Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../………………2022г., гр.Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
VІІ-ми тричленен състав,
в публично съдебно заседание
на дванадесети май 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря
Румела Михайлова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното
от с-я Желязкова КАНД № 627/2022г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” Варна (РД „АА“), подадена
чрез процесуалния представител мл. експерт Виктория Станчева, против Решение №
113/24.01.2022г. на ВРС, постановено по НАХД № 4144/2021г. по описа на същия
съд, с което е отменено НП № 23-0001199/12.07.2021г. на Директора на Регионална
дирекция „АА” Варна, с което за нарушение на чл.91в, т.2, пр.1 от ЗАвПр и на
основание чл.104, ал.7 от Закон за автомобилните превози на „БУЛФЕРИ” ООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Касаторът твърди, че
решението на ВРС е незаконосъобразно, като постановено при неправилно отразена
фактическа обстановка, поради което е допуснато нарушение на материалния закон.
Конкретно се позовава на разпоредбата на чл.91в, т.2, предл.2 от ЗАвПр и на
санкционната разпоредба на чл.104, ал.7 от ЗАвПр. Излага съображения, че според
последната, липсва законодателно предвиждане, че двете изпълнителни деяния са в
преюдициална връзка помежду си, като сочи, че изпълнителните деяния са
предвидени алтернативно, и извършването на което и да е от тях е основание за
ангажиране на административнонаказателната отговорност по този текст. Посочва,
че текста на чл.104, ал.7 от ЗАвПр не предвижда отказът да е непременно
изричен, от което следва, че може да се изрази и в мълчаливото бездействие на
превозвача да предостави поисканите от контролните органи данни. Уточнява, че
при наличието на тази хипотеза, не е необходимо административнонаказващият
орган /АНО/ да изследва и доказва причините на отказа, като се позовава на
съдебна практика на Административен съд Варна и Административен съд Шумен.
Излага съображения, че превозвачът не е посочил причини, поради които не е
предоставил изисканите документи до приключване на проверката на 10.05.2021г.
Оспорват се изводите на въззивния съд, който неправило е обвързал 7 дневния
срок за подготвяне на документи с действия по предоставяне на документи, които
могат да бъдат изискани от контролните органи във всеки един момент след
изтичане на срока за подготвяне. Твърди, че не е нарушено правото на защита на
дружеството, което се потвърждава от факта, че наказаното лице е пледирало по
съществото на спора, съобразно посочените факти в АУАН и НП. На изложените
основания моли да се отмени въззивното решение и да се постанови друго, с което
да се потвърди НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ответника.
Ответникът по касационната
жалба – „БУЛФЕРИ” ООД чрез пълномощник - адв.М., оспорва жалбата. Излага
съображения, че решението е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане
на съдебно-деловодни разноски.
Представителят на ВОП дава
заключение за неоснователност на жалбата. Пледира, че решението е постановено в
съответствие с процесуалните правила и в
съответствие със закона.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд,
поради което е допустима. По нейната основателност съдът съобрази следното:
Производството пред районния
съд е образувано по жалба на „БУЛФЕРИ“ ООД, против гореописаното НП, с което е
ангажирана административно-наказателната му отговорност за нарушение по чл.91в,
т.2, предл.1 от ЗАвПр, като му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000
лв. на основание чл.104, ал.7 от ЗАвПр. За да се произнесе по спора въззивният
съд е приел от фактическа страна, че при извършена проверка на дейността на
„БУЛФЕРИ“ ООД от служители към РД “АА” Варна, установили, че превозвача е
лицензиран за извършване на обществен превоз на товари, извършил е превоз на
товари с автомобил с водач И.Т.И.. От превозвача, с покана
изх.№ 81-00-51-63/11.01.2021г. била изискана информация на магнитен носител,
извлечена от паметта на дигитален тахограф на водача И.Т.И.. Определен бил 7-дневен срок за подготвяне на
документите. Поканата била получена на 15.01.2021г. До връчването на настоящия
АУАН, гореописаната информация не е била предоставена за проверка. На
дружеството бил съставен АУАН, а АНО като възприел изцяло описаната в него фактическа
обстановка, издал процесното НП.
Въззивният съд е
приел, че описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните
по делото доказателства – писмени такива приобщени с
административнонаказателната преписка и допълнително събрани в хода на
съдебното производство свидетелски показания на свид.Калоянчев -
актосъставител, които e счел
за логични, последователни и взаимно допълващи се.
В решението си
съдът е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в
законоустановения срок, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правото на защита на дружеството и неправилно
приложение на материалния закон.
ВРС е приел, че
АУАН и НП не съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Фактическите обстоятелства в АУАН и НП сочат на неяснота
на предявеното обвинение. Приел е, че не са описани обстоятелствата, касаещи
съставомерните елементи на нарушението и последното не е достатъчно
индивидуализирано и че предявеното обвинение не кореспондира с правната
квалификация на деянието, тъй като описаното в АУАН и НП изпълнително деяние
„не представя за проверка от контролните органи” не е предвидено като наказуема
форма на изпълнителното деяние от законодателя в посочената в НП норма на чл.104
ал.7 от ЗАвтП. Съдът е изложил мотиви, че за да е налице отказ от предоставяне
на информация, то такава следва да съществува и да се съхранява от превозвача,
като липсва информация да е било извършено разследване.
Обжалваното
решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е
валидно, допустимо и съответства на материалния закон. При постановяването му
РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по
чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е
нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства, като изрично е посочил кои кредитира и защо. Обсъдил е
доводите на страните.
В мотивите към
решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото
фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.
Настоящата
инстанция напълно споделя и възприема като свои, на основание чл.221
ал.2 изр.2 от АПК, поради което и не е необходимо да
преповтаря, мотивите на въззивния съд относно постановяване на НП от
компетентен орган; в предвидените от закона срокове; при допуснато съществено
нарушение на процесуалните норми, препятстващо извършване на провека за
съответствие с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.104 ал.7 от ЗАвтП – послужила като основание за издаване на
оспореното НП, на превозвач
или на лице по чл.12б, ал.1, извършващо превози за собствена сметка, които не
съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния
тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят
за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 2 000 лева. Правилно въззивният съд е приел, че в обжалваното пред
него НП не се съдържа описание на деянието „не съхранява извлечените от
дигиталния тахограф данни” или на деянието „отказва да ги предостави”, както
изисква цитираната разпоредба.
В случая според
описанието на деянието в НП става въпрос за непредоставяне на конкретно
изисканата информация, извлечена от дигиталния тахограф. АНО е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото словесното описание на
деянието не кореспондира с визираната санкционна норма, въз основа на която е
наложена имуществената санкция на дружеството-превозвач и това води до неяснота
на вмененото нарушение.
Именно защото
деянията „не съхранява” и „отказва да предостави” са различни /и не са
идентични/ от деянието „не предоставя” за проверка на свързаните с превозната
дейност документи, е необходимо при ангажиране на отговорността за всяко едно
от тях да се изяснява дали въобще не са налице въпросните документи или
превозвачът ги има, но отказва да ги предостави. Предвид така посоченото е
неоснователно възражението на касатора, че е ирелевантна причината за
непредставянето на документите.
В случая това
разграничение действително е от решаващо значение, като се има предвид, че още
в хода на АНП с подадена до РД „Автомобилна администрация” декларация рег. №
81-00-51-63/1/10.05.2021г. превозвачът е обосновал непредоставянето на
поисканата информация от дигиталните записи в товарен автомобил рег. № В **** ВА с технически проблеми със
сървъра на доставчика. При това положение за правилността на преценката доколко
в случая става въпрос за нарушение по смисъла на чл. 104, ал. 7 ЗАвП, от
съществено значение е било да се внесе уточнение в съдържанието на АУАН и НП за
каква конкретно форма на изпълнителното деяние превозвачът е привлечен под
административнонаказателна отговорност. В случай, че е за несъхраняването на
данни е следвало да се прецени доколко изобщо е относимо към самата техническа
възможност за извличане и съхранение на данните направеното с декларацията му
възражение, за да се приеме оттук и дали е налице нарушение, или за отказ да се
предоставят иначе извлечени и съхранени данни, в който случай след като
причината за непредоставянето им се е свеждала до декларираните от превозвача
технически проблеми със сървъра на доставчика, то след отстраняването им РД
„АА” е могла да се снабди за нуждите на проверката с поисканата информация и
нарушение не би било налице.
Предвид изхода на спора
искането на ответника по касация за присъждане на възнаграждение за адвокат е
основателно. На осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”ответника следва да се
осъди да заплати на наказаното дружество възнаграждение за адвокат в
договорения от страните размер от 300 лева, с данни, че е платено.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Същото е под
минималния размер на осн. чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на осн.
чл.221 ал.2 изр.1 предл.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдебният състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 113/24.01.2022 г. по НАХД № 4144/2021г. по
описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0001199/12.07.2021г. на Директора на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация” Варна, с което на „БУЛФЕРИ“ ООД, ЕИК *********, на основание
чл.104, ал.7 от ЗАвПр, за нарушение по чл.91в, т.2, предл.1 от ЗАвПр е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000
лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да заплати в полза на „БУЛФЕРИ“ ООД, ЕИК ********* сумата в размер
на 300 /триста/ лева, представляваща възнаграждение за адвокат.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.