустановяването на същите, които пречат на ищеца да упражнява неговото право на
собственост, т. е. следва да е налице неправомерно въздействие върху имуществената сфера
на ищеца, за да е адекватна и търсената с иска по чл. 109 ЗС защита срещу въздействия,
надхвърлящи законните ограничения на собствеността.
Негаторният иск предоставя защита на правото на собственост, която може да бъде
упражнена срещу всяко трето лице, което създава или се ползва от /поддържа/ създадено
противоправно състояние, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване
на вещта /имота/ според нейното предназначение. Следователно пасивно легитимиран да
отговаря по предявения по реда на чл. 109 ЗС иск е този, който извършва неоснователно
действие или поддържа вече създадено противоправно състояние, с което създава пречки за
упражняване на правото на собственост на ищеца.
В случая негаторния иск е предявен срещу ответника в качеството му на собственик на
ателие, находящо се на етажа над процесния имот, за когото се излагат твърдения в исковата
молба, свеждащи се до това, че с бездействието си по неотстраняване на повреда в неговия
5
имот е възникнала теч в имота на ищците и така се засяга възможността да бъде използван
по предназначение или да бъде отдаван под наем. С предявения негаторен иск се цели
твърдяното от ищците поддържане на противоправно състояние от ответника да бъде
прекратено чрез задължаването му да извърши необходимите строително-ремонтни
дейности за отстраняване възникналия теч в собствения си имот.
За да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС, с който съдът дава търсената защита за
нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е
действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това
действие, в какво се състои нарушението, както и наличието на връзката между конкретното
неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняването на правото на
собственост на ищеца от тези действия.
Ето защо по така предявените искове с правна квалификация чл. 109 ЗС в тежест на
ищците е да докажат следните обстоятелства: че са собственици на засегнатия имот, че е
налице осъществено от ответника неоснователно въздействие върху ищцовия имот –
непредприемане на действия по отстраняване на теч, произхождащ от неговия имот и довел
повреди в ищцовия имот – с оглед гореизложеното също безспорно установено и че именно
неоснователното въздействие на ответната стрА. ограничава, смущава или препятства
възможността на ищците да ползват пълноценно имота си по предназначение – също
доказано както от свидетелските показания, така и от приетата по делото съдебно-
техническа експертиза.
В случая търсена от ищците по реда на чл. 109 ЗС защита съответства на естеството и
тежестта на неоснователното въздействие върху имота им, поради което искането за
осъждане на ответника да преустанови противоправното си поведение, като отстрани
причините за теча в жилището си, е основателно, поради което искът следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете страни.
Предвид своевременно направеното искане за присъждането им и представените
доказателства за тяхното извършване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцовата
стрА. съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъдат присъдени разноски в
производството в общ размер от 1668,82 лв. (при претендирани такива общо от 2448 лв.: 620
лв. – държавна такса, 1100 лв. – адвокатско възнаграждение, 728 лв. – възнаграждение на
вещо лице за изготвяне на съдебно-техническата експертиза). Ответната стрА. е поискала
присъждането на разноски, но не е представила доказателства за реалното им извършване,
поради което такива не й се дължат.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. К. К., ЕГН: **********, с адрес: * да заплати солидарно на Н. А. Б., ЕГН:
********** и А. В. Б., ЕГН: **********, двамата с адрес: *, сумата от 1453 лв.,
представляваща стойността на изчислените ремонтни работи, необходими за отстраняване
на претърпените имуществени вреди – щети по ателие № 1, находящо се в *, ведно със
законната лихва върху сумата от 08.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1453 лв. до пълния предявен размер от 3000 лв., т.е.
за сумата от 1547 лв., ведно със законната лихва върху нея, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. К. К., ЕГН: **********, с адрес: * да заплати солидарно на Н. А. Б., ЕГН:
********** и А. В. Б., ЕГН: **********, двамата с адрес: *, сумата от 4000 лв.
представляваща обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността за отдаване под наем
на ателие № 1, находящо се в *, за периода 2021 г. – 2024 г., ведно със законната лихва върху
сумата от 08.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. А. Б., ЕГН: ********** и А. В. Б., ЕГН: **********, двамата с
6
адрес: *, за осъждане на С. К. К., ЕГН: **********, с адрес: *, да им заплати сумата от 1000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, представляващи причинен болки и страдания от
състоянието на имота, ведно със законната лихва върху сумата от 08.04.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. К. К., ЕГН: **********, с адрес: *, да извърши действия по осъществяване
на ремонтни дейности за отстраняване на теч в собствения си имот – ателие № 2, находящо
се в *, чрез които действия да се преустанови проникването на влага в недвижимия имот на
ищците, представляващо ателие № 1, находящо се в *, находящ се непосредствено под
ателие № 2.
ОСЪЖДА С. К. К., ЕГН: **********, с адрес: * да заплати солидарно на Н. А. Б.,
ЕГН: ********** и А. В. Б., ЕГН: **********, двамата с адрес: *, сумата от 1668,82 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7