№ 872
гр. Благоевград, 15.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас Маскръчки
Членове:Величка Пандева
Вили Дацов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
и прокурора Н. Г. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Вили Дацов Въззивно частно
наказателно дело № 20241200600903 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура се явява прокурор С..
Жалбоподателят Д. Г., редовно призован - не се явява, явява се неговия
защитник адв. М. Д..
Постъпила е декларация от обв. Д. Г., със съдържание, че не желае да
присъства на производството пред Окръжния съд.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Докладва постъпилата частна жалба от адв. Д., в качеството на служебен
защитник на обв. Д. Г., срещу постановено първоинстанционно определение, с
1
което по отношение на обв. Д. Г. е взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“.
АДВ. Д.: Поддържам жалбата, която сме депозирали. Нямаме
доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че жалбата е неоснователна. Нямам искания по
доказателствата.
Поради липсата на доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам че постановеното
определение от РС С., с което е взета най-тежката мярка за неотклонение по
отношение на обв. Д. А. Г. е правилно и законосъобразно. Намирам за
неоснователна депозираната срещу него частна жалба. Смятам, че мярката
„задържане под стража“ е взета при наличието на всички предпоставки за
това. Д. Г. е привлечен в качеството на обвиняем, за престъпление по чл. 198,
ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от
свобода“, както изисква законодателят, при това за тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Правилно районният съд е
приел, че е налице обосновано предположение, че този обвиняем е
съпричастен към предявеното му обвинение за това престъпление. Правилно
съдът е оценил събраните до настоящия, все още, начален етап от
разследването, гласни и писмени доказателства, а това са разпитите, в
качеството на свидетел на пострадалата К.В.М., също и свидетелите М.Н.,
П.Д., А.Д., Д. К., П.П.. Извършен е оглед на веществени доказателства,
оценителна експертиза. Считам, че всички тези доказателства обосновават
предположение, че именно обв. Г. е извършител на престъплението. В този
смисъл намирам за неоснователно възражението в частната жалба за липса на
тази предпоставка за вземане на мярка за неотклонение „задържане под
стража“, което възражение по-скоро касае правната квалификацията на
деянието, отколкото авторството и съпричастността на обвиняемия към това
деяние. Предявено е обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 3, това е
начално обвинение, няма пречка то да бъде прецизирано, в случай, че се
съберат доказателства и се установи, че се касае за друга правна
квалификация, но все се касае за извършено престъпление против
собствеността, които престъпления са наказуеми с „лишаване от свобода“.
Така че изводът на съда за наличието на обосновано предположение считам за
правилен. Намирам за правилен извода на съда и за наличието на втората
предпоставка за определяне на най-тежката мярка за неотклонение, на
опасността от извършване на престъпление и укриване. Правилно съдът се е
аргументирал и е базирал този извод, преди всичко на данните за съдебното
минало на този обвиняем. До настоящия етап той е осъждан два пъти, макар и
за първото осъждане вече да е настъпила реабилитация, все за престъпления
2
от общ характер, едното с предмет наркотични вещества, другото отново по
чл. 198 от НК. Правилно съдът е обърнал внимание на това, че второто
осъждане е от съвсем скоро, два месеца, по-малко дори, преди датата на
настоящото деяние, той е бил осъден и е нарушил изпитателния му срок по
наложеното му условно наказание „лишаване от свобода“. Явно
поправителният и възпиращият ефект не са били постигнати с предходните
наказания по отношение на този обвиняем и той е осъществил настоящото
престъпление, респ. е налице реална опасност да извърши престъпление при
определяне на по-лека по вид мярка за неотклонение. Считам, че е налице и
съзряната от съда опасност от укриване. Предвид обстоятелството, че липсват
ограничаващи фактори като семейни и трудови ангажименти, обвиняемият е
съвсем млад, мобилен е, безработен е, неженен е, фактът и обстоятелството,
че престъпленията, които е извършил по тези минали осъждания, макар и
постоянният му адрес да е в гр. С., те са извършени от него в гр. София,
всичко това е отчел съдът и е възприел правилно, че са налице всички
предпоставки за определяне именно на мярката за неотклонение „задържане
под стража“, за да бъде попречено обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление. Затова считам, че постановеният съдебен акт е правилен и
законосъобразен, моля ви да го потвърдите.
АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отмените като
незаконосъобразно определението на районния съд, с което е взетата мярка за
неотклонение „задържане под стража“, поради това, че считам, че на този
етап, от доказателствата, които са събрани по делото, не може да се направи
обосновано предположение към точно това престъпление, в което е обвинен.
Тук ще кажа, че не съм съгласен с прокурора, че това обвинение може да бъде
прецизирано и че се касае за правната квалификация. Тук трябва да има
достатъчно доказателства за точно това престъпление, в което е обвинен, за
грабеж, а не за кражба или за принуда, каквито данни може да се каже, че има
до настоящия момент. Защо считам, че няма достатъчно доказателства, за да
се направи това обосновано предположение към грабеж, точно, защото
пострадалата от това престъпление К.В.М. изрично казва в разпита й, че не е
възприела да й е взета нейната движима вещ - телефон. Същата не е разбрала
дори защо е била упражнена принуда спрямо нея от присъстващото в нейното
жилище лице и едва впоследствие, когато вече лицето, което е присъствало в
жилището й, е било изгонено от свид. Джамбазов, едва впоследствие, след
пристигането на полицейския патрул, по молба на полицаите, след като
проверяват в жилището й липсва телефон, тогава е разбрала, че от нейното
жилище липсва телефон, но кога е изчезнал този телефон не става ясно, а за да
има грабеж по ал. 3, заварения на мястото на престъплението казва
законодателят, т.е. К.М. трябва да е била свидетел на това, че обв. Г. е отнел
противозаконно нейната движима вещ, телефон. И тъй като тя казва, че не
знае какво се е случило, аз считам, че от показанията й се изключва
възможността да се направи такова обосновано предположение за грабеж.
Няма как едно лице да е пострадало от грабеж и да не е разбрало, че му е
отнета насилствено една вещ и е упражнена принуда спрямо него, за да си
запази владението върху откраднатата вещ. И точно заради това считам, че
обоснованото предположение точно за грабеж, не може да се касае. Тук
законодателят казва „обосновано предположение към престъпление, за което
се предвижда се наказание „лишаване от свобода“, но практиката на
съдилищата е да може да се направи обосновано предположение към точно
3
това престъпление, за което е обвинен обвиняемият, а то е за грабеж. Няма
данни, от които може да се направи такова обосновано предположение и тъй
като това е основната предпоставка в производствата на чл. 63 за вземане на
мярка за неотклонение, аз считам, че същата предпоставка не е налице и
съответно останалите две предпоставки, реалната опасност обвиняемият да се
укрие или да извърши престъпление, не следва да бъдат разглеждани, тъй като
не може да се направи обосновано предположение, че е извършил грабеж. С
тези мои съждения, моля да отмените мярката за неотклонение „задържане
под стража“ по отношение на обв. Г., или алтернативно да постановите друга
мярка, защото аз нямам съмнение, че ако се потвърди тази взета мярка за
неотклонение, нито обвинението ще се измени, нито правната квалификация,
нито каквото и да е било, а ще остане обвинението за грабеж. С тези мои
аргументи, моля да постановите вашето определение.
Съдът се оттегля на съвещание в 14,41 часа.
След проведеното съвещание, съдът приема следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на адвокат М. Р. Д. в
качеството му на защитник на обвиняемия по досъдебно производство №
339ЗМ-332/2024 г. по описа на РУ С. – Д. А. Г., ЕГН **********, който е
обвинен за престъпление по чл.198, ал.3, пр.1 вр. с ал.1 от НК с искане за
отмяна на определението на РС-С., с което е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“, алтернативно – за определянето на по-лека такава.
Защитата счита, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Навежда аргументи, че не е налице обосновано
предположение за съпричастност на обвиняемия към грабеж по чл. 198, ал. 3
НК. Поддържа, че трябва да се установи, че употребата на сила е била
функционално свързана с отнемане или запазване на владението.
Представителят на държавното обвинение оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на първоинстанционния акт, поради наличието на всички
предпоставки за определяне на най-тежката мярка за неотклонение.
Съдът, след като се запозна с доводите на страните, материалите по
делото и като съобрази закона, намира следното:
Съгласно чл. 63, ал. 1 НПК мярка за неотклонение задържане под стража
се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-
тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
В случая обвиняемият е привлечен за престъпление по чл.198, ал.3, пр.1
вр. с ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от три до десет години.
Събраният доказателствен материал – протоколи за разпит на свидетели,
протокол за разпит на обвиняем, заключение по съдебнооценителна
експертиза, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на
веществени доказателства, фотоалбум, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, автобиография, справка за съдимост - в
своята съвкупност дава основата за извод, че е обосновано предположението
4
за авторството на престъплението по чл.198, ал.3, пр.1 вр. с ал.1 от НК. Затова
е правилна преценката на първоинстанционния съд, че са налице достатъчно
доказателства, за да се направи обосновано предположение за съпричастност
на Д. А. Г. към престъплениeтo, в коeто е обвинен. Доводите на защитата, че от
доказателствата по делото не може да се изведе, че кражбата е
грабежоподобна са неотносими, понеже и за обикновената кражба по чл. 194,
ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода, т. е. и за нея
предпоставката по чл.63, ал.1 НПК би била налице.
Относно наличието на реална опасност по чл. 63, ал. 1 НПК съдът
отчита, че обвиняемият е привлечен за престъпление по чл.198, ал.3, пр.1 вр. с
ал.1 от НК, поради което не е приложима презумпцията по чл.63, ал.2 НПК.
Правилни са изводите на районният съд за съществуването на реална опасност
обвиняемия да извърши престъпление, тъй като според приложената справка
за съдимост той е осъждан за грабеж по чл. 198, ал. 1 НК, извършен на
10.04.2023 г., за което на 17.06.2024 г. /преди по-малко от 2 месеца/ му е било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което на осн. чл.
66, ал. 1 НК е било отложено с изпитателен срок от 4 години. Деянието, което
е предмет на настоящото обвинение, е осъществено в изпитателния срок на
предходното осъждане, което също е за грабеж по чл. 198 НК.
Обстоятелството, че обвиняемият вече е бил осъждан за грабеж, каквото е и
настоящото обвинение, го характеризира като личност със завишена
обществена опасност, проявяваща склонност към извършване на подобен род
деяния. Същевременно обвиняемият вече бил реабилитиран за престъпление
по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр.4, алт. 1 НК, за което му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, което е било отложено по
чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години. Посоченото обосновава, че е налице
реална опасност обвиняемият да извърши престъпление.
Настоящият съдебен състав споделя изводът на районният съд, че е
налице опасност от укриване, предвид младата възраст на обвиняемия,
доброто му здравословно състояние и липсата на привързващи фактори като
семейство, работа, недвижима собственост, както и предвид наличието на
известна мобилност на обвиняемия, доколкото предходното му осъждане по
чл. 198, ал. 1 НК е за престъпление, извършено в друг съдебен район. В
светлината на тези обстоятелства следва да се съобрази и че повдигнато
обвинение касае престъпление, осъществено в изпитателния срок на
предходно осъждане, поради което с оглед на предвиденото в чл. 198, ал. 3 НК
наказание и възможността да бъде приложен чл. 68, ал. 1 НК съдът приема, че
обвиняемият би могъл да бъде мотивиран да избегне изтърпяването на едно
значително по размер наказание лишаване от свобода.
С оглед на гореизложеното всички предпоставки на чл. 63, ал. 1 НПК са
налице. При така установеното, контролната инстанция намира, че не са
налице основания за определяне на по-лека мярка за неотклонение от
определената такава, поради което следва да бъде потвърдено определението
на районният съд, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ по отношение на обвиняемия.
Поради изложеното, на основание чл. 64, ал. 7 и сл. от НПК,
Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 186/09.08.2024 г., постановено по ЧНД №
395/2024 г. по описа на РС С., с което е взета спрямо Д. А. Г., с
ЕГН**********, обвиняем по ДП № 339ЗМ-332/2024 г. по описа на РУ С.,
мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Определението на съда е окончателно.
АДВ. Д.: Моля протоколът да ми бъде изпратен на ел. адреса, който
представям.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Препис от протокола се изпрати на представения от адв. Д. имейл.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 14.55 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6