№ 234
гр. Благоевград , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20211200500216 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Д. К. СТ., гр.Г.Д.,
ж.к.“Д.“11, вх.8, ап.24,против решение №6002/04.01.21г на РС- Г.Д. по гр.д.
№1461/19г по описа на с.с.,подадена чрез особен представител с пр. осн.чл....8
и сл. ГПК.
С атакуваното решение са уважени частично предявените искове по
чл.422 ГПК, ведно със всички произтичащи от това последици.
Недоволен от атакувания акт досежно уважените искове е останал
жалбоподателя, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни
съображения в тази насока.Настоява за неговата отмяна и отхвърляне
уважените искови претенции.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и подържа
атакувания акт, настоявайки за неговото потвърждаване, за което също
подробно се аргументира.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
1
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обсъждането на доказателствения материал налага извода за правилно
установена от РС фактическа обстановка. Поради това настоящият състав
намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към
констатациите на РС.В тях първата инстанция правилно и законосъобразно е
приела, че с договор за предоставяне на паричен заем от 30.07.14г „В.К.“ООД
е предоставило на въззивницата в заем сумата от 700лв при подробно
уговорените условия. Страните са постигнали съгласие връщането му да се
осъществи на 14 равни двуседмични вноски,всяка от по 56,01лв, ведно с
договорна лихва от 84,14лв. Първата вноска е дължима на 13.08.14г, а
последната – на 11.02.15г, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,30% и
ГПР - 49,37%.В случай на неточно изпълнение от заемополучателката са
уговорени и други плащания от нейна страна.
На 22.01.13г чрез рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания кредитодателя цедира на въззивното ЕАД станалите ликвидни и
изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за заем с
физически лица, сред които и горния. С чл.4.5 цедента оторизира цесионера
да изпраща писмени уведомления до длъжниците за цесията(вж. и
пълномощното на л.14).
От материалите по делото се установи, че такова до въззиваемата е
изпращано два пъти, но без данни за получаване, тъй като според обратните
разписки същата е напуснала адреса и е в чужбина. Уведомлението, ведно с
исковата молба обаче, са надлежно връчени на особения представител на
кредитополучателката и по тези въпроси не се спори.
Анализирана е и съдебно-счетоводната експертиза, според която по така
сключения договор на жалбоподателката е отпуснат кредит от 700лв, който на
30.07.14г е усвоен от нея.Вещото лице е изчислило и останалите дължими
суми по заемния договор.
Видно от приложените материали по ч.гр.д.№543/19г по описана РС-
Г.Д., със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410
ГПК ищцовото ЕАД на 03.06.19г е поискало и респ. получило търсената
2
заповед за изпълнение срещу ответницата, с оглед заплащането на подробно
описаните суми.Тъй като заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5
ГПК, заявителя е предявил в срок настоящия иск по силата на чл.415, ал.1, т.2
ГПК.
При тези данни РС неправилно е признал по реда на чл.422 ГПК
съществуването на сочените основания в полза на цесионера на вземанията за
главницата,договорната лихва и лихвата за забава, поради следното:
Сключения на 30.07.14г договор за предоставяне на паричен заем се
явява договор за потребителски кредит по см. на чл.9 ЗПК и същият е
подчинен на императивните изисквания за форма и съдържание в чл.10 и
чл.11 ЗПК. За съблюдаването на последните съда следи служебно дори
нарушаването им да не е въведено от страните(вж.т.1 от ТР№1/13
ОСГТКВКС).
Анализа на доказателственият материал, по отделно и в съвкупност,
налага извода за несъответствието на процесния договор с изискванията за
шрифт по чл.10, ал.1 ЗПК, въведени с изменението на цитираната норма от
23.07.2014г, според които следва да е не по-малък от 12. Договора безспорно
е сключен в писмена форма на хартиен носител.В случая обаче и без
специални знания е видно изготвянето на договора на шрифт, по-малък от
изискуемият се размер 12 и практически е трудно четим.Така констатираното
нарушаване изискването за шрифт безспорно рефлектира негативно върху
валидността на договора и съгласно чл.22 ЗПК води до неговата
недействителност.
При това положение и по арг. на чл.23 ЗПК възивницата дължи само
чистата стойност на кредита(главницата), без лихвите или другите вземания,
макар да са уговорени.Само на това основание исковите претенции за
признаване съществуването на вземанията за договорни лихви и лихви за
забава, се явяват неоснователни.С оглед възприетото разрешение
обсъждането на останалите оплаквания и доводи на страните е безпредметно.
За пълнота следва да се отбележи, че след като цесионера не е уведомил
длъжницата за цесията, за което е бил надлежно оторизиран(вж.чл.4.5 от
договора и пълномощното на л.14), то няма пречка последното да се счете за
3
извършено с връчването на исковата молба с приложенията към нея, сред
които и уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД. Обстоятелството, че
ответницата(жалбоподателка) е представлявана от особен представител, не
променя горните изводи.Доктрината и константна съдебна практика зачита
връчването по този ред на съобщения и настъпващите от това материално-
правни последици(така Р№ 7/21.02.14г по т.д.№ 822/12г на ВКС, I ТО; Р№
84/05.06.14г по т.д.№ 1220/13г на ВКС, ТК, ІІ ТО; Р№217/12.05.15г по т. д. №
62/14 г на ВКС, I ТО и др.).
Като не е съобразил горното РС е процедирал в разрез процесуалният и
материален закон, което налага отмяна на атакуваната част от
първоинстанционния акт досежно лихвите и отхвърляне на исковите
претенции за тях.Впредвид изхода на делото, за прегледност следва да се
отмени решението и в частта му досежно разноските, като същите се
присъдят в редуциран размер.Докато в останалата му обжалвана част
първостепенното решение е наложително да се потвърди.В отхвърлителната
си част е влязло в сила и не подлежи на въззивна проверка.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателката не следва да се присъждат
разноски, тъй като не са доказани.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК въззивницата дължи на ЕАД направените
разноски, съобразно уважените части от претенции, както следва: в
заповедния процес – сумата от 32, 39лв, а в исковия пред двете инстанции –
общо 511,42лв.
Впредвид изхода на спора и задължителните разяснения, дадени в т.7
от ТР№6/6.11.13г на ОСГТКВКС, жалбоподателката дължи суми и на БОС –
държавна такса общо от 75лв за въззивното обжалване, доколкото последното
е инициирано чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА обжалваната част от решение №6002/04.01.21г в частта му
4
досежно договорната лихва и лихвата за забава, както и относно разноските,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете на „Агенция за
събиране на вземаният“ЕАД, седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.“Д-р П.Д.“№..., офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против Д. К. СТ.,
гр.Г.Д., ж.к.“Д.“№11, вх.8, ап.24, за признаване съществуването в полза на
ищеца на вземанията в заповедното производство по ч.гр.д.№543/19г по
описана РС-Г.Д., както следва:за сумата от 84,14лв, представляващи
договорна лихва за периода 13.08.14г – 11.02.15г и за сумата от 296,67лв,
представляваща лихва за забава за периода 01.04.14г – 03.06.19г.
ПОТВЪРЖДАВА първонистнационния акт в останалата му обжалвана
част.
ОСЪЖДА Д. К. СТ., гр.Г.Д., ж.к.“Д.“№11, вх.8, ап.24, да заплати на
„Агенция за събиране на вземаният“ЕАД, седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.“Д-р П.Д.“№..., офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, следните
суми:32,39лв представляващи разноски в заповедния процес по ч.гр.д.
№543/19г по описа на РС-.Г.Д. и общо 511,42лв разноски в исковия процес
пред двете инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5